Решение по дело №3819/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1939

гр.П., 27.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., гражданско отделение, Х^-ти състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

при участието на секретаря Катя Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 03819 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр, София, пл. „Позитано" № 5, представлявано от изпълнителните директори Кристоф Рат и Недялко Чандъров, действащи чрез пълномощника си адв. Г.Я., АК-Б., съдебен адрес:***, офис 3, срещуОБЩИНА П. - адрес:гр.П., пл.„Свети Иван Рилски“, №1А, представлявана от Кмета на общината Д-р Вяра Церовска /към момента на подаване на исковата молба, и Станислав Владимиров към момента на постановяване на решението/, с искане да бъде осъдена ОБЩИНА П. - адрес:гр.П., пл.„Свети Иван Рилски“ №1А, представлявана от Кмета на общината, да заплати на ищеца сумата от 246,50 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „К.С.” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на **.**.**** г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В срока за отговор ответникът е депозирал такъв, като е направил искане изпращане делото по подсъдност тъй като първоначално исковата молба е била заведена пред СРС, като искането е било уважено и делото е било изпратено по подсъдност и е било образувано настоящото производсто.

Видно от доклада за насрочване на делото, обявен от съда за окончателен, то съдът е посочил в същия, че ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” е предявило срещу Община П. осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 246,50 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „К.С.” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на **.**.**** г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Поддържа, че щетите са на стойност 246,50 лв., като в този размер е изплатил застрахователно обезщетение, след което в негова полза е възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата. Твърди, че причина за ПТП е попадането на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Следователно, виновен за настъпването на щетите бил ответникът, чието задължение било да стопанисва, поддържа и ремонтира общинските пътища. Поддържа, че и след покана, получена на 06.11.2018 г., ответникът не е заплатил дължимата сума, поради което претендира изплащането й в пълен размер.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е оспорил иска, като счита, че застрахователното обезщетение е било изплатено неправомерно при липсата на съставен протокол за ПТП. Оспорва описания механизъм на събитието, като навежда и възражение за съпричиняване от страна на пострадалия водач, който не е съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Поддържа, че настъпилото застрахователно събитие не представлявало покрит риск по имуществената застраховка.

Съдът с доклада си е указал, че за възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 410 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общински пътища) да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По наведеното възражение за съпричиняване в тежест на ответника е установи поведение на пострадалия, което да е допринесло за настъпването на вредите.

С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, съдът е отделил, че към датата на ПТП е съществувало валидно правоотношение по застраховка „Каско” между ищеца и водача на увредения автомобил, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 246,50 лв. за щети от ПТП, настъпило на **.**.**** г.

Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които съдът е счел, че са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и ги е приел към доказателствената съвкупност по делото. По делото е било допуснато изготвянето на съдебна автотехническа експертиза със задачите, поставени в исковата молба, с вещо лице -В.Н.В., като същият е изготвир експроното си заключение, което съдът е приел като компетентно и обосновано по делото. По делото са били събрани и допълнително гласни доказателства чрез разпит при режим на призоваване на свидетеля В.С.И., за установяване на механизма на ПТП, като същата е било разпитана по делото като очевидец на твърдяния инцидент- попадане на автомобил в необезопасена дупка.

В последното открито съдебно заседание по делото за ищеца редовно призован, се е явил -адв. В., с пълномощно по делото, подържащ така депозираната искова претенция, като моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

За ответната Община-П.-редовно уведомена, се е явила юк. А., с пълномощно по делото, която е оспорила иска, като доразвива доводите си от отговора на исковата молба.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях/чл. 153 от ГПК/.

Спори се по настъпването, причината за настъпването и причинно следствената връзка между състоянието на пътното платно и уврежданията по автомобила при застрахователното събитие-транспортно произшествие, както и че не общината е отговорна за евентуалното репарине на вредите, както и че не е бил изготвен протокол за ПТП.

Видно от приетите и представени към исковата молба писмени доказателства- Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение;Декларация за настъпване на застрахователно събитие;Застрахователна полица № **************** от 10.04.2018 г.;Опис на претенция по щета от 05.09.2018 г.; Опис-заключение по претенция от 12.09.2018 г.;Фактура;Доклад по щета от 13.09.2018 г.;Уведомление, издадено от „Уникредит Булбанк" АД, относно номер на банкова сметка *** Р.Ч.С., Преводно нареждане за кредитен превод от 17.09.2018 г.; Регресна покана, ведно с разписка за получаването й;Свидетелство за управление на МПС, контролен талон, свидетелство за регистрация, талон за преминат технически преглед;Снимки на увреденото МПС;Общи условия, то се установява, че аа **.**.**** г. в гр. Б., Община П., водачът Р.Ч.С., управлявайки собствения си лек автомобил марка „С.“, модел **, с ДК № ********, по ул. „Х.Б.“, при преминаване през локва на пътното платно, попада в необозначена и несигнализирана дупка, вследствие на което са причинени имуществени вреди на автомобила.Лекият автомобил марка „С.“, модел **, с ДК № ******** е застрахован в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД на основание автомобилна застраховка „К.С.“, полица № ****************/10.04.2018 г. с валидност от 10.04.2018 г. до 10.04.2019 г. за застрахователна сума от 13 000,00 лв.Нанесените в резултат на ПТП щети на увреденото МПС са описани в Декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „К.С.“, попълнена от водача на автомобила и свидетел на произшествието – свидетелката съпруга на водача- В.С.И., която разпитана в това й качество в съдебно заседание, посочва, че след предявяване на декларация за насъпване на застрахователно събитие на свидетелка за отговор на въпроса дали подписа в декларацията е положен от нея. Описва, че – „Случката е от преди една година, но точно какво е записано в декларацията не мога да кажа. Когато влизахме в гр.Б. с Р.С., пътувайки в една кола, в която бяхме само двамата, завихме в първата улица наляво преди спирката. Там беше валяло дъжд и улицата беше направо море. Автомобила, с който пътувахме е марка „С. С 5“, собтсвеност на Р., но регистрационния му номер не мога да посоча. Излязохме от морето и се оказа, че сме попаднали в дупка. Дивжехме се с ниска скорост може би 20 км/ч. Гумата, която спукахме е предна дясна. Сега като се замисля мисля, че гумата беше от неговата страна т.е. откъм шофьорското място. Нямаше сигнализация, че по пътя има дупки. Говоря за първата пряка преди спирката в посока от гр.П. към гр.Б.. Това е след табелата за гр.Б.…“.

Видно от САТЕ по делото, то се установяват факти, кореспондиращи и със заявеното от свидетелка, а именно вещото лице в експертизата си е посочил, че ПТП-то е настъпило на **.**.**** г., в гр. Б., Община П., по ул. Х.Б.. ПТП не посетено от служителите на „Пътна полиция” гр. П..В Декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „К.С.“, водачът на МПС декларирал, че ПТП настъпва при следните обстоятелства и причини: спукана предна лява гума при преминаване през локва/езеро/, намираща се на ул. ,, Х.Б. „, гр. Б..В материалите по делото /25-27 стр./, сочи, че е приложено копие от фотоалбум, изготвен от застрахователя. На ф.к. №4 /фиг.1/ е изобразена деформирана /срязана по дължината на страничен борд/ автомобилна гума, а на ф.к. №10 /фиг.2/, се вижда участъкът от платното за движение на ул. Х.Б. при кръстовището с път ***-***, където улицата е залята с вода по цялата си ширина. Извежда извод, че най - вероятният механизъм на настъпване на ПТП е следния: „Л.а. „С.“ се движи по път ***-***, с посока на движение от гр. П. към гр. Б.. При кръстовището на път ***-*** с ул. Х.Б., водачът на МПС завива наляво и продължава движението си по ул. Х.Б., като автомобилът преминава през участък от пътя, който е залят с вода. В този момент, при движение с ниска скорост /липсват данни за деформации по окачването на автомобила и джантата на предно ляво колело/ Ml 1C попада в дупка, в резултат на което е разкъсана предна лява гума.“.

Вещото лице поддържащо заключението си и в разпита си пред съда посова, че -от приложените към делото фотокопия, описаното в Декларация за настъпване на застрахователно събитие и приложеното опис заключение на застрахователя, се налага изводът, че щетите по л.а. „С.” отговарят по начин на получаване на удар, с механизъм на възникване, описан в отговора на настоящата задача. Щетите по л.а. „С.” са:според опис заключението по претенция № **-*****-***/18 / 05.09.2018 г.: - Гума предна лява ******** *** ***** *** **** — негодна Стойността на уврежданията по МПС /части за подмяна/ е: демонтаж/монтаж -1 бр. гума 18"Общата сума необходима за пълното възстановяване на автомобила /пазарни пени за региона/ възлиза на : 246,50 лв. Следователно, съдът кредитирайки, както гласния, така и събрания писмен доказателствен материал по делото, и съобразно кредитирано като пълно, ясно и коптетентно изготвено заключението на вещото лице, намира, че е докан по делото, целият правопораждащ фактически състав за уважававен на претенцията, заявена в исковата молба.

Не се спори по делото и че автомобилът е бил застрахован при ищеца и че същият му е изплатил застрахователното обезщетение.

С изплащането на застрахователното обезщетение за ищеца се е породило правото на регресен иск срещу ответника до размера на платеното, тъй като процесното ПТП е възникнало вследствие на необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, доколкото изграждането, ремонтът и поддръжката на същия участък от общинския път са възложени като задължение именно на Община П..

До ответника е била изпратена регресна покана изх. № *****/30.10.2018 г. за възстановяване на заплатеното обезщетение по щета № *************** в размер на 246,50 лв,, получена на 06.11.2018 г., но до настоящия момент Община П. не е предприела необходимите действия за заплащане на задължението.

Поради гореизложеното е била заведена и настоящата искова претенция с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД - регресен иск за сумата от 246,50 лв. - изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „К.С.“, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за което се иска ответникът да бъде осъден да заплати.

Тук следва да се посочи, във връзка с възраженията на ответника, че не е съставен протокол за ПТП и че не е отговорен за пътната мрежа в процесния участък, че тези възражения, съдът намира за неоснователно по следните съображения: касае се за самостоятелно настъпило ПТП, при което произшествието не се посещава от органите на сектро ПП, и не се изготвя протокол за ПТП, като при самокатострофиране на автомобил и когато той може да продължи движението си, съгласно ЗДвП и Наредбата за взаимодействие между органите на МВР, местопроизшествието не се посещава и не се съставя протокол за ПТП. Следователно, това възражение е неоснователно, като доказано по делото е ог всичко по –горе изложено, кога, къде, по какви прицини е наспълило произшествието, кои са били присъстващите лица, какви щети са били причинение на автомобила, кои е заявил щетата, че същата е била заведена и одобрена от ищовото дружество, както и че е изплатено процесното обезщенение, поради което е възникналои правото на регрес на ищеца, насочено правилно към именно този ответник. Последното е така, тъй като се установява по делото безспорно, че се касае зя ПТП, настъпило на **.**.**** г., в гр. Б., Община П., по ул. Х.Б., където процесиня автомобил е попаднал в необезопасена и неозначена дупка и е спукал лява гума. Тоест по см. на § 6, т.1 от ПЗР към ЗДвП, 1. "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Същият в случая е - общинска собственост съобразно § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА вр. чл. 8, ал. 3 вр. чл. 5, ал. 1 вр. § 1, т. 1 от ДР на Закона за пътищата. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС и чл. 30, ал. 3 ЗП 3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2006 г., бр. 69 от 2008 г., предишна ал. 2, доп., бр. 55 от 2011 г., бр. 16 от 2014 г., изм., бр. 10 от 2015 г., в сила от 6.02.2015 г.) Агенцията и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии при условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона.Следователно Общината, като собственик на този пътен участък, следва да осъществява надзор и върху съставящите го строително-конструктивни елементи изградени с нейно съгласие /или разрешение/, включително ако те са собственост на трети лица, което по делото и не се доказва, като обратното следва да се приеме, че се касае за общински път– и менно Общината следва да носи отговорност за тях. В случая именно от повредена неизвестно кога вещ – дупка на пътя, са причинени вредите. Ето защо районният съд приема, че и това възражение е неоснователно, и искът се явява доказан, както по основание, така и по размер и следва да бъде уважен.. Същевременно житейски и правно е необосновано Общината да се освободи от отговорност за вреди причинени от каквито и да било вещи разположени на път или улица нейна собственост/особено при наличие съобразно ЗУТ на разпоредби/. Приемането на противното би лишило пострадалите лица от репариране на претърпените от тях щети вкл. и от общините или държавата, комуто нормативната уредба е възложила осигуряване на безопасно и безпрепятствено използване на пътната инфраструктура.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост общинска собственост са имотите и вещите, предоставени на общината със закон. На основание § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация с влизане в сила на ЗМСМА преминават в собственост на общините следните държавни имоти – общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване.

От изложеното следва, че пътят, на който е станала злополуката е общинска собственост. Както бе посочено в случая се претендира заплащане на обезщетение за вреди, причинени от попадане в дупка на процесния автомобил, движел се по пътя, поради което отговорността на нейния собственик намира своето основание в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД – за виновно бездействие за отстраняване на повреди и възстановяване на типичното състояние на вещта, както и бе посочено по-горе. В качеството на собственик на вещта Община П. е длъжна да поддържа в изправно състояние пътя, където е станала злополуката. Понятието изправно състояние означава, че същият следва да се поддържа в състояние годно за обикновеното си предназначение, а именно – безопасното движение на автомобили. Ирелевантно за предявения първоначален иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е дали Община П. ще изпълнява задължението си като собственик да поддържа нормалното състояние на вещта чрез свои служители или работници, или чрез лице, на което изрично е възложено поддържането на уличното платно и пешеходния участък, тъй като отговорността на възложителя е с гаранционно – обезпечителна функция.

Предвид ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че ответникът не е изпълнил законовото си задължение да поддържане на пътя, в безопасно за движещите се автомобили състояние, предвид което следва да бъде ангажирана и неговата регресна отговорност. Ответникът като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от него лица, същият отговаря за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за обезопасяване на дупката, която е на пътното платно и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищеца, поради което е породена деликтната отговорност – Община П. за обезщетяване на причинените на ищеца вреди. Бездействието на натоварените от ответника лица по аргумент на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира да е виновно.

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти, като това не е сторено по делото.Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, който гласи: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС, което да нарушава цитираната разпоредба, още повече, че свидетелят сочи, че участъкът е бил под вода и видно от САТЕ и от заявеното от свидетеля, колата се е движела с ниска скорост. Процесната дупка не е била обозначена като опасна по никакъв начин.

Като стопанин на пътя по силата на чл. 3, ал. 1 Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ Община П. е длъжна го поддържа изправен с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организира движението по него така, че да се осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Според чл. 167, ал. 1 ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. „Препятствие на пътя“ по смисъла на ЗДвП е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението /§ 6, т. 37 ДР на ЗДвП/. Констатираната дупка, доколкото нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението, е препятствие на пътя по смисъла на § 6, т. 37 ЗДвП. Доколкото участъкът не е бил обезопасен с нарочен пътен знак, (което обстоятелство се установи от разпита на свидетеля-очевидец), и не е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът, че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му - в случая ответната община. Налице е бездействие на нейните служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. В ЗДвП не съществува разпоредба, която да задължава водача да избягва необезопасени препятствия или други неравности по пътното платно, както и предмети, които се намират на пътя и създават опасност за движението и съответно да носи отговорност за нанесени повреди по управлявания от него лек автомобил, причинени от попадането му в такъв участък. Налице е бездействие на служителите на Общината, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.

Въз основа на така събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че твърдяното ПТП е настъпило по сочения от ищеца механизъм. Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презюмиране за наличие на такива.

Съгласно чл.51, ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В конкретния случай не се твърди и установява ищецът да е заплатил за поправка уврежданията по автомобила, сумата посочена в исковата молба, каквото закючение е изведено и от САТЕ, следователно претенцията е изцяло основателна и като такава следва да бъде уважена за сумата от 246, 50 лева. Присъждането не претендираната законна лихва се явява последица от уважаването на иска и то законова такава.

Относно разноските:

При този изход на спора и направените своевременни искания за присъждане на разноски и представените доказателства за заплащането им, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца се поражда право на разноски, съобразно и представен списък по чл. 80 ГПК. Видно от същия, ищецът, претендира разноски от 660 лева, от които -50 лева държавна такса за разглеждане на делото, 50 лева депозит за двама свидетели, 200 лева- САТЕ, и 360 лева адвокатско възнаграждение, като предвид и постановеното заличаване на свидетел по делото и нереализиране на тези разноски и постановяване връщане на депозита с протоколно определение на съда от последното по делото с.з. при представяне на списъка това перо от 50 лева, разходи е било задсраскато от ищеца и следва да се извади от претендираната сума, която при приспадане на минус 50 лева, се равнява на сумата от 610 лева, която следва да бъде присъдена на ищеца по делото.

Мотивиран от гореизложеното, съдът:

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ОБЩИНА П., с адрес:гр.П., пл.„Свети Иван Рилски“ №1А, представлявана от Кмета на Общината-Станислав Владимиров да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от изпълнителните директори Кристоф Рат и Недялко Чандъров, действащи чрез пълномощника си адв. Г.Я., АК-Б., съдебен адрес:***, офис 3, сумата в размер на 246,50 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „К.С.“ във връзка с щета ***************, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба-19.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ОБЩИНА П. с адрес:гр.П., пл.„Свети Иван Рилски“, №1А, представлявана от Кмета на общината Станислав Владимиров да заплати на „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр, София, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от изпълнителните директори Кристоф Рат и Недялко Чандъров, действащи чрез пълномощника си адв. Г.Я., АК-Б., съдебен адрес:***, офис 3, сумата от 610 лева- разноски в производството.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – П..

Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	3923
Дата:	27 декември 2019 г. (в сила от 23 януари 2020 г.)
Съдия:	Камелия Георгиева Ненкова

Дело:	20191720103819
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	20 юни 2019 г.

Решение по дело №3819/2019 на Районен съд - Перник

Съдържание на акта