№ 105064
гр. София, 24.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Частно гражданско
дело № 20241110133023 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „.........., ЕИК .............. за издаване на заповед за
изпълнение против И. П. Г. ЕГН ********** за вземания в размер на 2647,14 лева главница
по договор за потребителски кредит №40008852415/05.04.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 28.03.2024 г. до изплащане на вземането, 1009,67 лева договорна лихва за
периода 05.12.2022 г. до 05.12.2023 г., 1207,67 сума за допълнителна услуга „..........“, 30,00
лева за неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземането, 500,00 лева неплатени
такси за събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, 320,67 лева лихва
за забава за периода от 06.06.2022 г. до 05.12.2023 г. и лихва за забава 205,35 лева лихва за
забава за периода от 05.12.2023 г. до 27.03.2024 г.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна лихва
за забава, като за останалата част от вземанията заявлението следва да се отхвърли поради
нищожност на клаузите в договора, касаещи тяхната дължимост поради противоречие със
закона и добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповед за
изпълнение не се издава, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
В случая се претендират вземания по договор за потребителски кредит, поради което
длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Претендираната такса „..........“ за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
кредит увеличава размера на кредита, без да е налице яснота относно насрещната престация
като договорната регламентация противоречи на императивните разпоредби на чл.33, ал.1
ЗПК и чл.19, ал.1 ЗПК. Тази такса противоречи на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК, според която годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по- висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Последицата от
това противоречие е предвидена изрично в чл.19, ал.5 ЗПК- клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал.4, се считат за нищожни, което обосновава извод за липса на валидно
възникнало /въз основа на нищожни договорни клаузи/ задължение на длъжника за сочената
такса.
Така уговорените допълнителни услуги са разход по кредита, който следва да бъде
включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото
оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на
понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В
1
този смисъл са задължителните указания на СЕС дадени с РЕШЕНИЕ НА СЪДА от 21.04.
2016 г. по дело C-377/14, а съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна.
Отделно от това не са изложени никакви фактически твърдения за конкретно
предприети действия по повод предоставянето на допълнителни услуги „.......... „ и
„Флекси“. Изложеното води до извода, че стойността на кредита се оскъпява с разходи,
които реално не са извършени, което е предпоставка за неоснователното обогатяване на
заявителя за сметка на длъжника. Такава уговорки се явяват нищожни, поради противоречие
и с добрите нрави.
Претендираната такса за извънсъдебно събиране на задължението като такса с
фиксиран размер за действия по провеждане на телефонни разговори, изпращане на покани,
писма и електронни съобщения за събиране на просрочени вземания, които не представляват
допълнителни услуги, предоставени от кредитора във връзка с договора, а целят осигуряване
на изпълнението, и то по принудителен път, е вземане, чието събиране е в противоречие със
забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и с което по същество се цели заобикаляне на ограничението
на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, което обосновава извод за липса
на валидно възникнало /въз основа на нищожни договорни клаузи/ задължение на длъжника
за сочената такса.
Предвид изложеното и на основание чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК заявлението следва да
бъде отхвърлено по отношение на претендираните вземания за възнаграждение за закупени
допълнителни услуги „..........“ и за неплатени такси за извънсъдебно събиране.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. №256/28.03.2024 г. (№179380/31.05.2024) на „.........., ЕИК
.............. против И. П. Г. ЕГН ********** в частта, с която се иска издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземания за възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „..........“ в размер на 1207,67 лева по договор за
потребителски кредит №40008852415/05.04.2022 г. и 530,00 лева такси за извънсъдебно
събиране на вземанията.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2