№ 277
гр. Варна , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100503512 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от И. Я. Р., ЕГН
**********, чрез процесуалния му представител адв.С., срещу решение №
260649/12.10.2020 год., постановено по гр.д. № 2500 по описа на ВРС за 2020 год. , в частта
с което СЕ :
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 1837,81 лв. до предявените
7351,24 лв.дължимото му се и неизплатено обезщетение
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 559,51 лв. до предявените 2238,04
лв.представляваща лихва за забава върху дължимото му се и неизплатено обезщетение
ОСЪЖДА И. Я. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ бл. 201, вх.5, ет.7, ап. 150 ДА ЗАПЛАТИ на Военно формирование 36940, гр.
Варна, п.к.115 сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
на осн. чл. 78, ал.1, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно и
необосновано,поради което се претендира отмяна в обжалваната част. Сочи се във
въззивната жалба,че срокът на обучение на ищеца във ВНВВУ за периода 30.08.1996 год до
20.08.2201 год следва да се зачете като кадрова военна служба, и този стаж да бъде включен
в дължимото му обезщетение при отчисляването му,с исключение на времето за наборна
1
военна служба от 1 г.4 м. и 1 ден. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на друго,с което се определи дължимото обезщетение в размер на 18 брутни
възнаграждения от които са останали неизплатени обезщетения в размер на две брутни
месечни заплати по 1837,81 лв- или общо за сумата от 3 675,62 лв Твърди се, че решението
в обжалваната отхвърлена част от решението е незаконосъобразно по изложени подробни
доводи във въззивната жалба.
Депозирана е въззивна жалба от Военно формирование 36940, гр. Варна,
п.к.11 срещу решение № 260649/12.10.2020 год ,постановено по гр.д. № 2500 по описа на
ВРС за 2020 год. , в частта с което СЕ :
ОСЪЖДА Военно формирование 36940, гр. Варна, п.к.115 ДА ЗАПЛАТИ на
И. Я. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ бл. 201, вх.5, ет.7,
ап. 150 сумата от 1 837,81лв, представляваща дължимо обезщетение по чл. 227, ал.1 от
ЗОВСРБ за прослужена кадрова военна служба, за разликата над платените 16 години до
дължимите 17 години, или за една година, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба - 21.02.2020 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 227, ал.1 от
ЗОВСРБ, .
ОСЪЖДА Военно формирование 36940, гр. Варна, п.к.115 ДА ЗАПЛАТИ на
И. Я. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ бл. 201, вх.5, ет.7,
ап. 150 сумата от 559,51 лв. (петстотин петдесет и девет лева и петдесет и една
стотинка), представляваща лихва за забава върху дължимото му се и неизплатено
обезщетение в размер на 1837,81 лв. за периода от 20.02.2017 г. до 20.02.2020 г., .
ОСЪЖДА Военно формирование 36940, гр. Варна, п.к.115 ДА ЗАПЛАТИ И.
Я. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ бл. 201, вх.5, ет.7, ап.
150 сумата от 100 (сто) лева, направени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Военно формирование 36940, гр. Варна, п.к.115 ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 111,01 лв.
(сто и единадесет лева и една стотинка), представляваща дължими разноски и държавни
такси, на осн. чл. 83, ал. 1, във вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Твърдят,че решението в обжалваните части е неправилно и
незаконосъобразно, недоказано по размер, постановено при непълни и противоречиви
доказателства. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че на ищеца не е зачетен
трудовия му стаж на наборна военна служба и следва да му се изплати една заплата до
размера на 17 години. Твърди се, че на ищеца е зачетен трудовия му стаж на наборна
военна служба,което е видно от изплатената му като обезщетение сума в размер на 29 404,96
лв,което съответства на 16 брутни месечни възнаграждения / 1 г.4 м. наборна военна служба
от 01.09.1996 год до 01.01.1998 год,кадрова военна служба и офицер от 01.01.1998 год до
2
01.10.2001 год- 1 год и 5 м и съгласно служ.бележка - първо 8 месеца, после 1 год и
последно 13 год 3 мес и 16 дни/. Със заповед КВ 346/11.08.2016 год на министъра на
отбраната от 16.09.2016 година Р. е отчислен от списъчния състав на поделението и
е освободен от длъжност и военна служба .Правоотношенията на страните е прекратено на
осн. чл.162 от ЗОВС на РБ с писмено предизвестие,като с последваща заповед от 16.09.2016
година Р. е отчислен от списъчния състав на поделението .
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора,
по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради
което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените
в жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от И. Я. Р., ЕГН **********
срещу Военно формирование 36940, гр. Варна, п.к.115, с която са предявени в условията на
обективно кумулативно съединяване искове с правно основание, както следва:
- по чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 7351,24 лева, представляваща дължимо обезщетение по чл. 227, ал.1 от ЗОВСРБ
за прослужена кадрова военна служба от 20 години и 28 дни, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
- по чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 2238,04 лв., представляваща лихва за забава върху
дължимото му се и неизплатено обезщетение за периода от 20.02.2017 г. до 20.02.2020 г.
В исковата молба се твърди, че съгласно Заповед на Командира на в.ф.36940
№ ЛС-01-15/16.09.2016 год., ищецът капитан И. Я. Р. бил отчислен от списъчния състав на
военното формирование. въз основа на Заповед на Министъра на отбраната №КВ-
346/11.08.2016г. за прекратяване на договора за военна служба.
Към момента на постъпване на ищеца във ВВВУ „Георги Бенковски" на
20.08.1996г., съгласно Договор за кадрова военна служба №1159/04.10.96г., в сила е
„Правилник за кадрова военна служба от 25.06.1996 г., приет с ПМС №136/17.06.1996г., а
съгл. чл. 41, ал. 1 „Приетите във висшите и средните военни училища сключват договор за
кадрова военна служба, в чийто срок се включва и срокът за обучение".Твърди, че същата
3
разпоредба останала непроменена и с „Правилник за кадрова военна служба от 2000г.",
приет с ПМС № 277 от 22.12.2000 г., като съгласно чл. 17, ал. 1 от същия „Приетите във
висшите военни училища за нуждите на въоръжените сили сключват договор за кадрова
военна служба, в чийто срок се включва и срокът за обучение.". В тази връзка излага, че
срокът на Договора за кадрова военна служба включва 5 години обучение, като към момента
на завършването му според горецитираните Правилници, изцяло се включва и обучението
на ищеца. Твърди се, че новоприетият от 2009г. ЗОВСРП не променя статута на заварените
правоотношения по изпълнение на кадрова военна служба и те продължават да се считат за
такива и при новата уредба (така и в Определение №267/21.03.2019г. на ВКС), поради което
счита, че ищецът има стаж от 20 години и 28 дни към момента на отчисляването му от
списъчния състав на в.ф. 36940 и следователно му се дължи обезщетение за този период, а
не за начисленото му за 16 години.
В депозирания отговор в срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва
предявения иск. Твърди, че: Със заповед № КВ-346/11.08.2016г. , Министърът на отбраната
прекратил правоотношението за изпълнение на военна служба, освободил от длъжност и
военна служба и зачислил в мобилизационния резерв ищеца Р.. Правоотношението между
страните е прекратено на основание чл.162 от ЗОВС на РБ - по взаимно съгласие с писмено
предизвестие, отправено от военнослужещия до Министъра на отбраната. С последваща
заповед № ЛС-01-15/16.09.2016 г., командирът на военно формирование 36940 - Варна
отчислил от списъчния състав на поделението ищеца Р., разпоредил да му бъдат изплатени
парични обезщетения на основание чл.227, ал.1 от ЗОВС на РБ, като сумата, която е
изплатена на Р. била в размер на 29 404,96 лв., или 16 брутни месечни възнаграждения и
била формирана от следните компоненти: - за звание 16 208,00 лв.; за процент
прослужено време – 5 186,56 лв.; за държавна служба – 2 431,20 лв.; за условия на
труд - летателен състав – 3 931,20 лв.; за класна специалност – 1 648,00 лв. В
горецитираната сума не е включен приравненият трудов и служебен стаж, за което се
позовава на разпоредбата на чл.228, ал.1 от ЗОВСРБ, според която „За определяне размера
на еднократното парично обезщетение при освобождаване от военна служба се вземат
предвид прослужените години без приравнения трудов и служебен стаж.“ Твърди, че при
определянето на обезщетението е приложена Заповед №ОХ-346/07.06.2010г. на Министъра
на отбраната относно Зачитане на курсантската/школническата служба в периода
28.02.1996г. - 23.04.1999г. за кадрова военна служба по ЗОВСРБ (отм.), съгл. т.2 и т.2.1., б
«б» от която заповед на лицата, които са били курсанти или школници във военните
училища в периода 28.02.1996г. - 23.04.1999г. и са заварени на кадрова военна служба към
датата на влизане в сила на действащия ЗОВСРБ, този период от време се взема предвид при
определяне на размера на допълнителното възнаграждение за продължителна служба върху
основното месечно възнаграждение в размер 2 на сто за всяка прослужена година на военна
служба, но не повече от 40 на сто, съгласно чл.213 от ЗОВСРБ. Твърдят, че ищецът Р.
постъпва на обучение във ВВВУ „Г. Бенковски“ на 20.08.1996г. Завършва обучението си на
08.08.2001г. и има прослужени както следва: като курсант на наборна военна служба - 1
4
год.и 4 мес., като курсант на кадрова военна служба - 1 год. и 5 мес., 7 дни и като Офицер на
кадрова военна служба -13 год. и 3 мес. 16 дни. Размерът на зачетения при определяне на
обезщетението стаж като курсант на кадрова военна служба е съобразен с
периода: 28.02.1996г. - 23.04.1999г. и е редуциран на 1 година, 3 месеца и 24 дни.Твърди
се, че съгласно чл. 120 Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
(ЗОВСРБ),отменен, приетите във висши военни училища сключвали договори за кадрова
военна служба, в чийто срок се включвал срокът за обучение. В ал. 3 на същата разпоредба
се предвиждало обучаващите се, които не са отслужили наборна военна служба, първите 18
месеца от обучението след навършване на пълнолетие да се зачитат за такава служба , която
се зачита като трудов стаж от трета категория. Съгласно МЗ № ОХ-1077/ 30. 12. 1999 г,
раздел IV, т. 8.2.1- „ че срокът на обучение, след отслужване на наборната военна служба за
периода от 28.02.1996 г. до 23.04.1999 г. се зачита за прослужено време от първа категория
труд, а извън този период не се зачита за осигурителен стаж“.От 28. 02. 1996 г. - датата на
влизане в сила на вече цитирания ЗОВСРБ, задължаващ курсантите да сключват договори за
кадрова военна служба военната служба се разделя на наборна (с установен срок) и кадрова
(която се упражнява като професия). На тази и основа, след срока на наборната служба,
службата на курсантите придобивала качество на първа категория труд. Но това било
до 23.04.1999 г., когато е влязъл в сила Правилникът за прилагане на ЗОВСРБ, който
определя курсантите като „кадрови военнослужещи със особен статут" и в чл. 18 ал. 3
указва, че времето след срока на наборната служба „не се зачита за трудов стаж". Времето
на обучение във военните училища след влизане в сила на ЗОВС (28.02.1996г.) до отмяната
на Правилника за кадрова военна служба от 1999г. (23.04.1999г.), се зачита за трудов стаж,
както следва:
1 .За периода: 28.02.1996г.-31.12.1997г.:- първите 18 месеца от обучението
след навършване на пълнолетие-трета категория труд, съгласно чл.81 от отм. Правилник за
прилагане на закона за пенсиите; останалото време - първа категория труд, съгласно
чл.37, ал.2 от отм. Правилник за прилагане на закона за пенсиите, независимо от това дали
лицата са продължили да служат на кадрова военна служба и независимо от основанието за
пенсиониране- като граждански лица или по чл.69 от Кодекса на социалното осигуряване.
2. За периода 01.01.1998г.-23.04.1999г.; - първите 12 месеца от обучението
след навършване на пълнолетие -трета категория труд, съгласно чл.81 от отм. Правилник за
прилагане на закона за пенсиите; останалото време - първа категория труд съгласно чл.37,
ал.2 от отм. Правилник за прилагане на закона за пенсиите, независимо от това дали лицата
са продължили да служат на кадрова военна служба и независимо от основанието на
пенсиониране - като граждански лица или по чл.69 от Кодекса на социалното осигуряване.
Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
5
Предявеният иск е с правно основание чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ и чл. 86 от
ЗЗД, във вр. с чл. чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ.
Безспорно е установено, че ищецът И. Я. Р., ЕГН ********** е сключил
договор за кадрова военна служба №1159/04.10.1996 г.,считано от 20.08.1996 г. с Началника
на ВВВУ „Г.С. Раковски“ / л.9/, като съгласно този договор срокът на договора за кадрова
военна служба е 5 години обучение и 10 години за изпълнение на кадровата военна служба
след завършване на обучението.Началото на обучението е 30.08.1996 г. в ВВВУ „Г.С.
Раковски“.
Със Заповед на Командира на в.ф.36940 №ЛС-01.15/16.09.2016 г. ищецът е
отчислен от списъчния състав на военното формирование в изпълнение на Заповед на МО
№КВ346/11.08.2016 г. за прекратяване на военна служба, считано от 17-09.2016 год / л.6/.
Като доказателство е приета и заповед № ОХ -346/ 07.06.2010 год на МО на
РБ,в която в т.2. е посочено, че лицата,които са били курсанти в периода от 28.02.1996 год
до 23.04.1999 год се затича като кадрова военна служба / л.28 /, като същото съдържание е
възпроизведено в приложената заповед на МО на РБ № ОХ-174/10.03.2014 / л.29/
Към датата на сключване на договора за кадрова военна служба в сила е бил
ЗОВСРБ / Обн., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г. и отменен 12.05.2009 г./.Съгласно чл. 115, ал.1
от ЗОВСРБ (отм. 12.05.2009 г.) Кадровата военна служба се изпълнява като професия в
Българската армия, Министерството на отбраната и в структурите на подчинение на
министъра на отбраната при условия и по ред, определени в този закон и в сключения
договор.Съгласно чл. 120, ал.1 от същия закон, приетите във военните училища за нуждите
на въоръжените сили сключват договори за кадрова военна служба, в чийто срок се включва
срокът на обучението, а съгласно ал. 2 на същия член срокът за кадровата военна служба
след завършване на училището е не по-малък от 10 години.
Съгласно разпоредбата на чл. 227 от ЗОВСРБ, действащ към момента на
отчисляване на ищеца, кадровите военнослужещи при освобождаване от кадрова военна
служба получават еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни
възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от закона за определяне на размера на еднократното
парично обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба се вземат предвид
прослужените години без приравнения трудов стаж. Съгласно чл. 58, т. 2 от Наредбата за
видовете плащания на кадровите военнослужещи от поделенията в системата на отбраната,
при уволнение се изплаща еднократно обезщетение, в размер на толкова брутни месечни
възнаграждения, колкото прослужени години има лицето като кадрови военнослужещ. Само
в случай, че сержантите и офицерите, които са заварени на действителна военна служба към
влизане в сила на ЗОВС на РБ (27.02.1996 г.), с § 3 от ПЗР на закона, Министърът на
отбрана беше задължен да сключи договори за кадрова военна служба и нормата на чл.
6
237 от ЗОВС на РБ има приложение по отношение на тези преуредени трудови
правоотношения.
Или за определяне размера на дължимото се обезщетение следва да се
определят годините, които лицето е било на кадрова военна служба .
Горният извод се налага и от приложените към делото заповеди на МО на РБ
/ Заповед №ОХ-174 и заповед №ОХ-346/07.06.2010 г. ,в които изрично е посочено, че / виж
т.2 /: „Курсантската/школническата служба в периода от 28.02.1996 г. до 23.04.1999 г. след
срока за наборна военна служба се зачита за кадрова военна служба по ЗОВСРБ (отм.).
Съгласно чл. 115, ал.1 от ЗОВСРБ (отм. 12.05.2009 г.) Кадровата военна
служба се изпълнява като професия в Българската армия, Министерството на отбраната и в
структурите на подчинение на министъра на отбраната при условия и по ред, определени в
този закон и в сключения договор. Съгласно чл. 120, ал.1 от същия закон, приетите във
военните училища за нуждите на въоръжените сили сключват договори за кадрова военна
служба, в чийто срок се включва срокът на обучението, а съгласно ал. 2 на същия член
срокът за кадровата военна служба след завършване на училището е не по-малък от 10
години.
Съгласно чл. 58, т. 2 от Наредбата за видовете плащания на кадровите
военнослужещи от поделенията в системата на отбраната, при уволнение се изплаща
еднократно обезщетение, в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото
прослужени години има лицето като кадрови военнослужещ.
При отменения ЗОВСРБ, при действието на който е възникнало
правоотношението с ищеца,съгл. чл. 122, ал. 1 от същия договорите за кадрова военна
служба се сключват с министъра на отбраната или с упълномощени от него длъжностни
лица. Съгасно Чл.120, ал.1 от ЗОВСРБ /отм./ и чл.41 от Правилника за кадрова военна
служба /отм./определят, че приетите във военните училища за нуждите на въоръжените сили
сключват договори за кадрова военна служба, в чийто срок се включва срокът на
обучението.
Влезлия в сила през 1996г. закон въвежда нови понятия - наборна военна
служба и кадрова военна служба, като по отношение на приетите във военните училища е
установено задължение за сключване на договор за кадрова военна служба, включващ срока
на обучение, включително и наборната военна служба, и не по-малко от 10 години след
завършване на образованието.
Наборната военна служба възлиза на 18 месеца
Идентични са разпоредбите по сега действащия ЗОВСРБ. и Съгласно
разпоредбата на чл. 133, ал. 1 и 2 от сега действащия ЗОВСРБ военната служба е държавна
служба с особено предназначение за подготовка и осъществяване на въоръжена защита на
7
страната. Гражданите, приети на военна служба, са военнослужещи, като военната служба в
мирно време се изпълнява като професия в Министерството на отбраната, в Българската
армия, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, както и в други
държавни органи и ведомства при условия и по ред, определени с този закон, с правилника
за прилагането му, с уставите на въоръжените сили и със сключения договор, като
правоотношението по изпълнение на военната служба възниква въз основа на договор за
военна служба.
Съгласно чл. 146 от закона приемането на военна служба, назначаването и
освобождаването от длъжност и от военна служба, както и повишаването и понижаването на
военнослужещите във военно звание се извършват /............ изброяват се / ,като се посочва,
че на офицерските кандидати, на сержантите (старшините) и на войниците (матросите) - със
заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица.
Съгласно чл. 148, ал. 1 от закона договорите за военна служба се сключват с министъра на
отбраната или с оправомощени от него длъжностни лица.
В т.3 от Заповед № ОХ-346 / 07.06.2010г. изрично е посочено, че курсантската
служба в периода 28.02.1996г. - 23.04.1999г. се зачита за кадрова военна служба
по ЗОВСРБ /отм./. Изрично е посочено, че този период от време се взема предвид при
определяне размера на еднократното обезщетение при освобождаване от военна служба
по чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ по отношение на лицата, които са били курсанти в периода по т.3
и са заварени на кадрова военна служба при влизане в сила на новия ЗОВСРБ.
С оглед изложеното, при определяне на размера на еднократното парично
обезщетение при освобождаване би следвало да се вземе стажът като прослужени години
на кадрова военна служба ,
Или за определяне размера на дължимото се обезщетение следва да се
определят годините, които са се считали като прослужен стаж, а това е именно времето за
кадрова военна служба, .
Дали те ще се считат за трудов стаж или като приравнен такъв, дали ще се
преобразуват в различни категории труд, е въпрос свързан с прилагането на осигурителното
законодателство и биха имали значение за определяне на категорията труд при
пенсиониране, но не и за прослужените години по общия ред на чл.227,
ал.1 от ЗОВСРБ. Именно това има предвид и Заповед №ОХ-174 на МО на РБ В МЗ№ОХ-
346/07.06.2010 г. в която се посочва : в т.2 „Курсантската/школническата служба в периода
от 28.02.1996 г. до 23.04.1999 г. след срока за наборна военна служба се зачита за кадрова
военна служба по ЗОВСРБ (отм.). Съгласно чл. 211, ал. 1 от ЗОВСРБ (отменен 12.05.2009 г.)
при пенсиониране прослуженото време на кадрова военна служба се зачита за трудов стаж
от първа категория, но това важи само при пенсиониране и съответно е приравнен на трудов
стаж.
8
С оглед изложеното, съдът счита че ищецът от 30.08.1996 г до 16.09.2016г , е
бил на кадрова военна служба и е прослужил 20 години и 18 дни, от които трябва да се
премахне срока за наборната военна служба – от 1 год 4 м и 20 дни за периода от 30.08.1996
год до 31.12.1997 год ., т.е му се дължи обезщетение на 18 години и 8 м и 17 дни, т.е 18
пълни години .
За база при изчисляване на еднократното парично обезщетение се взема
размерът на брутното месечно възнаграждение, получено през месеца, предхождащ датата
на освобождаването от кадрова военна служба – чл. 238, ал.3 от ЗОВСРБ (отменен
12.05.2009 г.) и чл. 227, ал.1 от ЗОВСРБ.
Видно от изслушаната и прието по делото съдебно-счетоводна експертиза
последното брутно трудово възнаграждение е в размер на 1837,81 лв.
Съгласно предявения иск и изложеното във въззивната жалба , въззивникът
претендира две месечни възнаграждения, като разлика между изплатеното му
обезщетение за 16 години и дължимото му за 18 години, общо в размер на 3 675,62 лв .
С оглед изложеното по горе и приетата от съда експертиза, съдът приема,
предявеният иск е основателен и доказан до този размер.
Поради частично съвпадащите изводи на настоящия състав с изводите на ВРС
обективирани в частта , в която се уважава иска , решението следва да се потвърди, като
следва да се потвърди и в частта относно присъдената мораторна лихва, върху тази сума.
В останалата част решението следва да се отмени и вместо него да се
постанови друго, с което се осъди ответника да заплати сумата допълнително сумата от
1837,81 лв, представляваща неизплатено обезщетение на осн. Чл.238 от ЗОВСРБ , ведно с
мораторната лихва, считано от 20.02.2017 г. до 20.02.2020 г., която изчислена с онлайн
калкулатор съдът определя на 559,51 лв., като за разликата до искът следва да се отхвърли .
С оглед изхода пред настоящата инстация в полза на въззиваемата страна
следва да се присъдят направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на
600 лв Съобразно представения по делото списък .
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260649/12.10.2020 год ,постановено
по гр.д. № 2500 по описа на ВРС за 2020 год. , в частта с което СЕ :
ОСЪЖДА Военно формирование 36940, гр. Варна, п.к.115 ДА ЗАПЛАТИ на
И. Я. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ бл. 201, вх.5, ет.7,
9
ап. 150 сумата от 1 837,81 (хиляда осемстотин тридесет и седем лева и осемдесет и една
стотинки)лева , представляваща дължимо обезщетение по чл. 227, ал.1 от ЗОВСРБ за
прослужена кадрова военна служба, за разликата над платените 16 години до дължимите 17
години, или за една година, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 21.02.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, на осн. чл. 227, ал.1 от ЗОВСРБ,
ОСЪЖДА Военно формирование 36940, гр. Варна, п.к.115 ДА ЗАПЛАТИ на
И. Я. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ бл. 201, вх.5, ет.7,
ап. 150 сумата от 559,51 лв. (петстотин петдесет и девет лева и петдесет и една
стотинка), представляваща лихва за забава върху дължимото му се и неизплатено
обезщетение в размер на 1837,81 лв. за периода от 20.02.2017 г. до 20.02.2020 г.,
ОСЪЖДА Военно формирование 36940, гр. Варна, п.к.115 ДА ЗАПЛАТИ И.
Я. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ бл. 201, вх.5, ет.7, ап.
150 сумата от 100 (сто) лева, направени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Военно формирование 36940, гр. Варна, п.к.115 ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 111,01 лв.
(сто и единадесет лева и една стотинка), представляваща дължими разноски и държавни
такси, на осн. чл. 83, ал. 1, във вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 260649/12.10.2020 год ,постановено
по гр.д. № 2500 по описа на ВРС за 2020 год., в частта с което СЕ ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 1837,81 лв. до предявените 7351,24 лв. и в частта в която
се ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 559, 51 лв. до предявените 2238,04 лв
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА Военно формирование 36940, гр. Варна, п.к.115 ДА ЗАПЛАТИ на
И. Я. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ бл. 201, вх.5, ет.7,
ап. 150 допълнително сумата от 1 837,81 (хиляда осемстотин тридесет и седем лева и
осемдесет и една стотинки), представляваща дължимо обезщетение по чл. 227, ал.1 от
ЗОВСРБ за прослужена кадрова военна служба, за разликата над платените 16 години до
дължимите 18 години, или допълнително за една година, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 21.02.2020 г. до окончателното изплащане, на осн.
чл. 227, ал.1 от ЗОВСРБ.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 3 675,62 до
предявените 7351,24 лв.
ОСЪЖДА Военно формирование 36940, гр. Варна, п.к.115 ДА ЗАПЛАТИ на
И. Я. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ бл. 201, вх.5, ет.7,
10
ап. 150 сумата от 559,51 лв. (петстотин петдесет и девет лева и петдесет и една
стотинка), представляваща допълнителна лихва за забава върху дължимото му се и
неизплатено обезщетение в размер на 1837,81 лв. за периода от 20.02.2017 г. до 20.02.2020
г.,
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 1 119,02 лв. до
предявените 2238,04 лв.
ОСЪЖДА Военно формирование 36940, гр. Варна, п.к.115 ДА ЗАПЛАТИ И.
Я. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ бл. 201, вх.5, ет.7, ап.
150 сумата 600 лева, направени от ищеца разноски във въззивното производство , на осн.
чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Военно формирование 36940, гр. Варна, п.к.115 ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна сумата от 50 лв.
представляваща дължима държавни такса
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд на осн.чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11