РЕШЕНИЕ
№ 433
гр. Пловдив, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20255300500575 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ищцата по спора Р. И. К., действаща като малолетна чрез нейната
майка и законен представител Д. Д. Д. Решение № 4 073 от 18.04.2024 г. по гр.д. № 2
713/2024 г. на РС – Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивницата
срещу въззиваемия И. Р. К. иск по чл. 150 от ГПК за разликата от 350 лв. до 450 лева.
Въззивницата поддържа в обжалваната му част решението да е неправилно, тъй като
постановената от съда издръжка от 350 лв. е недостатъчна за задоволяване дори на базовите
потребности на детето от храна, облекло, здравни грижи и образование, като същото има и
разходи във връзка с неговото пълноценно и всестранно развитие – спортни занимания,
участие в състезания, лагери, културни мероприятия, социален живот. Поддържа се, че
месечните разходи за детето / на *** години /, необходими за нормалното й физическо,
социално и културно развитие като личност са в общ размер от 900 лева, от които бащата
следва да осигурява претендираните 450 лева.
Предвид изложеното се иска отмяна на решението в отхвърлителната му част и
увеличаване на издръжката до пълния предявен размер от 450 лева.
Приложени към жалбата са писмени доказателства, приети по делото – платежни
документи за направени във вр. с детето разходи - членски внос и такса за участие в
състезание по кикбокс; за закупуване на игри; за заплатени битови разходи - ел. енергия и
топлинна енергия.
Въззиваемият И. К. е депозирал отговор за неоснователност на жалбата. Поддържа,
1
че няма възможност да заплаща издръжка над присъдените 350 лв. месечно, т.к. не работи,
няма доходи от трудово и/или друго правоотношение, не притежава имущество, от което да
реализира доходи, няма участие в търговски дружества. Освен това има и друго малолетно
дете от втори брак, което издържа. Поддържа, че определената от съда издръжка за Р. от
общо 750 лв. месечно е достатъчна, т.к. детето няма изключителни потребности, които да се
посрещат от родителите. Счита, че правилно е определено и неговото участие в тази
издръжка - 350 лева. Относно представените към жалбата документи за заплатени битови
разходи заявява, че те касаят цялото домакинство - в което бившата му съпруга и дъщеря му
живеят и с други лица, съответно, че детето му не е единствен консуматор на тези разходи в
пълния им направен размер.
По така изложените доводи се пледира за потвърждаване на решението в
отхвърлителната му част.
Не са заявени доказателствени искания.
Съдът установи следното:
Иск с правно основание чл. 150 от СК за увеличаване на месечната издръжка, дължима
от ответника И. Р. К.на за малолетната му дъщеря Р. И. К., от 200 лева на 450 лева.
Първоинстанционното решение, с което искът е уважен за разликата над 200 лв. до
350 лв. е влязло в сила като необжалвано.
Предмет на въззивната проверка е решението в частта, с която искът е отхвърлен за
разликата над 350 лв. до претендираните 450 лева.
Безспорно установено е по делото, че месечната издръжка за ищцата в размер на 200
лв. е определена съгласно постигната между родителите спогодба, одобрена от съда с
протоколно Определение от 16.062019 г. по гр.д. № 4 385/2019 г. по описа на РС – Пловдив.
Ищцата твърди, че за изминалите 4 години до предявяването на настоящия иск –
13.02.2024 г., детето е пораснало / понастоящем на навършени *** години /, потребностите й
– битови, образователни и културни във връзка с духовното й развитие, са нараснали,
нараснали са съответно и разходите за тяхното задоволяване, предвид и изменената
икономическа обстановка в страната във връзка с високия ръст на инфлацията.Поддържа, че
детето активно спортува кикбокс, участва в състезания, ходи на спортни лагери. Счита, че
необходимата за Р. месечна издръжка е 900 лв., от които бащата следва да осигурява
половината – 450 лева.
Ответникът е признал иска до размер от 300 лева. Поддържа, че издръжка над този
размер не е възможна за него, т.к. не работи, няма доходи, няма имущество, задължен е за
издръжка към още един малолетен низходящ – *** годишната Х.. Освен това, правил
разходи за Р. във връзка с осъществяване на постановения режим на лични отношения между
тях, като два уикенда в месеца пътувал до ***, за да вземе детето и да го доведе в ***,
съответно да го върне, през тези дни закупувал на детето си обувки и облекло, организирал
и заплащал съвместни посещения на културни мероприятия и спортни такива – детето е
състезател по кикбокс, организирал и заплащал екскурзии, давал й джобни пари, всяко лято
я водел на море за 20 дни. Представя доказателства за заплатени суми за пролетен и летен
лагер на детето през 2023 г..
Безспорно установено е по делото:
Ищцата Р. е родена на *** г., т.е. към предявяването на иска е на възраст *** години и
половина, ученичка в *** клас в *** средно училище „ Л. Т. „ – гр. ***. Заедно с майката –
която упражнява родителските права, живее в апартамент в гр. ***, ***, ведно с дядо си по
майчина линия, който е пенсионер, като последният поема разходите по ипотечния кредит за
жилището, а майката – всички консумативни разходи за жилището. Детето спортува активно
2
кикбокс, участва в състезания и спортни лагери във вр. с така упражнявания спорт.
Към датата на определяне на предходния размер издръжка и понастоящем детето е с
обичайните за съответната възраст нужди, не се установяват по делото трайни специфични
нужди, свързани със здравословно състояние и/или други обстоятелства, съответно разходи
за тяхното задоволяване.
Относно майката - по делото се установява, че същата работи по трудов договор със
средно месечен облагаем доход за 2022 г. от 1 750 лева. Няма задължения по закон за
издръжка към други лица.
Ответникът е *** и *** на действащо търговско дружества - „ К. „ ЕООД, ЕИК ***,
но няма регистрация като самоосигуряващо се лице, няма подадена годишна данъчна
декларация, няма регистрирани трудови договори, нито данни за изплатени доходи,
различни от трудови. Има още едно малолетно дете – Х., от втори брак, в чиято издръжка
участва, ведно с настоящата си съпруга и майка на детето. Според показанията на свид. С.
К. настоящото семейство на сина й /ответника / се издържа от съпругата му, която
единствено работи. Същевременно ответникът е в трудоспособна възраст, не се установяват
– не се и твърдят, обективни пречки да работи и реализира доходи.
С оглед така установеното съдът намира жалбата за частично основателна.
Несъмнено нуждите на ищцата и разходите за тяхното задоволяване са нараснали за
изминалия период от 4 години. Промяната във възрастта на детето води до увеличаване на
потребностите му от храна, облекло, обучение, социално и културно развитие. Изменени са
съществено и икономическите условия в страната в посока увеличаване на цените на
стоките и услугите, в т.ч. и на тези от първа необходимост. Факт е трайно увеличения и
увеличаващ се ръст на цените през 2022 г., продължаващ и през 2023 г. и 2024 г..
Съгласно разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от СК минималната издръжка за детето за 2024
г. е в размер на 233 лв., а за 2024 г. – 269 лева.
Следователно, потребностите на детето понастоящем и за в бъдеще не могат да бъдат
в достатъчна степен обезпечени с издръжка от бащата в размер на 200 лева месечно.
Следователно, искът е по основание доказан – за което и няма спор между страните.
Потребностите на ищцата не могат да бъдат обезпечени и с минималните размери
издръжка по чл. 142 ал. 2 от СК, казани по горе, нито с присъдения размер от 350 лева.
Настоящата инстанция намира, че необходимата за нея месечна издръжка е в общ размер от
800 лева, който размер е и възможният за родителите й - поравно, т.к. макар и ангажирана с
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на ищцата, майката е с месечен
доход, позволяващ й да участва в издръжката на детето със сумата 400 лв., като и – за
разлика от ответника, няма други алиментни задължения. Останалите 400 лв. ще се
осигуряват от бащата, като съдът намира издръжка в този размер да е възможна за него,
макар и да има друго малолетно дете. Защото - както се каза по горе, същият е в
трудоспособна възраст, без здравословни и други проблеми, които обективно да препятстват
възможността - и задължението му, да работи и реализира доходи, достатъчни да
обезпечават нуждите на децата му и в частност на ищцата.
Правно ирелевантни са евентуални инцидентни престации на родителя лично към
детето под формата на парични суми и/или предметни престации. Издръжка се дължи, за да
имат децата постоянен сигурен доход за отглеждането, възпитанието и духовното си
израстване. Задължението за издръжка се изпълнява чрез периодични ежемесечни плащания
за задоволяване на постоянните ежедневните потребности на детето. Затова и инцидентни
парични или предметни подаръци на бащата към детето са ирелевантни за размера на
дължимата се от него месечна издръжка. Същите са израз на родителска грижа, полагането
на която не освобождава бащата от задължението да заплаща месечна издръжка на детето си
3
в необходимия размер, съответно не се вземат предвид при определянето на този размер.
Независимо че родителските права са предоставени на майката, бащата не е лишен от
родителски права. Той разполага с правото да участва в живота на детето си, като поддържа
лични отношения с него и еднолично полага непосредствените грижи за него и нуждите му
– в периодите, през които осъществява тези си лични отношения. Разходите, които прави в
тези случаи не са представляват изпълнение на задължението му за издръжка, съответно не
се вземат предвид при определяне размера на дължимата се от него за детето месечна
издръжка.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Отменя Решение № 4 073 от 18.04.2024 г. по гр.д. № 2 713/2024 г. на РС
– Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. И. К., ЕГН –
**********, действаща като малолетна чрез своята майка и законен
представител Д. Д. Д., ЕГН - ********** срещу И. Р. К., ЕГН - ********** иск
с правно основание чл. 150 от СК за разликата от 350 лв. до 400 лева, вм есто
което ПОСТАНОВЯВА:
Увеличава дължимата се издръжка от И. Р. К., ЕГН – ********** на Р.
И. К., ЕГН - действаща като малолетна чрез своята майка и законен
представител Д. Д. Д. ЕГН - **********, като Осъжда И. Р. К., ЕГН –
********** да заплаща на дъщеря си Р. И. К., ЕГН – ********** месечна
издръжка в размер на още 50 / петдесет / лв. / - общо 400 / четиристотин /
лв. месечна издръжка, считано от 13.02.2024 г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от падежа до
окончателното й изплащане.
Потвърждава Решение № 4 073 от 18.04.2024 г. по гр.д. № 2 713/2024 г.
на РС – Пловдив в останалата обжалвана част – с която искът е отхвърлен
за разликата от 400 лв. до 450 лева.
Отменя Решение № 4 073 от 18.04.2024 г., изменено с Определение №
1192/27.01.2025 г. по гр.д. № 2 713/2024 г. на РС – Пловдив в частта, с която
Р. И. К., ЕГН - действаща като малолетна чрез своята майка и законен
представител Д. Д. Д. ЕГН - ********** е осъдена да заплати на адвокат С. Ж.
П. разноски за първоинстанционното производство за разликата от 55,56 лв.
до 110 лева.
Осъжда И. Р. К., ЕГН - ********** да заплати на Р. И. К., ЕГН –
**********, действаща като малолетна чрез своята майка и законен
представител Д. Д. Д., ЕГН - ********** разноски за първоинстанционното
производство в размер на още 59,44 / петдесет и девет и четиридесет и
четири / лева – възнаграждение за един адвокат.
Осъжда И. Р. К., ЕГН - ********** да заплати на Р. И. К., ЕГН –
**********, действаща като малолетна чрез своята майка и законен
4
представител Д. Д. Д., ЕГН - ********** разноски за въззивното производство
в размер на 250 / двеста и петдесет / лева – възнаграждение за един адвокат.
Осъжда Р. И. К., ЕГН - действаща като малолетна чрез своята майка и
законен представител Д. Д. Д. ЕГН – ********** да заплати на И. Р. К., ЕГН –
********** разноски за въззивното производство в размер на 200 / двеста /
лева – възнаграждение за един адвокат.
Осъжда И. Р. К., ЕГН - ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив държавна такса в
размер на 72 / седемдесет и два / лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5