Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Плевен, 17.08.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, V граждански състав, в публичното заседание на 17.08.2020год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Галя
Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова гр. д. № 6921 по описа
за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Искове с правна
квалификация чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и 86
от ЗЗД.
Ищецът *** ******чрез *** ******. клон ***, с ЕИК ***, е предявил искове
против ***ЕГН **********, с твърдения, че между страните е сключен договор за
потребителски заем № ***от ***., по който на ***е отпусната сумата от
1950.01лв. Твърди се, че кредитът е усвоен, и че е следвало да бъде върнат на
12 месечни вноски от по 191.99лв., включващи главницата по заема и уговорените
лихви. Ищецът твърди, че *** преустановил плащането на вноските на ***., като
към тази дата са погасени 11 месечни вноски, като е останала неизплатена 1
месечна вноска от 191.99лв. Твърди, че кредитът е станал изискуем с изтичането
на срока за последната погасителна вноска – ***. Сочи, че върху незаплатената
вноска е дължима и законна лихва за забава. Твърди, че дължими са сумите от
187.34 лв., представляваща главница, сумата 4.65 лв., представляваща
възнаградителна лихва, сумата 18.60 лв., представляваща лихва за забава за
периода от ***. до ***., че за тях е била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.дело № ***. на ПлРС. Твърди, че *** бил уведомен за
издадената заповед за изпълнение по реда на чл.47 ал.5 ГПК, поради което му
било указано, че може да заведе установителен иск. Моли съда, да установи
съществуването на посоченото вземане във всичките му части, както и да осъди ***да
заплати разноските в исковото и в заповедното производство.
***, чрез назначения му ***, счита исковете за допустими, но неоснователни
– недоказани като основание и размер. Счита, че кредита е изплатен изцяло от ***и
затова ищецът не е правил опит да се върже с него. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията на ищеца
намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК. Налице е спор
между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 5024/2019 год. по описа на
ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК,
заявителят разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК. Вземането на ищеца произтича от сключен договор
за кредит за покупка на стоки или услуги ***от ***., по който той е
заемодател, а *** – заемополучател. Договорът за паричен кредит намира своята
материалноправна обосновка в разпоредбите на чл. 240 и сл. от ЗЗД. Той се
характеризира като реален, каузален, едностранен договор, като в конкретния
случай е материализиран в писмена форма, подписан е от представител на ищеца и
от ответника. Редовността и авторството на подписите не са оспорени в хода на
съдебното дирене. Не се оспорва и получаването на сумата по кредита, като на
първо място това обстоятелство се доказва от признатия от самия ищец факт на
заплащане на 11 месечни вноски и частично от 12 вноска по задължението, а на
второ – от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, която сочи,
че с подписването на договора кредитополучателят се е съгласил сумата по
кредита да бъде пряко изплатена на търговския партньор на кредитора. Представено
е доказателство за плащане на сумата от
1789.00 лв. на ****** ***– ******за мобилно устройство ***/л.20 от делото/. Задължение
на заемателя по договора е било да върне сумата в уговорения срок, да заплати
уговорените в писмено сключения договор суми, които представляват печалбата на
ищцовото дружество, според уговорения погасителен план, а в случай на забава - да
заплати и съответно обезщетение за забава на кредитора /чл. 3 изр.първо от
договора/. В случая с договора е уговорено и закупуването на услугата сключване
на застраховка Сигурност на плащанията на стойност общо 161.01лв., уговорени са
12 месечни вноски, включващи двете финансирани стоки и услуги, последната на ***.,
всяка от които 191.99лв., вноските са посочени в погасителен план, част от
договора между страните. Уговорена е договорна лихва в размер на 29.84%, равняваща
се на сумата от 353.87лв., посочен е ГПР по договора – 34.29%. По делото е
представен сертификат № ***, удостоверяващ факта на сключването на застраховка
"***", срещу заплащане на съответна застрахователна премия. В чл. 3
от договора е посочено, че при забава на една или повече погасителни вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата. Ищецът признава неизгодни за себе си факти -
наличие на плащане на суми по кредита, покриващи 11 пълни месечни вноски и
частично 12, последна вноска. В случая незаплащането на последната вноска в
пълния ѝ размер към датата на нейната изискуемост съвпада с крайната
платежна дата по договора, което прави неплатените суми по договора изискуеми
на тази дата – ***. без да е необходимо обявяване на предсрочна изискуемост по
кредита. Плащане от страна на ***на
пълната сума по кредита не се доказа по делото или установи от изготвената СИЕ
нито към датата на подаване на заявлението в съда- ***., нито към датата на
подаване на иска – ***., нито към приключване на съдебното дирене. Освен заплащането
на сумата по кредита от ищеца на ***, продал стоката и сключването на
застраховката, и платени вноски в общ размер от 2111.89лв., експертизата
посочва и размера на законната лихва върху просрочения остатък на последната
месечна вноска за периода ***. – ***. в размер на 18.60лв.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното: По делото безспорно се установи факта на съществуването на
валиден договор за заем, въз основа на който в полза на ***- като заемател, е
отпусната сумата от 1950.01 лв., усвоен от него – платено закупено устройство
за сумата от 1789.00лв. и закупена застраховка за сумата от 161.01лв. В случая,
съдът намира, че договорът за кредит отговаря на изискванията на ЗПК и ЗЗП и е валиден.
Съдът намира, че в случая процесния договор отговаря на изискванията на нормата
на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, относно форма и съдържание, поради което, същият е
действителен и е породил търсените от страните по него правни последици. Налице
е и усвояване на главницата по кредита от страна на ответника. Уговорения в договора
ГПР е в размер на 34.29%, като той не превишава законоустановения максимум от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на ******, съобразно ограничението на чл. 19
ал. 4 от ЗПК. В случая не се касае за претендирана предсрочна изискуемост –
срокът на договора е изтекъл, като към крайната му падежна дата не е заплатена
изцяло последната вноска. На базата на представените доказателства и табличния
вид в заключението на СИЕ, съдът намира, че претенцията за главница за заети
средства, се явява основателна и доказана в размер на 187.34лв. и договорна
лихва от 4.65лв. Претенцията за законна лихва за периода ***./датата на
последна вноска по кредита/ – ***./посочена от заявителя в заявлението и
предхождаща датата на неговото подаване в съда/ в размер на 18.60лв. също се
явява основателна и доказана по размер.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявените установителни
искове следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на делото, съдът следва да присъди на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в полза на ищеца, които се изчисляват в размер на 705.00лв. –
125.00лв. ДТ, 100.00лв. ***.възнаграждение, 300.00лв. – депозит за *** на
ответника, и 180.00лв. – възнаграждение за изготвяне на експертиза. Съгласно
т.12 от ТР № 4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да
присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното производство, които
възлизат на 75.00лв.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415
във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и 86 от ЗЗД, по отношение
на ***., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на *** ******., ***, рег.№***, чрез ***.
клон * ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, сумите от: 187.34лв.
– главница по Договор за потребителски заем № ***от ***., 4.65 лв. -
възнаградителна лихва по договора, 18.60 лв. - лихва за забава за периода от ***.
до ***., присъдени със Заповед за изпълнение № ***. по ч. гр. д. № ***. на ПлРС.
ОСЪЖДА ***., ЕГН **********,***,
да заплати на *** ******., ***, рег.№***, чрез ***. ***. ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, ***, направените деловодни разноски в исковото
производство размер от 705.00лв., и в производството по ч.гр.д. № ***. на ПлРС
- в размер на 75.00лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: