Определение по дело №150/2022 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 384
Дата: 13 май 2022 г.
Съдия: Румяна Вълчева Райкова
Дело: 20223600500150
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 април 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 384
гр. Шумен, 13.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Димчо Ст. Луков

Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500150 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 225
от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 260389/07.02.2022г. от И.Г. Ц. и В. Р.
Ц. от гр. Ш., чрез адв. С.П. от ШАК срещу определение №
260005/12.01.2022г. по Гр.д. № 4359/2011г. на ШРС, с което е отхвърлена
молбата на жалбоподателите на основание чл. 225 от ГПК за главно
встъпване на лицата във втора фаза на делбеното производство. Намират
определението за неправилно, незаконосъобразно и постановено в
противоречие на ТР № 3/2013г. на ОСГК на ВКС. Смятат за
незаконосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че молбата е
преклудирана и, че участието на приобретателя в процеса може да се извърши
само и единствено при условията на чл. 226 от ГПК. Сочат, че съгласно
задължителното тълкуване в ТР, лице придобило права по силата на
разпоредителна сделка по време на делбеното производство има няколко
варианта да участва в него – чрез процесуален субституент, чрез заместване
по чл.226 от ГПК или чрез главно встъпване по чл.225 от ГПК. Акцентират,
че след влизане в сила на решението по допускане на делбата - във фазата по
извършването приобретателят участва чрез своя процесуален субституент,
ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна или по реда
1
на чл. 225 от ГПК и именно с такова искане са сезирали първоинстанционния
съд. Молят определението да бъде отменено и да бъде постановено ново, с
което да бъде уважена молбата по чл.225 от ГПК за главно встъпване по
делото, заедно с направените в нея искания.
От ответните страни в производството, редовно уведомени, в срока по
чл. 276, ал. 1 от ГПК, писмени отговори са депозирани само от В.Б. и Е.Б. и
двамата чрез адв. С.Б. от АК – Ш., в които изразяват становище, че
обжалваното определение е правилно, законосъобразно и съобразено с
тълкувателната практика и молят да бъде потвърдено. Смятат за недопустимо
разглеждането на установителни искове за собственост във втора фаза на
делбеното производство и че при делбата следва да се приложат правилата на
чл.226 от ГПК но до допускането й. Сочат, че жалбоподателите вече са
конституирани като страни в процеса на собствено основание – че с влязлото
в сила решение № 470 от 19.07.2017г. по допускане на делбата, делбения съд е
приел, че по силата на НА № 116, том 1, дело № 267/ 27.01.1997г. на ШРС, те
са придобили в режим на СИО идеални части от делбения имот, като квотата
им в процесния имот възлизала на 471.4/16560 ид. ч. от поземления имот и
127/3963 ид. ч. от сградите и предявявайки искова молба по реда чл. 225 от
ГПК, жалбоподателите на практика искали да бъде преразгледано решението
по допускане на делбата, което намират за недопустимо. Освен това имало
несъответствие и в идеалните части и липсвало съответствие между имотите.
Молят да бъде оставена без уважение подадената частна жалба и да бъде
потвърдено обжалваното определение на РС. На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА
претендират присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. С.Б. от АК –
Ш. по два представени договора за оказана безплатна защита и съдействие на
осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Подадена е
от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима. Представен е и документ за внесена държавна.
Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с доводите
изложени в жалбата, възраженията в отговорите и с доказателствата по
делото, приема за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящото производство е определение на
2
първоинстанционния съд, с което е отхвърлена молбата на съделителите и
настоящи жалбоподатели И.Г. Ц. и В. Р. Ц. и двамата от гр. Ш. за главно
встъпване във втората фаза на делбено производство на основание чл. 225 от
ГПК и е върнал исковата им молба, съдържаща предявени установителни
искове за собственост. За да отхвърли молбата първоинстанционния съд е
приел, че съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ГПК предявяването на
иск от трето лице се допуска до приключване на съдебното дирене в първата
инстанция, а така депозираната молба, ведно с иска за собственост е
депозирана във втората фаза на делбеното производство, т.е. след влизане в
сила на решението по допускане на делбата. Посочил е, че във втората фаза на
производството съдът е длъжен да се съобрази с решението по допускане на
делбата и при настъпило в хода на производството частно правоприемство,
ходът на делото продължава между първоначалните страни /чл. 226, ал. 1 от
ГПК/ и приобретателят може само да встъпи или да бъде привлечен в делото
като трето лице, като той може да замести своя праводател само при
условията на чл. 222 от ГПК. Предвид специфичния характер на
производството, протичащо в две фази, молбите за заместване, встъпване или
привличане на подпомагаща страна, респ. главно встъпване с предявяване на
искове срещу съделителите в производството, можело да се предявят най-
късно до приключване на съдебното дирене в първата фаза на делбата, като
срока бил преклузивен и за спазването му съдът следи служебно. Съдът
преценил за недопустимо във втората фаза на делбата, да се предявяват
искове за право на собственост върху допуснатите до делба имоти, тъй като
при прехвърлянето на делбените имоти в хода на делото следва да се
приложат правилата на чл.226 от ГПК и във всички случаи приобретателите
са обвързани от постановеното решение, касателно правата признати и/или
отречени на прехвърлителя.
Настоящият въззивен състав намира определението за правилно,
законосъобразно и съобразено с тълкувателната практика.
Съобразно разпоредбата на чл.225 от ГПК трето лице може да встъпи в
делото, като предяви иск срещу страните по делото. Предпоставките за
допускане на главното встъпване са: вече висящо производство, встъпващия
да предяви с обща молба исковете си срещу ищеца и ответника по
първоначално предявения иск до приключване на съдебното дирене в първата
инстанция и встъпващия да предявява самостоятелни права върху предмета
3
на спора. В случая жалбоподателите вече са главна страна по делото – те са
съделители по влязло в сила решение от първа фаза на делбата. Цитираното
от тях разрешение по т. 3 от ТР № 3/19.12.2013г. по ТД № 3/2013г. на ОСГК
на ВКС по приложението на чл. 226 от ГПК в делбеното производство е
относимо само към случаите, в които съделител се е разпоредил с
притежаваните идеални части от съсобствения имот в хода на делбеното
производство в полза на трето лице, което към момента на извършването на
разпореждането не участва в делбата. Именно по отношение на такова лице
ОСГК на ВКС приема, че може да участва, като главна страна, като замести
своя праводател със съгласието на всички съделители или да встъпи главно
по реда на чл. 225 от ГПК в първа или във втора фаза на производството. В
настоящия случай, с част от спорното право са се разпоредили съделители в
полза на други съделители, които вече участват в делбеното производството
т.е. те имат качество на главни страни в процеса и правата върху валидно
прехвърлените идеални части от имотите могат да бъдат зачетени от
първоинстанционния съд. Още повече, че приобретателите по силата на
разпоредителна сделка сключена по време на делбеното производство, ще
бъдат обвързани от решението по извършване на делбата, независимо дали са
встъпили в производството, заместили са прехвърлителя или са участвали в
производството чрез своя процесуален субституент.
Правилно първоинстанционният съд е разгледал искането по същество,
обсъждайки всички предпоставки за допускане на главно встъпване
съобразно правната доктрина. По този начин е гарантирал в максимален обем
правата на страните. Обжалваното определение като цяло е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него
следва да бъде оставена без уважение.
Ответните страни по жалбата чрез адв. С.Б. от АК – Ш. са направили
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за осъществената безплатна правна защита на осн. чл. 38, ал.
2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА. Видно от представените пълномощни и договори
за правна защита и съдействие, ответниците В.Б. и Е.Б. са представлявани
безплатно от дъщеря си на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. На осн. 78, ал. 3
от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА предвид изхода на спора жалбоподателите
дължат разноски за възнаграждение на оказалия безплатна правна защита на
4
ответниците по жалбата адв. С.Б. от АК – Ш.. Независимо, че по делото са
представени два договора за правна защита и съдействие за всеки от
ответниците, разноските следва да бъдат присъдени общо, тъй като интересът
им е общ и депозираните от тях отговори са с изцяло идентично съдържание.
Поради това жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на
адв.Бъчварова сумата от 200 лева, представляваща възнаграждение за
процесуално представителство и защита по чл.7 ал.4 и чл.11 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Шуменският Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260005/12.01.2022г. по Гр.д. №
4359/2011г. на ШРС, с което е отхвърлена молбата на И.Г. Ц. с ЕГН
********** и В. Р. Ц. с ЕГН ********** от гр. Ш., на основание чл. 225 от
ГПК за главно встъпване на лицата във втора фаза на делбеното производство
и е върната исковата им молба, съдържаща предявени установителни искове
за собственост.
ОСЪЖДА И.Г. Ц. с ЕГН ********** и В. Р. Ц. с ЕГН ********** от гр.
Ш., ул. .. да заплатят на адв. С.В.Б. от АК – Ш., със съд. адрес: гр. Ш..., сумата
от 200 (двеста) лева, като адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 3 от ЗА.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от
съобщаването му, с частна жалба пред ВКС.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5