№ 21319
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110164726 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „А...” ЕООД е предявил срещу ответника Ц. Д. С. по реда на чл. 422 ГПК
кумулативно съединени установителни искове с правно основание 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 500 лева главница по договор
за потребителски кредит № 1..31.01.2018 г., сключен между „С..” ООД и ответницата,
вземанията по който са били прехвърлени с договор за цесия на ищеца, ведно със законна
лихва за период от 08.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 110, 14 лева,
представляваща договорна лихва за период от 31.01.2018 г. до 31.10.2018 г., сумата 58, 15
лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.10.2018 г. до 04.08.2023 г., за които
суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 44545/2023 г. по
описа на СРС, 151 състав.
Ищецът твърди, че на 31.01.2018 г. е бил сключен договор за потребителски кредит №
... между „С..” ООД и ответницата, по силата на който кредиторът отпуснал на
кредитополучателя паричен кредит в размер на 500 лв. Договорен бил фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 40.08% и годишен процент на разходите в размер на 47.83 %.
Сочи, че кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 8 месечни
анюитетни вноски, с краен срок за погасяване – 31.10.2018 г. След усвояване на кредита от
кредитополучателя не били извършвани плащания. Твърди, че на 21.07.2022 г. е бил
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „С..” ООД и „А...”
ЕООД, по силата на който задължението на Ц. Д. С., произтичащо от договор за
потребителски кредит № ... от 31.01.2018 г., е било изкупено от ищцовото дружество.
Твърди, че длъжникът е бил уведомен, че считано от датата на получаване на уведомлението
за цесия, кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „А...”
ЕООД. Посочва, че на 24.08.2022 г. ответницата била уведомена за цесията на посочения от
нея настоящ адрес, като и бил изпратен и смс на посочения от нея телефонен номер.
Поддържа, че ответницата следва да се счита за уведомена за извършената цесия с
връчването на исковата молба. С оглед гореизложеното моли за уважаването не предявените
искове и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва уведомлението за
извършената цесия да е връчено надлежно на ответницата, поради което извършеното
1
прехвърляне на вземания няма действие спрямо нея, като излага подробни аргументи защо
не следва да се приеме, че в случая е осъществено надлежно връчване на уведомление за
цесията с исковата молба. Сочи, че е налице несъответствие между претенциите, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение и тези, предявени в производството
по чл. 422 ГПК. В отговора на исковата молба се оспорва и наличието на валидно
възникнало облигационно отношение, както и реалното получаване на процесната сума от
500 лева. Във връзка с това се сочи, че ответницата е уведомила надлежните органи за
злоупотреба с личните и данни. Релевирано е и възражение за изтекла погасителна давност.
С оглед на това моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждане на сторените по
делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По отношение на исковата претенция по чл. 422 ГПК, вр. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че: между „С..” ООД и ответницата е възникнало валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит № ... от 31.01.2018 г., по силата на
което ответницата е получила сума в посочения от ищеца размер, като задълженията на
ответника за връщане на главницата по кредита и заплащане на възнаградителна лихва са
останали непогасени до размера на претендираните суми; както и че вземането е
прехвърлено с валиден договор за цесия на ищеца и че за същата е съобщено на ответника.
Основателността на исковата претенция по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.
99 ЗЗД се обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в забава, респ.
падежът на задължението за заплащане на претендираните суми по главния иск; 3. периода
на забавата; 4. размерът на обезщетението за забавено изпълнение, както и че вземането е
прехвърлено с валиден договор за цесия на ищеца и че за същата е съобщено на ответника.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
тези предпоставки.
С оглед наведеното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да
установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване
на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за паричен заем Кредирект № ..., сключен на 31.01.2018 г.
между „С..“ ООД в качеството му на заемодател и ответницата Ц. Д. С. в качеството на
заемател. Съгласно уговореното в договора размерът на заема е 500 лв. и следва да бъде
погасен с общо 9 погасителни месечни вноски, от които 3 вноски от по 16, 70 лв. и 6 вноски
от по 93, 34 лв., платими на 28-мо число.
Ищецът твърди, че договорът е бил сключен по реда на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние. Съгласно чл. 6 от този закон договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
С отговора на исковата молба ответницата изрично е заявила, че не е сключвала процесния
договор и не е отправяла волеизявление по електронен или друг път за сключване на
договор, като е сигнализирала компетентните органи за злоупотреба с лични данни. По
делото е прието удостоверение от 03.05.2018 г., издадено от СДВР, отдел „Икономическа
полиция“, съгласно което по подаден от ответницата сигнал за извършена злоупотреба с
лични данни и изтеглени няколко кредита от дружества за „бързи кредити“, без нейното
знание и съгласие, е била заведена преписка с вх. номер .../2018 г. по описа на СДВР.
Ищецът не е ангажирал допълнителни доказателства във връзка с твърденията за
2
сключване на договора, освен разпечатка на лог файл (л. 13). В исковата молба е посочено,
че дори съдът да не приеме, че договорът е бил сключен по електронен път, то следва да
приеме, че същият е сключен от датата на получаване на паричната сума от ответницата, тъй
като договорът за заем е реален договор. По делото са представени общи условия на „С..“
ООД за заеми „Кредирект“, в сила от 08.03.2019 г. (л. 28), които не са били в сила към датата
на сключване на процесния договор, поради което са неотносими към повдигнатия пред съда
спор и не следва да бъдат обсъждани. Дори да се приеме, че предходните общи условия,
действали към датата на сключване на процесния договор, са съдържали аналогични
разпоредби, то съгласно чл. 19, ал. 1 (л. 40) заемната сума се предоставя на заемателя чрез
нареждане по банков път по посочена от него банкова сметка за целта или чрез превод по
системата за разплащане „Изи Пей“. В приетия лог файл като избран начин за получаване на
паричната сума е посочено „в брой“. По делото не са представени каквито и да било
доказателства за това, че ищецът действително е предоставил сумата от 500 лв. на
ответницата. Предвид изричното оспорване на това обстоятелство от страна на ответницата
и разпределената доказателствена тежест с приетия за окончателен и неоспорен доклад
съдът изрично е указал на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства
за предаването на процесната сума по договора за потребителски кредит на ответницата.
Въпреки указанията такива доказателства не са били ангажирани.
Предвид датата на сключване на процесния договор за заем – 14.01.2019 г., приложение
намира Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем
е неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение е
необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с
което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.
Както беше посочено по-горе, по делото липсват доказателства, от които да се установява
при условията на пълно и главно доказване че именно ответницата е сключила процесния
договор по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и
ищецът да й е предоставил в брой заемната сума от 500 лв. съгласно уговорките в
приложения по делото договор за кредит. С отделно определение от 05.08.2024 г. (л. 138)
съдът още веднъж изрично е указал на ответника по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи
доказателства за сключването на процесния договор през интернет платформа, както и за
реалното предаване на процесната сума по договора на ответница. Препис от това
определение е бил връчен на ищеца на 14.08.2024 г., но той не е ангажирал доказателства.
Ето защо, предявените искове следва да бъдат изцяло отхвърлени.
По разноските:
В полза на ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени
претендираните и направени по делото разноски в размер на 400 лв. за адвокатско
възнаграждение за исковото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А...“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. ”Б..” № ... срещу Ц. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
жк „Л..и, зона Г“, бл. .., ВХ.., ет. 1, ап. .., установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за
признаване за установено, че Ц. Д. С., ЕГН **********, дължи на „А...“ ЕООД, ЕИК ... със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ”Б..” № ... на основание 79, ал. 1, пред. 1
ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: 500 лева
главница по договор за потребителски кредит № 1..31.01.2018 г., сключен между „С..” ООД и
ответницата, вземанията по който са били прехвърлени с договор за цесия на ищеца, ведно
със законна лихва за период от 08.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 110, 14 лева,
представляваща договорна лихва за период от 31.01.2018 г. до 31.10.2018 г., сумата 58, 15
лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.10.2018 г. до 04.08.2023 г., за които
суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 44545/2023 г. по
3
описа на СРС, 151 състав.
ОСЪЖДА „А...“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
”Б..” № ... да заплати на Ц. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Л..и, зона Г“, бл.
.., ВХ.., ет. 1, ап. .., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лв., представляваща
разноски за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4