Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О
Р Е Ш Е Н И Е
№….........../21.09.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1553 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен от В.Н.Г., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „Б.е.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, р-н
Слатина, А.С., осъдителен иск с правно
основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ №
261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент /ЕИО/
№ 295/91 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет № *** от летище София, Република България до летище Варна, Република България,
предназначен за излитане на 28.06.2019 г. в 23:45 ч. и за
кацане на 29.06.2019 г. в 00:35 ч., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 05.02.2020 г., до окончателното погасяване на задължението.
Съобщението по чл. 131 ГПК е редовно връчено на ответника и в указания
едномесечен срок по делото не е депозиран писмен отговор на исковата молба.
Първото по делото
заседание е проведено на 14.09.2020 г., като редовно призованият ответник не е
изпратил представител. Същият не е направил и искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие. Ищецът своевременно е формулирал искане за постановяване на
неприсъствено решение.
От приложените по
делото книжа се установява, че на ответника двукратно са дадени указания за
последиците от неспазване на срока за отговор на исковата молба, както и от
неявяването му в открито съдебно заседание (с разпореждане на л. 21 и определение
на л. 26 от делото).
Исковата претенция е основана на следните фактически
твърдения: ищeцът В.Г. е сключил с
ответника договор за въздушен превоз за полет
№ *** от летище София, до летище Варна, Република България, предназначен
за излитане на 28.06.2019 г. в 23:45 ч. и за
кацане на 29.06.2019 г. в 00:35 ч. Полетът е изпълнен със закъснение от 3 часа
и 12 минути, като кацането е осъществено в 3:47 ч. на 29.06.2019 г. Разстоянието
между двете летища е по-малко от 1500 км, изчислено по метода на дъгата на
големия кръг. Ищецът е направил опит за извънсъдебно разрешаване на спора и в
проведената с ответника кореспонденция последният е признал основателността на
искането му, но не е изплатил дължимото обезщетение, дори след изпратената
нарочна покана.
Ответникът не е оспорил така изложените твърдения. Отделно
от това, за обстоятелствата, формиращи елементите на правопораждащия съдебно
предявеното вземане фактически състав, ищецът е представил писмени
доказателствени средства, които съответстват на наведените твърдения. Преценени
в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятна основателност
на предявения иск.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са
налице предпоставките, обективирани в разпоредбата на чл. 239 ГПК, поради което
и съдебно предявената претенция следва да бъде уважена с постановяване на
неприсъствено решение по делото срещу ответника.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски в общ
размер на 350 лв., от които 50 лв. за заплатена държавна такса и 300 лв. за
адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени
по делото – квитанция от 03.02.2020 г. (л. 20).
Водим от горното,
на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б.е.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, р-н Слатина, А.С., да заплати на В.Н.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 250 (двеста и петдесет) евро,
представляваща обезщетение за закъснял полет № *** от летище София, Република
България до летище Варна, Република България, предназначен за излитане на
28.06.2019 г. в 23:45 ч. и за кацане на 29.06.2019 г. в 00:35 ч., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 05.02.2020 г., до окончателното
погасяване на задължението, на основание
чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г.
на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда или
голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91;
ОСЪЖДА „Б.е.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, р-н Слатина, А.С., да заплати на В.Н.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 350 лв. (триста и петдесет
лева) за сторените по делото разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: