Р Е Ш Е Н И Е
№ 1638
гр. Русе, 23.10.2018 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично
заседание на петнадесети октомври, две хиляди и осемнадесета в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 3153 по описа за 2018 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
Адв.В.Г., пълномощник на „Мобилтел“ ЕАД заявява, че през
м.февруари 2015г. представляваното от нея дружество сключило с А.Д.К. договори
- №М4417674/07.02.2015г. и М4442264/21.02.2015г., по силата на които
дружеството предоставило на ответника далекосъобщителни услуги. Клиентът приел
и се съгласил с Общите условия на оператора за взаимоотношения с потребителите
на мобилни услуги.
Пояснява, че съгласно чл.26 от ОУ, заплащането на услугите
се извършвало въз основа на месечна фактура, издадена на името на абоната, но
неполучаването на фактурата не освобождавало клиента от задължението. Според
чл.27 от ОУ плащането на посочената във фактурата сума следвало да се извърши в
указания срок, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При
забавено изпълнение потребителят дължал неустойка. Според клаузата за
неустойка, визирана в приложенията към договора, раздел „Отговорност“, в
случай, че абоната наруши задълженията си, произтичащи от контракта, операторът
имал право да прекрати договора или да получи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до
изтичане на определения срок на ползване.
В срока на действие на договора, „Мобилтел“ ЕАД издало
следните фактури:
- фактура №*********/19.02.2015г. за
услуги предоставени в отчетен период 16.01.2015г. – 15.02.2012г., на стойност
55.96 лева, с падеж на плащане 06.03.2015г.;
- фактура №*********/19.03.2015г. за
услуги предоставени в отчетен период 16.02.2015г. – 15.03.2012г., на стойност
97.18 лева, с падеж на плащане 03.04.2015г.;
- фактура №*********/21.04.2015г. за
услуги предоставени в отчетен период 16.03.2015г. – 15.04.2012г., на стойност
2.65 лева, с падеж на плащане 06.05.2015г.;
- фактура №*********/20.05.2015г. за
услуги предоставени в отчетен период 16.04.2015г. – 15.05.2012г., на стойност
0.30 лева, с падеж на плащане 04.06.2015г.;
- фактура №*********/22.06.2015г. за
услуги предоставени в отчетен период 16.05.2015г. – 15.06.2012г., на стойност
0.06 лева, с падеж на плащане 07.07.2015г.;
- фактура №*********/30.07.2015г. за
услуги предоставени в отчетен период 16.06.2015г. – 15.07.2012г., на стойност
268.56 лева, с падеж на плащане 30.07.2015г.;
- фактура №*********/30.07.2015г. за
услуги предоставени в отчетен период 16.06.2015г. – 15.07.2012г., на стойност
148.50 лева, с падеж на плащане 30.07.2015г.;
- фактура №*********/30.07.2015г. за
услуги предоставени в отчетен период 16.06.2015г. – 15.07.2012г., на стойност
148.50 лева, с падеж на плащане 30.07.2015г.
Твърди се, че от страна на ответника
е налице неизпълнение на договорните задължения, с оглед което ищецът приел, че
същият следва да заплати сумата 890.89 лева съставляваща сбор от стойността на
предоставените далекосъобщителни услуги, договорни неустойки и мораторна лихва.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по
реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по ЧГД №189/2018г. по описа на РРС срещу А.Д.К. за сумите:
169.12 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 08.01.2018г. до
окончателното й изплащане; 669.06 лева – неустойка; 10.61 лева – цена за
предоставена стока, дължима по договор №М4442264/21.02.2015г.; 42.10 лева –
лихва за забава за периода 05.06.2015г. – 18.12.2017г.; 25 лева – държавна
такса и 180 лева – адвокатско възнаграждение. В хода на заповедното
производство, дружеството било уведомено за възможността да предяви иск за
установяване на вземането и предупредено за последиците от непредявяване на
иска.
По изложените съображения, адв.Г. моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че А.Д.К., ЕГН ********** дължи на„Мобилтел”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, район
„Илинден”, ул.”Кукуш”№1сумите:
169.12 лева – незаплатени далекосъобщителни услуги; 669.06 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги; 10.61 лева –
цена на предоставена стока и 42.10 лева – лихва за забава за периода
05.06.2015г. – 18.12.2017г.
Претендира направените в заповедното и настоящото
производство разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът А.Д.К. не е депозирал отговор на исковата молба, не
ангажира доказателства.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна, следното:
През м.февруари 2015г. „А1 България“ ЕАД (предишно
наименование „Мобилтел“ ЕАД) сключило с А.Д.К. договори -
№М4417674/07.02.2015г. и М4442264/21.02.2015г., по силата на които дружеството
предоставило на ответника далекосъобщителни услуги.
Представени са приложения към контракта, свързани с
условията за ползване на посочения тарифен план и цените на допълнителните
услуги.
Клиентът приел и се съгласил с Общите условия на оператора
за взаимоотношения с потребителите на мобилни услуги (т.5.5 от договора).
Съгласно чл.26 от ОУ, заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна
фактура, издадена на името на абоната, но неполучаването на фактурата не
освобождава клиента от задължението. Според чл.27 от ОУ плащането на посочената
във фактурата сума следва да се извърши в указания срок, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й. В приложението към договора, раздел
„Отговорност“, т.6.3 е предвидена клауза за неустойка, в случай, че абонатът
наруши задълженията си произтичащи от контракта.
Във връзка с използваните услуги, мобилния оператор издал:
- сметка №*********/30.07.2015г. за
неустойка - 148.50 лева, с падеж на плащане 30.07.2015г.;
- сметка №*********/30.07.2015г. за
неустойка – 103.50 лева, с падеж на плащане 30.07.2015г.;
- сметка №*********/30.07.2015г. за
неустойка - 148.50 лева, с падеж на плащане 30.07.2015г.;
- сметка №*********/30.07.2015г. за
неустойка - 268.56 лева, с падеж на плащане 30.07.2015г.;
- фактура №*********/19.02.2015г. за
услуги предоставени в отчетен период 16.01.2015г. – 15.02.2012г., на стойност
55.96 лева, с падеж на плащане 06.03.2015г.;
- фактура №*********/19.03.2015г. за
услуги предоставени в отчетен период 16.02.2015г. – 15.03.2012г., на стойност
97.18 лева, с падеж на плащане 03.04.2015г.;
- фактура №**********/19.03.2015г.
за услуги предоставени в отчетен период 16.02.2015г. – 15.03.2015г., на
стойност 10.45 лева, с падеж на плащане 07.07.2015г.;
- фактура №*********/21.04.2015г. за
услуги предоставени в отчетен период 16.03.2015г. – 15.04.2012г., на стойност
2.65 лева, с падеж на плащане 06.05.2015г.;
- фактура №*********/21.04.2015г. за
услуги предоставени в отчетен период 16.03.2015г. – 15.04.2012г., на стойност
2.40 лева, с падеж на плащане 06.05.2015г.;
- фактура №*********/20.05.2015г. за
услуги предоставени в отчетен период 16.04.2015г. – 15.05.2012г., на стойност
0.30 лева, с падеж на плащане 04.06.2015г.;
- фактура №*********/20.05.2015г. за
услуги предоставени в отчетен период 16.04.2015г. – 15.05.2012г., на стойност
0.12 лева, с падеж на плащане 04.06.2015г.;
- фактура №*********/22.06.2015г. за
услуги предоставени в отчетен период 16.05.2015г. – 15.06.2012г., на стойност
0.06 лева, с падеж на плащане 07.07.2015г.;
Въз основа на заявление, депозирано от „Мобилтел“ ЕАД, в РРС
е образувано ЧГД №189/2018г. и издадена заповед №135/11.01.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК срещу А.Д.К. за сумите: 169.12 лева –
главница, ведно със законната лихва, считано от 08.01.2018г. до окончателното й
изплащане; 669.06 лева – неустойка; 10.61 лева – цена за предоставена стока,
дължима по договор №М4442264/21.02.2015г.; 42.10 лева – лихва за забава за
периода 05.06.2015г. – 18.12.2017г.; 25 лева – държавна такса и 180 лева –
адвокатско възнаграждение. С оглед наличието на предпоставките, визирани в
чл.415, ал.1, т.2 ГПК, заповедният съд уведомил заявителя за
възможността да предяви иск за установяване на вземането, като указал
последиците от непредявяване на иска.
С оглед изложените в исковата молба
обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по
чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в производството по който ищецът
цели да установи, че ответникът дължи сумите: 169.12 лева – главница, ведно със законната лихва,
считано от 08.01.2018г. до окончателното й изплащане; 669.06 лева – неустойка;
10.61 лева – цена за предоставена стока, дължима по договор
№М4442264/21.02.2015г.; 42.10 лева – лихва за забава за периода 05.06.2015г. –
18.12.2017г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№135/11.01.2018г., издадена по ЧГД №189/2018г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото
производство цитирано гражданско дело е видно, че на 13.04.2018г. заявителят е
уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за допустим,
тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на
правен интерес.
Ищцовото дружество, чрез
процесуалния си представител, в първото открито съдебно заседание, в което е
даден ход на делото е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът счита, че са налице
предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК
ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил в
първото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, като с разпореждане от 11.06.2018г. са му указани
последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани
в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените по делото писмени доказателства
и тези съдържащи се в ч.гражданско дело №189/2018г. по описа на РРС, с оглед
факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на процесното
вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на установителния
иск.
По изложените съображения съдът
приема, че претенцията като основателна следва да бъде уважена.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г.
на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно
основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Предвид изхода на спора, ответникът
следва да заплати на ищеца сумите:205 лева – разноски по ЧГД №189/2018г. по
описа на РРС и 255 лева – разноски по ГД №3153/2018г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, че А.Д.К., ЕГН ********** дължи на„Мобилтел”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, район
„Илинден”, ул.”Кукуш”№1сумите:
169.12 лева – незаплатени
далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 08.01.2018г. до окончателното й изплащане; 669.06 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги; 10.61 лева
– цена на предоставена стока и 42.10
лева – лихва за забава за периода 05.06.2015г. – 18.12.2017г., предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №135/11.01.2018г., издадена по ЧГД
№189/2018г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА А.Д.К.,
ЕГН ********** да заплати на „Мобилтел” ЕАД, ЕИК 131468980сумата 255
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА А.Д.К.,
ЕГН ********** да заплати на „Мобилтел” ЕАД, ЕИК 131468980сумата 205
лева – разноски по ЧГД №189/2018г. по
описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: