Решение по адм. дело №1594/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.76б, ал.1, т.2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Д. Х. А., [държава], с посочен в жалбата адрес: [населено място], С., подадена чрез адв. Н. М. – АК Хасково, срещу Решение №38-В/15.08.2025г. на Интервюиращ орган в Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и производствените правила. Твърди се, че подадената повторна молба е свързана с нови обстоятелства, които не присъствали при подаване на първата молба, като различни в това отношение били два основни фактора.

На първо място, променена била обстановката в родината на оспорващия. Съществувал официален доклад от 21.05.2025г. на ДАБ, в който била представена актуалната обстановка в * и в частност отношението към кюрдите и язидите. Оспорващият счита, че изложеното в този доклад опровергавало приетото в обжалваното решение. На практика не можел да се върне, поради политически нестабилно управление, свързано с управляващата класа и политическите преследвания на всички граждани, които властта определила като опасни. Не можел да се върне и поради това, че е кюрд. Сочи, че за него било налице основание за търсене на помощ с молба да му бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, като счита, че имало достатъчно основания и за двете. В първото интервю не споделил част от действителните проблеми, които правели връщането в Сирия невъзможно, а те се свеждали до лично преследване на оспорващия и на семейството му и опасност за здравето и живота му, ако се върне там. Той не споделил тези подробности, тъй като не съзнавал кое е важното, което следва да сподели и това била причината за наличие на тези пропуски в бежанската му история. Основно заради това подал повторната молба. От свои близки, останали в родината си, бил уведомен, че се издирва от властите и ако се прибере в Сирия, ще бъде арестуван, съден и екзекутиран, тъй като бил от племето на язидите.

Втората причина била ескалация на напрежението в * и то в мястото, където живял. Налице била реална опасност да се разправят с него поради верски причини, както и да бъде принуден да се включи във военните действия на държавата си. Твърди се също, че отразената в решението обстановка относно положението в * не отговаряла на истината и не била актуална. В момента, независимо, че не била обявена, се водела война в * и за това имало много публикации във водещите информационни канали. Коментирали се военните действия между етническите групи кюрди и дадити, които рефлектирали върху мирното население и били основание властите да мобилизират всички мъже, а това била реална заплаха за живота и здравето на молителя. В Европейската конвенция за защита правата на хората и техните свободи изрично било посочено, че е недопустимо да се връщат в родината емигранти, чиито живот и здраве са в опасност и връщането в родината не им гарантира никакви свободи.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник на оспорващия. Навеждат се и доводи, че в лагера в София, където бил настанен, бил нападнат, като се твърди, че нападението било на верска основа. След изписването от болницата оспорващият се върнал в лагера, но разбрал, че е изгонен, което обосновавало още повече наличието на факти и обстоятелства, поради които можело да бъде разгледана и допусната втората молба.

Ответникът, Интервюиращ орган при ДАБ, РПЦ – София (М. Й.), чрез пълномощник в писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба, подадена чрез С. - София с №УРИ 105400-4996/13.11.2024г. и молба, подадена чрез РПЦ – [населено място], Враждебна, под вх.№ПМЗ-В-504/14.11.2024г., заведени в ДАБ при МС под рег. №УП 7194/14.11.2024г., Д. Х. А., [държава], е поискал закрила от Република България.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП 7194/14.11.2024г. като Д. (собствено име) А. (бащино име) Х. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в *, *, с постоянен адрес *, *, етническа принадлежност – *, религия – *, *, професия *, * образование, [семейно положение], без документи за самоличност.

Под рег.№УП 7194/19.11.2024г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с Д. Х. А., [ЛНЧ], в хода на което той потвърдил казаното от него при попълване на регистрационния лист. Изложил причините да напусне държавата си по произход, като посочил в тази насока, че от свободната армия му взели магазина, без причина, казали му да напусне магазина и стреляли по него. Имал автосервиз в [населено място]. Свободната армия го търсели, за да се присъедини към тях. Нямало работа, храна и сигурност. Имало убити цивилни граждани. Интервюираният е декларирал, че не е членувал в политическа партия, въоръжена групировка или в религиозна организация. Не е имал проблеми заради етноса или религията си, не му били отправяни заплахи, не му било оказвано насилие. Посочил, че бил арестуван в * през 2014г. от Режима, предполага, че за да служи в казармата. Задържали го за една седмица и след това успял да избяга от затвора. Осъден бил от Режима през 2014г., присъдата била да му отрежат главата, а причината била, че не е ходил в казармата. Обвинили го също, че е убил човек, но нямал никакви документи да докаже това. Не служил в казармата. Получил повиквателна преди две години, през телефона му я изпратили. Нямал снимка на повиквателната. Тогава се намирал в [населено място].

С Решение №470/14.01.2025г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Д. Х. А., поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и 4 от ЗУБ.

Няма данни и не се твърди решението да е било обжалвано, и не е спорно, че същото е придобило стабилитет.

От Д. Х. А. е била подадена молба вх. №КП-01-5812/11.07.2025г. в ДАБ при МС (рег. №УП7194/15.07.2025г.), в която лицето посочило, че поради промяна в международната обстановка, както и наличие на факти и обстоятелства, които като молител не споделил пред интервюиращия орган при първото интервю, било налице основание за търсене на помощ от държавата с молба да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. Изложил твърдения за проблеми, които правели връщането му в * невъзможно и се свеждали до лично преследване на самия оспорващ и семейството му и опасност за здравето и живота му, ако се върне там. Не споделил тези подробности поради това, че не съзнавал кое е важното, което следва да сподели. Това била основната причина за повторната молба. Втората причина била свързана с наличието на ескалация на напрежението в * и то в мястото, където живял. Не отговаряло на истината, че липсва реална опасност да се разправят с него поради верски причини, тъй като семейството му произхождало от племенна група на язидите и вече няколко месеца след настъпването на промените в * ситуацията, свързана с язидската общност там оставала нестабилна и тревожна. Важно било също, че след извършена проверка за положението на лицето от специалните служби, бил даден положителен резултат, който не бил съобразен с крайното решение на ДАБ.

С писмо изх. №ПМЗ-В-2067/22.07.2025г. на ДАБ при МС лицето е уведомено, че в 3-дневен срок от получаване на писмото следва да отстрани недостатъците на молбата си, като лично подаде молбата си за закрила чрез С. – Любимец до П. на ДАБ при МС, чрез РПЦ – София.

От Д. Х. А. с вх. №105450-2795/29.07.2025г. в С. – Любимец, Дирекция „Миграция“ е била подадена последваща молба за международна закрила, заведена с рег. №УП 7194/08.08.2025г. в ДАБ при МС.

Със съобщение рег.№УП7194/08.08.2025г. на лицето е било указано, че преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последващата молба вх. №УП 7194/08.08.2025г. за международна закрила, ще бъде преценена нейната допустимост съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗУБ. Посочено е също, че в седмодневен срок от получаване на съобщението може да представи писмени доказателства, които ще бъдат взети предвид при провеждане на предварителната процедура по допустимост.

С молба вх. №КП-01-6431/13.08.2025г. молителят е представил писмени доказателства – справки относно обстановката в Сирия след сваляне на режима, които поискал да бъдат приобщени.

С Решение №38-В/15.08.2025г., издадено от Интервюиращ орган на ДАБ при МС, на основание чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ последваща молба с вх.№УП 7194/08.08.2025г. от Д. Х. А. не е допусната до производство за предоставяне на международна закрила.

В решението е посочено, че не са налице законовите основания за допускане на последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила. Представените писмени доказателства от чуждия гражданин били за общоизвестни факти, които не се отнасяли лично за него. Изложените в подадената молба обстоятелства по никакъв начин не доказвали твърденията на кандидата за нововъзникнали проблеми в *. Можело да се направи извод, че чуждият гражданин се позовава на общоизвестни факти, които не се отнасят лично за него, единствено с цел допускане на последващата му молба до производство за международна закрила. След анализ на събраните по административната преписка факти и обстоятелства се установявало, че молба с вх. №УП 7194/08.08.2025г. на ДАБ при МС не следва да бъде допусната до производство за предоставяне на международна закрила, поради липсата на представени доказателства за настъпили нови обстоятелства, свързани с бежанската история на чужденеца. След извършена преценка на актуалната обстановка в * посредством приложената по преписката актуална справка с вх. №МД-02-371/03.07.2025г., е прието, че не се установяват и разширенията, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности (СЕО) от 17 февруари 2009г. по дело №С-465/07 и тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30 януари 2014г. по дело №С-285/12 по тълкуването на чл. 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕС, които се преценявали във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В обобщение е направен извод, че молителят използва последващата молба за предоставяне на международна закрила с цел да осуети изпълнението на наложените принудителни административни мерки от органите на МВР, а именно да узакони нелегалния си престой на територията на Република България.

На 22.08.2025г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, който е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена по пощата на 29.08.2025г.

В хода на съдебното производство е представено писмо, издадено от Управление на сигурността, Вътрешна комисия, Главно командване на силите за вътрешна сигурност в североизточна Сирия, Ръководство на силите за вътрешна сигурност с изх. номер: 10224 от дата 24.09.2025г. От съдържанието на документа се установява, че представлява уведомление за правото на ищеца (Д. Х. А., роден през *.), да докладва на командването на силите за вътрешна сигурност, за да се присъедини към службата за самоотбрана. Вписана е следната забележка: В случай на неразглеждане ще бъдат предприети законови мерки и ищецът ще бъде привлечен към наказателна отговорност.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е обективирано в писмена форма, подписано е от издателя си и изхожда от компетентен орган – М. Й., старши експерт в РПЦ – [населено място], отдел „Производство за международна закрила (ПМЗ) – *, определена със Заповед №ЦУ-РД 05-110/03.04.2023г. на П. на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му.

Не се констатира при постановяването на процесното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същото е издадено и в съответствие с материалния закон.

Безспорно е установено, че за жалбоподателя Д. Х. А. има приключило с влязло в сила решение за отхвърляне на молбата производство за предоставяне на международна закрила в Република България, поради което подадената от него до П. на ДАБ молба с вх.№УП 7194/08.08.2025г. се явява „последваща молба“ за предоставяне на международна закрила по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗУБ.

В разпоредбата на чл.76а от ЗУБ е предвидено, че преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последваща молба за международна закрила, се преценява нейната допустимост съгласно чл.13, ал.2 от същия закон. Според чл.13, ал.2 от ЗУБ, подадена последваща молба за международна закрила, в която чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, се преценява по реда на глава шеста, раздел III.

Съгласно чл.76б, ал.1 от ЗУБ, в срок до 14 работни дни от подаването на последващата молба за международна закрила интервюиращият орган единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да се провежда лично интервю, взема решение, с което: 1. допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила; 2. не допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила.

Решението е издадено в срока по чл.76б, ал.1, вр. ал.2 от ЗУБ, считано от подаване на последващата молба за международна закрила.

Следва да се има предвид, че законът не вменява на органите на ДАБ задължение при подаване на последваща молба от търсещи закрила лица да им указват, че трябва да представят нови писмени доказателства и да изложат нови обстоятелства. Единствено от подаващия молбата зависи на какво обстоятелство ще основе последващата си молба за закрила.

Преценката дали посочените обстоятелства са нови и са такива от съществено значение за личното положение на молителя или относно държавата му по произход, е в правомощията на административния орган.

В процесния случай оспорващият е вписал в молбата си, че обстановката в Сирия била променена, имало ескалация на напрежението и то в мястото, където е живял. Изложил е и съображения, че от свои близки бил уведомен, че се издирва от властите и ако се прибере, ще бъде арестуван, съден и екзекутиран, тъй като бил от племето на язидите. Налице била и опасност да се разправят с него поради верски причини, поради това, че е кюрд, а освен това счита, че ще бъде принуден да се включи във военните действия на държавата си.

Според съда административният орган правилно е приел, че липсват представени доказателства за настъпили нови обстоятелства, свързани с бежанската история на чужденеца. Изложените в последващата молба твърдения не могат да се приемат за такива от съществено значение за положението на жалбоподателя и за общото положение в *. Събраните от административния орган доказателства в производството по последващата молба, преценени спрямо тези, събрани в производството по първоначално подадената молба за закрила, не сочат наличие на нови обстоятелства, които да рефлектират съществено върху индивидуалното положение на молителя, нито обосновават съществена промяна в обстановката в страната му по произход в негативна посока и то до степен, че да доведат до предоставяне на международна закрила. Приложените с последващата молба статия от интернет сайт, извадка от Уикипедия, справки, визират общоизвестни факти преди и след сваляне на режима на Б. А., и по никакъв начин не доказват твърденията на жалбоподателя за нововъзникнали лични проблеми в *, като е необходимо да се отбележи, е същият е напуснал страната си по произход заради влошената обща обстановка и липсата на работа. с която да изхранва семейството си.

Действително, ситуацията в * е променена след постановяване на Решение №470/14.01.2025г. на П. на ДАБ при МС за отказ да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, но промяната е в положителна посока, което се потвърждава от приложената към преписката Справка вх.№МД-02-371/03.07.2025г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, както и от представената в съдебно заседание Справка с вх.№МД-02-483/01.09.2025г. Поемането на държавната власт в страната от нови субекти не променя положението в негативен план, като видно от информацията в горевизираните справки, засега тенденциите за общото положение в * са по - скоро положителни и според данните от общодостъпни информационни канали се запазват. Налице са и данни за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А..

Наред с горното и във връзка с позоваването от оспорващия на отношението към кюрдите и язидите следва да се отбележи, че при първоначалната си регистрация последният дори не е заявил, че е кюрд, съответно язид, а напротив – посочил е, че е арабин, мюсюлманин сунит. Етническата принадлежност не е обстоятелство, което да подлежи на промяна във времето и не може да се приеме, че жалбоподателят не е съзнавал, че следва да го сподели при проведеното с него интервю при разглеждане на първоначалната му молба за закрила. В този смисъл съдът счита, че заявяването на различна етническа, както и на религиозна принадлежност, в случая цели опит да се формулират и представят обстоятелства, позволяващи допускането на молбата за последваща закрила до разглеждане по същество. От друга страна, дори да се възприеме за достоверно, че жалбоподателят е *, *, не се установява от общоизвестни и потвърдени източници твърдението му, че като такъв има проблеми и се издирва от властите.

Опасенията на оспорващия, че може да бъде мобилизиран за военна служба, също не обуславят допустимост на последващата му молба закрила. В оспореното решение е направен анализ на съществуващата уредба относно положението на лицата, които не се явяват за отбиване на военна служба и на възможността за освобождаване от нея. Изрично е посочено, че през февруари 2025г. няколко източника съобщават, че президентът на сирийското временно правителство А. ал Шараа е обявил, че премахва задължителната военна служба и вместо това разчита на доброволно набиране на войници. Отбелязано е също, че преходната администрация в * премахва задължителната наборна военна служба, освен в ситуации на национално извънредно положение. Посочено е също, че макар да няма източници, съобщаващи за наборна военна служба, изисквана от Преходната администрация, самата наборна служба е легитимно право на държавата и като цяло не би отговаряла на изискванията на чл. 9 от Директива 2011/95/ЕС. Следва в тази връзка да се отбележи, че от общодостъпните информационни източници не се установява към момента в * да е обявено национално извънредно положение, изискващо задължителна мобилизация.

Получаването на уведомлението, което се представя в хода на съдебното производство, не може да се цени като ново обстоятелство, което да е основание за разглеждане по същество на последващата молба за закрила. Уведомлението е противоречиво по съдържание като от една страна в същото се визира правото на оспорващия да се присъедини към службата за самоотбрана, а от друга страна се сочи, че „в случай на неразглеждане ще бъдат предприети законови мерки и ищецът ще бъде привлечен към наказателна отговорност“, без да става ясно става ясно какво се има предвид под „неразглеждане“. Ето защо, съдът не кредитира представеното уведомление като доказателство, удостоверяващо ново обстоятелство от съществено значение за личното положение на жалбоподателя.

Съдът не кредитира като доказателства за нови обстоятелства относно положението в *, както и относно личното положение на оспорващия и представените в съдебно заседание два броя статии от информационни сайтове. Същите са относно събития, настъпили в началото на март, 2025г. и не отразяват актуалната обстановка в * към момента на подаване на последващата молба за закрила, а освен това касаят общоизвестни обстоятелства за въоръжени сблъсъци между сирийските сили за сигурност и привърженици на бившия президент А., при които са пострадали цивилни лица предимно от алауитското религиозно малцинство, към което жалбоподателят не принадлежи.

Предвид съдържанието на подадената последваща молба за закрила и събраните доказателства, правилно е прието, че в нея обективно не са посочени нови обстоятелства от съществено значение за личното положение на чужденеца или относно държавата му по произход, респ. правилно молбата не е допусната за разглеждане по същество.

По изложените съображения, съдът счита, че оспореното решение е издадено в съответствие с изискванията за законосъобразност, като по отношение на същото не се установяват основанията по чл.146, т.1 – т. 5 от АПК , поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Х. А., [държава], с посочен адрес: [населено място], С., срещу Решение №38-В/15.08.2025г. на Интервюиращ орган в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението не подлежи на касационно обжалване.