Р Е Ш Е Н И Е
№46
Гр.
Перник, 06.03.2020 година.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено
на десети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от
съдия Ивайло Иванов административно дело № 43/2020 година по описа на Административен
съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3, във връзка с ал. 1 от Кодекса за
социално подпомагане /КСО/.
Образувано е по жалба на Е.М.С. с ЕГН **********
***, чрез адвокат Г.Д. ***, със съдебен адрес ***, моб. тел. ********* срещу
Решение № 1040-21-342 от 02.08.2019 година, издадено от директора на Териториално
поделение – София град на Националния осигурителен институт, с което е оставена
без уважение жалба вх. № 1012-21-1139 от 15.07.2019 година срещу Разпореждане №
РВ-3-21-00585187 от 26.06.2019 година, с което на основание чл. 114, ал. 1 и
ал. 3 от КСО е разпоредено настоящия жалбоподател да възстанови недобросъвестно
получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 19.02.2018
година до 02.03.2018 година в общ размер на 738.44 лева, от които 651.66 лева
главница и 86.78 лева лихва от датата на полученото обезщетение до датата на
разпореждането по болничен лист № Е20176366051.
Процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че оспореното
решение е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон.
Заявява, че разпореждането, предмет на административен контрол е издадено без
да са налице посочените в чл. 46, ал. 3 от КСО предпоставки. Моли съда да
отмени обжалваното решение на директора на ТП – София град на НОИ.
В проведеното съдебно заседание на 10.02.2020 година жалбоподателят
Е.М.С. редовно
призована не се явява, представлява се от адвокат
Г.Д.
***, който поддържа изложените
твърдения в жалбата. Моли съда да отмени оспорения административен акт. Подробни
съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание ответникът – Директорът на Териториално
поделение – София град на Националния осигурителен институт, редовно призован
не се явява, представлява се от старши юрисконсулт Йонита Стоянова – Петрова,
която оспорва жалбата по конкретно изложени съображения. Моли съда да отхвърли жалбата,
като неоснователна. Подробни съображения развива в представените писмени
бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Перник в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните
и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/,
във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито
права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на
съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на директора на ТП –
София град на НОИ, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
При проверка в Електронния регистър на болничните листове и
решенията по обжалването им е установено, съответно са постъпили данни за болничен
лист № Е20176366051, издаден от УМБАЛ „***“ ЕАД, гр. София на Е.М.С.
/настоящ жалбоподател/ за периода от
19.02.2018 година до 02.03.2018 година.
От Епикриза ДК-07-0004, издадена от УМБАЛ „***“ ЕАД, гр.
София се установява, че Е.М.С. /настоящ жалбоподател/ е постъпила
на 19.02.2018 година, в 15.32 часа и е изписана на 20.02.2018 година, в 12.00
часа с окончателна диагноза: ***. **** – м. 03.2017. От приложената епикриза се
установява, че е проведено лечение в клиниката, препоръчано е медикаментозно лечение
при строг контрол на рисковите фактори, както и два безплатни консултативни
прегледа в клиниката в рамките на един месец след изписване . 06.03. и
20.03.2018 година. Към епикризата са приложени резултати от лабораторни
изследвания.
От Удостоверение – приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11,
ал. 1, т. 1 от Наредба за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, издадено от
„Иновастор интернешънал“ ООД – работодател на настоящия жалбоподател през
периода на издадения болничен лист се установява, че за месец февруари 2018
година са отразени 12 отработени дни, 3 дни с възнаграждение по реда на чл. 40, ал. 5 от КСО и 5 дни с право на парично
обезщетение по реда на чл. 40, ал. 1 от КСО, съответно за месец март 2018
година са отразени 19 отработени дни, 2 дни с право на парично обезщетение по
реда на чл. 40, ал. 1 от КСО.
Между страните е безспорно, че на настоящия жалбоподател е
изплатено парично обезщетение за 7 работни дни в размер на 651.66 лева по реда на
Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.
От събраните по делото доказателства е видно, че Е.М.С.
/настоящ жалбоподател/ е
регистрирана като земеделски производител, съответно на 01.05.2015 година е
започната дейност, както и през 2018 година се е самоосигурявала в това си
качество.
С Разпореждане №
РВ-3-21-00585187 от 26.06.2019 година, ръководителя на контрола по разходите на
ДОО в ТП на НОИ – София на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО е разпоредил
Е.М.С. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо
заболяване за периода от 19.02.2018 година до 02.03.2018 година в размер на
738.44 лева, от които 651.66 лева главница и 86.78 лева дължима лихва от датата
на неправомерно полученото обезщетение до датата на настоящото разпореждане. В
изложените мотиви административния орган е приел, че настоящия жалбоподател в
периода на болничния отпуск е упражнявал трудова дейност в качеството си на
земеделски производител, с което е нарушен режима определен от здравните
органи.
Разпореждането е връчено на жалбоподателя и в срока по чл.
117, ал. 2, т. 2 от КСО е подадена срещу
него жалба вх. № 1012-21-1139/15.07.2019 година.
В срока по чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на ТП – София
град на НОИ е издал Решение № 1040-21-342 от 02.08.2019 година, с което е оставил
жалбата без уважение, като неоснователна и е потвърдил Разпореждане № РВ-3-21-00585187
от 26.06.2019 година, ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Така постановеното решение е предмет на съдебен контрол в
настоящото производство.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
намери следното:
Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е след
надлежно сезиране с жалба вх. № 1012-21-1139/15.07.2019 година по реда на чл.
117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО.
Постановено е в едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО.
Издадено е от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – директора на ТП – София град на НОИ. Обективирано е в посочената в същата
разпоредба писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО.
Означен е органът, който го е издал. Отразени са направените от него при
осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен
диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на
обжалване. Датирано и подписано е. От обстоятелствената част недвусмислено се
изяснява, че контролиращият административен орган споделя извода на издателя на
административния акт за наличие на предпоставките по чл. 46, ал. 3 от КСО.
Настоящият съдебен състав намира, че така направеният извод
не съответства на закона. Според чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса
за социално осигуряване, недобросъвестно получените суми за
осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно
с лихвата по чл. 113 от КСО,
като за възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено
осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението,
издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от
връчването му. В тези случаи не се съставя ревизионен акт за начет по чл. 110,
ал. 1 от КСО. Разпорежданията се връчват на лицата по реда на чл. 110, ал. 4 от КСО. Съгласно посочените правни норми е издадено Разпореждане № РВ-3-21-00585187
от 26.06.2019 година от ръководителя на
контрола по разходите на ДОО, с което е разпоредено възстановяване
на недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за
периода от 19.02.2018 година до 02.03.2018 година в общ размер на 738.44 лева,
от които 651.66 лева главница и 86.78 лева лихва от датата на полученото
обезщетение до датата на разпореждането по болничен лист № Е20176366051 от
настоящия жалбоподател.
Съгласно
чл.
46, ал. 3 от КСО, парично обезщетение за временна неработоспособност и за
бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която
е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които
са издадени актове от здравните органи. Съобразно чл. 4, ал. 1, т.
1 КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство,
инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и
професионална болест и безработица са работниците и служителите, наети на
работа за повече от пет работни дни, или 40 часа през един календарен месец,
независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на
финансиране. Този нормативен текст обаче, следва да бъде ценен в релация с
правилото на чл. 10, ал. 1 от КСО, според което, осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за
който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването
й. Идентично е и легалното определение по § 1, т. 3 ДР КСО, според което „осигурено
лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за което са внесени
или дължими осигурителни вноски. Очевидно е, че юридическият факт с който
законодателя свързва като последица, забраната да се изплаща парично
обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане е именно
упражняването на трудова дейност за която лицето подлежи на задължително
социално осигуряване. В случая от събраните по делото писмени доказателства
безспорно се установява, че настоящия жалбоподател в периода от 19.02.2018
година до 02.03.2018 година е бил временно неработоспособен поради настъпило
общо заболяване по болничен лист № Е20176366051, издаден от УМБАЛ „***“
ЕАД, гр. София въз основа на проведено стационарно
лечение, видно от епикриза ДК-07-0004.
Действително в посочения по – горе период на временна неработоспособност
настоящия жалбоподател е бил регистриран земеделски производител, но не са
налице доказателства че е упражнявал трудова дейност. Фактът на регистрация не
води до еднозначен и непротиворечив извод, че в посочения период е престирал
труда, а напротив от приложената по делото справка от персоналния регистър на
НОИ за периода от 01.01.2018 година до 31.12.2018 година са внасяни осигурителни
вноски, но не са получавани трудови възнаграждения от трудова дейност. Начисляването
и/или изплащането на трудово възнаграждение, както и подаването на данни по чл. 5, ал. 4 КСО от
осигурителя също не представлява самостоятелно основание за задължително
социално осигуряване, ако лицето не е осъществявало трудова дейност през този
период /в този смисъл е Решение № 7087 от 13.06.2016 година, постановено по
адм. дело № 10932/2015 година на VI отделение на ВАС и Решение № 2364 от
19.02.2019 година, постановено по адм. дело № 704/2018 година на VI отделение
на ВАС/. В конкретния казус, извода на административния орган, че Е.М.С. е упражнява
трудова дейност е направен единствено въз основа на подадените от нея данни, в
качеството й на самоосигоряващо лице за периода на временна неработоспособност.
Въпреки че осигуреното лице не е задължено да доказва отрицателния за него
факт, че не е упражнявало трудова дейност, през периода, за който му е издаден
болничен лист за временна неработоспособност в качеството на земеделски
производител, от събраните по делото доказателства не се доказа извършването на
трудова дейност от Е.М.С. за периода от 19.02.2018 година до 02.03.2018 година.
Гореизложените
съображения, налагат крайният извод, че полученото парично обезщетение за
временна неработоспособност за периода от 19.02.2018 година до 02.03.2018
година в размер на 651.66 лева не е било нито недължимо, нито пък недобросъвестно
получено от Е.М.С., поради което оспорения административен акт е постановен в
противоречие с материалния закон.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото на процесуалния
представител на жалбоподателя адвокат Г.Д. ***, със съдебен адрес ***, моб. тел. ************
на основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, във връзка с чл. 36, ал. 2 от ЗА, във връзка
с чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери
на адвокатските възнаграждения следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лева.
Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени направените съдебни разноски в размер на 10 лева,
представляващи платена държавна такса.
Предвид изхода на делото, следва да се остави
без уважения направеното искане от процесуалния представител на ответника по
жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1040-21-342 от 02.08.2019
година, издадено от директора на Териториално поделение – София град на Националния
осигурителен институт, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-21-1139
от 15.07.2019 година срещу Разпореждане № РВ-3-21-00585187 от 26.06.2019
година, с което на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО е разпоредено
настоящия жалбоподател да възстанови недобросъвестно получено парично
обезщетение поради общо заболяване за периода от 19.02.2018 година до
02.03.2018 година в общ размер на 738.44 лева, от които 651.66 лева главница и
86.78 лева лихва от датата на полученото обезщетение до датата на разпореждането
по болничен лист № Е20176366051, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, с адрес гр.
София, бул. „***“ № *** да заплати на адвокат Г.Д. ***, със съдебен адрес
***, ул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, моб. тел. *********** адвокатско
възнаграждение в размер на 350 /триста и
петдесет/ лева.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, с адрес гр. София, бул.
„Александър Стамболийски“ № 62 – 64 да заплати на Е.М.С.
с
ЕГН ********** *** съдебни разноски в размер на 10 /десет/
лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 119 от
Кодекса за социално осигуряване.
Съдия:/п/