РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Перник, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20231700500020 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е във връзка с въззивна жалба, депозирана от С. З. С.,
чрез пълномощника му адв. С. Р. - ПАК, срещу решение № 1133/01.11.2022 г.,
постановено по гр. д. № 2342/2022 г., по описа на Районен съд - гр. Перник, в
частите, с които съдът е предоставил на основание чл. 127, ал. 2, вр. ал. 1 СК
упражняването на родителските права върху малолетното дете З. С. З., с ЕГН
**********, на неговата майка Д. Ж. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес
***; определил е местоживеенето на малолетното дете З. С. З., с ЕГН
**********, при неговата майка Д. Ж. Б., с ЕГН **********; определил е на
основание чл. 59, ал. 2 СК режим на лични отношения между малолетното
дете З. С. З., с ЕГН **********, и неговия баща С. З. С., ЕГН **********,
както следва: бащата има право да взема детето при себе си с преспиване
всеки първи и трети петък от месеца от 19:00 ч. на петъчния ден до 17:00 ч. на
съответния неделен ден, 1 месец през лятото по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката, и всяка нечетна година за коледните,
новогодишните и великденските празници с преспиване, като бащата има
право да общува с детето и чрез технически средства, осигуряващи звукова и
зрителна връзка свободно и по преценка на детето в рамките на свободното
му време съобразно дневния режим, определен от майката Д. Ж. Б., с ЕГН
1
**********.
Със същото решение, съдът се е произнесъл и по отношение на
разноските, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.
По подробни съображения, изложени във въззивната жалба, се иска
отмяна на обжалваното съдебно решение, като незаконосъобразно,
необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Жалбоподателят счита, че съдът не се е
съобразил с интереса на детето при преценката на обстоятелствата, като не са
взети предвид всички факти и обстоятелства. Счита, че липсват мотиви
относно това защо съдът кредитира едни свидетелски показания, а отрича
доказателствената сила на други. Акцентира се и на изслушаната и приета
съдебно-психологическа експертиза, чието заключение сочи, че бащата е по-
пригодния родители и че има силна и специална емоционална връзка между
детето и бащата, но тези факти не са взети предвид от първоинстанционния
съд. Сочи се още, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че по
отношение на майката е налице влязла в сила присъда, което потвърждава
нейното безотговорно отношение към другите й две деца. Не се е съобразил и
с трудовата ангажираност на майката, която предполага детето да бъде
оставяно при непознати за него хора. Жалбоподателя обръща внимание и на
обстоятелството, че настоящия съпруг на майката не е декларирал по никакъв
начин желание да полага грижи за детето, като свидетелските показания в
тази насока счита за недостатъчни. Излагат се съображения за неправилност
на съдебното решение и в частта, определяща местоживеенето на детето, като
в тази връзка се посочва, че майката не живее на определения адрес от много
време. Същата живеела в жилището на настоящия си съпруг, където няма
обособена стая за малолетното дете и то е принудено да спи в едно
помещение с майка си и настоящия й съпруг.
В жалбата се изразя несъгласие и с определения режим за лични
контакти, като жалбоподателя счита същия за неправилен, доколкото няма
редуване на празниците, респ. единия родител ще празнува с детето през
година.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е изразила
становище по жалбата. В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез
адвокат ППППП И. М. Д. оспорва въззивната жалба като неоснователна, моли
да се потвърди първоинстанционното решение, моли присъждане на
разноски, сторени за един адвокат пред ПОС, в размер на 600 лева.
Представителят на ДСП изтъква, че поддържа изложеното в социалния
доклад пред РС, излага, че няма налице настъпили нови обстоятелства или
промяна на такива, които да бъдат отразени.
С решение № 1133/01.11.2022 г., постановено по гр. д. № 2342/2022 г.,
по описа на Районен съд - гр. Перник е предоставил на основание чл. 127, ал.
2, вр.ал.1 от СК упражняването на родителските права върху малолетното
дете З. С. З., ЕГН **********, на неговата майка Д. Ж. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***; определил е местоживеенето на малолетното дете З. С.
З., ЕГН **********, при неговата майка Д. Ж. Б., ЕГН **********;
определил е на основание чл. 59, ал. 2 СК режим на лични отношения между
2
малолетното дете З. С. З., ЕГН ********** и неговия баща С. З. С., ЕГН
********** в следния смисъл: бащата има право да взема детето при себе си с
преспиване всеки първи и трети петък от месеца от 19:00 ч. на петъчния ден
до 17:00 ч. на съответния неделен ден, 1 (един) месец през лятото по време,
което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, и всяка нечетна
година за коледните, новогодишните и великденските празници с преспиване,
като бащата има право да общува с детето и чрез технически средства,
осигуряващи звукова и зрителна връзка свободно и по преценка на детето в
рамките на свободното му време съобразно дневния режим, определен от
майката Д. Ж. Б., ЕГН **********; осъдил е бащата С. З. С., ЕГН **********,
с настоящ адрес *** да заплаща месечна издръжка в размер на 170 (сто и
седемдесет) лева на малолетното си дете З. С. З., ЕГН **********, считано
от влизане в сила на решението, платима на всяко първо число на текущия
месец чрез неговата майка Д. Ж. Б., ЕГН **********, ведно със законната
лихва върху всяка вноска от датата на падежа до окончателното изплащане,
като в тази част РС е допуснал предварително изпълнение нарешението.
Същото обаче не е обжалвано пред ПОС само в частта за определената
издръжка.
Районният съд е възложил в тежест на бащата съдебно деловодните
разноски, което също се оспорва с въззивната жалба.
За да постанови решението си, в обжалваната част, Пернишкият
районен съд е изходил от ниската възраст на детето – на *** възраст, в която
то имат нужда от специфични майчински грижи, нежност и ласки, като
посредством експертни знания е установено, че към момента детето все още
има по-силна привързаност към майката. Същевременно районният съд е
обсъдил и преценил заключението на изготвения по делото социален доклад,
според който и двамата родители притежават необходим родитески капацитет
и възможности да полагат грижи за детето, то е привързано и към двамата
родители, не се наблюдава синдром на родителско отчуждение, поради което
първостепенният съд е възложил родителските права да се упражняват от
майката, където следва да бъде и местоживеенето на детето, като е определил
и сравнително широк режим на лични контакти на бащата с детето – с
преспиване всеки първи и трети петък от месеца от 19:00 ч. на петъчния ден
до 17:00 ч. на съответния неделен ден, 1 (един) месец през лятото по време,
което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, и всяка нечетна
година за коледните, новогодишните и великденските празници с преспиване,
като бащата има право да общува с детето и чрез технически средства,
осигуряващи звукова и зрителна връзка свободно и по преценка на детето в
рамките на свободното му време съобразно дневния режим, определен от
майката Д. Ж. Б.. Обсъдил е и изтърпяната от майката присъда за извършено
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК - за съзнателно неизпълнение на
3
задължението си за заплащане на издръжка на двете си по-големи деца за
периода от 03.08.2015 г. до 03.12.2016 г. вкл. в размер на повече от две
месечни вноски с влязла в сила присъда от 14.02.2017 г. по нохд 1733/2016 г.
на РС-Видин. РС правилно е преценил и съобразил, че в този период майката
се е намирала в напреднала бременност и е родила детето З. на ***, като е
получавала помощ в размер на 100 лева месечно за отглеждане на дете до
една годишна възраст, поради ниски доходи.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба, се явява редовна и допустима. Извършвайки
служебно проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение,
по реда на чл. 269 изречение първо, предложение първо и второ от ГПК,
Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение не се явява
нищожно. Съдът намира, че решението в обжалваната му част не се явява
недопустимо. По отношение доводите за незаконосъобразност на решението,
въззивният съд е обвързан от изложеното в жалбата.
Настоящата съдебна инстанция изцяло възприема и споделя
изложените мотиви от първостепенния съд по отношение на оспорените с
въззивната жалба части, касателно произнасянето относно възлагането на
родителските права на майката по отношение на детето и неговото
местоживеене, личните контакти на бащата с детето и възложените разноски,
като препраща към тях.
Районният съдия обстойно, мотивирано и задълбочено е обсъдил и
преценил събраните гласни доказателства по делото, като правилно и
адекватно ги е съотнесъл към писмените доказателства,
съдебнопсихологичната експертиза и социалния доклад, преценявайки и
съблюдавайки в пълна степен интересите на детето, предоставяйки
упражняването на родителските права на майката, при която да живее и
детето, като е определил и широк режима на лични отношения между детето
и бащата, изцяло съобразявайки интересът на детето. Този интерес налага
осигуряването на възможност за най-пълноценни контакти и с двамата
родители, независимо, че същите не полагат за детето съвместни грижи в едно
домакинство.
4
Настоящата инстанция намира, че определеният от
първоинстанционния съд режим на лични контакти на бащата с малолетното
дете не е достатъчно разширен, поради което гарантира и обезпечава в
оптимална степен присъствието на бащата в живота на сина му и
пълноценното общуване помежду им е, което от съществено значение за
правилното формиране на малолетното дете и предвид фактът, че родителите
не живеят заедно, в случая не се ограничава детето от възможността да
общува пълноценно с всеки един от тях. Това обаче не следва да се случва за
сметка на майката, която в настоящия случай е лишена от възможността да
бъде с детето си през половината почивните дни от месеца - от петък
следобяд до неделя вечерта, независимо от обстоятелството, че бащата
работи на график. Личните контакти на детето с родителите му през
почивните дни следва да има конкретна регламентация, която да му осигурява
време през почивните дни както с майката, така и с бащата, което в пълна и
справедлива степен е обезпечено от произнасянето на районния съд в тази
насока.
От заключенето на приетата пред районния съд
съдебнопсихологична експертиза безспорно се установява, че към момента
малолетното детето все още изпитва по-силна привързаност към майката, а
от изготвения по делото социален доклад става ясно, че и двамата родители
притежават необходим родитески капацитет и възможности да полагат грижи
за детето, а то от своя страна е привързано и към двамата, като не се
наблюдава синдром на родителско отчуждение, което несъмнено и оправдано
изисква и налага родителските права по отношение на мололетното дете да се
възложат за упражняване от майката, където следва да бъде и определено
местоживеенето на детето, като в тази насока районният съд е определил в
достатъчно широк диапазон режима на лични контакти на бащата с детето,
подробно обсъден по-горе.
По отговорността за разноски:
Настоящото производство по чл.127, ал.2 СК е с характер на спорна
съдебна администрация и за разлика от исковото производство, с него не се
разрешава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие
относно начина на упражняване на правата на страните, признати и
гарантирани от закона, като липсва типичната за исковото производство
квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което
изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на
малолетното или непълнолетното дете ползва и двамата родители, поради
което всеки от тях следва да понесе разноските, които е направил в
първоинстанционното производство, независимо от изхода по спора. В тази
5
насока е Определение № 385 / 25.08.2015 г., по ч.гр.д. №3423 / 2015 г., на
ВКС, І- во Г.О., както и Определение № 306 / 04.09.2017 г., по дело № 2722 /
2017 г., на ВКС, ГК, III г.о. Горните основания касаят и въззивното
производство, като характерът на производството не се променя, предвид
предмета на въззивната проверка, очертан с въззивната жалба. Предвид това и
независимо от изхода на спора, разпоредбите на чл.78 ГПК не следва да
намират приложение в настоящия казус.
Ето защо разноските, направени от страните пред въззивната инстанция,
следва да останат в тежест на всяка страна така, както са направени, което
налага решението на РС да се отмени в частта за присъдените в полза на Д.
Ж. Б. съдебни разноски за един адвокат в размер на 300 лева, като
незаконосъобразно.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 1133/01.11.2022 г., постановено по
гр. д. № 2342/2022 г., по описа на Районен съд - гр. Перник, в частите, с
които съдът е предоставил на основание чл. 127, ал. 2, вр. ал. 1 СК
упражняването на родителските права върху малолетното дете З. С. З., с ЕГН
**********, на неговата майка Д. Ж. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес
***; определил е местоживеенето на малолетното дете З. С. З., с ЕГН
**********, при неговата майка Д. Ж. Б., с ЕГН **********; определил е на
основание чл. 59, ал. 2 СК режим на лични отношения между малолетното
дете З. С. З., с ЕГН **********, и неговия баща С. З. С., ЕГН **********,
както следва: бащата има право да взема детето при себе си с преспиване
всеки първи и трети петък от месеца от 19:00 ч. на петъчния ден до 17:00 ч. на
съответния неделен ден, 1 месец през лятото по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката, и всяка нечетна година за коледните,
новогодишните и великденските празници с преспиване, като бащата има
право да общува с детето и чрез технически средства, осигуряващи звукова и
зрителна връзка свободно и по преценка на детето в рамките на свободното
му време съобразно дневния режим, определен от майката Д. Ж. Б., с ЕГН
**********.
ОТМЕНЯ решение № 1133/01.11.2022 г., постановено по гр. д. №
2342/2022 г., по описа на Районен съд - гр. Перник, в частта, с която съдът е
С. З. С. да заплати на Д. Ж. Б. сумата в размер на 300 (триста) лева, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните за присъждане на
сторени разноски за адвокатски хонорар.
6
В останалата му част, като необжалвано, решението на ПРС е влязло в
сила.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7