Решение по дело №792/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от „Дега“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Х. И. Х., против решение № 231 от 28.03.2024 г., постановено по АНД № 2728/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В нея се сочи, че със заплащане на наложената с наказателното постановление глоба „волята на жалбоподателя е била да се отмени Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 32-203002/31.05.2023 г.“, и с оглед на това същият е посочил основание за внасяне на сумата- „обезпечение“. Оспорват се констатациите на наказващия орган и на съда, че същият е държал акцизни стоки без надлежен документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Твърди се, че на 28.09.2022 г. и 29.09.2022 г., след изземването на 1669 литра бензин А-95Н и 3103 литра дизелово гориво не е извършено замерване и не е удостоверено със съответния протокол количеството горива, останало в съответните резервоари. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът представя писмен отговор на касационната жалба, с който заявява становище за неоснователност на същата. Счита, че е налице хипотезата на чл. 796, ал. 3 от ЗАНН и законосъобразно е оставена без разглеждане жалбата на „Дега“ ЕООД против наказателното постановление в частта, относно наложената имуществена санкция, а в останалата част- досежно отнетите вещи в полза на държавата жалбата е допустима, но неоснователна.

В съдебното заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на обжалваното решение, като подробни съображения излага в писмено становище. Твърди, че касаторът е внесъл пълния размер на наложената му глоба, а не предвидения в разпоредбата на чл.79б, ал.1 от ЗАНН размер- 80% от същата. Счита, че в случая се касае за две отделни производства. Наред с това сочи, че липсва волеизявление на касатора, че не обжалва заповедта за прилагане на принудителна административна мярка и наказателното постановление. Претендира разноски и прилага списък на разноските.

Пълномощникът на ответника оспорва касационната жалба. Не сочи нови доказателства. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение по съображенията, изложени в отговора на касационната жалба. Претендира разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № BG 2022/1000-4598/НП от 26.05.2023 г., издадено от и.д. зам. директор на ТД „Митница“ Бургас, в частта, с която на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС е отнета в полза на държавата стоката, предмет на нарушение, а именно: 1669 литра бензин А-95Н и 3103 литра дизел, и на основание чл. 124а, ал. 1 ЗАДС „Дега“ ЕООД е лишено от право да упражнява търговска дейност в обект- бензиностанция „Дега 4“, с адрес: [населено място], А. З., за срок от 1 месец. Със същото решение в частта, имаща характер на определение, е оставена без разглеждане жалбата на „Дега“ ЕООД, досежно наложената имуществена санкция в размер на 6379.08 лева за нарушение по чл. 126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, и е прекратено производството по делото в тази част. Прието е от съда, че в частта относно наложеното наказание имуществена санкция жалбата е недопустима на основание чл. 79б от ЗАНН, тъй като санкцията е заплатена в срока за обжалване. В мотивите на решението е посочено, че наказателното постановление и издадената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 32-203002/31.05.2023 г.- запечатване на обекта и забрана за достъп до него, са връчени на жалбоподателя на 31.05.2023 г. и на същата дата е депозирано Заявление № 32-203116/31.05.2023 г. от търговското дружество, с което е представено платежно нареждане за заплащане на наложената санкция и е направено изявление за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ, като въз основа на същото е издадена заповед от 02.06.2023 г. на директора на ТД Митници- Бургас за прекратяване на принудителната административна мярка. Н. следващо място е прието от съда, че процесните горива са държани от дружеството в нарушение на чл. 126 ЗАДС, поради което законосъобразно са отнети в полза на държавата.

От фактическа страна по делото е установено, че касаторът „Дега“ ЕООД стопанисва търговски обект- бензиностанция „ДЕГА“ № 4, находяща се в [населено място], автогара „Запад“. Н. 01.09.2022 г. в обекта е извършена проверка от служители на Н., Държавна агенция „Национална сигурност”, Български институт по метрология и Агенция митници. В хода на проверката е установено, че в обекта е монтирано устройство с инсталирана програма „GSING“, визуализираща показанията на резервоарите с гориво, което не е включено в състава на блок-схемата. От разпечатка на нивомерната система е установено, че в Резервоар № 1 би следвало да има 4558 литра дизелово гориво, а в Резервоар № 2 да има 6146 литра бензин А-95Н (обеми при реална температура). При физическо замерване на място, отново при реална температура, извършено посредством измервателен лот и калибровачна таблица, е установено, че реално в Резервоар № 1 са налични 7661 литра дизел, а в Резервоар № 2- 7815 литра бензин А-95Н. За установените разлики от 1669 литра бензин А-95Н и 3103 литра дизел не са представени на проверяващите лица съответните документи, доказващи плащане на дължимия акциз. С оглед така направените констатации, бензиностанцията и прилежащите към нея резервоари са запечатани от служители на НАП. Н. 28.09.2022 г. от двата резервоара е иззето гориво в количество, съответстващо на установените разлики. Изчислен е дължимият акциз в общ размер 3189.54 лева. Срещу търговското дружество е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че държи акцизни стоки без да притежава надлежен документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление. Н. 31.05.2023 г. е издадена заповед за прилагане на ПАМ „запечатване на търговския обект за срок от 1 месец“.

Н. 31.05.2023 г. е връчено на „ДЕГА“ ЕООД издаденото наказателно постановление, заедно с покана за доброволно плащане в 14-дневен срок. Н. същата дата е заплатен от търговското дружество пълният размер на наложената с наказателното постановление имуществената санкция- 6379.80 лева. Поради заплащане на санкцията, със заповед от 02.06.2023 г. на директора на ТД Митница- Бургас е прекратено изпълнението на ПАМ.

Според настоящия съдебен състав жалбата е неоснователна.

С разпоредбата на чл. 79б ал. 1 от ЗАНН е предвидена възможност нарушителят да заплати наложената глоба в срока за обжалване на наказателното постановление, ако не желае да обжалва същото, като в този случай наказанието се редуцира на 80%. При заплащане на глобата в посочения срок, наказателното постановление влиза в сила в частта относно наказанието глоба, считано от датата на плащането, а в случай че е образувано съдебно производство, същото се прекратява в тази част на основание чл. 63г и продължава само относно размера на кумулативното наказание, разпореждането с веществените доказателства, отнемането на вещи в полза на държавата и присъденото обезщетение по реда на чл. 63б (чл. 79б, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН). Н. основание чл. 79б, ал. 4 от ЗАНН тези правила се прилагат съответно и при наложена имуществена санкция.

В разглеждания случай горните предпоставки са изпълнени и законосъобразно е прекратено от съда производството по жалбата против наказателното постановление в частта относно наказанието имуществена санкция. Наложената имуществена санкция е заплатена от „ДЕГА“ ЕООД в деня на връчване на наказателното постановление- на 31.05.2023 г. и следователно то е влязло в сила на основание чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН.

Въз основа на съдържащите се в АУАН и в наказателното постановление фактически констатации, и формиран от органа извод за извършено нарушение по чл. 126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, е издадена и Заповед № 32-203002/31.05.2023 г., с която е наложена принудителна административна мярка- запечатване обекта на касатора и забрана на достъпа до него. Производството по налагане на принудителната административна мярка е самостоятелно и се развива независимо от административнонаказателното производство, но с нормата на чл. 124б ал. 5 от ЗАДС прекратяването на мярката е обусловено от заплащане на глобата, наложена с наказателното постановление. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че паричната сума е внесена като „обезпечение“, доколкото такава възможност в Глава девета, Раздел ІІ на Закона за акцизите и данъчните складове не е предвидена и заплащането на обезпечение не би имало за последица прекратяване на ПАМ, каквото искане е направено в конкретния случай. Както се посочи, предпоставка за прекратяване на мярката е заплащането на глобата и доколкото в случая това е сторено от касатора, наложената принудителна мярка е прекратена от органа, като едновременно с това е осъществена и хипотезата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН. С оглед наведените с касационната жалба доводи следва да се отбележи също, че в закона не е предвидено изискване санкционираното лице изрично да заяви, че не желае да обжалва наказателното постановление. В тази хипотеза волята на лицето се обективира със самото заплащане на санкцията. Ирелевантно е и обстоятелството, че наложената санкция е заплатена в пълния размер, определен с наказателното постановление. Възможността същата да бъде внесена в намален размер в срока за обжалване е установена в интерес на санкционираното лице и зависи изцяло от неговата воля дали ще упражни правото си, а и плащане в по-висок размер би могло да се дължи на различни причини, вкл. грешка, като в тази хипотеза плащането би било без основание. Следва да се посочи, че заплащането на санкцията в редуциран размер също би било плащане „изцяло“ по смисъла на чл. 124б ал. 5 от ЗАДС и съответно основание за прекратяване на принудителната административна мярка, и с оглед на това размерът на внесената сума е ирелевантен при определяне на основанието за извършеното плащане.

При извършената проверка в обекта на касатора е установено несъответствие в показанията на нивомерната система и наличните горива, и е формиран обоснован извод, че последният държи акцизни стоки без надлежен документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. В тази връзка в решението на районния съд са изложени подробни мотиви, които напълно се споделят от настоящия касационен състав. Деянието е съставомерно по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС и следователно са налице хипотезите на чл. 124, ал. 1 и чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС от същия закон, в които органът е длъжен да постанови отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението, съответно лишаване на наказаното лице от право да упражнява определена дейност или дейности в обекта или обектите, където е установено нарушението, за срок от един месец.

Ирелевантно за законосъобразността на наказателното постановление в частта му, предмет на съдебната проверка, е обстоятелството, посочено в касационната жалба, че не е извършено замерване и не е удостоверено със съответния протокол количеството горива, останало в съответните резервоари след изземването на 1669 литра, доколкото се касае за обстоятелство, настъпило след деянието.

При извършената служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не са налице и сочените в жалбата основания за отмяна първоинстанционното решение, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 231 от 28.03.2024 г., постановено по АНД № 2728/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.