№ 20210
гр. София, 07.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110151941 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на П. П. М., чрез пълномощника адв. Д.
М., срещу „***********“ ЕООД, ЕИК **********, с която са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща
заплащане на „такса бързо разглеждане“ в сключен между страните договор
за кредит №********** от 21.02.2020г. поради противоречие със закона и
накърняване на добрите нрави, както и осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платената въз основа на нищожната
клауза такса в размер на 49,26 лева.
Ищцата твърди, че между страните е сключен договор за кредит
№********** от 21.02.2020г., по силата на който бил предоставен от
ответното дружество паричен заем в размер на 400 лева, при уговорен ГПР в
размер на 49,70%, годишен лихвен процент – 41%, и срок на кредита 30 дни.
Съгласно договора ищцата следвало да заплати и такса за бързо разглеждане
на документи в размер на 49,26 лева. Ищцата поддържа, че така уговорената
такса е нищожна, като се позовава на чл. 10а, ал. 1 ЗПК и твърди, че
посочената услуга, във връзка с която е заплатена процесната такса, е
свързана с усвояването и управлението на кредита и поради това за нейното
предоставяне не се дължат такси. Поддържа, че е с включената в договора за
кредит допълнителна такса е допуснато накърняване на добрите нрави,
доколкото не е налице еквивалентност на престациите по договора –
заплатената от ищцата сума за „такса бързо разглеждане“ била в размер на
1
почти 1/8 от общата сума по отпуснатия кредит, което водело до нарушаване
на принципа на добросъвестност и справедливост. Твърди, че процесната
клауза е нищожна и предвид обстоятелството, че същата се явява
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Счита, че целта на въвеждане на
задължението за кредитополучателя да плати таксата е да се уговори
допълнително възнаграждение на ответника. Поддържа, че клаузата,
регламентираща процесната такса, не е индивидуално уговорена и
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието . Излага и
доводи, че резултатът от допълнителната такса представлява заобикаляне на
законоустановения максимален размер на ГПР, предвид обстоятелството, че
нейната стойност не била включена в ГПР, макар в тежест на ответника да
било налице задължение да стори това. Поради изложеното моли предявените
искове да бъдат уважени, като бъде прогласена нищожността на оспорената
клауза от договора и бъде осъден ответникът да заплати на ищцата платената
въз основа на нищожната клауза сума, както и направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна
„***********“ ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт Д.а Д., с който
предявените искове се оспорват изцяло. Ответникът не оспорва, че между
страните е сключен процесният договор за кредит, по силата на който
предоставил на ищцата сумата в размер на 400 лева, при срок на кредита 30
дни, с падеж на 18.06.2020г., като по кредита били начислени договорна
лихва в размер на 13,48 лева и такса „Експресно разглеждане“ в размер на
49,26 лева. Посочва, че сумата по договора била предоставена на ищцата по
сметка на каса в „**********“ АД на 21.02.2020 г. Твърди, че ищцата се е
възползвала от предвидената в т.2.2. от Общите условия към договора
възможност и е заявила получаването на допълнителна незадължителна
услуга за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит, за което
била начислена и заплатена посочената такса в размер на 49,26 лв. Таксата се
изчислявала спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит,
съгласно Тарифа на кредитора, обявена на електронната му страница. В
общия случай, когато кредитоискателят не желаел ползването на
допълнителна услуга по приоритетно разглеждане на искането за отпускане
на кредит, кредиторът предоставял отговор в рамките на до седем календарни
дни от момента на подаване на искането. Заявената от ищцата услуга за бързо
2
разглеждане гарантирала обработка на искането и получаването на отговор в
рамките на до 15 минути от изпращането му. Услугата се предоставяла
изцяло и без забавяне веднага след постъпването на искането за отпускане на
кредит в системата на дружеството. Ответникът поддържа, че начислената
такса за предоставената допълнителна незадължителна услуга, заявена от
кредитополучателя, съответства на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, тъй
като гарантира насрещна престация от страна на кредитора и не е свързана с
усвояването и управлението на кредита. Счита, че не е налице противоречие и
с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, предвид, че в изпълнение на предвиденото в чл. 148, ал. 3
ЗЗП задължение Общите условия, в които се съдържали и допълнителни
незадължителни услуги, били предварително изпратени на Комисията за
защита на потребителите и съгласувани с органа. Допълва, че таксата за
„експресно разглеждане“ не се отнасяла за действия по усвояване или
управление на кредита, а се дължала за услуга, която се предоставяла преди
сключването на договора за кредит и не касаела условията по предоставянето
и връщането на същия. Оспорва твърдението на ищцата за нищожност на
процесната клауза от договора поради накърняване на добрите нрави и
нарушаване на императивните изисквания, въведени в ЗЗП. Поддържа, че не е
налице противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като процесната
такса не се заплащала във връзка с договора за кредит и не представлявала
задължително условие за получаване на сумата по кредита или за
получаването му при предлаганите условия, с оглед което напълно
основателно не била включена при формиране на ГПР. С оглед изложеното
моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване твърдените основания за нищожност
на договора; както и, че е заплатил на ответника спорната сума, а
ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията
му, включително наличието на валидно правно основание за задържане на
сумата.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за
редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл.140, ал.3 от
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, за което да се призоват страните. Следва да бъдат приети като
3
писмени доказателства по делото представените от страните документи с
исковата молба и писмения отговор. Искането на ищцата за задължаване на
ответника да представи справка за извършените плащания по процесния
договор за кредит на основание чл.190 от ГПК следва да бъде оставено без
уважение, с оглед заявеното от ответника оспорване да са извършени от
страна на ищцата плащания по договора за кредит, както и предвид
разпределението на доказателствената тежест по делото. Следва да бъде
оставено без уважение и искането на ищцата за задължаване на ответника да
представи по реда на чл.190 от ГПК погасителен план към договора за
кредит, предвид становището, поддържано от ответника в подадения писмен
отговор, че задължението е платимо на една вноска след изтичане на
предвидения в договора едномесечен срок, поради което не е съставян
погасителен план.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
05.07.2023г. от 09.50 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е сключен договор за кредит
№********** от 21.02.2020г., по силата на който на ищцата в качеството на
кредитополучател бил предоставен от ответното дружество паричен заем в
размер на 400 лева.
УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства за извършени плащания
по договора за кредит.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, приложени към исковата молба и писмения отговор.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за задължаване на
ответника да представи на основание чл.190 от ГПК справка за извършени от
нея плащания по договора за кредит, както и погасителен план.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
4
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5