№ /11.06.2021 год.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди
двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията ч.адм.д.№ 1002/2021 год. по описа на съда, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл.197 и сл. от АПК вр.чл.54 ал.5
вр.ал.1 т.5 от АПК и е
образувано по жалба от „4Б Сорлар“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от управителя Борис
Златков Асенов чрез пълномощника му адв.М.Г. ***, против писмо
№АО-153/17.03.2021г от директора на Дирекция „Поземлени отношения и комасация“
при МЗХГ. Твърди се, че писмото притежава характеристиките на ИАА по см.чл.21
от АПК, и се твърди, че то е незаконосъобразно като издадено при грубо
нарушаване на процесуалните правила и материалния закон: не отговаря на
изискванията за форма и съдържание на административен акт, не изхожда от
компетентен орган, поради което е нищожно, а в евентуалност – незаконосъобразно.
Излагат се мотивирани съображения за липса на основание по чл.54 ал.1 т.5 от АПК за спиране на производството, и се сочи, че уведомяването за „връщане“ на
преписката им е в пълно противоречие с последващото съдържание на писмото, и
представлява незаконосъобразно действие. С тези доводи се претендира отмяната
на оспореното писмо, както и присъждане на сторените в производството разноски.
Становището на административния
орган по чл.198 ал.2 от АПК е обективирано в придружителното писмо, с което
преписката е изпратена на съда. Та директорът на дирекция „ПОК“ е посочил, че с
оспореното писмо цялата преписка е върната на заявителя „4Б Солар“ ЕАД, поради
което не може да бъде предоставена на съда, а се прилага само копие от заявлението,
съхранявано в МЗХГ. В допълнение към съдържанието на оспореното писмо е посочил
още, че съгл.чл.18 от ЗОЗЗ заинтересованите лица могат да искат определяне и
утвърждаване на площадка и/или трасе и промяна на предназначението на земята,
когато това им е необходимо за изграждането на обекти, несвързани с
използването на земята по предназначение. Съгл. легалната дефиниция на §1 т.9
от ДР на ЗОЗЗ заинтересовано лице е собственикът на земята, лицето с право да
строи в чужд имот, и инвеститорът, които са направили искане за утвърждаване на
площадка/трасе/ и/или за промяна на предназначението на земята.
След преценка на събраните в
производството доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление №АО-153/28.01.2021г
до председателя на комисията по чл.17 ал.1 от ЗОЗЗ към МЗХГ „4Б Солар“ ЕАД чрез
управителя си Борис Асенов е поискало утвърждаване на площадка или трасе за
проектиране/промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски
нужди, а именно – 3967,043 дка земеделска земя, имоти №№ 20482.34.5,
20482.33.46, 20482.27.63 и 20482.194.2 – собственост на Община Девня,
обл.Варна, за изграждане на „Фотоволтаична електроцентрала – 4Б Солар“ в
землището на гр.Девня. С изх.№0400-9-(2)/10.03.2021г, входирано в МЗХГ на
16.03.2021г, е постъпило писмо от кмета на Община Девня със следното
съдържание: В отговор на писмо от МЗХГ от 15.02.2021г относно съдебно
удостоверение изх.№60257/18.01.2021г по т.д.№1576/2019г на ОС-Варна, търговско
отделение, за необходимостта министерството да бъде уведомено при настъпили
нови обстоятелства във връзка с искането на „4Б Солар“ ЕАД за промяна
предназначението на земеделски земи в обхвата на посочените поземлени имоти,
кметът уведомява, че т.д.№157682019г на ОС – Варна е образувано по иск от
Община Девня срещу „4Б Солар“ ЕАД с пр.осн.чл.87 ал.2 вр.ал.3 от ЗЗД и с
предмет – разваляне по съдебен ред на Договор №1007-143/29.08.2017г за
учредяване право на строеж, суперфиция и сервитутни права върху недвижим имот –
публична общинска собственост, в неговата цялост; и че към 10.03.2021г решение
не е постановено и производството е висящо.
С оспореното понастоящем писмо
№АО-153/17.03.2021г директорът на Дирекция „ПОК“ при МЗХГ е върнал на
управителя на „4Б Солар“ ЕАД преписката с рег. Индекс АО-153/28.01.2021г с
искане за промяна на предназначението на земеделска земя, собственост на Община
Девня, за изграждане на фотоволтаична електроцентрала, въз основа на постъпило
при тях писмо от Община Девня с уведомяване, че е образувано т.д.№1576/2019г на
ОС-Варна, търг.отд., за разваляне по съдебен ред на Договор
№1007-143/29.08.2017г за учредяване на право на строеж, суперфиция и сервитутни
права върху недвижим имот – публична общинска собственост, което не е
приключило с влязло в сила решение. Посочено е, че на осн.чл.54 ал.1 т.5 от АПК
преписката може да бъде разгледана след приключване на съдебното производство,
като Комисията за земеделските земи ще се съобрази със съдебното решение.
Предвид горецитираното съдържание
на придружителното писмо, по делото не са представени никакви други
доказателства, тъй като с оспореното писмо от 17.03.2021г цялата преписка е
върната на дружеството-заявител.
При така установената и безспорна
между страните фактология съдът прави следните правни изводи:
По правната квалификация на
настоящото производство:
Съдът приема, че независимо от
предприетото връщане на цялата преписка по заявлението на
дружеството-жалбоподател за промяна предназначението на земеделска земя, с
оспореното писмо административният орган не е отказал издаването на поискания от
тях индивидуален административен акт, а е спрял производството по заявлението им
до приключване на производството по т.д.№1576/2019г на ОС - Варна. Основание за
този извод е изричното изявление в писмото, че „На осн.чл.54 ал.1 т.5 от АПК
преписката може да бъде разгледана след приключване на съдебното производство (по цитираното дело), като Комисията за
земеделските земи ще се съобрази със съдебното решение.“. Липсата на изричен
отказ за издаване на ИАА и позоваването на висящ спор за разваляне по съдебен
ред на договора за учредяване на право на строеж, суперфиция и сервитутни права
върху недвижими имоти, собственост на Община Девня, който следва да бъде
разрешен по съдебен ред, обуславят квалификацията на оспореното от „4Б Солар“ ЕАД
писмо по чл.54 ал.1 т.5 от АПК – акт за спиране
на производството по административната преписка, т.е. индивидуален
административен акт по см.чл.21 ал.1 от АПК.
В писмото не е указан срок за
оспорването му пред съда, поради което случаят попада в приложното поле на
чл.140 ал.2 от АПК; липсата на доказателства за датата на връчване на
оспореното писмо пък следва да се тълкува в полза на жалбоподателите. Поради
изложеното съдът намира, че жалбата е депозирана в срок, от легитимиран субект
– адресат на оспорения акт, и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Възприетото от административния орган основание
за спиране на производството е това по чл.54 ал.1 т.5 от АПК, който предвижда
спиране на производството от административния орган при наличие на образувано
друго административно или съдебно производство, когато издаването на поискания
акт не може да стане преди неговото приключване. Изрично е посочено, че в тези
случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на
образувано производство, издадено от органа, пред който то е висящо.
Изискването на чл.54 ал.1 т.5 от АПК за официално удостоверяване на наличието
на образувано и неприключило административно/съдебно производство с посочване
на номер, предмет и страни, не е самоцелно – в акта за спиране следва да бъде
конкретизирано с номера си производството, до чието приключване с окончателен
акт се спира административното такова, което е гаранция за спазването на
процесуалните права на участниците в него.
Въпреки
физическата липса на документите по административната преписка в случая, от
съдържанието на писмото на кмета на Община Аксаково от 10.03.2021г се
установява изпълнението на това изискване – в него е цитирано съдебно
удостоверение изх.№60257/18.01.2021г по търговско дело №1576/2019г на ОС –
Варна, търг.отд., както и неговия предмет и правна квалификация – предявен иск
с пр.осн.чл.87 ал.2 вр.ал.3 от ЗЗД от Община Девня против „4Б Солар“ ЕАД за разваляне
на Договор №1007-143/29.08.2017г за учредяване на право на строеж, суперфиция и
сервитутни права върху недвижим имот – публична общинска собственост, в
неговата цялост, което производство не е приключило с краен съдебен акт.
Наличието на висящ спор с този предмет е потвърдено и от „4Б Солар“ ЕАД с
частната им жалба, но са изложени съображения, че това съдебно производство не
е преюдициално за образуваното по заявлението им административно такова пред
МЗХГ.
Това
възражение е основателно. Съобразно легалната дефиниция на §1 т.9 от ДР на ЗОЗЗ
„заинтересовано лице“ е а) собственикът на земята, б) лицето с право да строи в
чужд имот и в) инвеститорът, които са направили искане за промяна на
предназначението на земята. Доколкото е възможно да се установи единствено от
съдържанието на заявлението от 28.01.2021г, „4Б Солар“ ЕАД е инвеститорът,
който ще изгради „Фотоволтаична електроцентрала – 4Б Солар“, и именно с тази
цел е направил искането за промяна на предназначението по чл.18 от ЗЗОЗ. В
оспореното писмо липсват каквито и да било съображения как и защо
административният орган е преценил, че спорът по т.д.№1576/2019г на ВОС е
преюдициален спрямо образуваното по заявлението на частните жалбоподатели
административно производство. Ако се приеме – най-вече с оглед становището по
реда на чл.198 ал.2 от АПК – че причина за това е предприетото разваляне по
съдебен ред на Договора за учредяване на суперфиция в полза на „4Б Солар“ ЕАД
по отношение на имотите – публична общинска собственост, то този правен извод е
незаконосъобразен. Както вече беше посочено, дружеството има качеството на
заинтересовано лице по см.§1 т.9 от ДР на ЗЗОЗ не само поради учредената в
негова полза суперфиция, но и на различно основание – като инвеститор, поискал
промяна на предназначението на земеделските земи. В този смисъл настоящият
съдебен състав приема, че в случая не е налице възприетото от административния
орган кумулативно изискване на чл.54 ал.1 т.5 от АПК за спиране на
производството, а именно – висящото съдебно производство да е с преюдициален
характер.
Независимо
от горното, в настоящия случай е налице по-силно основание за
незаконосъобразност на оспореното писмо. Съгл.чл.17 ал.1 от ЗОЗЗ промяната на
предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди се разрешава в
зависимост от продуктивните качества на земята и целите на промяната от: т.1). комисии
към областните дирекции „Земеделие“ - когато исканата площ е до 50 дка от пета
до десета категория или не е поливна и земята е в землищата на населените места
на територията на съответната област; и т.2). Комисията за земеделските земи -
за останалите случаи. Видно от заявлението на жалбоподателите, след като са
поискали промяна на предназначението на 3967,043 дка земеделски земи,
компетентна да разгледа и да разреши поисканата промяна е Комисията за
земеделските земи. Съгл.чл.39 ал.1 от Закона към МЗХГ се създава
Комисия за земеделските земи; съставът й е определен с ал.2 на текста; а според
ал.3 министърът на
земеделието, храните и горите е председател на Комисията за земеделските земи, който определя поименния й състав по предложение на
съответните министри и ръководителите на други ведомства. Според чл.40 ал.1 т.4 от ЗОЗЗ
със свое решение Комисията разрешава
промяна на предназначението на земеделска земя на етапи по искане на
заинтересованото лице. Съгл.чл.18 от специалния закон заинтересованите
лица могат да искат промяна на предназначението на земята, когато това им е
необходимо за изграждането на обекти, несвързани с използването на земята по
предназначение.
От анализа на приложимите правни
норми следва, че компетентен орган да се произнесе с решение по същество на заявлението
на „4Б Солар“ ЕАД за промяна на предназначението на земеделските земи –
публична собственост на Община Девня, върху които с Договор №1007-143/29.08.2017г
в полза на заявителите е учредено право на строеж, суперфиция и сервитутни
права, е Комисията по чл.39 от ЗОЗЗ. Предвид липсата на изрично друго
предвиждане със специалния закон, то единствено Комисията, или съответно –
нейният председател, е компетентен да постанови и акта за спиране на така
образуваното административно производство. В настоящият случай обаче писмото за
спиране на производството по заявлението на „4Б Солар“ ЕАД е издадено от
директор на Дирекция „ПОК“ в МЗХГ, за когото липсват данни да е оправомощен от
министъра на земеделието в качеството му на председател на Комисията за
земеделските земи – освен че и по
принцип ЗЗОЗ не предвижда възможност за делегиране на правомощията му. При тези
констатации съдът преценява като основателно възражението на частните
жалбоподатели, че оспореното писмо е издадено от некомпетентен орган, поради
което е нищожно, а това безалтернативно налага обявяването на нищожността му.
При този изход на делото
претенцията на частните жалбоподатели за присъждане на разноски е принципно
основателна, но уважаването й е осуетено от липсата на ангажирани доказателства
за сторени такива.
Предвид изложеното и на осн.чл.202
т.2 вр. чл.200 ал.1 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА
нищожността на №АО-153/17.03.2021г от директора на Дирекция „Поземлени
отношения и комасация“ при МЗХГ, и
ИЗПРАЩА
делото като преписка на
компетентния административен орган – председателя на Комисията за земеделските земи за ново произнасяне.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред
ВАС – София.
Преписи да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: