№ 420 / 29.10.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 29.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Пепа Илиева и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1078 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от Г.Р.Р., с адрес xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 758 издадено на 28.09.2018г. от Директор на РДГ – гр.Берковица, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 300.00 лева за извършено административно нарушение по чл.148, ал.12 от Закона за горите.
В бланкетна жалба санкционираното лице оспорва извършеното административно нарушение като твърди, че не е автор на същото. В заключение иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Г.Р., редовно призован, се явява лично като поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, ведно с произтичащите законови последици.
Административно – наказващият орган Директор на РДГ – гр. Берковица, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище до съда заявява, че оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление.
При извършената служебна проверка от съда се констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 10.08.2018г. с товарен автомобил МАН с рег.№ XXXX , собственост на търговското дружество xxxx , с управител Г.Р.Р., били транспортирани 10.00 пр.м.3 дърва за огрев от дървесен вид благун и други широколистни с превозен билет № 8653/00171 от 10.08.2018г., без МПС – то да има поставена изправна система за проследяване и позициониране. На 23.08.2019г. служителите при РДГ – гр.Берковица В.А. и М.Г. направили справка чрез информационната система на ИАГ – гр. София и установили това обстоятелство. Тъй като автомобилът бил собственост на дружеството, управлявано от жалбоподателя и без да е бил непосредствен очевидец, свидетелят А. съставил АУАН № 758/2018г., който бил връчен лично на жалбоподателя и подписан от него с възражение, че не е съгласен с неговото съдържание. Въз основа на същия било издадено и наказателното постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена и подкрепяща се от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателствени средства и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на санкциониращия акт съдът констатира, че същият е незаконосъобразен и издаден при наличие на допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо цялостната му отмяна.
Видно от съдържането както на АУАН, така и на издаденото наказателно постановление е, че в него липсва съществен реквизит, който е определящ за минималните изисквания на закона, фиксиращ мястото на нарушението. В санкциониращия административен акт е посочено единствено, че деянието е било извършено на територията на РДГ – гр. Берковица, без да е прецизирано къде по – точно е станало това. Извършеното транспортиране е следвало да бъде определено по време и място, за да са налице минимум факти, по които наказаното лице да има право да се защитава.
В превозния билет, посочен както в АУАН, така и НП е посочено мястото на транспортиране на въпросната дървесина в м.Мало поле. В него също така е отразен като превозвач юридическо, а не физическо лице.
В случая актосъставителят и свидетеля по акта за извършили едно презюмиране на административно нарушение по отношение на неговото авторство, като при извършената проверка са предположили, че щом товарният автомобил е бил собственост на търговското дружество, управлявано от жалбоподателя, то именно той е и транспортирал въпросното количество дървесина. Съдът кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели В.А. и М.Г., досежно направената от тях проверка и последваща констатация. Не следва обаче да бъде споделено разбирането на административно наказващият орган, че именно жалбоподателят е извършил транспортирането на дървесината. В хода на съдебното следствие беше назначена съдебно графическа експертиза на подписа на лицето, отразен в превозния билет, по който е било констатирано нарушението. При своя разпит експертът беше категоричен, че подписът не е бил изпълнен от жалбоподателя и следователно не може да се приеме, че именно той е управлявал товарния автомобил. Заключението на съда не беше оспорено от страните, поради което и съдът кредитира същото като обективно и вярно.
С оглед изложените фактически и правни съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, освен че е издадено при наличие на допуснато съществено процесуално нарушение, се явява и необосновано и досежно авторството на извършеното административно нарушение. В хода на проведеното съдебно следствие се събраха достатъчно доказателство, които доказват, че на процесната дата, жалбоподателят не е транспортирал посоченото по вид и количество дървесина. Макар и обективно провереният товарен автомобил, който е собственост на търговското дружество, представлявано и управлявано от жалбоподателя, да не е бил оборудван с изискуемата по закона техника, не може да се предполага, че на въпросната дата именно той е извършил транспортиране на дървесината. Именно при тези аргументи и следва да се приеме, че авторството на вмененото административно нарушение, почива единствено и само на предположения.
Предвид изложените правни съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото направените в хода на съдебното производство разноски по назначената съдебно графическа експертиза в размер на 155,19 лева остават за сметка на държавата.
Воден от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 758 издадено на 28.09.2018г. от Директор на РДГ – гр.Берковица, с което на основание чл. 270 от Закона за горите, на Г.Р.Р., с адрес xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx, е наложено наказание глоба в размер на 300.00 (триста) лева за извършено административно нарушение по чл.148, ал.12 от Закона за горите.
НА ОСНОВАНИЕ чл.190 от НПК направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 155,19 лева, представляващи възнаграждение за вещо лице по назначената съдебно графическа експертиза, остават за сметка на държавата.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: