РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 13.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №5421 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД
гр. София, представляван от Ивелина Цанкова Кавурска, чрез процесуалния си
представител твърди, че “Аксес Файнанс” ООД е сключило с И.С.К. Договор за
кредит ”Бяла карта” №460773 от 25.03.2016г., по силата на който му е
предоставил револвиращ кредит в максимален размер 200 лв, който се усвоява чрез
международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, а
кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на
договора. С подписване на договора за кредит кредиторът е предоставил на
кредитополучателя кредитна карта, издадена от “Интеркарт Файнанс” АД
(картоиздател), заедно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на
картата. Ответникът е усвоил сума в общ размер 200 лв и понастоящем дължимата
главница е в размер на 186.99 лв. Върху усвоената и непогасена главница
ответникът дължи дневен лихвен процент в размер на 0.12 %, представляващ договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 15.04.2016г. (датата на първата
транзакция по кредитната карта) до 06.10.2018г. (датата на предсрочната
изискуемост) или сумата 129.37 лв договорна лихва. Съгласно чл.16 от договора
кредитополучателят се е задължил при неплащане на текущото си задължение на
падежа (второ число на месеца) в 3-дневен срок от падежа или до пето число да
предостави на кредитодателя обезпечение на задължението чрез порьчителство, за
което между последния и поръчителя се подписва договор за поръчителство със
срок 30 дни и това задължение възниква при всеки отделен случай на забава на
плащане текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в
размер на 10 % от непогасената главница, която се начислява за всяко отделно
неизпълнение на задължението. Тъй като ответникът не е предоставил на кредитора
обезпечение, му е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в
размер 67.00 лв. И.С.К. - ответникът дължи и сумата 197.50 лв начислени разходи
и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, съгласно чл.10а ЗПК, която сума няма характер на неустойка. С Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия), сключен на 11.11.2016г., “Аксес Файнанс” ООД е
прехвърлило на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД цялото свое
вземане към ответника, заедно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Същият е уведомен на 24.04.2019г. по реда на чл.99 ЗЗД за извършената
продажба на вземането от “Аксес Файнанс” ООД чрез уведомително писмо с обратна
разписка. За събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №4881/2019г. на
Русенския районен съд. Тъй като ответникът е възразил срещу издадената от съда
заповед за изпълнение, моли да се признае за установено съществуването на
вземането му към И.С.К. за сумите 186.99 лв главница по Договор за кредит ”Бяла
карта” №460773/25.03.2016г., заедно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, 129.37 лв договорна лихва
за периода от 15.04.2016г. до 06.10.2018г., 67.00 лв неустойка за неизпълнение
на договорно задължение и 197.50 лв разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение. Претендира разноски и възнаграждение за процесуално
представителство.
На основание чл.232 ГПК с молба вх. №404827/10.10.2019г.
ищецът е оттеглил предявения с исковата молба иск за сумата 15.98 лв лихва за
забава за периода от 07.10.2018г. до 30.07.2019г. В закрито заседание на 06.11.2019г.
съдът е прекратил производството по делото относно посочената претенция.
Ответникът И.С.К. чрез процесуалния си представител
изразява становище, че искът е неоснователен, в т.ч. и по размер. Оспорва да е
бил уведомен за извършената цесия преди депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и оспорва да е получил представеното по
делото уведомление. Поради това към момента негов кредитор е “Аксес Файнанс”
ООД. Счита, че не е налице и действителен договор за цесия, тъй като няма
заплащане на покупната цена от ищеца на “Аксес Файнанс” ООД. Оспорва, че
Приложение №1 от 23.04.2019г. съдържа информация за извършеното плащане, поради
което счита, че вземането срещу ответника не е цедирано. Оспорва настъпването
на предсрочна изискуемост на вземането поради липса на доказателства, че
кредитът е предсрочно изискуем от 06.08.2018г. и уведомлението за предсрочната
изискуемост да е достигнало до знанието му преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Оспорва да е получил сумата по Договор за
кредит ”Бяла карта” №460773/25.03.2016г., както и кредиторът по същия да му е
предоставил кредитна карта и той да е получил такава. Поради това оспорва да е
ползвал суми по процесния договор, не е усвоил сума в размер на 200 лв, поради
което претенцията за връщането й е неоснователна, както и претенцията за лихви
върху главницата. Прави възражение за недействителност на процесния договор на
основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.2 ЗПК. Дори да се приеме, че договорът в
неговата цялост е действителен, то клаузите, регламентиращи размера на
договорната лихва и за заплащане на неустойка при непредставяне на поръчител,
са нищожни поради противоречие с добрите нрави. Клаузата, предвиждаща заплащане
на сумата 197.50 лв разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение е нищожна. Оспорва и дължимостта на сумата 197.50 лв поради липса на
доказателства. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен с присъждане на разноски.
По делото са
представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №4881/2019г. на Русенски
районен съд и е назначена счетоводна експертиза.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от приложеното ч. гр. дело №4881/2019г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2388/08.08.2019г.
срещу И.С.К. *** да заплати на кредитора “Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД гр. София сумите 186.99 лв
главница по Договор за кредит №460773/25.03.2015г., сключен с “Аксес Файнанс”
ООД, заедно със законната лихва, считано от 07.08.2019г. до окончателното
изплащане, 129.37 лв договорна лихва за периода 15.04.2016г.-06.10.2018г., 67.00
лв неустойка за неизпълнение, 197.50 лв разходи и такси за извънсъдебно
събиране на задължението, 15.98 лв законна лихва за периода 07.10.2018г.-30.07.2019г.,
както и за 25 лв разноски по производството за заплатена държавна такса плюс 50
лв за юрисконсултско възнаграждение. Своевременно е направено възражение срещу
заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал на заявителя да предяви
иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
Предмет на настоящия иск са сумите 186.99 лв главница,
заедно със законната лихва от 07.08.2019г. до окончателното изплащане, 129.37
лв договорна лихва, 67.00 лв неустойка за неизпълнение за периода 06.02.2017г.-06.04.2017г.
и 197.50 лв разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението.
Установено е, че “Аксес Файнанс” ООД и И.С.К. са
сключили на 25.03.2016г. Договор за кредит ”Бяла карта” №460773, съгласно който
“Аксес Файнанс“ ООД му е предоставило револвиращ кредит в максимален размер 200.00
лв, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, а И.С.К. се е задължил, съгласно чл.3, ал.2 да заплаща
текущото си задължение до всяко 2-ро число на месеца, дължимо за предходния
месец. Съгласно чл.3, ал.3, “текущото
задължение” на кредитополучателя включва усвоената и непогасена главница между
01 и 19-то число на текущия месец, усвоената и непогасена главница между 20-то
и последното число на предходния месец, начислена и непогасена договорна лихва
върху сумите по т.1 и т.2 на същата алинея на база посочения в договора ГЛП,
неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране на
задължението, ако такива са начислени през текущия месец. Съгласно чл.4,
предоставеният на кредитополучателя кредит е за срок от шест години при
фиксиран годишен лихвен процент 43.2 %
(0.12 % лихвен процент на ден) и годишен процент на разходите 45.9 %.
С подписването на договора за кредит кредитодателят е
предоставил на кредитополучателя кредитна карта №460773, издадена от “Интеркарт
Файнанс” АД (картоиздател), заедно с отделен запечатан плик, съдържащ ПИН кода
за ползване на картата – чл.2 от договора.
Съгласно чл.16 от договора, при незаплащане на
текущото си задължение на падежа кредитополучателят се е задължил в 3-дневен
срок след падежа да предостави на кредитодателя допълнително обезпечение поръчител,
отговарящ на определени условия. Съгласно чл.21, при неизпълнение на това
задължение дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница,
включена в текущото задължение за месеца, която се начислява за всяко отделно
неизпълнение на задължението. Начислената на кредитополучателя неустойка в
случая е в размер на 67.00 лв.
Съгласно чл.22 от договора, при забава от страна на
кредитополучателя за плащане, на което и да е парично задължение с повече от 10
дни или при незаплащане минимум 15 % от одобрения му кредитен лимит в рамките
на два последователни месеца, кредитодателят има право да обяви цялото му
задължение за предсрочно изискуемо. Поради забава и виновно неизпълнение на
договорните задължения от страна на кредитополучателя, кредитодателят е обявил
предсрочна изискуемост на цялото му задължение на 06.10.2018г.
Съгласно чл.22, ал.4, при забава за плащане на текущо
задължение или на сумата по чл.12, ал.1 кредитополучателят дължи разходи за
действия по събиране на задължението в размер на 2.50 лв за всеки ден. След
настъпване на предсрочната изискуемост, според уговореното в чл.22, ал.4,
кредитополучателят дължи на служител, осъществяващ административна дейност,
такса 120 лв за извънсъдебно събиране на задължението.
Договорът е подписан от договарящите страни, които не
са оспорили подписите си.
От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено
устно от вещото лице Р.Б.К. в съдебно заседание на 14.07.2020г., се установява,
че И.С.К. е усвоил отпуснатия му кредитен лимит и е извършвал транзакции по
картата в поредността, посочена в табличен вид – л.118. Експертизата установява,
че след отпускане/усвояване на сумата по кредита са установени плащания от
кредитополучателя-ответника по договора от 25.03.2016г. за периода от 04.05.2016г.
до 07.08.2018г., след което е преустановил плащанията. Размерът на непогасеното
задължение на ответника по посочения договор възлиза на 596.84 лв, от които
главница 186.99 лв, договорна лихва 129.37 лв за периода от 15.05.2016г. до 06.10.2018г.,
67.00 лв неустойка за неизпълнение, 197.50 лв разходи по действия за събиране
на задължението.
С Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г. “Аксес Файнанс” ООД е прехвърлило на “Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД възмездно станалите ликвидни и изискуеми вземания
по договори за потребителски кредити и по договори за паричен заем, сключени от
продавача с физически лица, които не са изпълнили задълженията си по тях. От Приложение
№1 от 23.04.2019г. към цесионния договор от 11.11.2016г. (л.24-25), се вижда,
че по силата на договора за цесия вземането на “Аксес Файнанс” ООД срещу ответника
в размер 186.99 лв главница, 10 лв лихва за забава към 23.04.2019г., 129.37 лв
договорна лихва и 264.50 лв (67.00+197.50) такси и неустойки е прехвърлено на “Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД. По делото е представено и
потвърждение за сключена цесия на основание чл.99 ЗЗД – л.27.
Първоначалният кредитор “Аксес Файнанс” ООД е упълномощил
новия кредитор – ищеца да уведоми от негово име всички длъжници по всички
вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016г. между “Аксес Файнанс” ООД като цедент и “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД като цесионер,
видно от приложеното на л.28 нотариално заверено пълномощно №11767/29.12.2016г.
на нотариус с рег. №260 на Нотариалната камара в район РС гр. София.
Представено е писмено уведомление до ответника по реда
на чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената продажба на вземането, което не му е било
изпратено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В хипотезата на настъпило частно
правоприемство на страната на кредитора няма пречка да се издаде заповед за
изпълнение в полза на правоприемника на предишния кредитор, тъй като по силата
на правоприемството същият е титуляр на вземането. Настъпилото преди подаване
на заявлението частно правоприемство обаче трябва да бъде установено с
документ, тъй като идеята на законодателя е посредством тези документи да се
удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по
правоотношението. Когато частното правоприемство се основава на договор за
цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване
на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма
действие по отношение на него (чл.99, ал.4 ЗЗД). В т. см. е даденото тълкуване
на закона в Тълк. реш. №4/18.06.2014г. по тълк. д. №4/2013г., ВКС, ОСГТК, т.4г.
За да бъде уважен установителният иск, е
необходимо да бъде изпълнена процедурата по надлежното съобщаване за прехвърляне
на вземането на длъжника. В настоящия случай не е налице уведомяване преди
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. След
като цесионният договор не е съобщен на длъжника преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, същият няма действие по отношение на
него. За него старият кредитор - “Аксес Файнанс“ ООД е единственият кредитор и
цесионният договор с нищо не го обвързва. Макар да е загубил качеството си на
кредитор по отношение на цесионера-“Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД, цедентът се счита за кредитор до съобщаването на цесията не само спрямо
длъжника, но и по отношение на третите лица.
Поради това уведомяването на длъжника по
кредита за извършената цесия едва с получаване на препис от исковата молба с
приложеното към нея уведомление е ирелевантно, тъй като съгласно чл.422, ал.1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно
ищецът в случая не е материалноправно легитимиран да предяви установителен иск
за съществуване на вземането му срещу ответника по Договор за кредит ”Бяла
карта” №460773/25.03.2016г. и предявеният на основание чл.422 ГПК иск следва да
се отхвърли като неоснователен.
Предвид изхода на делото съдът не обсъжда
останалите възражения на процесуалния представител на ответника.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК във вр. с чл.38, ал.2 ЗА, ищецът
следва да заплати на ответника 300 лв разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък по
чл.80 ГПК – л.52.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
“Панайот Волов” №29, етаж 3, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска, ЕИК *********,
срещу И.С.К. ***, ЕГН **********, иск да се признае за установено
съществуването на вземането му за сумите 186.99 лв главница по Договор за
кредит ”Бяла карта” №460773/25.03.2016г., 129.37 лв договорна лихва за периода
от 15.04.2016г. до 06.10.2018г., 67.00 лв неустойка за неизпълнение на
договорно задължение и 197.50 лв разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение.
ОСЪЖДА “Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД да заплати на И.С.К. сумата 300 лв разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия: