РЕШЕНИЕ № 520
гр. Русе, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20214520102627 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание по чл.422 ГПК във вр. с чл.55, ал.1, предл.1
ЗЗД.
Ищецът СТ. М. ИВ. чрез процесуалния си представител твърди, че в
периода от 08.01.2019г. до 08.05.2019г. между него и ответника В. Д. М. са
водени преговори за изработка на движима вещ – машина, тип щанца,
металорежещ инструмент. С цел ускоряване на преговорите превел на
ответника по банков път на шест вноски, авансово, сума в общ размер 5594
лв. Бил въведен в заблуждение от ответника, че ще сключат договор за
изработка на посочената вещ и че ще я изработи. Ответникът не направил
волеизявление за сключване на договора, поради което и за събиране на
платената без основание сума 5594 лв подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №636/2021г. на
Русенски районен съд. Тъй като ответникът направил възражение в
законоустановения срок, моли да се признае за установено съществуването на
вземането му към ответника за сумата 5594 лв, платена без основание,
съобразно приложените 6 бр. платежни нареждания, заедно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
1
окончателното изплащане. Претендира разноските по настоящото дело, както
и разноските по ч. гр. дело №636/2021г. на РРС.
Ответникът В. Д. М. взема становище за неоснователност на иска.
Заявява, че никога не е разговарял, не се е договарял с ищеца СТ. М. ИВ. и не
го познава. В началото на м. януари 2019г. във връзка с обява във Фейсбук се
свързал с лице на име И.И., който поискал да му проектира две метални
изделия, наречени щанци. След няколкодневна кореспонденция чрез
приложението Месинджър на Фейсбук и по телефон сключили устен договор
за проектиране на 2 бр. щанци, заедно с пневматичен цилиндър на цена 1800
лв. Договорът им бил изпълнен, изработените чертежи изпратил на И. и той
ги е приел. Цената на неговия труд 1800 лв му е изплатена изцяло на три пъти,
а именно: на 08.01.2019г. му е била преведа сума 500 лв с основание “аванс за
проектиране на металорежещ инструмент”, на 18.01.2019г. му е била преведа
сума 1000 лв с основание “аванс за проектиране на металорежещ инструмент”
и на 25.01.2019г. му е била преведа сума 300 лв с основание “крайно плащане
за проектиране на металорежеща машина”. Впоследствие И. го попитал може
ли да изработи проектираните от него инструменти, на което му отговорил,
че не може, но ще намери хора, които да ги изработят. Поискал аванс, за да
предплати част от труда на работниците и такъв му бил преведен. За
изработката на металния цилиндър било нужно да се купи суровина алуминий
на стойност 904 лв, която сума му била преведена на 28.02.2019г. с основание
“заготовка алуминий”. В един момент И. поискал да му предаде всичко
изработено до тогава. В кореспонденцията от 08.05.2019г. И. е признал, че
след като му преведе поисканите от него 1090 лв за доплащане на
изработката, той ще получи части за едната машина, а “другото работещо” –
цилиндъра и третото – в проект. Изработените детайли са изпратени на И.И. и
са получени от него. Моли искът да бъде отхвърлен с присъждане на
разноски.
По делото са представени писмени доказателства, разпитан е свидетел,
назначени са компютърно-техническа и техническа експертизи, чиито
заключения са приложени в писмен вид, приложено е гр. дело №636/2021г. на
Районен съд Русе.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от данните по ч. гр. дело №636/2021г., че в производство по
2
чл.410 ГПК е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК №330/04.02.2021г. срещу В. Д. М. - ответника да заплати на
СТ. М. ИВ. сумата 5594 лв, представляваща недължимо платена сума по
несключен договор за изработка на вещ, заедно със законната лихва от
03.02.2021г. до окончателното изплащане, както и 612 лв общо разноски.
Своевременно е направено възражение срещу заповедта за изпълнение,
поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
Безспорно е установено от наличните данни, че в периода 08.01.2018г.-
08.05.2019г. страните по делото са били в преговори за изработка на машина
тип “щанца”, металорежещ инструмент, обективирани в представената
електронна кореспонденция – извадки от приложението Месинджър на
Фейсбук. В течение на водените преговори ищецът е изпращал по банков път
авансово на ответника различни по размер парични суми, както следва: на
08.01.2019г. му е превел 500 лв с основание “аванс за проектиране
металорежещ инструмент”, на 18.01.2019г. му е превел 1000 лв с основание
“аванс за проектиране металорежеща машина”, на 25.01.2019г. му е превел
300 лв с основание “крайно плащане за проектиране металорежеща машина”,
на 06.02.2019г. му е превел 1800 лв с основание “аванс за изработка щанца и
цилиндър”, на 28.02.2019г. му е превел 904 лв с основание “заготовка
алуминий”, на 08.05.2019г. му е превел 1090 лв с основание “шлайф на
детайли и уплътнения металорожещ инструмент”. Или СТ. М. ИВ. е превел
на ответника сумата 5594 лв общо, видно от приложените преписи от 6 бр.
авизо за кредитен превод.
В съдебно заседание на 07.10.2021г. ответникът устно е
уточнил/допълнил становището си по обстоятелствата на иска, заявявайки, че
през месец януари 2019г. се е договорил с лицето И.И. да проектира
металорежещ инструмент за определен тип профили в строителството и
пневматичен цилиндър. Изпратил му оферта, получил “заданието”, изпратено
до електронната му поща от неговия брат С.И. и сключили устен договор за
проектиране/конструиране, след което му превеждали авансово парични суми
за проектиране – получил общо сумата 1800 лв по банковата си сметка.
Допълнително се договорили да намери хора, които да изработят
3
проектираното от него изделие, във връзка с което са му превеждали суми по
неговата банкова сметка, а той ги предавал на ангажирания с изработката
човек.
Обясненията на ответника намират опора в доказателствата по делото.
От приложеното на л.105 удостоверение изх. №3-282/08.10.2021г.,
издадено от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Русе, се
установява, че ищецът СТ. М. ИВ., ЕГН ********** и лицето ИВ. М. ИВ.,
ЕГН **********, са братя.
От показанията на свидетеля Г П С., стругаро-фрезист по професия, се
установява, че през 2019г. е изработил детайл пневматичен цилиндър 250 мм
по чертежи на В.М. (л.48). Пневматичният цилиндър му поръчал неговият
колега В Д, понастоящем починал, който му предал и чертежа за изработката.
Изработеният от него цилиндър от материал дур алуминий (л.141) предал на
В Д. Впоследствие разбрал, че детайлът е бил за ответника. Получил
възнаграждение за изработеното, но не е издавал разходен документ.
Детайлът е изработил, ползвайки струг и помещение (цех) на друг човек.
Обстоятелството, че между страните е имало облигационна връзка, се
установява и от приложената по делото електронна кореспонденция между С
и И.И.и и В.М..
Поради оспорване авторството на представената на хартиен носител
електронна кореспонденция, съдът на основание чл.193 вр. чл.184 ГПК е
открил производство по оспорване истинността на същата.
Разпечатката от водената между С и И.И.и и В.М. кореспонденция е
представена по делото на хартиен носител. Съгласно чл.184 ГПК
електронният документ може да бъде представен/възпроизведен на хартиен
носител, като заверен от страната препис. Същата представлява електронен
документ, съдържаща електронно изявление по смисъла на чл.2 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Законът не
изисква наличието на квалифициран електронен подпис, за да е валидно
изявлението на лицето. Това изявление може да съдържа различна по вид
информация, включително посочената в кореспонденцията. Фикцията на
чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ е за спазване на писмената форма при съставянето на
електронен документ. Когато електронен документ се представя по делото на
хартиен носител, той следва да бъде заверен от страната или от процесуалния
4
й представител, за да се ползва с формална доказателствена сила, което в
случая е направено.
Без да е удостоверено с електронен подпис - чл.13, ал.1 и чл.4 ЗЕДЕУУ,
авторството на електронното изявление не е установено. Представянето на
документ, върху който липсва подпис на издателя му, изисква фактът на
писменото изявление и неговото авторство да бъдат установявани с други
доказателствени средства при оспорване кой е издателят му, какъвто е и
настоящият случай. Във връзка с направеното оспорване съдът е назначил
компютърно-техническа експертиза.
От заключението на компютърно-техническата експертиза, потвърдено
и допълнено устно от вещото лице инж. Г. Ив. Кь. в съдебно заседание на
25.01.2022г., след изследване на електронна пощенска кутия с име
*********@*****.*** и facebook профил с име “В.М.”, с предоставената му
парола за достъп, се установява, че кореспонденцията, която е приложена по
делото на л.51-58, л.117-137, л.144-145, отговаря и съвпада с изследваната
кореспонденция. Откритите pdf файлове са приложени към експертизата като
Приложение №1. Приложена е кореспонденция с потребител с електронна
кутия ***************@*****.***. В масивите на Google Drive има папка “За
изпращане.rar”, която е била споделена до 3 потребителя:
**********@*****.***, ***************@*****.*** и *****@***.**. Целият
обем информация е под формата на един единствен файл – архив, всички
файлове са обединени в един архив. Устно в съдебно заседание вещото лице
категорично заключава, че кореспонденцията е реална, осъществена е между
С и И.И.и и ответника, така, както е представена по делото и съвпада изцяло.
От заключението на извършената специализирана техническа
експертиза, потвърдено и допълнено устно от вещото лице инж. В. Й. К. в
съдебно заседание на 24.03.2022г., се установява, че конструктивната
документация (сборни чертежи, спецификации на използваните детайли и
детайлни/работни чертежи) отговаря на изискванията за щанца (щанцов
инструмент за пресова обработка на листов материал) и за пневматичен
цилиндър. Щанцовият инструмент съдържа активни части, технологично
необходими части и спомагателни части, които са взаимно свързани, описани
подробно в заключението. Пневматичният цилиндър е механично устройство,
което използва енергията на сгъстения въздух, за да извърши възвратно-
5
постъпателно движение. В устното заключение вещото лице инж. К.
потвърждава, че конструктивната документация може да послужи за
изработка на щанцов инструмент, посочени са известни пропуски относно
размерите за детайл 2, които могат да се коригират, но принципът на действие
е спазен, материалите за изработка са подбрани точно. Конструктивната
документация относно пневматичния цилиндър е напълно точна. След
подробен анализ на чертежите (детайлни чертежи на инструменти Щанца 1 и
Щанца 2 – л.120), поместени в джоб с №№ 48, 49 и 50 по делото, представени
в електронен вариант, експертизата е констатирала, че те изцяло съвпадат с
чертежите, представени по делото.
Заключенията на двете технически експертизи са приети от съда без
възражения от страните.
От съдържанието на проведената кореспонденция между С.И. (л.117),
неговият брат И.И. и ответника се установява, че първоначално те са
сключили договор за изработка – проектиране на металорежещ инструмент и
пневматичен цилиндър. Впоследствие във връзка с изработването им
възложителите са го упълномощили да сключи за тяхна сметка договор с
други лица, които да изработят движима вещ – машина, тип щанца,
металорежещ инструмент.
В константната си практика ВКС приема, че съгласно разпоредбите на
чл.36 ЗЗД представителството е извършване на правни действия за друго лице
и от негово име с непосредствено действие за него, като представителството
за сключване на сделки възниква от волеизявление на представлявания - т.е.
от упълномощаване. При тази хипотеза представляваният определя обема на
представителната власт, а това е правната възможност, по силата на която
едно лице може да извършва правни действия от името на друго и да създава
за него правни последици. Възлагането на правни действия се квалифицира
като договор за поръчка - чл. 280-292 ЗЗД, като ако довереникът действа от
името на доверителя, като негов пълномощник, правата и задълженията по
сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя.
Съгласно чл.284, ал.2 ЗЗД, довереникът е длъжен да даде на доверителя
сметка и да му предаде всички, което е получил в изпълнение на поръчката.
В изпълнение на поръчката ответникът е изпратил всичко изработено
към момента на поискването – колонки, втулки и плочи.
6
От приложеното на л.190 писмо изх. №18264/19.11.2021г., издадено от
Еконт Експрес ООД, се установява, че В.М. на 17.07.2019г. е изпратил пратка
с товарителница 1051844135624 (л.61, л.138), с тегло 80 кг, куриерска услуга
на стойност 40.48 лв, получена на 18.07.2019г. от И.И. от гр. София (л.63) и
заплатена от получателя.
Първият фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД, на което
материалноправно основание е предявен настоящият иск, изисква предаване и
съответно получаване на нещо при начална липса на основание - в случаите,
когато при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Задължението за връщане на даденото при начална липса на основание,
в хипотеза на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, е с извъндоговорен характер, то не
възниква в резултат на съгласуване на волите на правните субекти.
С оглед гореизложеното съдът намира неоснователно твърдението в
исковата молба, че сумата 5594 лв общо е платена от ищеца без правно
основание. Сумата в общ размер 5594 лв е получена от ответника дължимо,
поради което не подлежи на връщане.
При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК да се
признае за установено съществуването на вземането на ищеца към ответника
за сумата 5594 лв, платена без основание, следва да се отхвърли изцяло като
неоснователен.
Поради отхвърляне на иска и съгласно чл.78, ал.3 ищецът следва да
заплати на ответника сумата 1550 лв разноски по делото по представен
списък на разноските.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СТ. М. ИВ. от *************, ЕГН
**********, срещу В. Д. М. от ************ ЕГН **********, иск да се
признае за установено съществуването на вземането на СТ. М. ИВ. за сумата
5594 лв, платена без основание, съобразно 6 бр. платежни нареждания.
ОСЪЖДА СТ. М. ИВ. да заплати на В. Д. М. сумата 1550 лв разноски по
делото.
7
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8