Р Е Ш Е Н
И Е
№...............
гр. София, 06.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, II-B въззивен състав, в
публично съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
мл.
съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Кристина Първанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело № 60 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 -
273 ГПК.
С решение № 253279 от **.10.2019 г., постановено по гр.д. № 16467/2017 г. на Софийски районен
съд, 27 състав, е уважен предявеният от Р.Т.А. против „Ч.Е.Б.“ АД, иск с правно основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати на
ищцата сумата от **15,10 лева, представляваща платена без правно основание стойност на електроенергия по
издадена фактура № **********/**.02.2017г., начислена служебно по Констативен
протокол за аб. № 9**5308139 за периода
от 10.06.2016г. до 07.09.2016г. на адрес гр. Банкя, ул. ****№ **, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от 09.03.2017г. до окончателно изплащане на
вземането.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство „Ч.Е.Б.“ АД. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон. Посочва се, че е налице законово
основание за извършване на корекция на сметките за електрическа енергия в
хипотеза на манипулация, водеща до неизмерване или неточно измерване на
количеството електроенергия, доколкото ПИКЕЕ не са били отменени през процесния
период. Счита, че неправилно
първоинстанционният съд приел, че от страна на ответника не са спазени
изискванията на Правилата, като дружеството по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б.
„б“ ПИКЕЕ извършил корекцията, а пък бил налице точен измерител на грешката. Поддържа,
че такъв не е налице, което се установявало от протокола на БИМ. Оспорва още да
дължи доказването на реално потребление и действителния му размер, като излага
подробни доводи в тази връзка. Моли
съда да отмени решението и да отхвърли предявения иск, като въззивния съд присъди на ответника направените по делото
разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът
по жалбата, Р.А., е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба по изложените
в отговора кратки съображения. Счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, съобразено с трайната съдебна практика на ВКС, а цитираната
във въззивната жалба съдебна
практитка не била задължителна за състава на въззивния съд. Поддържа се, че по
делото е безспорно установено, че ответното дружество не е имало право да
извърши корекцията по реда на чл. 48, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ, както приел с
решението си и СРС. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, както и
да й бъдат присъдени направените разноски за въззивната инстанция.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. №
1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.;
№ 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011
г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09
г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и
правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба
оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Първоинстанционният
съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата
от **15,10 лева, претендирана като платена от ищцата без правно основание
стойност на електроенергия по издадена фактура № **********/**.02.2017г.,
начислена служебно по Констативен протокол за аб. № 9**5308139 за периода от 10.06.2016г. до 07.09.2016г. на
адрес гр. Банкя, ул. ****№ **.
Атакуваното
решение е валидно и допустимо. По същество същото е правилно, като
съображенията на въззивния състав на съда за тези изводи са следните:
От фактическа
страна съдът приема следното:
По делото не е спорно, че ответникът - „Ч.Е.Б.” АД е
търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.
Не
е спорно, че между страните съществува валидно правоотношение по договор за
продажба на електрическа енергия, сключен при Общи условия. Във връзка с
извършена проверка от ответника е установено, че е осъществено неправомерно въздействие
върху средството за търговско измерване. Спори се между страните в
производството дали е налице основание за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от ответника или не.
От приетия като писмено доказателство в първоинстанционното производство констативен
протокол №
1015585/07.09.2016г. се установява, че на 07.09.2016г. в 15:30ч. в гр. Банкя, служители на „Ч.Р.Б.“ АД, в
присъствие на две други лица от Федерация на потребителите, са извършили проверка на СТИ с фабр. № 1020**6252,
произведен през 2013 г. С протокола е извършена
следната констатация: „Липсва пломбата на щита
на ел. таблото. Пломбта на капачката на клемния блок е нарушена /скъсана
пломбажна тел/. Нарушена е цялостта на гърба на големия капак на електромера.
Върху отвора е залепен стикер. Електромерът ще бъде предоставен за метрологична
експертиза.
Съгласно
протокола констатираните несъответствия не са демонстрирани пред представител
на потребителя, нито пред служител на МВР. Протоколът не съдържа отбелязване да
е отчетено, че СТИ мери с грешка. Не е подписан от служител на МВР, нито от
представител на потребителя. От съдържанието на протокола се установява още, че
на адреса на проверката е монтиран нов електормер.
Начинът на извършване на проверката се установява и от
показанията на разпитания по делото свидетел Р.Ч., служител на дружеството,
извършило проверката и трето лице помагач в настоящото производство. Съгласно
показанията на този свидетел таблото, в което се намирал елктромерът, бил извън
границите на имота, на стълб пред къщата. Установили, че пломбата е скъсана, а
на гърба на капака на електромера бил направен отвор. Демонтирали електромера и
го поставили в безшевен чувал, след което СТИ бил изпратен за метрологична
експертиза в БИМ. Свидетелят споделя, че викали от улицата, но представител на
потребителя не се отзовал.
Съгласно предложение за корекция на сметка за периода 10.06.2016
г. – 07.09.2016 г. по реда на чл. 48, ал. 1, т.1, б. „б“ ПИКЕЕ на ищеца е
начислена корекция от 16628 KWh.
За начислената сума ответникът е съставил Фактура № **********/**.02.2017
г. с получател ищеца на стойност **15,10 лева.
По делото е представен още констативен протокол от БИМ от
метрологична експертиза № 271/14.02.2017 г. Видно от същия е, че е отчетена
грешка на трета фаза в размер на 100 %, като грешките в останалите /първа и
втора/ фази са под 0,3 %. Съгласно протокола максимално допустимата грешка за
всяка фаза е изчислена в размер на +/-3 %. Проверката на показващото устройство
както при кратковременно включване, така и при продължително включване е
измерена в процентно съотношение и резултатът е 33 % при максимално допустимо
отклонение от 2 %. Експертите от БИМ са заключили, че чрез извършената промяна
на измервателната схема на СТИ е постигнато отклонение на преминаващата през
електромера електрическа енергия в посока минус в стойностите съгласно
протокола.
От заключението на вещото лице инж. В. Б. по изслушаната
пред СРС съдебно-техническа експертиза,
което съдът възприема като обективно и компетентно
дадено от специалист, притежаващ необходимите специални знания из областта на
техническите науки, се установява, че е осъществен нерагламентиран достъп до
защитената вътрешност на електромера /неправомерно въздействие/. Вещото лице е
интерпретирало протокола от метрологичната експертиза, изгответна от експерти
от БИМ, като е посочило, че съгласно същата отчететната грешка възлиза на минус
33 %, както на първа, така и на втора тарифа. Преизчисляването на консумираната
ел.енергия, което е извършено, е по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ от
ПИКЕЕ и за посочения там период от 90 дни назад от проверката. Експертът е
посочил, че при наличие на точен измерител корекцията е следвало да се извърши
по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а“ ПИКЕЕ. При поясняване на заключението на
СТЕ по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК експертът е посочил, че грешката, с която
мери СТИ, е точно определена, като в Ч.Р.Б. са налични данни, че за периода на
корекция електромерът е отчитал електрическа енергия.
Пред първоинстанционния съд е прието и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което сумата по процесната фактура е
заплатена от страна на ищеца, като същата е осчетоводена от ответното
дружество.
При така
установените факти, СГС намира следното от правна страна:
Страните
не спорят, а и от ангажираните доказателства се установи, че са били обвързани
от облигационна връзка за доставка на електрическа енергия от ответника за процесния
недвижим имот.
Във
връзка с извършена проверка от ответника е установено, че до СТИ е осъществен
нераглементиран достъп, като са премахнати защитните плобми и е извършено
вмешателство във вътрешността на електромера. Съдът възприема удостоверените в
съставения констативен протокол обстоятелства, доколкото пряко кореспондират с
ангажираните свидетелски показания от лицето, участвало при извършената
проверка и съставянето на констативния протокол.
Спори
се между страните в производството дали е налице основание за извършване на
преизчисление на количеството електрическа енергия от ответника или не.
Настоящият
съдебен състав, намира, че от събраните доказателства не може да се направи
извод, че ответникът има основание да начисли сумите по корекцията. При
доказателствена тежест за ответника, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не
установява да е налице основание да начисли по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б.
„б“ ПИКЕЕ сумата, за която е издадена фактурата, и която сума е заплатаена от
ищцата след предявяване на иска, с оглед което и същият е изменен като такъв по
чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В
случая служебното начисляване на допълнителни количества ел. енергия по
партидата на ищеца е извършено на основание чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ от
ПИКЕЕ – при наличие на СТИ, но при липса на точен измерител на отклонението в
измерването. Настоящият състав на въззивния съд намира, че от събраните в хода
на производството доказателства – писмени и заключението на СТЕ, безспорно се
установи, че в конкретния случай точен измерител на отклонението, с което
демонтираното при извършената проверка СТИ, е установен – грешката, с която
електромерът е измервал е в размер на минус 33 %. Неоснователни в тази връзка
се явяват възраженията на въззивника, съдържащи се в депозираната срещу
съдебното решение въззивна жалба. По делото ответникът, чиято е тежестта за
това, не е ангажирал доказателства, с които да опровергае констатацията за
наличие на точен измерител на отклонението, за да възникне правото му да
начисли служебно електрическа енергия и да коригира по този начин сметките на
клиента за период от 90 дни. За да е осъществена тази хипотеза обаче, е
необходимо по делото да е безспорно установено, че процедурата, характеризираща
се със строга формалност, е надлежно спазена. В процесния случай съставът на
въззивния съд не споделя доводите на въззивника, основани на съдържанието на протокола
за извършена метрологична проверка на наличното СТИ в БИМ. Видно е от
съдържанието на последния, а се установява и от заключението на СТЕ, че е бил
налице точен измерител на грешката, като последното, при налично СТИ, не
осбоновава основание за търговеца да извърши корекцията по реда на чл. 48, ал.
1, т. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ. В тази част и на основание чл. 272 ГПК въззивният
съд препраща и към изложените от СРС мотиви.
По
другите оплаквания, свързани с неправилни според въззивника изводи на първия
съд, относно установяване от страна на ответника, като носител на
доказателствената тежест, на реалното потребено количество електрическа
енергия, въззивният съд намира за необходимо да посочи следното:
Направените от районния съд изводи са
правилни, като СРС е пояснил, че в конкретния случай ищецът е следвало да
ангажира доказателства какво количество електрическа енергия е преминало през
СТИ, като корекцията на сметката е следвало да се извърши с установения размер
на грешката и по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а“ ПИКЕЕ. При тези изчисления
би се стигнало до резултат какво е реално потребеното количество електроенергия
като сбор на преминалото и отчетено през електромера количество и това,
неотчетено поради грешката, за която е установено, че е в размер на минус 33 %.
Така направените изводи кореспондират със застъпената и в настоящото решение
теза, че ответникът не е установил в производството правото си да начисли
корекцията на сметката за електрическа енергия на ответницата на основание чл.
48, ал. 1, т. 1, б. „б“ ПИКЕЕ, доколкото не са били налице предпоставките от
фактическия състав, при кумулативното наличие на които възниква правото на
доставика да коригира дължимата от потребителя сума за електрическа енергия.
С
оглед изложеното, решението на СРС е правилно и законосъобразно. Ответникът не
е установил по делото наличие на соченото основание за получаване, респективно
задържане на заплатената от ищцата сума по издадената въз основа на извършената
корекционна процедура фактура. Ето защо въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
По разноските:
При
този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемия се следват
разноски за производството пред въззивната инстанция. По делото обаче лиспват
доказателства страната да е извършила разходи в тази фаза на процеса, с оглед
което с въззивното решение разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 253279 от **.10.2019 г., постановено по гр.д. № 16467/2017 г. на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 27 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.