РЕШЕНИЕ
№ 454
20.07.2020г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми юли две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………..
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 280 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на А.Р.А. ***, подадена чрез процесуален представител, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0271-000128 от 15.03.2020г. на младши експерт на длъжност КО при РУ Харманли, при ОДМВР-Хасково (И. Г.К.).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като се твърди, че същата била нищожна, незаконосъобразна, необоснована, издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, и в несъответствие на целта на закона. Сочи се, че заповедта е нищожна, тъй като няма предписаните от закона реквизити и съдържание. Липсвала нужната по закон конкретизация и точно, и ясно посочване на фактическите и правни основания за издаването й, и на разпоредените последици, както и поради това че била издадена от некомпетентен орган. Липсата на ясно и точно изразена воля правела невъзможен съдебният контрол за законност, както и до невъзможност същата да бъде изпълнена. Освен това приложената ПАМ не била законовопредвидена и нормативноустановена, и била наложена в нарушение на чл.23 от ЗАНН, като това също водело до нищожност на оспореният акт. Отсъствало законово основание за издаването на обжалваният акт. Заповедта била постановена и при липса на компетентност на органа –издател. Твърди се също, че изложената в ПАМ фактическа обстановка била напълно неточна и невярна, като не били отразени всички обстоятелства от значение за правилното и обосновано издаване на акт и приложение на закона. Оспорва се верността на посочените в оспореният акт обстоятелства. С оглед на възприетата в обстоятелствената част фактическа обстановка било налице и неправилно приложение на закона. Не били налице предвидените в закона елементи на фактическият състав на нормите на закона, които били посочени непълно, невярно и неточно. Оспореният акт бил и незаконосъобразен поради това, че не били налице фактическите и правни основания за издаването му, като била нарушена и цялата административно-наказателна процедура по съставяне на акта, въз основа на който се издава заповедта, както и административната процедура при съставяне на оспореният акт. Изразената в диспозитива воля била неразбираема, като не било ясно какво точно имал предвид органът, като не бил определен конкретен срок на ПАМ в заповедта, без каквито и да било мотиви.
По изложените съображения се моли за отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът- Младши експерт на длъжност КО при РУ Харманли, при ОДМВР-Хасково ( И. Г.К.), оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 20-0271-000128 от 15.03.2020г. мл. експерт на длъжност КО при РУ Харманли, при ОДМВР-Хасково приложил по отношение на жалбоподателя А.Р.А. *** принудителна административна мярка. В заповедта било посочено, че мярката се прилага на основание чл.171, т.1 от ЗДвП и се състои във временно отнемане на СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели с № ** ** КР до временно спиране на МПС от движение. В описателната част на заповедта се сочи, че същата се прилага поради това, че на 15.03.2020г. около 09.25 ч., в гр.Симеоновград ул.“Д.Благоев“, като водач на м.п.с. Опел Астра с рег. № Х ** ** КР, в посока ул. „Н.Вапцаров“, А. е управлявал посоченият автомобил, като не притежава СУМПС.
Заповедта е връчена на адресата си на датата на издаване -15.03.2020г. Жалбата срещу административният акт била подадена в Административен съд, гр. Хасково на 26.03.2020г.
По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка, вкл.писмени доказателства касаещи компетентността на издателя и справка за нарушител по отношение на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Оспорването е депозирано в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. В чл.168, ал.2 от АПК е посочено, че съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
За преценка, дали порока от който страда акта води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на изискването за валидност е съществено, в който случай акта следва да бъде отменен, или особено съществено, в който случай акта следва да бъде обявен за нищожен. Безспорно, акт издаден от некомпетентен орган – било то материална, териториална или по степен винаги е нищожен. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.
Преценката относно наличието на компетентност на органа, издател на административния акт, е обусловена от кръга на нормативно уредените му правомощия, както и от доказването на обстоятелствата, пораждащи нейното възникване, в случаите на оправомощаване от друг орган.
Съгласно действащата към датата на издаване на обжалваният акт нормативна уредба - чл.172, ал.1 от ЗДвП, правомощията да издават заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 от ЗДвП принадлежат на ръководителите на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица.
Издателят
на акта, видно от писмо рег. №
271000-3042 от 08.06.2020г. на
Началник РУ-Харманли(вх.№ 2971 от 10.06.2020г. при
АдмС-Хасково ) и писмо
рег. № 271000-3365/19.06.2020г. на Началник РУ-Харманли (вх. № 3561 от 01.07.2020г. при
АдмС-Хасково) изпълнява
длъжността „Командир на отделение“ в
група“Охрана на обществения ред“ в участък
Симеоноград при РУ-Харманли към ОДМВР-Хасково и съответно не е „ръководител“ на служба за
контрол, по смисъла на чл.165 от ЗДвП.
По делото е представена Заповед №272з-906 от 20.03.2019г. на Директора на ОДМВР-Хасково, за оправомощаване на определена категория длъжностни лица, за издаване на принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП. В същата в 11 точки са изброени длъжностните лица, които имат право да прилагат посочените ПАМ, като те не са определени поименно-компетентността им следва от длъжността която заемат. Съответно, доказателствената тежест за изпълнение на законовите изисквания, вкл. за установяване компетентността на издателя на оспореният административен акт, тежи върху ответника, който при условията на главно и пълно доказване следва да установи това обстоятелство. Безспорно, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответникът не заема длъжностите посочени в т.1-т.8 от цитираната Заповед №272з-906 от 20.03.2019г. Въпреки двукратно изискваната информация от страна на съда, по делото не са представени доказателства, установяващи по несъмнен начин, че изпълняваната от ответника длъжност попада в звено „Териториална полиция“(т.11 от заповедта), „Пътен контрол“ (т.10 от заповедта)и „Пътна полиция“ (т.9 от заповедта) в съответното РУ към ОДМВР- Хасково .
Следователно, по делото не е доказано по несъмнен начин, че към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид и процесният административен акт е издаден при липса на материална компетентност за това, което се явява основание по чл. 146, т. 1 от АПК за обявяване на процесната заповед за нищожна.
Според съда оспореният акт е нищожен и на друго основание.
В процесната ПАМ е посочено, че е приложена на основание чл. 171, т.1 от ЗДвП. В същата разпоредба е предвидена възможност за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: при наличие на изчерпателно изброените в нея хипотези на б.“а“-б.“ж“. В обжалваният акт не е конкретизирано, коя точно хипотеза измежду законово предвидените в чл.171, т.1, б.“а“-б.“ж“ счита, че е налице в случая издателят на акта. В мотивите на обжалваната заповед е обективирано, че на посочената дата и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил без да притежава издадено СУМПС. Същевременно, в разпоредителната част на заповедта е визирано че се прилага ПАМ временно отнемане СРМПС и два броя регистрационни табели до временно спиране на МПС от движение.
От разпоредителната част на акта следователно не става ясно една или две ПАМ са приложени спрямо жалбоподателя. В чл.171, т.1-т.8 от ЗДВП, липсва предвидена ПАМ от вида „Временно отнемане на СРМПС и регистрационни табели“. ПАМ от вида „Временно спиране от движение“, пък е предвидена в т.2 на чл.171 от ЗДвП, като прилагането й е обусловено от наличие на предпоставките посочени в б.“а“ до б.“н“ от същата. Нито една от възможните хипотези на ч171,т.2, б.“а“ –б.“н“ от ЗдВП, не е свързана с поведение на водач на м.п.с. осъществяващо управление на МПС без притежание на СУМПС, а фактически обстоятелства, които да са относими към някоя от множеството хипотези по тази разпоредба липсват изложени в обжалваната заповед. Възможност за прилагане на ПАМ поради такова поведение на водача е предвидено в чл.171, т.2а , б.“а“ от ЗДвП, но то обуславя прилагане на ПАМ от съвсем различен вид, а именно- прекратяване регистрацията на лек автомобил , която може да се осъществи само спрямо собственика на автомобила. Такава ПАМ обаче с оспореният акт не е приложена.
Следователно, в
изложените в оспорената заповед фактически обстоятелства е описана хипотезата на чл. 171,т.2а, б.“а“, предл.1-во
от ЗДвП, но е приложена несъответна на
това поведение ПАМ- едновременно несъществуващата в закона като вид „Временно отнемане
на свидетелството за регистрация на МПС" (Съгласно
чл.
172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, отнемането на свидетелството за регистрация на
МПС е само способ, чрез който се извършва налагането на ПАМ) и предвидената в чл.171, т. 2 от ЗДвП, „Временно
спиране на МПС от движение“, която не
съответства на описанието на фактическите обстоятелства. Поради неяснотата на волята на административният орган, с оглед
обстоятелството, че разпоредените със същата последици не кореспондират с
изложените фактически обстоятелства за издаването, и с оглед прилагане на ПАМ непредвидена в
закона, процесната ПАМ се
явява лишена от законова опора и е изцяло неизпълнима .
Основателно е r оплакването за
липса на ясно и точно посочване на фактическите и правните основания за
издаването на оспорената заповед. Неясното и неточно посочване на фактическите
и правните основания за издаване на административния акт има отношение към
изискването за форма на същия. В случая се установява наличие на порок във
формата на оспорената заповед. Макар и да е обективирана в изискуемата писмена
форма, заповедта не визира фактически обстоятелства, релевантни към някоя от
хипотезите на чл. 171, т. 1 от ЗДвП, поради което следва
да се приеме, че на практика е лишена от мотиви .
С оглед изхода по спора основателна е претенцията на жалбоподателя за разноски, поради което такива следва да бъдат присъдени в размер на 1010 лева , от които 1000 лева действително заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 24.03.2020г. и 10.00 лева внесена ДТ за образуване на производството.
На основание чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0271-000128 от 15.03.2020г. на младши експерт на длъжност КО при РУ Харманли, при ОДМВР-Хасково (И. Г.К.).
ОСЪЖДА ОДМВР-Хасково да заплати на А.Р.А. с ЕГН ********** *** разноски в размер на 1010.00 (хиляда и десет)лева
Решението е окончателно.
Съдия: