№_______
гр.
Варна,___________________________2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- ВАРНА, VІІ състав, в публично заседание на петнадесети март, две хиляди двадесет
и трета година в състав:
СЪДИЯ:
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
при секретаря Деница Кръстева, като разгледа докладваното
от съдия Ст. Стоева адм. дело № 1636 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 220
от Закона за митниците /ЗМ/, вр. чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Производството е образувано по жалба на „ЕС-Авеню“ ЕООД, ЕИК *******представлявано
от Т.А. А., с адрес -------------------, чрез адв. С.Ж. ***, срещу Решение рег.
№ 32-198588 от 16.06.2022 г. към MRN 21BG002005065645R9/09.09.2021
г. на Директора на ТД Митница Варна, с което е отказано приемането на
митническата стойност на декларирана под № 6 стока „трикотажен плат, съдържащ
8% прежди от еластомери, 30% памук, 62% синтетични влакна – 18 334 кг“ по
митническата декларация – 2.15 лв./кг. и е определена по-висока – 7.22 лв./кг. по
метода на договорна стойност на сходни стоки /чл. 74 §2 б. „б“ от Регламент
(ЕС) № 952/2013/ и са определени задължения в размер на 26 474.30 лева,
вместо посочените за стока № 6 – 7 888.80 лева, като общото задължение по
МД MRN 21BG002005065645R9/09.09.2021
г. е определено на 35 182.79 лева.
Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че митническият орган неправилно е определил митническата стойност, тъй като изложените в решението мотиви за наличието на съмнения относно стойността на стоката са несъстоятелни, не са налице основанията за определяне на митническата стойност по чл. 74 §2 б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата.
Ответникът – Директорът на Териториална дирекция Митница – Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроцесуалните правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за размера на платеното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
С Решение № 32-198588/16.06.2022 година Директорът на ТД Митница Варна е отказал да приеме митническата стойност на
декларираната от жалбоподателя стойност в митническа
декларация MRN 21BG002005065645R9/09.09.2021
г. на стока под № 6 и е
определил митническа стойност в размер на 132 371.48 лева и
въз основа на нея е определил задължения за данък върху добавената стойност в
размер на 26 474.30 лева, като след
приспадане на заплатените от жалбоподателя държавни вземания е определил
задължения в общ размер на 18 585.50 лева, ведно с
лихва за забава върху размера на държавните вземания на осн. чл. 59 ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
За да постанови този резултат, органът е приел, че са
възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност на стоката под №
6, представляваща „трикотажен плат съдържащ 8% прежди от еластомери, 30%
памук, 62% синтетични влакна – 18 334 кг“, деклариран код по Тарик
**********, държава на произход Турция. За извършената проверка на внесените
стоки, част от които е и тази под № 6, е съставен Протокол № 21ВG9999М039939/09.09.2021г.
Взетата от стока № 6 проба установява съответствие на декларирания код по
Тарик, но от дружеството са изискани документи относно декларираната митническа
стойност, съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС)2015/2447. Жалбоподателят не е представил нови
документи. Предвид
това са предприети действия по линия на международното сътрудничество за
проверка на представените търговски документи. От страна на турската митническа
администрация са представени износна митническа декларация, електронна фактура,
транзитна декларация. Директорът на ТД Митница Варна е приел, че липсата на
договор, проформа фактура и липса в приложената фактура за покупко-продажба № SRL2021000000212/06.09.2021г. на съществени
реквизити за външнотърговска сделка – начин и срок на разплащане, банка и
банкова сметка ***, е основание за извода, че декларираната митническа стойност
на стока № 6 не е действително платената.
След извършен
анализ на наличната информация в митническата информационна система за стоки с
произход Турция, продадени или изнесени в ЕС в същото или приблизително същото
време, на същото търговско равнище, от страна на органа е установено, че за
сходни на стока № 6 стоки са декларирани значително по-високи стойности. Взети
са за сравнение данни от сайта на ЕК за митническата стойност на стоки с код КН
60041000 с произход Турция във всички държави-членки на ЕС за 2019г., 2020г., и
2021г. и е установено, че стойността на описаната стока за 1 кг. е най-ниска в
сравнение със стойността на сходни стоки в останалите страни – членки.
Средностатистическата стойност, изчислена на база вноса във всички държави –
членки е 6.08 евро на кг. за 2019г., 5.66 евро на кг. за 2020г. и 6.06 евро на
кг. за 2021г. или съответно 11.89 лв./кг. за 2019г., 11.07 лв./кг. за 2020г. и
11.85 лв./кг. за 2021г. За България тези данни са съответно – 5.63 евро на кг.
за 2019г., 3.70 евро на кг. за 2020г. и 3. 78 евро на кг. за 2021г. на база на
този анализ е прието, че декларираната договорна стойност на внесената стока е
необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност
при сходни стоки в ЕС. Предвид факта, че дружеството не е оказало съдействие
при извършената проверка на декларираната митническа стойност и не е
представило допълнително документи, които да докажат, че посочената в
приложената фактура № SRL2021000000212/06.09.2021г.
стойност, в размер на 29 596.50 евро, е реално заплатената сума към
турския контрагент, с оглед констатираните
пропуски и непълноти на търговските документи, както и въз основа на
анализа на митническата стойност на внесената стока, административният орган,
съобразно Решение от 16.06.2016г. на Съда на Европейския съюз по дело №
С-291/2015г., отхвърля декларираната митническа стойност на стока № 6, без да
оспорва автентичността на фактурата, представена при вноса.
В случая, като е приел, че
са налице основателни съмнения относно действително платената стойност за стока
№ 6, административният орган е определил митническата стойност на стоката по реда на чл. 74 § 2 б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, като е взета най-ниската стойност
от стойностите на „сходни“ стоки – „трикотажен плат от синтетични влакна,
съдържащ еластомери: 95% полиестер, 5 % еластан“ – 7.22 лв./кг. по МД № MRN21BG003009118154R0/09.06.2021г. и „трикотажен плат от
синтетични влакна, съдържащ тегловно 5 % или повече прежди от еластомери“ –
11.96 лв./кг. по МД № MRN21BG0010097746R5/07.06.2021г. и „трикотажен плат от синтетични влакна (обагрени) на рула,
90% полиестер/10% еластан – 12.52 лв./кг. по МД № MRN21BG00**********R8/09.06.2021г. и това е 7.22 лв./кг.
С писмо № 32-121327/13.04.2022г.,
дружеството е уведомено за мотивите, на които ще се основава решението за
определяне на митническата стойност на стока № 6 по МД MRN 21BG002005065645R9/09.09.2021
г., по което не е постъпило становище.
Издаденото решение е връчено на дружеството на 04.07.2022г., а жалбата
срещу него е депозирана на 15.07.2022г., в законоустановения срок, поради което
е допустима за разглеждане, като подадена от лице с правен интерес.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 168 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като може да обяви нищожността на акта дори да липсва искане за това.
За законосъобразността на акта, необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
Съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в писмена форма, съдържа всички необходими реквизити, поради което не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност. По делото е представена Заповед № О-1896/09.06.2022г., с която на Х Б – директор на ТД Митница Варна, е разрешен отпуск за времето от 16.06.2022г. до 21.06.2022г., вкл., като в нейно отсъствие служебните й задължения се осъществяват от В К , която е подписала оспореното решение.
Решението обаче е издадено при неправилно приложение на материалния закон. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009 година, Mitsui & Co. Deutschland, C‑256/07, EU:C:2008:580, т. 20; Решение от 15 юли 2010 година, Gaston Schul, С-354/09, EU:C:2010:439.
По правило и съгласно чл. 70 § 1 и 2 от Регламент № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически
кодекс на съюза /Митнически кодекс/, митническата стойност на внасяните стоки е
договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва
да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Митническия кодекс.
Когато митническата стойност не може
да бъде определена по правилата на чл. 70 от Митническия кодекс,
остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от Митническия
кодекс при последователно прилагане на методите в чл. 74 § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези
букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.
Когато митническата стойност не може
да се определи по реда на чл. 74 § 1, митническото
остойностяване се извършва по реда на чл. 74 § 3 от Митническия
кодекс - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като
се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби
на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и
търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от
Дял ІІ на МК.
Така предвидените критерии за
определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само
когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на
дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената
поредност.
Макар при митническото
остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от Митническия
кодекс, разпоредбата на чл. 140 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламен 2015/2447) дава възможност на
митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане цена по чл. 70 § 1 от Митническия кодекс, да поискат от
декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на
тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат,
съгласно чл. 140 § 2 от Регламент 2015/2447 за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена.
По делото, по искане на жалбоподателя, е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да установи платена ли е
посочената във фактура № SRL2021000000212/06.09.2021г.
сума, както и налице ли е съответствие между платената цена на стоките и
декларираната пред митническите органи стойност по процесната митническа
декларация. Вещото лице в заключението си, което е прието като обективно и
компетентно дадено, в с.з. на 07.12.2022г. е потвърдило, че е налице плащане, в
брой на посочената във фактурата сума, за което е представена разписка – л. 148
от делото. Вещото лице е установило, че платената сума отговаря на
декларираната, има записване на получените стоки в счетоводството и в склада на жалбоподателя.
Липсата на договор, както
и това, че плащането на стоките е извършено в брой не може да обоснове
основателните съмнения, които да са повод да се пристъпи към определяне на
митническата стойност по реда на чл.
74 от МК.
Съдът намира за
основателно възражението на жалбоподателя за това, че не са изложени никакви
мотиви за това на какви основания е отхвърлена митническата стойност,
определена по чл. 70 от МК. Установено е при извършената проверка по линия на
международното сътрудничество, че декларираната стойност съответства на тази в
износната декларация, която макар да не представлява пряко доказателство,
заедно с другите писмени доказателства обосновава договорната стойност на
внесените стоки. Съдът споделя и другото възражение на жалбоподателя, че дори
да се приеме, че митническата стойност се определя по реда на чл. 74,
сравнението в таблицата, посочена в решението, е некоректно тъй като е
извършено просто събиране и разделяне на 32 – те позиции на общата сума. При
определяне на стойността по реда на чл. 74 § 2 б. „б“ от МК следва да се сравни
със стойността на „идентични“ стоки и ако не се намират такива, да се пристъпи
към сравнение със „сходни“. В оспореното решение са посочени митнически
декларации със стоки, в чиито състав няма памук, каквото съдържание и то 30%
има стоката, чиято стойност е променена.
Понятията „идентични стоки“ и
„сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1, пар. 2, т. 4) и т. 14) и според
тях в рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното: „идентични стоки“ са стоките, произведени
в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите
им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на
определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки
че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни
съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали
стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на
търговската марка.
При липсата на каквито и да било
доказателства, че декларираната
договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане
цена, както и при липсата на доказателства за извършени вносове, при същите
търговски условия, на цена, по-ниска от декларираната от жалбоподателя, съдът
намира, че митническите органи неправилно са пристъпили към определяне на
митническа стойност.
По така изложените съображения съдът
приема, че митническите органи неправилно са приложили чл. 140, вр. чл. 141 от
Регламент 2015/2447, вр. чл. 74 § 2, буква б) от Митническия
кодекс, поради което като не са приели декларираната договорна стойност на
процесната стока № 6 по МД MRN 21BG002005065645R9/09.09.2021
г. и са определили нова такава Директорът на Териториална дирекция Митница - Варна е
постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени.
При този изход на спора на основание
чл. 143 ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 1670 лева, от които 50 лева – държавна такса за образуване на
делото, 300 лева – възнаграждение за вещо лице и 1 320 лева адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на
процесуалния представител на ответника за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение, тъй като същото е в съответствие на размера по чл. 7 ал. 2 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията преди изменението й, когато е платено, съгласно представените с
жалбата доказателства.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение рег. № 32-198588 от 16.06.2022 г. към MRN 21BG002005065645R9/09.09.2021 г. на Директора на ТД Митница Варна.
ОСЪЖДА Агенция Митници
да заплати на „ЕС-Авеню“ ЕООД, ЕИК *******представлявано от Т.А. А., с
адрес ------------------- направените по делото разноски в размер на 1670 /хиляда
шестстотин и седемдесет/ лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: