Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 808
03.12.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Гергана
Мазгалова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 900 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.118,
ал.1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М.Ю.М. ***,
подадена чрез адв. В.Ч., с посочен съдебен адрес:***, офис ***, против Решение №Ц1012-26-340-1/16.09.2020г.,
издадено от Директор на ТП на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата срещу задължителни
предписания №ЗД-1-26-00794635/07.08.2020г. на контролен орган на ТП на НОИ –
Хасково.
В
жалбата се твърди, че оспореното решение било нищожно, немотивирано и
незаконосъобразно. Сочи се, че правилно административният орган установил периодите, през които
жалбоподателката била валидно регистрирана като самоосигуряващо се лице (земеделски стопанин), но незаконосъобразно кредитирал критерии, които не удостоверявали правно значими факти относно реалното осъществяване на дейност, за
която се дължат осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица. Подаването на декларация от самоосигуряващите се
лица по реда на
чл.1 ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ по своята
същност било равнозначно на регистриране на трудов договор по чл.61-63 от КТ. Кредитираните задължителни предписания за заличаване на данни били недопустими, понеже данните по чл.5, ал.4 от КСО били резултат от регистрацията като земеделски
производител
(аналог на сключен трудов договор), а не
били правопораждащ или правопроменящ юридически факт. Заличаването на данните по Декларация образец № 1 „Данни за осигурено лице“
относно самоосигуряващо се лице М.М. за периода от 07.05.2019г. до
25.03.2020г., но без да се заличи подадена декларация ОКД-5, както и да се
заличи Удостоверение приложение №9 към Б.Л., което било недопустимо, като по
своята същност означавало заличаване на изпълнено законово задължение за
внасяне на осигурителни вноски и регистриране на законово регламентирана
дейност. Кредитираните предписания явно превишавали компетентността на длъжностното лице и били противоконституционни. Сочи се, че
разпоредбите на Наредба №3/29.01.1999г. на Министър на МЗХ кореспондирали
единствено с НООСЛБГРЧМЛ и не кореспондирали с никой от другите цитирани
законови и подзаконови нормативни актове. В Инструкция №1/03.04.2015г. на
Управителя на НОИ било регламентирано кои са нормативните документи по
обществено осигуряване, т.е. решението потвърдило нищожни задължителни
предписания, издадени от некомпетентен орган. С обжалваното решение било
кредитирано установяване на отрицателни факти по административен ред. Моли се да бъде отменено изцяло като неправилно, немотивирано
и незаконосъобразно оспореното решение и потвърдените
с него задължителни предписания. Претендира се да бъдат присъдени разноски
по делото.
Ответникът - Директор на ТП
на НОИ – Хасково, чрез
процесуален представител моли да бъде потвърдено решението на Директора на ТП
на НОИ – Хасково. Моли за присъждане на
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема
за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката е
регистрирана като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, от 07.05.2019 г. с дейност – отглеждане на домашни птици.
След извършена справка към
30.07.2020г. в Интегрираната информационна система – ВетИС на
БАБХ, е установено, че жалбоподателката няма вписан/регистриран животновъден
обект.
Със задължителни
предписания изх. № ЗД-1-26-00794635/07.08.2020г.
Контролният орган на ТП на НОИ е предписал в срок от 20 работни дни от получаването им, самоосигуряващото се
лице М.Ю.М. да подаде в ТД на НАП Пловдив - офис Хасково Декларация образец №1 „Данни за
осигуреното лице“ за самоосигуряващото се лице М.Ю.М., съдържащи заличаващи
данни за периода от 07.05.2019г. до 25.03.2020г. – като се посочи в т.12 Вид
осигурен – код 13. Вписани са следните мотиви: Лицето М.Ю.М. с ЕГН **********
не отговаря на изискванията на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Кодекса
за социално осигуряване, според които „регистрирани земеделски стопани и
тютюнопроизводители“ са физическите лица,
които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за
продажба, и са регистрирани по установения ред и двете условия следва да
бъдат безпрекословно изпълнени.
Задължителните предписания
са изпратени
на адреса на жалбоподателката и получени на 18.08.2020 г. от А. Ш. –
съпруг, срещу подпис.
Във
връзка с подадена от М.Ю.М. жалба с вх. № Ц1012-26-340/27.08.2020 г. на ТП на НОИ –
Хасково, с оспореното Решение № Ц1012-26-340-1/16.09.2020 г.,
Директорът на ТП на НОИ - Хасково е приел оспорените задължителни предписания
за законосъобразно издадени. Административният орган е възприел констатациите
на контролния орган от извършената проверка, а като мотиви за потвърждаване на
дадените задължителни предписания е изложил, че земеделският стопанин няма
вписан/регистриран животновъден обект съгласно чл.8, ал.2 от Наредба №3 от
29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, което от своя страна доказвало, че жалбоподателката не попада в обхвата на §1, ал.1, т.5
от ДР на КСО, тъй като няма право да
предлага на пазара произведените суровини и храни по аргумент на чл.13, ал.4 от
Закона за животновъдството, поради което не
подлежи на осигуряване.
Жалбата срещу решението е подадена на 23.09.2020 г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е
заведена с вх. №Ц1012-26-340-2/23.09.2020г.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК,
достигна до следните правни изводи:
Оспорването е подадено от
адресат на акта, насочено е против годен за обжалване административен акт и е
подадена в установения от закона срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Поради това
съдът приема жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът намира за неоснователни доводите за
нищожност на оспорения административен акт, тъй като същият е издаден от
компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО орган, в рамките на
вменената му териториална и материална компетентност, в предписаната от закона
форма и при наличие на материално правно основание за това. В този смисъл не се
установяват съществени пороци на акта, които да обосновават неговата нищожност.
Съгласно разпоредбите на чл. 107, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от КСО, контролът по
спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във
връзка с дейността, възложена на НОИ, се осъществява от контролните органи на
НОИ, какъвто контролен орган са и инспекторите по осигуряване в териториалните
поделения на НОИ. В правомощията на последните, съобразно разпоредбата на чл.
108, ал. 1, т. 3 от КСО е даването на задължителни предписания за спазване на
разпоредбите по ДОО, подлежащи на обжалване пред ръководителя на съответното ТП
на НОИ. Административните актове са обективирани в изискуемата писмена форма и
са подписани от издателя си, поради което не са налице основания за оспорване
по чл. 146, т. 2 и 3 от АПК.
В
процесния случай, между страните не се спори, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски стопанин, съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба
№ 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските
производители. По смисъла на КСО обаче, наличието само на регистрация като
земеделски стопанин не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение
с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност
между качеството земеделски производител и осигурено лице.
Съгласно
§ 1, ал. 1, т. 3 от КСО, "осигурено лице" е
физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а,
ал. 1 и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл.
4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава
до прекратяването й. По силата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители
са физическите лица, които произвеждат растителна
и/или животинска продукция,
предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. По
аргумент от горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова
дейност, в настоящия казус, че е произвеждало земеделска продукция,
предназначена за продажба, не може да има качеството осигурено лице, независимо,
че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски.
Следователно изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за
"осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява
дейност като земеделски производител, като произвежда продукция за продажба,
както и да е регистрирано по съответния ред.
Към Министерството на земеделието, храните и
горите се създава и поддържа регистър на земеделските стопани – чл. 7 от Закона
за подпомагане на земеделските производители, а редът за регистрация на
земеделските стопани е регламентиран в Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за
създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Регистрацията се
извършва в Областна дирекция "Земеделие" по постоянния адрес на
физическото лице или едноличния търговец въз основа на анкетни карти с анкетни
формуляри, попълнени от земеделския стопанин, като в ОДЗ се води регистър на
земеделските стопани на територията на областта.
От
събраните в хода на административното производство доказателства не се
установява жалбоподателката да притежава вписан/ регистриран животновъден обект
съгласно чл. 8, ал.2 от Наредба № 3 от
29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Такива
твърдения липсват и в подадената пред съда жалба, както и не се ангажират
доказателства в тази насока в хода на съдебното следствие.
Предвид
горното следва извод, че макар и жалбоподателката да е била регистрирана като земеделски стопанин в ОДЗ, същата не е регистрирала в ОДБХ животновъден обект съгласно
изискванията на чл. 137 от ЗВМД. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че земеделският стопанин не притежава регистриран по съответния ред животновъден обект, предвид което не е налице изискуемо по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на
КСО условие – да се произвеждат растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба.
По силата на чл. 4, ал. 3,
т. 4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за
старост и за смърт са регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители.
Съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО по свой избор те могат да се осигуряват и за общо
заболяване и майчинство. Но на основание цитираните разпоредби се налага извод,
че в кръга на задължително осигурените
по КСО лица попадат само земеделски
стопани, за които, на първо място, се предвижда да произвеждат продукция, предназначена за пазара, както и да бъдат
регистрирани за това по установения ред. В този смисъл не следва да се
счита, че регистриран по реда на ЗПЗП и Наредба № 3/29.01.1999 г. земеделски
стопанин, който е собственик/ползвател на животновъден обект, но не е
регистрирал този обект по реда на чл. 137 от ЗВМД и този обект е лично
стопанство, тоест не произвежда продукция за пазара, е "регистриран
земеделски стопанин" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО.
Поради изложеното съдът
счита, че както към датата на регистрация по чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, така
и към датата на издаване на оспорения акт, жалбоподателката не се явява
самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл. 4, ал. 3, т.
4 от КСО, вр. с § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО лица. Подадените от нея данни с
Декларация Обр. ОКД-5 като самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски
стопанин, са некоректни и следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са
задължителните предписания. В този смисъл оспореното решение се явява правилно,
а жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този извод относно спора в полза на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на минималния размер
юрисконсултско възнаграждение, предвиден в чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ – 100 лева.
Мотивиран така
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата М.Ю.М.
***, подадена чрез адв. В.Ч., с посочен съдебен адрес:***, офис ***, против Решение №Ц1012-26-340-1/16.09.2020г.,
издадено от Директор на ТП на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата срещу
задължителни предписания №ЗД-1-26-00794635/07.08.2020г. на контролен орган на
ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА
М.Ю.М.
*** да заплати на ТП на НОИ - Хасково направените по
делото разноски -сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: