Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети април през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
при участието на секретаря Й. Петрова, като разгледа докладваното от
съдията търг. дело № 1334 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по предявени от Н.Т. против “С.”
АД, ЕИК *******, искове с правно основание чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП, да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от общо 2 300,09 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, съставляващи
пропуснати ползи от използване на фотография, равняващи се на неполучено
лицензионно възнаграждение, претърпени загуби от разноски за адвокатска помощ и
нотариални такси, както и обезщетение за причинени му неимуществени вреди,
възникнали вследствие на извършено
нарушаване на правата на ищеца като автор на фотография “Планинска панорама”, която ответното дружество без негово
съгласие и без посочване на ищеца като автор е качило и направило достъпна за
неограничен брой потребители на интернет сайт https://superimoti.bg в периода от 16.12.2019 г. до 10.04.2020 г.
Ищецът
твърди, че професионалното му поприще е фотографията и в този смисъл е автор на
фотография под заглавие „Планинска панорама“, която е снимана в гр. София,
България и е разгласена в авторския сайт на ищеца www*******com в албума му София. Посочва, че ответното дружество оперира на имотния
пазар, като за осъществяване на дейността си поддържа сайт – www.*****.bg, чрез него дружеството оповестявало информация относно имотния пазар в
дадени райони, като статиите се илюстрират и посредством поместване на
фотографии, тоест онагледява предоставяните от него услуги. На 10.04.2020 г. с
помощта на специализирания софтуер Photo Claim (www******.com) ищецът открива, че ответното дружество използва в търговската си
дейност без негово съгласие или разрешение авторската му фотография “Планинска панорама” на сайта си www.superimoti.bg. Изтъква, че
фотографията му е била употребена за визуализиране на статия „Бум на имотните
сделки в София в края на годината“, която е поместена в сайта на 16.12.2019 г.
Посочва се, че с висока степен на сигурност може да се предполага, че
фотографията му е била използвана от ответника в промеждутъка от 16.12.2019 г.
до 10.04.2020 г. На 21.04.2020 г. ищецът отправил покана до ответното дружество
за пристъпване към преговори за доброволно разрешаване на спора създаден от
така посочените действия. Последвал отговор от представител на ответника
датиращ от 30.04.2020 г., където същия признава използването на фотографията
упомената в поканата, като наред с това осъществил превод в размер на сумата от
180 евро по банковата сметка на ангажирания от ищеца представител – адвокат Г..
На следващо място се поддържа, че освен че ответникът е използвал фотографията
без да има съгласието на ищеца, дружеството не е отбелязало кой е авторът на
фотографията и какъв е източникът, откъдето я е придобило. Допълва и това, че
не може да посочи кой точно служител, изпълнител, пълномощник, мандатар или
гестор е извършил публикуването на фотографията, но фотографията е използвана
от ответника в неговия сайт, поради което се позовава на презумпцията на чл.
95г от ЗАПСП. С тези свои действия ответникът бил нарушил правата на ищеца по
чл. 18, ал.1 вр. с ал. 2, т. 1-3 и 6 и чл. 19 от ЗАПСП, както и правото му да
иска да бъде отбелязван по подходящ начин като автор на произведението – чл.
15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП. Твърди, че е бил лишен от правото си да получи
възнаграждение за творчеството и труда си, като по този начин последният е
пропуснал да увеличи имуществото си чрез получаване на лицензионно
възнаграждение срещу предоставяне правото на ползване на процесната фотография,
т.е. пропуснати са ползи. Сочи, че ищецът е гражданин на ФР Германия и
практикува професията си на територията на тази страна, като средните цени,
срещу които немските фотографи предоставят ползването на своите произведения се
обобщават и систематизират в ежегодния сборник на “BVPA
- Bundesverband
Professioneller Bildanbieter” (“Съюз на професионалните търговци на фотографии”) - "Bildhonorare”, като съгласно таблицата в сборника - “MFM
- Mittelstandsgemeinschaft
Foto-Marketing” (“Осреднени цени за продажба на фотографии” за процесната фотография твърди вреди от
пропуснати ползи в размер на 630 евро или 1 232,09 лева. Тази сума
претендира като сбор от осреднените цени за онлайн употреба до 6 месеца,
употреба на три езика и липса на посочване на източника. Ищецът изтъква и това,
че за да осигури закрила на авторските си права по отношение на посочената
фотография е направил разноски за адвокатска помощ и нотариални такси в опит да
намери извънсъдебно решение на спора, т.е. претърпени загуби в общ размер на
420 лева, от които 400 лева – адвокатско възнаграждение за използвани
адвокатски услуги и 20 лева – за обезпечение на доказателствата чрез нотариус.
Сред твърденията му присъстват и такива, че е понесъл и неимуществени вреди под
формата на психически болки, страдания, стрес и дискомфорт, изразяващи се в
раздразнение и стрес от постоянната кражба на труда му и липсата на всякакво
признание. Тези свои неимуществените вреди той определя на сумата от 1 000
лева. Формираното вземане от общо 2 652, 09 лв. било частично погасено с
осъщественото заплащане от представител на ответника в размер на сумата от
352,00 лв. /равностойност на 180 евро/
Ищецът
претендира направените по делото разноски.
Ответникът “С.” АД подава отговор на
исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни по
основание и размер. Първото възражение на ответната страна е ориентирано към
оспорване на това, че няма наличен годен обект на авторско право, спрямо който
да е възможно осъществяването на закрила. Напомня се, че авторските права
трябва да са резултат на творческа дейност, като едно от основните изисквания,
на които подобна дейност трябва да е подчинена е това за оригиналност на
произведението – фотографията. В случая със сочената от ищеца фотография нямало
изложени дори твърдения за положено творческо усилие от автора. Този критерии
освен към това, дали е налице годен обект на авторско право имал отношение и
към размера на евентуално дължимото обезщетение за засягането му, защото целта
е да се постигне репариране на пропуснатите ползи, а последните са обусловени
от художествената стойност на обекта и цената, която нормално би била получена
от неговия създател. Следователно дори ответникът да е използвал фотографията
посочена в ИМ, то той не следвало да бъде санкциониран за това си действие,
защото тази фотография не съставлява годен обект на авторско право. На следващо място ответникът възразява върху
обстоятелството, че ищецът е автор на коментираната в ИМ фотография. Сочи, че
фотографията е широко достъпна в интернет пространството, както и това, че Т. е
направил фотографията общодостъпна за неограничен кръг хора и е допуснал
нейното свободно ползване. Подчертава, че сайтът https://******.com е създаден от самия ищец, което оказва
влияние върху твърденията на ищеца, защото няма яснота, дали той претендира за
извършено нарушение на своя авторска снимка или пък на чужда такава, доколкото
в този сайт се публикуват фотографии и на други автори. Акцентира се и това, че
върху самите снимки няма отразена информация за автора им, което означава, че
от тях не може да се установи авторство. Това важало и за снимката посочена от
ищеца. Липсата на ясна и достъпна информация за името на автора възпрепятствало
ответника в това и той да посочи такъв в своята публикация, което изключвало
твърдения за подобна неправомерност. Добавя се и това, че за фотографията
„Планинска панорама“ изцяло липсва посочване на технически параметри за разлика
от други фотографии поместени в блога. Казаното изключвало възможността за
прилагане на презумпцията за авторство заложена в ЗАПСП, на която се позовава
ищеца. Сред доводите приведени по отношение липсата на авторство за ищеца е и
този, че авторът не е разполагал с фактическата възможност да заснеме
фотографията - „Планинска панорама“. Нямало никакви данни, че Т. е посещавал България, съответно гр. София
и в резултат на свое собствено творческо усилие е създал защитаваното
произведение. Прегледът на фотографията показвал, че освен липса на отразени
данни за автор, няма и дата на заснемане. Оспорва
наличието на нарушение на авторското право, което да е извършено от ответника
неправомерно. По отношение на поддържаното от ищеца използване приписвано на
ответника нямало внесена яснота за формата на използване – чл. 18 ЗАПСП.
Споменаването на „Онлайн употреба“, „Употреба на три езика“ и „Липса на
посочване на източника“ не може да се разглежда като конкретизация на формата
на ползване. Липсвало доказване, че представената с ИМ фотография е идентична с
тази, за която ищецът претендира да е допуснато нарушение. Същевременно ако се
приемело, че Т. е лицето автор на тази фотография, то с излагането й в своя
сайт вече я е направил достъпна за неограничен кръг от хора, тоест правомощието
– онлайн употреба е осъществено от самия автор, а не от ответника. С това свое
действие евентуалният автор бил разрешил потребителите на съответния сайт да
използват без ограничения неговите произведения, в т.ч. и посоченото в ИМ
такова. В този контекст говорела и липсата на обозначена цена за ползването или
закупуването на произведения поместени в сайта. Следващ пункт в защитата на
ответника е посветен на оспорването му, че той е ползвал посочената в ИМ
фотография при упражняването на търговската му дейност. Касаело се за поставяне
на снимка в информативна статия, която не била свързана с конкретно
предоставяна от ответната страна услуга, оферта или рекламна цел. Извън това
действието по поставянето на снимката за онагледяване на статия с информативен
характер не носело никакъв приход на субекта извършил това действие,
респективно не водело до лишаване на автора от такъв приход. Достъпването на
въпросната фотография от неограничен кръг субекти било осигурено изначално от
автора и не могло да се вмени във вина на ответника. Спецификата на
произведението, чиято защита се търси изключвала хипотеза, при която то да е
поднесено на потребителите на три езика. Нямало доказателства и за поднасяне на
три езика на статията на ответника, която е онагледена със сочената снимка, но
дори и да било така тя съставлявала друг обект напълно различен от
фотографията. Оспорва се твърдението на ищеца за периода на престой на
фотографията на сайта поддържан от ответника, като преди датата – 10.04.2020 г.
нямало никакви данни за подобно поместване. Касаело се единствено до направени
предположения, за които нямало подкрепа от приобщените по делото доказателства.
Началния момент на публикуване на фотографията не можел произволно да се
свързва с този на публикуване на статията – 16.12.2019 г., защото тя би могла
да е публикувана в различен вид. На следващо място ответникът възразява
премахването на фотографията от сайта му да се тълкува като признание на иска
или на нарушението сочено от ищеца, като настоява, че това било единствено в
знак на добра воля на ответника и желанието за преустановяване на спора по бърз
и ефективен за двете страни начин. Това важало и за плащането на сумата от 180
евро от ответника на ищеца, като в този контекст бил и писмения му отговор
изпратен по повод поканата за доброволно уреждане на претенцията на ищеца.
Ответникът се спира и на приложението на въведената в чл. 95г ЗАПСП презумпция
за виновност на юридическите лица. Тази презумпция обаче трябвало да се смята
за оборена. Ответникът се спира на това, дали от негова страна е била положена
дължимата грижа, защото ако било така то той не следвало да носи отговорност за
заплащане на обезщетение за вреди понесени от ищеца. В този контекст се
позовава на това, че : фотографията е била достъпна и на други сайтове,
различни от посочения в ИМ такъв; липсва посочване на авторството върху
фотографията; няма достъпен за ищеца начин за проверка относно авторството на
фотографията, още повече че тя е чуждестранна и не е известна на българската
публика; било допуснато широко разпространяване на фотографията от самия ищец,
в т.ч. подканване на потребителите тя да бъде ползвана без да се посочва
евентуалната цена за това. На следващо място ответникът оспорва и размерите на
заявените за присъждане обезщетения. При определяне на обезщетението ако се
докаже извършване на нарушение, съдът трябвало да се ръководи от това какво е
доказаното виновно неправомерно използване, във връзка с какъв обект и за какъв
период. Неминуемо трябвало да се съобразяват и установения период на извършване
на нарушението, начина на извършването му – формата на използване. Отрича се
онлайн употреба, както и тиражиране, непосочване на източник. Резерви са
изказани и по отношение предлаганите от ищеца средни пазарни цени според които
да се формира размера на евентуално дължимото обезщетение. Оспорва се
приложимостта на цените, съгласно представена извадка от ежегоден сборник,
където са обобщени средните цени прилагани във ФР Германия относно лица
практикуващи професията фотография. Препраща се към платформи, в които били
установени в световен мащаб стандартни цени на използването на професионална
фотография в дигиталния пазар, като те били в пъти по-ниски от тези поддържани
от ищеца. По отношение на българския пазар цените били още по-ниски. Ответникът
изначално отрича възможността за определянето на обезщетение за нарушение
извършено в България по средни пазарни цени установени в Германия. Нямало
ангажирани доказателства, че ищецът практикува фотографски занаят в Германия,
респективно насочеността на неговата дейност се разпростира и към потребители
извън пределите на Германия, за което свидетелства възможността сайтът му да се
достъпва на различни езици. Успоредно с това твърденията в ИМ са, че ползването
е било извършено в пределите на Р. България, което означава приложимост на
българското право и българската практика, като тук трябвало да се държи сметка,
че възможността за използването на произведението е било адресирано само към
български потребители. В този смисъл релевантния пазар бил българският.
Подчертава се и това, че размерът на евентуалното обезщетение винаги следвало
да се съобразява с тежестта на извършеното нарушение на авторските права. В
този ред на мисли ползването им в една статия имаща информативен характер,
която нито пряко, нито косвено носи приходи на ответника, следвало да се
разглежда като нарушение с нисък интензитет, което пък рефлектира върху
по-ниско обезщетение. Отражение за по-нисък размер на обезщетението играела и
липсата на художествена стойност на произведението. При формирането на цената
значение оказвали и качеството на произведението, както и каква е била формата
му на използване от нарушителя. Възражения се навеждат и спрямо въведената от
ищеца претенция за репариране на неимуществени вреди. Нямало доказване на каквито
и да е било вреди с неимуществен характер, които да са понесени от ищеца,
вследствие нарушаване на евентуални негови авторски права върху фотографско
произведение. Ответникът подробно се спира върху проявлението на всяка една от поддържаните
от ищеца вреди, като отрича такива да са настъпили, респективно да водят до
отрицателни преживявания за ищеца. Категорично несъгласие е изразено и по
претенцията за репариране на претърпени загуби от ищеца под формата на
заплатено от негова страна адвокатско възнаграждение за оказване на адвокатско
съдействие в опит да се намери извънсъдебно разрешаване на спора. Подобни вреди
не били в никаква причинно-следствена връзка с евентуално неправомерно
използване на авторското произведение на ищеца. Нямало доказване изобщо подобно
възнаграждение да е било заплатено, в т.ч. и за направа на разходи за
обезпечаване на доказателства. Това означавало, че в правната сфера на ищеца не
е настъпило никакво намаляване – загуба, която да трябва да му се възстанови.
Добавя се, че тук приложение би намерил и института на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Изтъква се, че доброволно потърсеното съдействие от адвокат и направата на
разходи за обезпечаване на доказателства не се явяват закономерна и необходима
последица от деянието. Подобно адвокатско съдействие не било нито задължително
нито необходимо за ищеца. Освен че нямало данни адвокатското възнаграждение да
е заплатено от ищеца, то същото било и очевидно прекомерно, защото обещаното
съдействие не било оказано, тъй като въпреки разменената кореспонденция с
ответника и направеното плащане на обезщетението, ищецът пристъпил към
завеждането на иск. Нямало съизмеримост между положения от адвоката труд и
уговорената и търсена като имуществена вреда цена. Въвежда се и аргумент, че
ищецът с оглед последвалите му действие изначално не е възнамерявал да урежда
спора си с ответника доброволно и извънсъдебно, а единствено е преследвал
натоварването на ответника с допълнителни разноски. На последно място
ответникът отбелязва, че дори сезираният съд да приеме, че има извършено
нарушение на авторски права, чиито титуляр е ищеца, то с вече платеното му
обезщетение са удовлетворени всички претенции на ищеца. Направено е и искане
при благоприятен развой на делото за ответника да му се присъдят направените от
негова страна разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното :
От самостоятелния и съвкупен анализ на ангажираните по
делото писмени доказателства съдът намира, за установено следното : Ишецът Н.Т.
е публикувал на своя уеб сайт за професионални фотографии „*******”, своя снимка „Планинска
панорама“, която е заснета от него в гр. София, България. Тази фотография е
била заснета посредством ползването на фотоапарат на дата 13.10.2018г. , а снимката
е публикувана на посочения интернет сайт поддържан от ищеца на 07.05.2019 г.
Освен на сайта на ищеца, фотографията се открива на още няколко сайта, измежду
които „flickr”, “pinterest” zircle.co” по начин, даващ достъп
до произведението на неограничен кръг от потребители.
На датата 16.12.2019г. на
интернет сайта на ответника „superimoti.bg” е публикувана статия под
заглавие „Бум на имотни сделки в София в края на годината“, като за
онагледяването й била използвана именно коментираната фотография на Н. Т.. От
последния липсва даване на съответно разрешение за подобно ползване на творческият
му продукт, съответно не се наблюдава той да е упоменат като автор на
произведението. След като ищецът разбрал, че неговата фотография се експлоатира
по споменатия начин от ответното дружество в пределите на Р. България с цел да
защити своите авторски права произтичащи от тази фотография той прибягнал до
професионалното съдействие от адвокат, който изготвил писмо до ответника “С.”
АД, ЕИК *******, в което писмо изложил съображения за нарушение на
имуществените и неимуществените права на автора на фотографията, като поискал в
полза на автора с нарушени права да бъде заплатено парично обезщетение за
претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на
1234.84 лв., изчислени по „Таблица за средните възнаграждения при продажба на
фотографии“ – „MFM-tables”. Освен това поискал обезщетяване и на имуществени вреди под формата на
претърпени загуби в размер на 400,00 лв., които ищецът е заплатил за адвокатско
възнаграждение, както и 20,00 лв., които е заплатил за нотариално извлечение.
Претендира и сумата в размер на 1 000,00 лв. представляващ понесени неимуществени вреди, под формата на претърпени
душевни терзания и чувство за недооцененост. В отговор на извънсъдебната
покана, изготвен от адв. К.М., е заявено, че използването на снимката е
преустановено и с желание спорът да бъде прекратен в полза на ищеца от
ответника е била заплатена сумата в размер на 352.05 лв., като видно от представеното
платежно нареждане, за основание на превода е записано „твърдяна онлайн
употреба на снимка 16.12.2019г. до 10.04.2020г.“ Доколкото ответникът не е
заявил кое свое задължение спрямо ищеца погасява, то с уточнителна молба,
процесуалния представител на Н.Т. е заявил, че отнася плащане към претенцията
за обезщетение за неимуществени вреди
Във
връзка с направените доказателствени искания от страните в хода на
производството е изслушана комплексна съдебно-техническа и авторско-оценителна
експертиза. От представеното заключение става ясно, че снимката направена от Н.Т.
и публикувана на неговия сайт е същата, като тази използвана на интернет сайта
на ответника. По втория поставен въпрос, е прието, че съгласно актуална
редакция на сборника „Bildhonorare” и таблица към него „MFM”, обезщетението изчислено по тази система възлиза в общ размер на 630
евро, както следва : 180 евро за онлайн употреба в периода 16.12.2019г. - 10.04.2020г.
; употреба на три езика - 135 евро за всеки език, което прави сумарно 315 евро
; липсата на посочване на източника е оценено на още 315 евро. По третия
поставен въпрос, вещото лице извежда като пазарни цени в България на подобен
тип фотографии цени от 10 до 100 евро, в зависимост от самата фотография и
обекта на нейното заснемане. Като конкретен отговор на въпроса, вещото лице е
поставило цена за фотографията „Планинска панорама“ в размер на 60,00 лв.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира за установено от правна страна следното :
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАПСП, обект на авторското право е всяко произведение на
литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е
изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като
фотографските произведения са посочени изрично в т. 7 на разпоредбата.
Съществено изискване за всеки обект на авторското право е да представлява
обективиране на резултат от творческа дейност. Вярно е , че
не всички фотографии са годен обект на защита от авторското право, доколкото
при някои от тях творчески елемент липсва или той е силно занижен. Не така
обаче стоят нещата при разглежданата и поставената в условията на предприета
защита фотография. В направената снимка наименувана „Планинска панорама“ се
констатира присъствие на творчески елемент. Анализът на изобразената
посредством метода на фотографирането картина показва, че тя отразява един
завършен и специфичен творчески подход - не само да бъде достоверно отражение
на действителността, но да пресъздава мисълта и естетическото чувство на
автора, изразени чрез способите на изобразителното изкуство (в широк смисъл).
За тази цел фотограф-художникът, използвайки свойствата на оптическите системи
и възможностите на лабораторната обработка, е успял да експресионира своята
творческа идея и замисъл чрез специално подбрания сюжет, светлинните условия,
ракурса, цвета и съответната композиционна кадровка, т.е. ищецът се е изразил
чрез фотокартината.
За доказан следва да се приеме и
фактът, че именно ищецът е автор на фотографията наименувана „Планинска
панорама“ същият е представил за експертен анализ по делото суровия файл на
фотографията, като притежанието и държането на този файл създава извод, че
именно Т. е лицето, което е извършило заснемането на коментирания кадър.
Оспорването на ответника, че към сочената от ищеца дата на заснемане същият не
се е намирал на територията на гр. София, съответно Р. България следва да се
смята за напълно опровергано от събраната по делото справка от Гранична полиция,
където е посочено, че Т. е влязъл в
пределите на Р. България на 11.10.2018 г. и е напуснал същите на 15.10.2018 г.,
като от съдържанието на обсъдените в експертното заключение сурови файлове се
разбира, че снимката е направена на 13.10.2018 г. Тоест тя е направена от ищеца
при физическото му присъствие в Р. България. От представените писмени доказателства става
ясно, че на интернет сайт www.*******.com е качен и
позволяващ свободно достъпване албум на
панорамни снимки направени в град София и като автор на изложбата изрично е
означен - Н.Т.. Също така изрично над
всяка снимка, като автор е посочен ищецът, поради което презумпционната
предпоставка на чл. 6 ЗАПСП трябва да се смята за изпълнена, като за автор на
произведението следва да се счита Н.Т.. Въпреки разпределената доказателствена
тежест, ответникът не успя да проведе обратно доказване и да обори презумпцията
в чл.6 ЗАПСП. По изложените аргументи съдът приема за доказано в необходимата
степен на достатъчност, че именно ищецът е носител на качеството автор на
заявеното за защита в настоящия процес фотографско произведение. Тук следва да
се спомене, че не са наведени твърдения, а и липсват данни, ищецът неправомерно
да държи „суровия“ файл. Освен това ответникът не е противопоставил на ищеца
собствени права, доколкото не твърди да е страна по сключен с друг автор
договор по чл. 36 ЗАПСП. В писмения отговор се сочи, че снимката е публикувана
и в други сайтове, но това обстоятелство само по себе си не означава, че други
лица имат авторски права. Посочването в един от изброените сайтове на друго
лице за автор не представлява факт, който е в състояние да отрече авторството
на ищеца, за когото по настоящето дело се установи, че притежава „суровия“
файл.
Със създаването на произведението в полза на автора се
поражда комплексно авторско право, включващо имуществените и неимуществените
права визирани в нормите на чл. 15 и чл.18 ЗАПСП. Неимуществените права,
предвидени в чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗАПСП, са неотчуждими, като съгласно
чл. 16 от същия закон – авторът може да изисква от другите правни субекти
признаване на неговото авторство върху произведението и да иска името му,
псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по
съответния начин при всяко използване на произведението. Неотчуждимостта на
посочените неимуществени правомощия от съдържанието на авторското право
обуславя извод, че всяко тяхно нарушение засяга правната сфера единствено и
само на автора, без значение дали произведението е създадено в рамките на
възлагане от заснетото лице или не. Основно имуществено право на автора на
дадено произведение е това той да го използва и да разрешава използването му от
други лица, за което се сключват съответните
договори /в зависимост от отстъпеното право/ и за което използване,
авторът получава полагащото му се възнаграждение. Следва да се посочи, че
предоставянето на свободен достъп на неограничен кръг лица до публикуваните от
автора произведения на неговия сайт не е тъждествено на дадено от него
разрешение да се ползват произведенията му. Актът по публикуването на
произведението, трябва преди всичко да се разчита, като упражняване на основно
имуществено право на автора по смисъла на чл.18 ал.2, т.6 ЗАПСП, но това съвсем
не означава, че на третите лица е разрешено да извършват последващи фактически
действия, представляващи упражняване на права, с които разполага само техният
носител. От момента на създаване на произведението възникват в полза на автора
права върху обекта, но тези права не отпадат с факта, че на неограничен кръг
лица е предоставен свободен достъп да възприемат сетивно произведението.
Анализираният случай, не попада и под хипотезите на чл. 24 ал.1, т.6 ЗАПСП,
или чл.25 ал.1, т. 2 ЗАПСП, даващи право
на свободно ползване.
На следващо място ответното дружество не отрича
действието по публикуване на коментираната фотография с автор ищеца на сайта си,
като в представената извънсъдебна кореспонденция между страните, същото
признава факта на публикуването й и съответно премахването и от сайта, който
обслужва дейността му. Това по естеството си съставлява извънсъдебно признание
от ответника на факт имащ правно значение, като същия следва да се възприеме,
като реализирал се в обективната действителност без да е необходимо
извършването на някакво допълнително доказване. Настоящият съдебен състав
приема, че неимущественото право по чл. 15 ал. 1 т. 4 ЗАПСП, както и
имущественото право на автора по чл.18 ал.1 във вр. с чл.19 ЗАПСП са нарушени
от ответника с акта на използването чрез публикуване на фотографията за
определен период от време на сайта на „С.“ АД
Основните спорни пунктове между страните са
концентрирани, дали и какви са по вид претърпените от ищеца вреди от
извършеното нарушение на неговите авторски права от страна на ответника,
респективно какъв е обемът на отговорността, която трябва да се понесе от
нарушителя, съответно начина на определяне на обезщетението, което да възмезди
вредите твърдени да са настъпили от ищеца в правната му сфера.
Отговорността по чл.95 ал.1 ЗАПСП представлява особен
вид деликтна отговорност, която има обективен характер, при който няма никакво
значение дали нарушителят е знаел или не за чуждите права върху произведението.
Следователно ответникът в качеството нарушител на авторското право дължи на
ищеца обезщетение за понесените от него вреди, които са в пряка връзка с процесното
нарушение, независимо от факта дали е съзнавал, че ищецът е носител на
авторските права върху произведението.
С акта на използването на фотографията е допуснато
нарушение на комплексното авторско право на ищеца, като нарушението е извършено
от юридическо лице, но съгласно чл. 95г ЗАПСП юридическите лица и едноличните
търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон,
извършено виновно от лицата, които ги представляват, съответно от техни
служители или от лица, наети от тях. По отношение на вината, приложение намира
презумпцията, че този елемент от фактическия състав на деликтната отговорност
се предполага до доказване на противното. Съгласно разпределената доказателствена
тежест, ответникът е страната, която следваше да обори чрез провеждането на
насрещно доказване това, че нарушението е реализирано при неговото/на
служителите му виновно поведение, което не е направено.
Относно отделните видове вреди, които ищецът е въвел
като подлежащи на репарация от ответника заради извършеното нарушение на
авторски права, както и относно техния размер настоящият съдебен състав намира
следното
Заявеното за плащане обезщетение под формата на
имуществени вреди /претърпени загуби/ в размер на сумата от 420,00 лв. определено
като заплатено адвокатско възнаграждение за потърсена и оказана в полза на
ищеца извънсъдебна адвокатска помощ, както и стойността на нотариална такса
реализирана от ищеца с цел връчване на нотариална покана, с която се отправя
искане за доброволно плащане на обезщетение за поправяне на вредите причинени
от нарушеното авторско право на ищеца, съдът намира за неоснователно. Тези
направени разходи не представляват претърпяна в резултат на процесното
нарушение загуба, защото не са такива, които обичайно и необходимо настъпват
при подобен род нарушение. За да бъде основателна претенцията, следва да се
докаже наличието на деяние, неговата противоправност, претърпяната вреда и
причинната връзка между противоправното поведение и вредата. В случая именно
причинната връзка не е пряка и непосредствена с претърпяната вреда определена в
размер на 420 лв. Направеният разход за адвокатско възнаграждение не е бил
неизбежна и пряка последица от деянието на ответника „С.“ АД. Не може и не
трябва да се вменява в тежест на ответника възстановяването на подобни вреди,
доколкото същите са направени изключително вследствие на упражнения от ищеца
избор да прибегне към посредничеството и консултирането от адвокат.
Присъждането на адвокатско възнаграждение може да се търси, само когато то е направено
за процесуална защита по делото, или ако доброволното изискване за плащане на
обезщетението е въздигнато от законодателя в изрична процесуална предпоставка
за упражняване на искова защита при неизпълнение в осигурения на длъжника срок
за доброволно изпълнение. Обратното би означавало всякога, когато даден правен
субект разполага с определено субективно имуществено или неимуществено право на
което кореспондира насрещно задължение, да може да ангажира правни съвети за
защитата му извън пределите на граждански процес, при неограничен мащаб и цена
на услугата, като в крайна сметка цената на оказваната му извънсъдебна
адвокатска помощ се понася от неизправната страна било по договор било от
извършен деликт. Платените от ищеца нотариални такси са с оглед осигуряване на
доказателства, като от нормата на чл. 209 ГПК може да се почерпи изводът, че
направените преди процеса разноски за събиране на доказателства се присъждат,
когато са събрани в рамките на производство по обезпечение на доказателства, и
то като част от съдебните разноски, а не като вреди от нарушението. Тук отново
важи казаното по-горе, че изборът относно това, дали ответникът да бъде
уведомен за изискваното от него обезщетение заради извършеното нарушение
посредством обикновена писмена покана изпратена чрез пощенски оператор, или
чрез съдействието на нотариус отново е оставен на преценката на ищеца, като
ответникът не би следвало да бъде държан отговорен за направата на тези
разходи, защото те не се намират в пряка и непосредствена връзка с нарушението,
нито е налице въздържане или отказ от плащане, които да провокират необходимост
от ползването на специален нотариален ред за удостоверяване на изявлението на
ищеца до ответника.
По отношение на претенцията за имуществените вреди, представляващи
пропуснати ползи в размер на сумата от 1 232.09 лв. – неполучено възнаграждение
за ползването на описаната в ИМ фотография, съдът намира, че не са налице
достатъчно данни за определяне размера на възнаграждението (не е доказана
пазарната стойност за еднократното ползване на пейзажната снимка към момента на
осъщественото нарушение). В конкретния случай съгласно разпоредбата на чл. 95а,
ал. 1 ЗАПСП, при липса на достатъчно данни за размера на иска ищецът трябва да
иска като обезщетение парична сума от петстотин до сто хиляди лева или
равностойността на предмета на нарушението при съобразяване и на получените
вследствие на нарушението приходи. Настоящият съдебен състав не споделя
критериите представени от ищеца за определяне на обезщетението за претърпените имуществени
вреди изразяващи се в пропуснати полза. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от
12.12.2012г. на ОСГТК на ВКС, за да може да се претендира обезщетение за
пропуснати ползи, то трябва да е налице сигурност за тяхното настъпване. В
мотивите към тълкувателното решение е изразено становището, че пропуснатата
полза представлява това увеличение към имуществото, което страната би получила
при нормалното развитие на нещата. При обичайното развитие на нещата, в случай,
че нарушение нямаше и дружеството беше закупило правото да използва
фотографията, то обичайно, прехвърлителят на правото би съобразил пазара в
конкретната държава, в която предлага продукцията си. Таблицата MFM,
представлява осреднени
цени на пазара в Германия, които поради най-различни икономически фактори и
стандарт на живот, значително се различават от цените приложими към подобен
обект на правото на интелектуална собственост в Р.България. В подкрепа на това
съждение е и приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, която дава оценка
на фотографията между 20 и 100 лв., и която цена значително се отклонява от
тази формирана съобразно таблицата MFM. Според чл. 95 а, ал. 1,
т. 1 ЗАПСП, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за
неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение от петстотин до сто хиляди
лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на
чл. 95, ал. 3 и ал. 4 ЗАПСП - съдът
взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите
ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя
вследствие на нарушението, а според, ал. 4 - съдът определя справедливо
обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на
нарушителя и на останалите членове на обществото. Систематичното и телеологично тълкуване на
посочените разпоредби налага извод, че визираният минимален размер на
обезщетението от 500 лева е приложим не само, когато искът е установен по
основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, но и когато съдът намери,
че справедливото обезщетение би следвало да е в по-малък размер. Разпоредбата на чл. 95, ал. 4 ЗАПСП ясно
сочи, че обезщетението за нарушено авторско право няма само репарационен
характер, но и санкционен и превантивен такъв. Същевременно, от съдържанието на
чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП ясно следва, че волята на законодателя е размерът на
тази санкция да бъде минимум 500 лева за всяко нарушение, освен ако ищецът е
доказал реално претърпени вреди в по-голям размер, което в настоящото
производство не е осъществено. Следователно обезщетението за търпените от ищеца
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи следва да се фиксира на
сумата от 500,00 лв. Трябва да се добави, че при определяне на така възприетия
размер от съда е взето предвид и поведението на ответника, а именно, че веднага
след получаване на извънсъдебната покана от ищеца, нарушението е преустановено
и фотографията е премахната от електронната страница ползвана от ответника.
Платено е и обезщетение с цел да бъде избегнат евентуален съдебен спор.
Значение има и фактът, че фотографията е поставена под чисто информационна
статия и не се доказа ответникът да е увеличил своите приходи използвайки
същата. Вече се спомена, че ответното дружество веднага след уведомяването му
за нарушените авторски права на ищеца е реагирало плащайки в негова полза
сумата от 180 евро /равностойност на 352,05 лв./ , като изрично е довело до
знанието на ищеца, че с тази сума погасява търсеното му обезщетение за
пропуснати ползи от неполучено вследствие ползване на фотографията лицензионно
възнаграждение следващо се нейния автор. Следователно посочената сума следва да
се приспадне от размера на определеното възнаграждение за тази имуществена
вреда търпяна от ищеца, за което се възприе да възлиза на сумата от 500 лв. Вследствие
на тази редукция продиктувана от извършено доброволно погасяване по волята на
ответника, в негова тежест следва да се възложи за плащане остатък от дължимо
обезщетение за търпени имуществени вреди от пропуснати ползи в размер на сумата
от 147,95 лв. Предвид изложеното именно до тази сума исковата претенция по чл.
95, ал. 1 от ЗАПСП следва да бъде уважена, като основателна, а за разликата над
нея да бъде отхвърлена.
По отношение на иска за обезщетяване на поддържани от ищеца, като претърпени неимуществени вреди в размер на сумата
от 1000,00 лв., представляващи преживени негативни емоции от страна на увреденото
лице, съдът намира, че същият е недоказан в своето основание. Неимуществените
вреди, като преживени болки и страдания, които въпреки че са част от душевния
мир на всеки човек, подлежат на доказване, като всяка една вреда. В конкретния случай,
ищецът се ограничава единствено до това да твърди да е преживял такива вреди,
но не ангажира никакви доказателства в подкрепа на тези си твърдения, поради вреда
от подобно естество не може да се възприеме да се е осъществила в правната му
сфера, респективно за негова да е възникнало право да получи обезщетение за подобно
увреждане. Изложеното налага цялостно отхвърляне на тази претенция.
По отговорността за разноски :
Отговорността за разноски следва да се разпредели по правилата
очертани от законодателя в чл. 78 ГПК, като доколкото изходът на спора има
благоприятен, респективно неблагоприятен резултат за всяка от страните, то
разноски се полагат както на ищеца така и на ответника при съответно приложение
на чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 3 ГПК. На ищецът се полагат разноски
съответно на размера на уважените му искове. Общият размер на доказаните от ищеца разноски е както
следва : 55,00 лв. – разноски направени за обезпечителното производство
проведено по гр. дело № 3859/2020 г. и 1 842 лв. – разноски направени в
пределите на исковото производство,формирани от заплатени държавна такса и
депозити за вещи лица, както и адвокатски хонорар в полза на адвокат – Г..
Проверката на тези разноски показва те да са реално извършени от страната,
поради което следва да бъдат съобразени при изчисляването на дължимите такива
съразмерно на уважената част от исковете. Изчислени по това правило следващите
се в полза на ищеца разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК възлизат в размер
на сумата от 118,48 лв. – разноски в исковото производство и 3,54 лв. –
разноски в обезпечителното производство. По разноските заявени за присъждане от
ответника за защитата му в развилото се пред настоящата инстанция исково
производство се установява, че същите се свеждат до заплатени депозити за вещи
лица в размер на сумата от 250,00 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 1 500 лв. По възражението за прекомерност на
възнаграждението следва да се посочи, че същото е неоснователно, тъй като
правната и фактическа сложност на делото е около средния стандарт, доколкото по
него са проведени три съдебни заседания и са събирани разнородни по вид
доказателства, които изискват съответното проучване от адвоката, а освен това
предметът на делото е свързан с няколко различни по вид поддържани вреди, които
имат отлики в части от фактическия си състав, предвид което се налага
допълнително развиване на защитата. Не следва да се пренебрегва и
обстоятелството, че при формиране крайния размер на адвокатското възнаграждение
от 1 500 лв. търсено от ответника е начислен и ДДС, предвид това че
адвокатът предоставил услугата е регистриран да я извършва по реда на ЗДДС.
Предвид изложеното редукция по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК не следва да се
допуска. Определени съразмерно на отхвърлената част от исковете по реда на чл.
78, ал. 3 ГПК разноските полагащи се за ответната страна възлизат на сумата от
1 637,44 лв. Тези разноски следва да се възложат за плащане в тежест на
ищеца.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „С.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати в полза на Н.Т., гражданин на ФР Германия, роден на ***
г., с адрес ***, на основание чл. 95 във връзка с чл. 95а, ал. 1, т. 2 ЗАПСП,
сумата в размер от 147,95 лв., представляваща остатък от незаплатено обезщетение
за причинени имуществени вреди от нарушение на авторското право върху
фотография под заглавие „Планинска панорама“, публикувана на интернет
страницата на ответника www.*******.com
в периода от 16.12.2019
г. до 10.04.2020 г., изразяващи се в пропуснати ползи от получаване на
лицензионно възнаграждение срещу отстъпено право на ползване на посочената
фотография, ведно със законната лихва върху присъденото вземане за периода от
21.07.2020 г. /датата на депозиране на ИМ в съда/ до окончателното му плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер до пълния му предявен
такъв от 2 300,09 лв. обхващаща – остатък от парично обезщетение за
имуществени вреди за пропуснати ползи, парично обезщетение за имуществени вреди
за претърпени загуби от реализиран разход за заплащане на адвокатско
възнаграждение и нотариална такса за изпращане, както и за обезщетение за
неимуществени вреди състоящи се в изпитани психически болки, страдания, стрес и
дискомфорт.
ОСЪЖДА „С.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати в полза на Н.Т., гражданин на ФР Германия, роден на *** г., с адрес ***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както следва : сумата в размер от 118,48 лв. –
съставляваща дължими съразмерно на уважената част от исковете разноски
направени в пределите на исковото производство развило се пред настоящата
инстанция, и сумата в размер от 3,54 лв. - съставляваща дължими съразмерно на уважената
част от исковете разноски направени в пределите на обезпечителното производство
развило се по гр. дело № 3859/2020 г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА Н.Т., гражданин на ФР Германия, роден на *** г., с адрес ***, да
заплати в полза на „С.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер от 1 637,44 лв. - съставляваща
дължими съразмерно на отхвърлената част от исковете разноски направени в
пределите на исковото производство развило се пред настоящата инстанция
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: