Определение по дело №5389/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 14189
Дата: 9 юли 2014 г.
Съдия: Вергиния Христова Мичева Русева
Дело: 20141100505389
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2014 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. София, 09.07.2014 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, в закрито заседание на девети юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ГЕОРГИЕВА

         ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА

като разгледа докладваното от съдия Мичева-Русева ч.гр. дело № 5389 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК във вр. с чл.420 ал.3 от ГПК.

            Образувано е по частна жалба на „Б.” ЕООД , представлявано от управителя Г.И.Ч. и на физическото лице Г.И.Ч. срещу определение от 03.09.2013г. на СРС, I ГО, 51 състав, постановено по гр. д. 60019/12г., с което е отхвърлена молбата им за спиране на изпълнително дело 20138140400279 на ЧСИ Н.В., на основание  чл. 420 ал. 2 от ГПК. Подробно в частните жалби жалбоподателите са изложили съображенията си. Молят  да се отмени атакуваното определение и да се постанови друго, с което производството по изпълнителното дело да бъде спряно.

Ответникът по жалбата „Б.П.Б.” АД оспорва жалбите. Счита, че жалбоподателите не посочват убедителни писмени доказателства, които да обосновават спирането на изпълнението по чл.420 от ГПК. Излага подробни съображения и по двете жалби. Моли съда да отхвърли жалбите.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частните жалби и се запозна с доказателствата по делото, прие следното:

Частните жалби са подадени в срок от надлежна страна, поради което са допустими.

Разгледани по същество са неоснователни.

Жалбоподателите са предявили молби , на основание  чл.420  ал. 1 от ГПК, в които са изложени доводи за недължимост на претендираните суми, обосновани с твърдението, че представеното по делото извлечение от счетоводни книги  не установяват наличие на подлежащо  на изпълнение вземане на кредитора спрямо длъжниците.    

С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата с правно основание  чл. 420 от ГПК за спиране на изпълнението. Приел е, че молителите, настоящи жалбоподатели, не са представили писмени доказателства, които да са в състояние да обусловят извод за основателност на твърденията на молителите за недължимост на сумите. Въззивният съд споделя този извод.

Уважаването на искането за спиране на изпълнението по образувано изпълнително дело предполага алтернативно да са налице следните, предвидени в  чл. 420 от ГПК предпоставки: наличие на убедителни писмени доказателства в подкрепа на направеното възражение, че присъдената сума не се дължи или представянето от длъжника надлежно обезпечение за кредитора по чл. 180 и чл. 181 от ЗД.

Изложеното в частните жалби касае вече заявени възражения против разпореждането за незабавно изпълнение, които възражения въззивният съд в друг състав подробно е обсъдил с определение по ч.гр.д.№13114/2013г. на СГС. Не се налага преповтаряне на съображенията на съда. Следва само да се повтори, че в случая предсрочната изискуемост на кредита е настъпила по силата на закона – с обявяване на кредитополучателя в несъстоятелност всичките му задължения стават изискуеми от датата на съдебното решение. Възраженията досежно размера на дължимите суми и досежно момента на предсрочната изискуемост ще бъдат разгледани в производството по чл.422 от ГПК, което е вече висящо между страните. Искането на длъжниците не е подкрепено с убедителни писмени доказателства, разколебаващи удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание. Въззивният съд напълно споделя извода, до който е достигнал районният съд, тъй като от изложеното в частните жалби не може да се достигне до извода, че не се дължи вземането. Не са представени и доказателства за надлежно обезпечение по чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД, които да са адекватни на материалния интерес от осъществяване на изпълнението, така както е визирано в  чл. 420 ал. 1 от ГПК.

С оглед гореизложеното, съдът счита за недоказана частната жалба на жалбоподателите за недължимост на изпълняемото право на взискателя. Поради съвпадане на крайните изводи на настоящият съдебен състав с тези на първоинстанционния съд, жалбата срещу атакуваното определение следва да бъде оставена без уважение.

Предвид горното, Софийски градски съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.06.2013г. на СРС, I ГО, 70 състав, постановено по гр. д. 15416/12г., в частта, с което е отхвърлена молбата им за спиране на изпълнително дело 20138470400136 на ЧСИ Н. П., на основание  чл. 420 ал. 2 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател:                                   Членове: 1.                           2.