Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 26. 10. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в.
гр. д. № 8597 по описа на Софийския
градски съд за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ответницата в първоинстанционното производство Е.Н.А., ЕГН **********,
съдебен адрес *** (въззивница) чрез упълномощения
представител адвокат И.Д. от Кюстендилската адвокатска колегия срещу решение № 74231, постановено на 21. 04. 2020 г. от Софийския районен съд, 155-и състав, по гр. д. № 9149 по описа за 2019 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично
предявените искове с правни основания чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК
във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл.
86, ал. 1 ЗЗД срещу Е.Н. Д. за
установяването на съществуването на вземания за стойността на предоставени
водоснабдителни и канализационни услуги, съответно за обезщетение за забава
върху главницата за стойността на предоставените водоснабдителни и
канализационни услуги. Всеки един от исковете е с цена под 5 000 лева.
Въззивницата обжалва решението в частта, в която исковете са били
частично уважени. Твърди, че в обжалваната част решението е неправилно, защото между
страните липсва облигационна връзка през процесния период. Поддържа, че такава
облигационна връзка не може да се приеме за доказана въз основа на представеното
бракоразводно решение. Освен това не били представени доказателства за това кои
лица са титуляри на клиентския номер, за който са били издадени фактури за
процесния период, нито са били представени въпросните фактури. Иска от
въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски
в първоинстанционното и в настоящото производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното
производство “С.В.” АД, ЕИК *****, седалище и актуален адрес на управление ***, Бизнес Център Интерпред
Цар Борис, ет. 2 и 3
(въззиваемо дружество).
Софийският градски съд, след като прецени твърденията на въззивницата и събраните доказателства, направи следните
фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от заинтересовани лица чрез надлежно упълномощен
процесуален представител. Представен е документ за внасянето на държавна такса
в необходимия размер. При това положение жалбата е редовна и допустима.
При служебна проверка въззивният съд
приема поправеното решение по съществото на спора за валидно. Относно
допустимостта служебно в обжалваната част констатира, че решението е
постановено спрямо надлежна страна. От представения по делото заверен препис от
съдебно решение се установява, че през 2009 г. Е.Н. Д. е възстановила
предбрачното си фамилно име „А.“ на основание чл. 266 ГПК (отм.). Следователно
посочената в исковата молба ответница „Е.Н. Д.“ и въззивницата-ответница Е.Н.А.
са едно и също физическо лице. Първоинстанционното решение е допустимо в
обжалваната част.
Относно правилността на
първоинстанционното решение в обжалваната част въззивния съд приема следното.
Предмет на делото са искове, свързани с
доставянето на водоснабдителни и канализационни услуги спрямо следния недвижим
имот: апартамент 49-и, находящ се в град София, ж. к. „***** бл. ****,
клиентски номер ********** (процесен имот) в периода 05. 04. 2012 г. – 03. 08.
2018 г. Предмет на въззивното производство са само предполагаемите вземания за
част от този период, а именно за периода 01. 07. 2015 г. – 03. 08. 2018 г. (процесен
период).
Своевременно с отговора на исковата
молба въззивницата е оспорила наличието на валидно облигационно отношение между
страните през процесния период. При това положение в тежест на въззиваемото
дружество-ищец е да докаже пълно и главно наличието на въпросното облигационно
отношение, по силата на което през процесния период то е предоставяло на
въззивницата-ответница водоснабдителни и канализационни услуги спрямо процесния
имот (чл. 154, ал. 1 ГПК).
Потребители по смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ) са юридическите и физическите лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
водоснабдителни и канализационни услуги, съответно собственици или ползватели
на имоти в етажната собственост (пар. 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби).
Според Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителни и канализационни системи (Наредба № 4) потребители
на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които
е учредено вещно право на строеж или право на ползване на съответните имоти. В тези случаи
облигационната връзка възниква по силата на закона. Под „право на ползване“ по
смисъла на Наредба № 4 следва да се разбира право на ползуване по смисъла на
чл. 56 и сл. от Закона за собствеността, не и облигационно право на ползване.
Това е така, защото Наредба № 4 използва словесния израз „учредено право на
ползване“, което е характерно за вещното право на ползване. Освен това нормата
изброява правото на ползване наред с други вещни права като правото на
собственост и правото на строеж.
В настоящия случай по делото не се
установява при условията на пълно и главно доказване въззивницата-ответница да
е собственик на процесния имот. Действително, в представеното пред
първоинстанционния съд бракоразводно решение се посочва, че преди
прекратяването на брака процесният имот е бил съпружеска имуществена общност.
Ако той действително е бил съпружеска имуществена общност до прекратяването на
брака през 2009 г., то след това в процесния период въззивницата-ответница би
следвало да е била собственица на 1/2 идеални части от правото на собственост
върху него.
Съдебното решение за прекратяването на
брака обаче не е достатъчно, за да се приеме по настоящото дело, че
въззивницата-ответница е съсобственик на процесния имот. Възможно е страните в
бракоразводния процес изобщо да не са спорили относно собствеността върху нея.
При всички положения това решение не формира сила на пресъдено нещо досежно
правото на собственост върху процесния имот по настоящото дело, страна по което
е въззиваемото дружество. То следва да се цени само като косвено доказателство
за правото на собственост. При това положение и при условие, че по настоящото
дело липсват представени доказателства за придобиването на процесния недвижим
имот, съдът следва да приеме, че не е установено при условията на пълно и
главно доказване въззивницата-ответница да е била собственица или съсобственица
на процесния имот през процесния период. Не може да се приеме наличието на
облигационна връзка въз основа на право на собственост.
От друга страна, от бракоразводното
решение се установява пълно и главно, че през 2009 г. на въззивницата-ответница
е било предоставено ползването на процесния имот като семейно жилище на
основание чл. 109, ал. 1 от Семейния кодекс (обн. 1985 г., отм. 2009 г.). По
правното си естество ползването на семейното жилище е различно от вещното право
на ползване – възниква въз основа на различен фактически състав. То трябва да
се приеме за особен вид облигационно ползване на недвижим имот. При това
положение следва да се приеме за установено, че през процесния период
въззивницата-ответница е била облигационен ползвател на процесния имот.
Освен въз основа на закона по силата на
придобиване на правото на собственост или пък на основание учредено вещно право
на ползване или право на строеж, облигационната връзка по предоставянето на
водоснабдителни и канализационни услуги би могла да възникне и при условията на
пряко договаряне между облигационния ползвател и оператора на водоснабдителната
и канализационната система с откриването на индивидуална партида на името на
облигационния ползвател.
От приложените в първоинстанционното
исково производство преписи от карнети (л. 42 – 44), както и от представените
фактури (л. 50 – 52) следва да се приеме за установено, че през процесния
период на името на въззивницата-ответница е била открита индивидуална партида
при въззиваемото дружество, оператор на водоснабдителната и канализационната
мрежа. При това положение и предвид установеното облигационно ползване на
процесния имот правилно районния съд е стигнал до извода, че между страните е
била налице облигационна връзка.
Възражението на въззивницата-ответница,
че не са били представени фактури за процесния период, е неоснователно. По
делото е била представена фактура, издадена на 04. 07. 2018 г. (л. 51). Освен
това вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е постановило експертното
си заключение въз основа на данните от счетоводството на въззиваемото
дружество, които при липса на изрично оспорване следва да се приемат за редовно
водени и следователно годни доказателства (чл. 182 ГПК). Първостепенният съд
обосновано е възприел данните от експертното заключение и е уважил частично
предявените искове.
При това положение първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно.
Разноски. При този изход
на делото в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени сторените
във въззивното производство разноски. Доколкото такива обаче нито са
претендирани, нито по делото има данни да са били направени, разноски не следва
да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 74231, постановено на 21. 04. 2020 г. от Софийския районен съд, 155-и състав, по гр. д. № 9149 по описа за 2019 г. в
обжалваната част,
в която се приема за установено по предявените искови претенции на “С.В.” АД, ЕИК ******седалище и адрес на управление ***,
ж. к. „Младост-4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сгр. 2А, актуален адрес на
управление ***, Бизнес ***** ет. ** срещу Е.Н. Д., ЕГН **********,***,
ж. к. „*****, с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, че Е.Н. Д. дължи на „С.В.“ АД сумата от 441 лева и 36 стотинки –
главница за неизплатени суми по фактури за ползвани водоснабдителни и канализационни
услуги за периода от месец юли 2015 г. до 03. 08. 2018 г. за клиентски номер **********,
сумата от 1 лева и 19 стотинки – мораторна лихва за периода от 25. 08. 2015 г.
до 03. 08. 2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 24.
08. 2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.