Решение по дело №2651/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 55
Дата: 30 януари 2020 г. (в сила от 12 януари 2021 г.)
Съдия: Галина Иванова Вълчанова Люцканова
Дело: 20192330102651
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 55/30.1.2020г.

 

                                гр.Ямбол........30.01........2020 г.

 

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание

  На.....................................двадесети...януари………...................................

  През две хиляди и двадесета година,..........в състав:

                                                         Председател: Г.Вълчанова

                                                                Членове: ........................

                                                                                ........................

  При секретаря................И.Г.......................и в присъствието на

  Прокурора...........................................като разгледа докладваното от

  ...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 2651

  за 2019 година............................................................................................

Производството по делото е образувано по искова молба на С.П.Д. /предвид ЕГН ********** ищецът към момента е навършил пълнолетие/ от гр.Я. против ЗАД БУЛСТРАД ВИГ гр.София, с която се претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата 10 000 лв., частичен иск от сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинени телесни увреждания при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 18.01.2018 г. – датата, на която изтича срока по чл.429 ал.3 от КЗ вр. чл.430 ал.1 от КЗ до окончателното изплащане, както и присъждане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Твърди се, че на 10.01.2018 г. в гр.Я. по ***и *** при управление на МПС водачът Д. С.Д. нарушил правилата за движение по пътищата като не пропуснал пресичащия в обсега на пешеходната пътека ищец, в резултат на което той пострадал и получил множество телесни увреждания. За управлявания лек автомобил водачът Д. имал сключена валидна към датата на произшествието застраховка „Гражданска отговорност“, а ищецът като пострадал е предявил претенциите си за изплащане на обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди към ответния застраховател. Образувана е застрахователна преписка, по която застрахователят не се е произнесъл до момента, поради което е заведен настоящия иск.

По искане на ищеца съдът се е произнесъл като го е освободил от внасяне на такси и разноски в производството.

 В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от ответника е постъпил и с него се оспорва иска като неоснователен, желае се отхвърлянето му и присъждане на разноски. Твърди се, че не е настъпило застрахователно събитие, което да обективира отговорността на дружеството; оспорва се наличието на валидно застрахователно обезщетение; оспорва се констативния протокол, който е изготвен без оглед, не е описано къде е настъпило произшествието; оспорва се механизма на ПТП, наличието на вина на водача, вида и характера на увреждането и причинно-следствената връзка. Направено е възражение за съпричиняване от страна на пострадалия ищец, който е нарушил правилата по ЗДвП относно пресичане на пътното платно – тичайки сам се е блъснал в спрелия автомобил и е причинил уврежданията си. Възразява се за прекомерност на претендираното обезщетение и относно началната дата на претендираната лихва за забава. Счита се, че не са налице предпоставките на чл.38 от ЗА за определяне на адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа.

Ответникът, редовно призован за съдебно заседание не изпраща представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представения с исковата молба протокол за ПТП с пострадали лица след посетено ПТП от мл.инспектор М. М.– дежурен ПТП при ОД на МВР Я. на 10.01.2018 г. същият е съставил протокола за това, че на тази дата на *** и *** в гр. Я. е настъпило ПТП с участник л.а. марка Мерцедес, рег.№ У 0350 АК, собственост на ВиК Я. със застраховка „ГО“ в Булстрад, валидна до 31.12.2018 г. и другият участник ищецът С.П.Д. на 16 години. Обстоятелствата и причините за ПТП са описани по следния начин: водачът на МПС блъска пресичащ извън обсега на пешеходна пътека на платното за движение и работещи светофари в нормален режим пешеходец С.П.Д.. Изготвилият протокола е посочил, че е извършил оглед на място.

Ищецът е представил още епикриза от 12.01.2018 г. от ХО при МБАЛ „***“ АД гр. Я. за това, че е постъпил там на 10.01.2018 г. и е бил изписан на 12.01.2018 г. с окончателна диагноза „Контузио капитис. Вулнус лацеро.Контузуу регио фронталис“ и придружаващи заболявания – „Вътрешна хидроцефалия“. Според анамнезата болният е постъпил в отделението след ПТП – блъснат от автомобил, при което паднал и се ударил по главата, не съобщава за загуба на съзнание, но се оплаква от главоболие. В епикризата е отразено, че няма настъпили усложнения, при изписване болният няма оплаквания, в съзнание е, с направена превръзка, стабилизирано соматично и неврологично състояние. Препоръките са за хигиенно-хранителен режим след изписването, щадящ физически и нервно-психически режим.

За да насочи претенцията си към ответното дружество ищецът е представил разпечатка на извършената на 25.01.2018 г. проверка в Гаранционен фонд за сключена застраховка „ГО“, видно от която към 10.01.2018 г. МПС с ДКН У 0350 АК има активна застраховка „ГО“ при застраховател ЗАД „Булстрад ВИГ“. Ищецът не е представил изпратеното до застрахователя свое искане за изплащане на застрахователно обезщетение, а е представил отговора на застрахователя изх. № ***/23.02.2018 г. относно негова претенция вх. № ***/26.01.2018 г. Съдът приема, че 26.01.2018 г. е датата на постъпване на претенцията на ищеца към застрахователя, видно и от представеното известие за доставяне с получател ЗАД „Булстрад ВИГ“ на изпратената от адв. Б. пълномощник на ищеца и получена на 26.01.2018 г., вероятно претенция. В писмото от застрахователя същият е поискал да му бъдат представен съдебно-медицинска експертиза, авто-техническа експертиза, протокол от оглед на произшествие, резултат от досъдебно производство и банкова сметка *** С.П.Д., след което същият ще се произнесе. По делото липсват данни за произнасяне от страна на застрахователя по отправеното към него от ищеца искане за заплащане на застрахователно обезщетение.

В настоящото производство за установяване на настъпилите за ищеца травматични увреждания, техният характер и ход на лечението бе назначена, изслушана и неоспорена съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице посочва, че в резултат на настъпилото на 10.01.2018 г. пътно­транспортно произшествие ищецът С.П.Д. е получил автомобилна травма (блъскане на пешеходец на пешеходна пътека отстрани отляво от тежкотоварен автомобил), изразяваща се в следните телесни увреждания: контузия на главата със съмнение за лекостепенно сътресение на мозъка, без изпадане в безсъзнателно състояние, наложило приемането на ищецът за наблюдение и консервативно лечение в ХО при МБАЛ „***" АД – Я.; контузия на лицето в лява скулна област с наличие на разкъсно-контузна рана с цепковидна форма и дължина около 1 см; разкъсно-контузна рана в областта външната половина на лявата вежда, с цепковидна форма и дължина около 2 см, наложила хирургична обработка и лечение; контузия, натъртване и повърхностно охлузване на кожата в областта на колянната става на леви крак; контузия, натъртване и повърхностно охлузване на кожата в областта на лакътната става на лявата ръка.

След произшествието ищецът е бил откаран със специализиран транспорт в Спешно отделение при МБАЛ „****" АД – Я., откъдето след проведени подробни изследвания консултативни прегледи е бил хоспитализиран за наблюдение и лечение в Хирургичното отделение на същата болница поради получените наранявания, съмнението за лекостепенно сътресение на мозъка и предвид придружаващото му заболяване. В болничното заведение му е била приложена обичайната за тези състояния терапевтична схема от вливания на противооточни средства, водно-солеви разтвори, обезболяващи и витамини. Получените разкъсно-контузни рани са били обработени хирургично. Ищецът е бил изписан от болничното заведение на третия ден след хоспитализацията за продължаване на лечението в амбулаторни условия и домашна обстановка. Според вещото лице увреждания от такъв характер се лекуват консервативно като водеща роля играе спазването на определен хигиенно-диетичен режим. Сроковете, в които отзвучават оплакванията от такъв тип лекостепенни увреждания на мозъка варират обикновено в рамките на 20-25-30 дни при нормален ход на оздравителните процеси и стриктно спазване на предписания хигиенно-диетичен режим. Разкъсно-контузните рани обикновено при нормален ход на оздравителните процеси заздравяват в срок от 10-15 до 20 дни.

При извършения от вещото лице на 07.11.2019 г. личен преглед на ищеца С.П.Д. същият не съобщава за наличие към момента на прегледа остатъчни явление или други оплаквания, които той свързва с настъпилото на 10.01.2018 г. произшествие. Съобщава, че се е възстановил напълно от получената травма. Като остатъчни явления от пътно-транспортното произшествие от 10.01.2018 г. при прегледа се установиха описаните два белега от разкъсно-контузни рани в областта на лявата вежда и лява скулна област.

В съдебно заседание при разпита на в.л. С. същият заяви, че белегът описан от него при прегледа на С. е резултат от инцидента и е с такава големина, че не е съществен от медицинска гледна точка. Вещото лице не може да отговори дали е необходима пластична операция, тъй като преценката за това е изцяло субективна. Давайки заключението си вещото лице е имал предвид старото заболяване на ищеца, което преди години е наложило оперативна интервенция. В действителност в момента на произшествието е съществувал реален риск от компрометиране на резултатите на тази оперативна дейност, но такива не са се получили.

По искане на ищеца по делото бе разпитана свид. С. И. П., която е негов класен ръководител. Свидетелката заяви, че знае за инцидента, който се е случил през м. януари 2018 г. със С., но не е била очевидец. Било е голямо междучасие, тогава занятията са се провеждали в сградата на ОУ „***“. Свидетелката в коридора научила, че се е случил инцидент на светофара с неин ученик, но като излязла навън, линейката вече го била отвела. Разбрала, че това се случило на пешеходната пътека на зелен светофар при пресичане на група ученици, сред които и С.. Свидетелката с нейна колежка отишли до Спешна помощ и там видели С., който бил на болнично легло, имал кръв по лицето, то било ожулено, както и аркада на веждата. Свидетелката и колежката й били около час при С., защото бил уплашен и тя знае, че в болницата е престоял 3 дни, а после около месец и половина не е посещавал учебни занятия. От родителите на детето свидетелката знае, че той не се е чувствал добре, имал световъртеж и други оплаквания. Когато се върнал на училище в началото, С. имал притеснен вид, бил по-разсеян в час и трудно наваксал пропуснатия материал. Това учителката отдава на по-дългото му отсъствие. Определено има спад в успеха, но тя не може да прецени дали това е резултат от инцидента.

От заключението на авто-техническата експертиза става ясно, че произшествието е настъпило в гр. Я.на кръстовището на ул. *** и ул. „***" върху пешеходната пътека на ул. „***" в посока ***. Мястото на удара е на около 4,5 м след мерната линия и на около 3,2 м вляво от десния край на платното за движение. Ударът настъпва върху пешеходната пътека на около 0,5 м преди крайната й граница в посока ***. В района на кръстовището има очертани пешеходни пътеки, като движението в кръстовището се регулира от изградена светофарна уредба. Към момента на настъпване на произшествието зеленият сигнал на светофара за автомобилите, идващи от посоката на движение на Мерцедес и зеления сигнал на светофара за пешеходците са светели едновременно. Водачът на автомобила е възприел групата от пешеходци, стоящи на тротоара преди потеглянето си и е трябвало да предприеме навлизане по ул. „***" в посока *** и премине покрай тях с повишено внимание. От друга страна, водачът на автомобила е имал и неограничена видимост към светофара на пешеходците, както и слухово възприятие към сигнала издаван от него когато светне в зелено. Водачът е имала техническата възможност да предотврати ПТП, като постоянно контролира движението на автомобила си и се съобразява със сигналите на всички светофари в кръстовището и движението на пешеходците.

С действията или поведението си пострадалия пешеходец по никакъв начин не е допринесъл за така настъпилото произшествие. Техническата причина за ПТП е предприетото от водача на автомобила навлизане в кръстовището при наличие на пешеходци на самата пешеходна пътека пред автомобила, които са предприели пресичане след разрешаващ сигнал от техния светофар, който е бил снабден освен със светлинна и със звукова сигнализация и късното предприемане на спиране от водача.

Видно от приложеното по делото ДП № ***/2018 г. по описа на РУ Я., същото е приключило с постановление за прекратяване на досъдебно производство от 17.07.2018 г., постановено от прокурор при ЯРП по преписка №***/2018 г. Видно от това постановление ДП е било образувано за това, че на 10.01.2018 г. на кръстовището на М. М.с ул. „***“ в непосредствена близост до ОУ „***“, при управление на МПС с рег. № У 0350 АК с водач Д. С.Д., същият е нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал пресичащия пешеходната пътека пешеходец С.П.Д., като му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в контузия в областта на лявата страна на главата. В хода на разследването прокурорът е приел за установена фактическа обстановка, при която е настъпило описаното ПТП, обстоятелството, че водачът на автомобила е имал възможност в предходен момент да възприеме намиращите се до пешеходната пътека деца, но въпреки това не е предприел мерки за намаляване на скоростта и спиране, както и че на пострадалия С.Д. е причинена лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.432 от КЗ – пряк иск на пострадалия срещу застраховател.

Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен по надлежния ред от пострадал при ПТП спрямо застраховател при когото виновният за ПТП е бил застрахован.

Разгледан по същество, съдът намира искът за частично основателен по размер. От представените по делото писмени доказателства – ДП, образувано в РУ Я. и приложеният протокол за настъпило ПТП, съдът приема за безспорно установено, че на 10.01.2018 г. в гр. Я. на кръстовището на М. М.с ул. „***“ в непосредствена близост до ОУ „***“ МПС е блъснало пресичащия пешеходната пътека пешеходец ищецът С.Д.. Съдът не приема възражението на ответника за това, че не е установено мястото, където е настъпило ПТП предвид установяването му в приложеното ДП. Неоснователно е възражението на ответника и за това, че липсват данни виновният водач да има застраховка в дружеството, тъй като това обстоятелство се установява от данните по извършената проверка за сключена застраховка ГО, според които към датата на ПТП автомобилът блъснал ищеца е имал действаща застраховка в ЗАД „Булстрад ВИГ“. От назначената в настоящото производства авто-техническа експертиза, както и от материалите събрание по ДП, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че виновният за настъпилото ПТП е водачът Д.. Не се установява наличието на съпричиняване за настъпването на ПТП от ищеца С.Д., тъй като обстоятелството посочено в протокола за ПТП за това, че същият е пресичал извън пешеходната пътека се опровергава от доказателствата събрани в ДП, както и от заключението на авто-техническата експертиза в настоящото производство за това, че ударът е настъпил, когато С. е пресичал върху пешеходната пътека.

Установи се от съдебно-медицинската експертиза по делото, че ищецът С.Д. е претърпял контузия на главата със съмнение за лекостепенно сътресение на мозъка, без изпадане в безсъзнателно състояние, както и контузии на лявата скула с рана около 1 см, рана на лявата вежда около 2 см и повърхностни охлузвания на коляното на левия крак и на лакътната става на лявата ръка. Тези травматични  увреждания съдът, както и прокурорът по ДП № ***/2018 г. преценя като лека телесна повреда – временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съдът приема, че действително ищецът е претърпял страдания в следствие на блъскането му от автомобил освен физически и емоционални, но така или иначе заключението на медицинската експертиза е за това, че травмите са отшумели в рамките на 20-25 дни. От разпита на свид. П., която е класен ръководител на ищеца стана ясно, че същият е влошил успеха си след инцидента, но тя отдава това не толкова на самия инцидент, колкото на наложилото се негово отсъствие от училище за около месец и половина. Поради това съдът приема, че преживеният от ищеца емоционален стрес не е бил в толкова висока степен, каквато се твърди в исковата молба.

Предвид изложеното съдът счита, че претенцията на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди следва да бъде уважена в размер на 1500 лв., съобразно принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД. Съдът счита, че с този размер в най-пълна степен ще бъдат компенсираните вредите, изразяващи се в лека телесна повреда и в емоционално преживяно разстройство в следствие на ПТП-то. Това е сумата, с която съдът счита, че ищецът ще бъде обезщетен в пълен и справедлив размер за причинените му болки и страдания във връзка с получените травматични увреждания. Над този размер до претендирания от 10 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение началния момент на претендираната лихва за забава, съдът приема, че същият съгласно чл.420, ал. 3 от КЗ е 26.01.2018 г. Това е датата, на която съдът приема, че ищецът е предявил претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение, съгласно наличните по делото писмени доказателства – известие за доставяне и писмо от ответника. По тези съображения лихвата за забава следва да бъде присъдена от 26.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски в производството и е бил защитаван от един адвокат при условията на чл.38, ал.2 от ЗА, следва да бъде уважено искането на адв. К. да й бъде заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 335 лв., определено съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отново поради обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на ЯРС сумата от 370 лв. за вещи лица, както и ДТ в размер на 60 лв. за водения иск. Тъй като ищцовата претенция не се уважава напълно е основателно искането на ответника за присъждане на разноски, които съразмерно отхвърлената част от иска следва да бъдат в размер 67.50 лв. като в същите е включено юрисконсултско възнаграждение 300 лв. и депозит за вещо лице 150 лв.

На основание изложеното ЯРС

 

                                                         Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК*********, гр. София, пл. Позитано № 5 да заплати на С.П.Д., ЕГН ********** *** на основание чл.432 от КЗ сумата 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие на ПТП от 10.01.2018 г., ведно със законната лихва считано от 26.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът в разликата над 1500 лв. до размера на 10 000 лв. претендирани като частичен иск от 20 000 лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД  да заплати на адв. П. К., САК на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 335 лв.

ОСЪЖДА С.П.Д. да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 67.50 лв.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД да заплати сумата 370 лв. за вещи лица по сметката на ЯРС, както и ДТ 60 лв. за заведения иск.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: