Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 79
гр.Нови пазар,25.02.2014г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд Нови пазар в публичното съдебно заседание,проведено на двадесет и втори януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател:СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:
В. В.
Като разгледа докладваното от
съдия Радева гр.дело №221 по описа за 2013 година,за да се произнесе,взе
предвид:
Делото е образувано по обективно съединени
искове с правно основание чл. 124 , ал.1
от ГПК във вр. с чл. 537,ал.2 от ГПК, предявени от ищеца С.Й. *** против Ш.Д. и
иск по чл.108 от ЗС,предявен от ищеца С.Й. против ответниците Б.З.Х. и С.С.Х.,***.
Ищецът твърди в исковата молба,че
съгласно НА за собственост на недвижим имот,възстановен по ЗСПЗЗ №***г.на
Нотариус при НПРС ,той и първият ответник –Ш.Д. са собственици на по 1/8
ид.ч.от недвижим имот/земеделска земя/,находяща се в землището на село К.,общ.К.,обл.Ш.,представляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№37232.78.3 с площ 46715 кв.м., намиращ се в местността”Каршъ Аркасъ” в
землището на с.К., общ.К., обл.Ш.,с трайно
предназначение на територията- земеделска, с начин на трайно ползване –нива,
при граници: ПИ №37232.78.39, ПИ №37232.78.2 и ПИ №37232.78.4.
От възстановяването на собствеността,
до 2012 г. ищецът получавал рента за своята ид.част и по всякакъв начин се
интересувал от собствеността си,в т.ч. провеждал и разговори с останалите
съсобственици, включително и първия ответник относно евентуална делба или
продажба.
Поради факта,че част от другите
съсобственици починали,Д. предпочел нивата да остане в в съсобственост и всеки
да получава полагащата му се рента.Когато през есента на 2012 г. ищецът
потърсил от арендатора,обработващ имота полагащата му се рента за притежаваната
от него 1/8 ид.ч.,арендаторът на земята Н.И. Х. отказал да му я плати с
обяснението, че дължимата рента за целия
имот е заплатена на ответника Ш.Д.. Същият бил поел ангажимент да я разпредели
между останалите съсобственици, но практически избягвал контакт с ищеца. Затова
ищецът направил справка в имотния регистъри констатирал, че през август 2012 г.
първият ответник се е снабдил с нотариален акт за собственост върху целия недвижим имот, по давностно владение и
още в същия ден прехвърлил собствеността, продавайки имота на втория ответник Б.З.Х.,който
се явявал близък на страните и бил наясно,че имотът е съсобствен и Д. не може
еднолично да се разпорежда с него,легитимирайки се като единствен собственик.
Ищецът счита,че в случая не е налице
фактическият състав на чл.79 от ЗС.Първият ответник е придобил правото на
собственост само върху своята идеална част,поради което нямало как да се
позовава на изтекла придобивна давонст срещу останалите наследници,придобили
съсобственост върху земята по същото време.В полза на Ш.Д. нямало как да тете
придобивна давност,тъй като от негова страна нямало упражнена фактическа влъст
върху процесния имот,а ако е имало такава-същата не била необезпокоявана.Същият
без правно основание получавал рента от името и за сметка на останалите
съсобственици с обещанието,че ще я раздаде на всеки от съсобствениците,а
това,според ищеца било индиция,че същият е въвеждал в заблуждение
арендаторите.Като съсобственик ,видно от приложените декларации и договори към
иска,ищецът не се дезинтересирал от собствеността си,не преставал да има
претенции към същата,като обективирал тези си претенции както пред
ответниците,така и пред трети лица.
В представената по делото декларация от Н.И.
Х. от дата 26.11.2012г.било видно,че ищецът правил опити,както всяка предходна
година и през 2012г.да получи полагащата му се рента за притежаваната от него
идеална част от процесния имот,но същата била получена без правно основание от
първия ответник.
Ищецът от снабдяване с нотариален акт през
1997г.,до предявяване на иска никога не се дезинтересирал от имота/ид.ч./.За да
се приеме,че един от сънаследниците владее целия имот,сочи ищецът-само и
изключително за себе си ,е необходимо този сънаследник да е противопоставил на
останалите своето намерение за това,което в случая Д. нее сторил.Съгласно съдебната практика
обикновеното неползуване на имота не водело до изгубване на правото на
собственост.Неупражняването на фактическа власт върху съсобствения имот,само по
себе си,не представлявало отказ от права.В случая ,първият ответник бил
наясно,че останалите съсобственици се интересуват от имота и претендират от
него ренти.
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №***г.на Нотариус ***,първият ответник,веднага след като се
легитимирал като единствен собственик на процесния имот,въз основа на
съставения акт за собственост,придобита по давностно владение,продал имота на
втория ответник,който я придобил при условията на СИО с третата
ответница.Ищецът счита,че извършената продажба на целия имот не е придобила
вещноправен транслативен ефект,поради
което втория и третия ответник не са станали собственици на другите 7/8 ид.ч.от
имота.Те придобили само ид.ч.на първия ответник,а именно -1/8 ид.ч.
Като съсобственик на процесния имот ,ищецът,съгласно
НА за собственост на недвижим имот,възстановен по ЗСПЗЗ №***г.на Нотариус ***,притежавал
1/8 ид.ч.от описания имот и на основание чл.108 от ЗС
ответниците Б.З.Х. и С.С.Х. следвало да бъдат осъдени да му предадат владението
на 1/8 ид.ч.от описания имот.
С оглед на гореизложеното,ищецът моли да
бъдат призовани на съд с ответниците и след доказване основателността на
твърденията,изложени в искомата молба,съдът постанови решение,с което признае
за установено по отношение на Ш.Д.,Б.З.Х. и С.С.Х.,че С.Й. е собственик на 1/8
ид.ч.от следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №37232.78.3 с площ
46715 кв.м., намиращ се в местността”Каршъ Аркасъ” в землището на с.К., общ.К.,
обл.Ш.,с трайно предназначение на територията-
земеделска, с начин на трайно ползване –нива, при граници: ПИ №37232.78.39, ПИ
№37232.78.2 и ПИ №37232.78.4.
Моли на основание чл.537 ал.2 от ГПК съдът да отмени изцяло Нотариален
акт за собственост,придобит по давностно владение№***.на Нотариус *** с рег.№** в НК.,т.к същият бил документ с невярно съдържание
и моли също да бъде отменено Постановлението на Нотариус ***,с което е признато
правото на собственост на първия ответник по иска върху процесния имот,предмет
на констативния акт.
Ищецът моли също съдът да отмени
изцяло Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №***г.на Нотариус ***
и осъди ответниците Б.З.Х. и С.С.Х.
да предадат на ищеца владението върху 1/8 ид.ч.от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№37232.78.3 с площ 46715 кв.м., намиращ се в местността”Каршъ Аркасъ” в
землището на с.К., общ.К., обл.Ш.,с трайно
предназначение на територията- земеделска, с начин на трайно ползване –нива,
при граници: ПИ №37232.78.39, ПИ №37232.78.2 и ПИ №37232.78.4.
Ищецът моли също да му бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
На ответниците са връчени съдебните книжа
по делото и им е указан законовия срок за отговор по молбата. В срока за
отговор такъв е депозиран от ответниците Б.З.Х. и С.С.Х. чрез
пълномощника им адв.М.М.,***.Признават по допустимост
,но не и по основание предявения иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК само
по отношение на твърдяното право на собственост в размер на 1/8 ид.част.В тази
насока искането по чл.537 ал.2 от ГПК
било допустимо само по отношение на 1/8 ид.част.За ищеца не бил налице правен
интерес в случая по отношение на останалите 7/8 ид.части.Оспорват твърденията
на ищеца,че от възстановяване на собствеността върху процесния имот ,призната с
НА №***г.по описа на НПРС до 2012г.ищецът е получавал рента за притежаваната от
него идеална част ,както и,че по всякакъв начин се интересувал от собствеността
си.Не било вярно също така и
твърдението,че с първия ответник са водени разговори относно това да поделят
съсобствеността върху процесния имот или
да го продадат на трето лице.Не били верни и твърденията,че ищецът бил правил
опити и преди 2012г.да получава от наемателите на имота рента,респ.наем.
Действително ищецът фигурирал като
съсобственик на процесния имот в НА №** от 1997г.,но той категорично не бил
собственик на 1/8 ид.част от правото на собственост,нито някога се интересувал
от имота,както и не бил искал и получавал рента или наем от съответните
лица,които стопанисвали имота и в частност от първия ответник.Точно
обратното-той знаел ,че първия ответник владее не само неговата идеална част за
себе си,а и тези на останалите съсобственици,фигуриращи в НА от 199г.Това
негово знание обхващало в тази насока вкл.и фактите относно това,че всички
договори за отдаване под наем на имота били сключвани от първия ответник и той
еднолично получавал за себе си съответния наем.Знанието на ищеца,че имотът се
владее от първия ответник за себе си до продажбата на другите ответници се кореняло принципно в
общоизвестния на всички наследници на общия наследодател Р.А. факт,че за този
имот неговата воля била да остане в еднолична собственост на първия
ответник,като обичайно за техните традиции такава воля се зачитала.Ето защо в
полза на техния праводател била обективирана изтекла придобивна давност за
периода края на месец декември 1997г./когато отпаднала забраната за придобиване на земеделска земя по давност/
до 01.08.2012г.,когято той бил станал собственик преди 01.08.2012г.на основание
чл.79 от ЗС по отношение на идеалните части на всички останали
съсобственици,вкл.и тази на ищеца.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за
установено от фактическа страна следното:
По силата на Нотариален акт за
собственост на недвижим имот,възстановен по ЗСПЗЗ №***г.по описа на НПРС,на
основание чл.483 ал.1 от ГПК и влязло в сила решение на поземлена комисия гр.К.
№0009/15.02.1995г.,Ш.Д.,М. Г.,А. М.,Ф. Й.,З. В.,С.Й.,С. Г. и З. Й. са признати
за собственици по наследство от Р.А. на следния недвижим имот,находящ се в
землището на с.К. ,общ.К. и представляващ
:НИВА в местността “Каршъ Аркасъ” с площ от 46.716дка,трета категория,
съставляващ имот №078003 по плана за земеразделяне при граници и съседи: имот
кад.№000039,имот кад.№000042,имот №078001 и имот №078002.
Не се спори между страните по
делото, че гореописаният имот е
идентичен с поземлен имот с идентификатор №37232.78.3 по кадастралната карта на
с.К.,общ.К.,обл.Ш./скица №12573/26.09.2012г.издадена
от Службапо геодезия,картография и кадастър гр.Ш./,с отразени на 2 страница
съсобственици :Ш.Д.,М. Г.,А. М.,Ф. Й.,З. В., С.Й.,С. Г.,З. Й.-всички с право на
по 1/8 от правото на собственост.
По отношение на този документ в тази му
част/с обективирано право на собственост и дата на издаване /,на основание
чл.193 ал.1 от ГПК по искане на ответниците беше открито производство по
оспорване на съдържанието на документа в тази му част,като съдът разпредели в
тежест на ищеца доказването на оспорения факт.
По искане на ответниците беше открито и
производство по оспорване верността на съдържанието относно удостоверените в
нея към датата на издаване
28.02.2013г.собдственици
Данъчна оценка на имота с №**********/28.02.2013г.,издадено
от Община К. на л.9 по делото./
На 01.08.2012г.е съставен Нотариален акт
за собственост на недвижим имот,придобит по давностно владение №***г.по описа
на Нотариус ***,с който първият по делото ответник Ш.Д. е признат за собственикс по давностно
владение на следния недвижим имот,находящ се в с.К.,общ.К.,обл.Ш.
,а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 37232.78.3 ,с площ 46715 кв.м.,с
трайно предназначение на земята-земеделска, с начин на трайно ползване –Нива,с
адрес село К.,местност “Каршъ Аркасъ”,при
граници:имот №№37232.78.39, 37232.78.2 и имот №37232.78.4.
На същата дата -01.08.2012г.,чрез договор
за покупко-продажба,обективиран в НА № ***г.по описа на Нотариус ***,първият
ответник Ш.Д. е продал гореописаният недвижим имот на втория ответник Б.З.Х. за
сумата от 6 200.00лв.Понеже към момента на придобиване собствеността върху
имота първият и втората ответници С.С.Х. са били съпрузи,то имотът е придобил
статут на СИО,което обуславя и процесуалното качество на третата ответница на
задължителен другар по делото на приобретателя на имота.
За установяване на обстоятелството
упражнявано ли е било добросъвестно владение от страна на първия ответни Ш.Д.,продължило
повече от десет години и годно да го направи собственик на процесния недвижим
имот въз основа на давностно владение,съдът по искане на страните изслуша показанията на посочените от тях
свидетели – В.А.Р.,С.А.Х.,Х. Х.,Р.Ю.,Ю. Р.,Ш.М.,Н. Х.,както и обясненията на
ответника Ш.Д. ,дадени от него,във връзка с поставените му от страна на ищеца
въпроси по реда на чл.176 от ГПК .
От тези гласни доказателствени средства се
установява,че от 2000/2001г.първият ответник Ш.Д. еднолично стопанисвал целия
имот /сочи в обясненията си самия ответник,а и св.Х.,/отдавал го под
наем,получавал рента /св.Х./,като част от тази рента според св.С. А. давал на
самия ищец С.Й..Това продължило до 2011/2012г.
Дори и на самите свидетели,разпитани в
производството по обстоятелствена проверка пред нотариуса –Р.Ю.,Ю. Р. и Ш.М.
било известно,че този имот Ш. го имал по наследство ,но към момента само той
–първият ответник го обработвал.Последният арендатор на имота –св.Н.И. Х.,комуто
ответникът Ш.Д. е отдал под наем
процесният имот за стопанската 2012/2013г година заяви,че Ш. му е казал,че е
наследник на никава и,че рентата,която арендателя му е заплатил,той ще раздаде
на другите хора,т.н.другите сънаследници на имота.
На никой от свидетелите не било известно
както Ш.Д. да е афиширал пред останалите сънаследници намерението си да владее
имота като свой собствен /т.е.не наследствен/ или да отблъсква тяхно намерение да ползуват и
управляват собствените си идеални части както към момента на съставяне на
нотариалния акт за собственост по давностно владение,така и към момента на
завеждане на делото.
По делото ,от страна на ищеца е представен/в заверено копие/ Договор за
наем от 18.10.2007г.,сключен между С.Й.
и С. Х.Ч.,по силата на който С.Й.,легитимиращ се като собственик е отдал
под наем на С. Х. процесният недвижим имот /1 8 част
/ за срок от една стопанска година при наем 20лв.на декар.
С оглед липсата на индивидуализация на предмета на договора /какво точно
е представлял имота ,отдаден под наем по квардратура и граници/,съдът не
кредитира това доказателство с нужното доверие .Не кредитира с нужното доверие
и представените 2бр.декларации,саморъчно написани от С.Х.Ч. и Н.И. Х./последният
разпитан като свидетел/,тъй като тези писмени доказателства игнорират
установеното начало в процеса за непосредство събиране на доказателства от
съда.Поради липса на четлива дата,съдът не кредитира с нужното доверие
,ползващо се със съответната формална и материална доказателстве сила писмено доказателство - Договор за наем /на
л.64 по делото/.
Като релевантно към правния спор писмено
доказателство,съдът намира представения
/в заверено копие/ Акт за
раждане на ответника Ш. М. №137,със заверка на длъжностно лице при Кметство с.В.
от ***./на л.97 /.От направените отбелязвания по него е видно,че лицето е с
отнето българско гражданство на основание Спогодба от 1978г. и възстановено
българско гражданство на основание Удостоверение №9773/2007г. на Министрество
на правосъдието Указ на №170/21.12.2011г.,като е записан с имената Ш.Д..
При
така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни
изводи:
По аргумент на противното на чл.10а ал.3 от
ЗСПЗЗ,ответникът Ш.Д., доколкото към 2011г.е бил чужд гражданин ,за него не е
съществувала правната възможност да придобие правото на собственост върху
земеделска земя по давностно владение.Освен това ,за да бъде признато едно лице за собственик по недвижим имот по
давностно владение,следва това владение да е продължило повече от 10 години,да
е явно,спокойно,несъмнено,необезпокоявано и трайно.Владението ,упражнявано от Д.
върху процесния имот е започнало от 2000г.и е
продължило до 2013г.,като видно от събраните по делото гласни доказателства
е,че това владение за себе си,първият ответник не е упражнявал явно-така,че
както от обективна,така и от субективна страна това негово намерение да бъде
възприето както от останалите сънаследници,така и от трети лица.Напротив,на
всички било известно,че той владее имота ,както за себе си ,така и за
останалите съсобственици-сънаследници.,вкл.ищецът по делото.
Ето защо съдът намира,че същият при липса на годно правно основание
ответникът Ш.Д. е бил признат за изключителен собственик на целия процесен недвижим имот, находящ се в землището на с.К.
,общ.К. и представляващ :НИВА в местността
“Каршъ Аркасъ” с площ от
46.716дка,трета категория, съставляващ имот №078003 по плана за земеразделяне
при граници и съседи: имот кад.№000039,имот кад.№000042,имот №078001 и имот №078002.
В съответствие с наследствените му
права,като собственик на 1/8 ид.ч.от гореописаният
недвижим имот се легитимира ищецът по делото С.Й. и това следва да бъде
прогласено с настоящият съдебен акт.А като последица от това,на основание
чл.537 ал.2 от ГПК следва частично да бъде отменен-до размер на 1/8 ид.ч.констативния нотариален акт за собственост на недвижим
имот,придобит по давностно владение №***г.по описа на Нотариус ***,с който
първият по делото ответник Ш.Д. е
признат за собственикс по давностно владение на
следния недвижим имот,находящ се в с.К.,общ.К.,обл.Ш. ,а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 37232.78.3
,с площ 46715 кв.м.,с трайно предназначение на земята-земеделска, с начин на
трайно ползване –Нива,с адрес село К.,местност “Каршъ
Аркасъ”,при граници:имот №№37232.78.39, 37232.78.2 и
имот №37232.78.4.
В останалата му част –за разликата до
пълния му размер ,искът с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК –за отмяна на
цитирания констативен нотариален акт за собственост ,следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По отношение на предявения иск за отмяна
на Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №***г.на Нотариус ***,съдът намира,че същият се явява
процесуално недопустим,поради следните съображения:Съгласно Тълкувателно
решение №3/29.11.2012г.на ВКС по тълк.дело
№3/2012г.на ОСГК, имащо препоръчителен характер за съдилищата ,на отмяна по
реда на чл.537 ал.2 от ГПК подлежат само констативни нотариални актове,с които
се удостоверява право на собственост върху недвижим имот,не и тези,с които се
прехвърля,изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот.С констативния
нотариален акт се установява право на собственост върху недвижим имот,като
удостоверяването става в безспорно охранително производство,с участието само на
молителя.Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на
доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на
собственост в полза на лицето,посочено в този нотариален акт.Отмяната на
констативния нотариален акт винаги е последица от постановяването на съдебно
решение,с което се признават правата на третото лице.
Пак според това тълкувателно решение,което
напълно се споделя от настоящия съдебен състав,нотариалният акт,с който се
удостоверява извършването на правни сделки с вещни права върху недвижими
имоти,е с различна правна същност от констативния нотариален акт и с различни
правни последици.Общото между двата нотариални акта е,че и двата се издават в
охранително нотариално производство.Вещнопрехвърлителното
действие на сделка,склюючена с нотариален акт
,настъпва само тогава,когато праводателят е бил
титуляр на вещното право.Ако той не го притежава,то не настъпва и вещнопрехвърлителния ефект на сделката,поради което и
правата на трети лица не се засягат от нейните последици,които в този случай са
облигационни и относителни/само между страните по сделката/-по аргумент на
чл.21 от ЗЗД.Сделката обаче е действителна и поражда права и задължения между
страните така,както е уговорено.Трети лица,които претендират в исков процес
самостоятелни права върху предмета на сделката,се ползуват от защита срещу легитимиращото действие на нотариалния
акт ,чрез вписването на исковата молба,както и на постановеното в исковото
производство съдебно решение.
С оглед на гореизложените
съображения,съдът намира,че следва да прекрати производството по делото по този
иск,като доколкото при предявяването му не е събрана следващата се държавна
такса,на основание чл.69 ал.2 от ГПК във вр.чл.1 от Тарифа за ДТССГПК,съдът
намира,че ищецът следва да бъде осъден да довнесе държавна такса върху този иск
в размер на 50.00 лв.
По отношение на предявения ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС,съдът
прие за установено следното:За да се уважи иск по чл.108 от ЗС ,в тежест на
ищеца е при условията на главно и пълно доказване да докаже,че е собственик на процесния недвижим имот/в случая 1/8 ид.ч./,както
и ,че ответниците ,без
основание владеят същия без негово съгласие.Ревандикационният
иск с правно основание чл.108 от ЗС е насочен срещу втория и трети ответници -Б.З.Х.
и С.С.Х..
Доказателствата,ангажирани от ищеца по делото бяха предимно в насока
дали първият ответникът Ш.Д. е упражнявал добросъвестно владение ,годно да го
легитимира като собственик на имота по давностно владение и дали това му
намерение е било сведено до знанието на останалите съсобственици на имота, като
не бяха ангажирани каквито и да е било доказателства относно правно релевантния
факт –кой упражнява владение върху имота към момента на предявяване на иска
/22.03.2013г./ и дали това владение е упражнявано на законово правно основание.
Представеният по делото като писмено доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №***г.на Нотариус *** е само една индиция,че
вероятно такова владение се упражнява от втория и третия ответник/купувачът на
имота и неговата съпруга/ ,доколкото същите се ползват от съответния титул за
собственост и доколкото тази индиция не беше оборена
,съдът намира,че същите владеят процесният недвижим
имот,но на годно правно основание / договор за покупко-продажба/,който не може
да бъде противопоставен на ищеца ,до прогласяване евентуалната недействителност
на тази сделка по надлежния исков ред.С оглед на гореизложените съображения ,съдът
намира,че предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Във връзка с откритото по
искане на ответниците производство по реда на чл.193 ал.1 от ГПК -оспорване на
съдържанието и верността на /скица №12573/26.09.2012г.издадена от Служба по
геодезия,картография и кадастър гр.Ш./ и Данъчна оценка на имота с №**********/28.02.2013г.,издадено
от Община К. на л.9 по делото,съдът намира,че оспорването не беше успешно
проведено от ответника Ш.Д. и на основание чл.194 ал.3 от ГПК с решението по
делото съдът следва да се произнесе по оспорването на тези документи.
Съобразно уважените искове,на основание
чл.78 ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците
направените по делото разноски в размер на
300.00лв./от направените такива в общ размер на 735.00лв./.На основание
чл.78 ал.2 от ГПК съразмерно отхвърлените искове,ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответниците Б.Х. и С.Х. направените по делото разноски в размер
на 200.00лв./от направените такива в общ размер на 400.00лв.-заплатено адвокатско
възнаграждение/.
Водим от гореизложеното,съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Ш.Д.
с ЕГН:**********,с постоянен адрес:***, Б.З.Х. с ЕГН:**********,с постоянен
адрес:*** и С.С.Х. с ЕГН:**********,с постоянен адрес:*** ,ЧЕ ИЩЕЦЪТ С.Й. с ЕГН:**********,с постоянен адрес в Република
България с.Д.,общ.И.,обл.Р.,ул.””***/с пълномощник по
делото адв.С.Т. *** / Е СОБСТВЕНИК на 1/8 ид.ч.от следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор №37232.78.3 с площ 46715 кв.м., находящ се в местността”Каршъ Аркасъ” в землището на с.К.,
общ.К., обл.Ш.,с трайно предназначение на
територията- земеделска, с начин на трайно ползване –нива, при граници: ПИ №37232.78.39,
ПИ №37232.78.2 и ПИ №37232.78.4.
На основание чл.537 ал.2 от ГПК ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост на недвижим имот,придобит
по давностно владение №****г.на Нотариус *** с рег.№**
в НК.,с който първият ответник Ш.Д. с ЕГН:**********,с постоянен адрес:*** е
признат за собственик по давностно владение на гореописания недвижим имот - ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор №37232.78.3 с площ 46715 кв.м., находящ се в местността”Каршъ Аркасъ” в землището на с.К.,
общ.К., обл.Ш.,с трайно предназначение на
територията- земеделска, с начин на трайно ползване –нива, при граници: ПИ
№37232.78.39, ПИ №37232.78.2 и ПИ №37232.78.4.
ДО РАЗМЕР на 1/8 /една осма/ идеална част.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.527
ал.2 от ГПК –за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим
имот,придобит по давностно владение №****г.на Нотариус *** с рег.№*** в НК в останалата част до пълния му размер КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.108 от ЗС,предявен от
ищеца С.Й. с ЕГН:**********,с постоянен
адрес в Република България с.Д.,общ.И.,обл.Р.,ул.””***/с
пълномощник по делото адв.С.Т. *** против ответниците
Б.З.Х. с ЕГН:**********,с постоянен адрес:*** и С.С.Х. с ЕГН:**********,с
постоянен адрес:*** за осъждането им да
му предадат владението върху 1/8 ид.част от процесният недвижим имот - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№37232.78.3 с площ 46715 кв.м., находящ се в местността”Каршъ
Аркасъ” в землището на с.К., общ.К., обл.Ш.,с трайно предназначение на територията- земеделска,
с начин на трайно ползване –нива, при граници: ПИ №37232.78.39, ПИ №37232.78.2
и ПИ №37232.78.4 като неоснователен и
недоказан.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по
предявения иск от С.Й. с ЕГН:**********,с постоянен адрес в Република България
с.Д.,общ.И.,обл.Р.,ул.””***/с пълномощник по делото адв.С.Т. *** /против ответниците Ш.Д. с ЕГН:**********,с
постоянен адрес:***, Б.З.Х. с ЕГН:**********,с постоянен адрес:*** и С.С.Х. с
ЕГН:**********,с постоянен адрес:*** ЗА ОТМЯНА на Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №***г.на Нотариус *** ,ПОРАДИ
ПРОЦЕСУАЛНА НЕДОПУСТИМОСТ на иска.
На
основание чл.193 ал.4 от ГПК приема,че
откритото по искане на ответниците производство по реда на чл.193 ал.1 от ГПК -оспорване на съдържанието и верността
на /скица №12573/26.09.2012г.издадена от Служба по геодезия,картография и
кадастър гр.Ш./ и Данъчна оценка на
имота с №**********/28.02.2013г.,издадено от Община К. на л.9 по делото/
НЕ БЕШЕ ДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА ищеца С.Й. с ЕГН:**********,с
постоянен адрес в Република България с.Д.,общ.И.,обл.Р.,ул.””***/с
пълномощник по делото адв.С.Т. *** да заплати
допълнителна държавна такса по делото в размер на 50.00лв./петдесет лева/.
ОСЪЖДА
ответниците Ш.Д. с ЕГН:**********,с постоянен адрес:***, Б.З.Х. с ЕГН:**********,с
постоянен адрес:*** и С.С.Х. с ЕГН:**********,с постоянен адрес:*** ДА ЗАПЛАТЯТ
съразмерно на ищеца С.Й. с ЕГН:**********,с постоянен адрес в Република
България с.Д.,общ.И.,обл.Р.,ул.””***/с пълномощник по
делото адв.С.Т. *** / направените по делото разноски
в размер на 300.00лв./триста лева/.
ОСЪЖДА
ищеца С.Й. с ЕГН:**********,с постоянен адрес в Република България с.Д.,общ.И.,обл.Р.,ул.””***/с пълномощник по делото адв.С.Т.
*** / ДА ЗАПЛАТИ на ответниците Б.З.Х. с ЕГН:**********,с постоянен адрес:*** и
С.С.Х. с ЕГН:**********,с постоянен адрес:*** направените по делото разноски в
размер на 200.00лв./двеста лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд гр.Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: