РЕШЕНИЕ
№ 3220
гр. Пловдив, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330108763 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
от М. Н. И., ЕГН **********, от гр. *********, ул. ******** No *** чрез адв. К. срещу
„Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С. Н., И. Г., О. Л. и Я. Ч. за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 149,72 лева, недължимо платена по
клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем № ********* ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до
окончателното й изплащане, както и сумата от 156,26 лв. недължимо платена по клауза за
възнаграждение за пакет допълнителни услуги по договор за паричен заем № *********
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда
до окончателното й изплащане. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем №
********* на 22.04.2016 г. за сума от 2500 лв. при ГЛП 41,17% и ГПР 49,89 %. Срока е 24
месеца с вноски в размер от по 232,68 лв. Предвидено е заплащане на допълнителни услуги
в размер от 1875,12 лв., дължимо на вноски от по 78,13 лв. Общото задължение е 5584,32 лв.
Платени са суми. Договорът е недействителен. Не са посочени условията за прилагане на
лихвения процент. Клаузата за договорна лихва е нищожна. Същата надвишава трикратния
размер на законовата лихва и поради това противоречи на добрите нрави. Не е посочен
начина на изчисляване на ГПР. Не е посочено правото на кредитополучателя да получи
информация относно размера на задължението. Заявените допълнителни услуги касаят
действия по усвояване и управление на кредита. Недопустимо е начисляване на такси и
1
комисионни за същите. Поради това възнаграждение за осъществяването им не се дължи
договореното такова е нищожно.
В предоставения срок за отговор ответника признава сключването на договора. Оспорва
иска. Отрича наличието на неравноправни клаузи. Признава извършени плащания на дълга
на 20.06.2016 г.-232,68 лв., с което са платени 68,78 лв.-главница, 85,77 лв.-възнаградителна
лихва и 78,13 лв. от възнаграждението за допълнителните услуги. влязло в сила решение за
прогласяване на недействителността. Липсват нарушения на ЗПК. Максималният размер на
договорната лихва може да достигне до 50 %.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените писмени документи- договор за кредит от ********* на 22.04.2016 г.
погасителен план; справка за извършени плащания (лист 17-27 от делото) е видно, че на
22.04.2016 г. между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответинка на ищеца
на сума от 2500 лв. за срок от 24 м. платима на вноски от по 154,55 лв. при ГЛП -41,17%,
ГПР-49,89 %, възнаграждение по пакет от допълнителни услуги-1875,12 лв. при общо
задължение за всички плащания 3709,20 лв. и общ размер на задължението с оскъпяването
от 5584,32 лв. По договора са извършени плащания от длъжника към 22.06.2016 г. в размер
от 2860 лв.
От изготвеното заключение от 06.06.2022 г. по извършената ССЕ се установява, че са
извършени две плащания по догоовра-233 лв. на 20.06.2016 г. и 13.07.2016 г.-2860 лв.
Същите са погасили 2500 лв.-главница, 149,72 лв.-лихва; 156,26 лв.-допълнителна услуга;
257,83 лв.-услуга приоритетно разглеждане.
Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.
С оглед депозирание отговор от ответинка и представените от него писмени документи
съдът намира за безспорно възникването на заявеното провоотношение с посочените от
ищеца параметри и извършени плащания, част от които - сума от 149,72 лв. - отнесена за
погасяване на дължимата договорна лихва, и сума от 156,26 лв. погасила възнаграждение за
допълнителна услуга.
Спора се състои в наличието на противоречие на клаузи на договора и ЗПК, което да
поражда недействителност по чл. 22 от ЗПК и съответно недължимост на платена сума
извън предоставената заемна такава, в частност за неустойка.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а
именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, без лихвата и другите разходи.
В случая, не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, т. к. не са упоменати -
2
условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е
регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е
посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва.
Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума и какви вземания
се включват в нея.
Във връзка с условията за прилагане на лихвения процент - липсва уточнение за базата,
върху която се начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница. Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във
времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният
процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията /начините/
за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи
проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора
фиксиран размер от 41,17 %. Ето защо, нарушение на императивната разпоредба на чл. 11,
ал. 1, т. 9 ЗПК е налице.
Съдът намира, че този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
На следващо място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата
сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на
разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Нарушение е налице и тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49,89 %/. В този порядък
следва да се посочи, че, съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит
яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина,
чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези
съставни елементи обаче, както бе посочено и по - горе, остават неизвестни, при което се
създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става
3
ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е
предвидена дължимост и такси и неустойка. От изложеното не може да се направи
еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са
изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите,
така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс,
задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя
начин да посочи какво точно е включено в тях.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и
11 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен и на това основание.
Съобразно изложеното по-горе по повод възраженията за недействителност съдът намира,
че същите са основателни, и съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи, каквото се явява възнаграждението за допълнителни
услуги.
Тъй като не се оспорва от ответника, че е платена сума за договорна лихва в размер от
149,72 лв. и допълнителна услуга -156,26 лв, същите се явават дадени без основание и
подлежи на възстановяване на ищеца. Предвид това исковете са основателни и следва да се
уважат.
Уважаването на главния иск е основание за уважаване и обективосъединения с него такъв за
заплащане на обезщетение за забава за периода от предявяването му до изпълнение на
задължението, доколкото не се твърди и не се установява ответника да е възстановил на
ищеца притендираната сума.
Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и
ангажирани доказателства в размер от 100 лв. за държавна такса и 150 лв. за възнаграждение
на вещо лице. Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е
уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, на Адвокатско дружество ****. следва
да се определи възнаграждение съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т.1 на Наредба № 1/
09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора, в размер от по 300 лв. за
всеки от двата обективносъединени иска, при съобразяване факта, че по делото са
проведени пет открити съдебни заседания с участие на представител на ищеца, което налага
определяне на допълнително възнаграждение от 300 лв. за трите допълнителни заседания,
както факта на регистрация на адвокатско дружество по ЗДДС. Ето защо общия размер на
възнаграждението възлиза на 1080 лв. с ДДС.
На ответинка разноски не се дължат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С. Н., И. Г.,
4
О. Л. и Я. Ч. да заплати на М. Н. И., ЕГН **********, от гр. *********, ул. ******** No ***
сумата от 149,72 лева (сто четиридесет и девет лева и 72 ст.), недължимо платена по клауза
за възнаградителна лихва по договор за паричен заем № ********* ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й
изплащане, както и сумата от 156,26 лв. (сто петдесет и шест лева и 26 ст.) недължимо
платена по клауза за възнаграждение за пакет допълнителни услуги по договор за паричен
заем № ********* ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване
исковата молба в съда до окончателното й изплащане, като и сумата от 250 лв. (двеста и
петдесет лева) за разноски по производството.
ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С. Н., И. Г.,
О. Л. и Я. Ч. да заплати на Адвокатско дружество **** с ЕИК ********* с адрес гр.
*******, ул. ******** № *** представлявано от ********* С. Г. сумата от 1080 (хиляда и
осемдесет) лв. за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п./____________
5