№ 103
гр. Сливен, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20232230200186 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от П. Д. М. с ЕГН ********** от гр.
Сливен против НП № 22-0804-005248 от 14.12.2022 год., издадено от Началник Сектор в РУ
- Сливен, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 200,00 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 150 от
ЗДвП, административно наказание „Глоба” в размер на 10,00 лева на основание чл. 183, ал.
1, т. 1, предл. 1, 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, административно
наказание „Глоба“ в размер на 10,00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП
за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер
на 200,00 лева на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП. Моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено в частта относно
наложените административни наказания на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 179,
ал. 6, т. 2 от ЗДвП.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде отменено в частта за
наложеното наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и изменено в частта относно
наложеното наказание по чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП като счита, че санкцията следва да бъде
по чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП, и претендира направените по делото разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило
писмено становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в което е отразено
становището им по съществото на делото и е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
1
РП – Сливен, надлежно уведомена на основание чл. 62 от ЗАНН, не изпраща
представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и
по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
На 30.11.2022 год. бил съставен АУАН, с бл. № 0559080 против жалбоподателя за
това, че на 30.11.2022 год. около 18,40 часа в с. С., на ул. „С.“ до бензиностанция „КОДИ“ в
посока гр. Сливен управлява лек автомобил „Джип Патриот” с рег. № *****, негова
собственост, с прикачено туристическо ремарке с рег. № ***** като същото е без работещи
габаритни и стоп светлини – значителна техническа неизправност. В акта било отразено, че
при проверката водачът не може да покаже СУМПС, контролен талон и СРМПС част II на
ремаркето, както и че била извършена справка с ОДЧ, от която се установило, че СУМПС е
със статус унищожен поради изтичане срока на валидност на 05.10.2021 год. В акта било
посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 150 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В графата за обяснения/възражения жалбоподателят е написал
„Имам възражения“. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 30.11.2022 год. (л. 10 от
делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 22-0804-005248 от 14.12.2022
год., издадено от Началник Сектор в РУ – Сливен, с което на жалбоподателя били наложени
административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2
от ЗДвП за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, административно наказание „Глоба” в размер на
10,00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1, 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, административно наказание „Глоба“ в размер на 10,00 лева на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и
административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева на основание чл. 179, ал. 6, т. 2
от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В обстоятелствената част на НП било
отразено, че при допълнително извършена проверка било установено, че до момента водачът
не е възстановил правата си на правоспособен водач. НП било връчено лично на
жалбоподателя на 18.01.2023 год. (л. 7 от делото).
От приложеното по делото заверено копие от Решение № 206/20.10.2022 год. по
адм.дело № 56/2022 год. по описа на Административен съд – Сливен се установява, че
Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Сливен е осъден в 14-дневен срок от влизане
на решението в сила да извърши действия по връщане на Свидетелството за управление на
МПС на жалбоподателя, както и че решението е влязло в сила на 10.11.2022 год. (л. 40 – 42
от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалване, а разгледана по същество е частично основателна.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени
правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, се прилагат разпоредбите на НПК. В разпоредбите на чл. 314, ал. 1 и ал. 2 от
НПК е предвидено, че въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните; както и че въззивната инстанция отменя
или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са
подали жалба, ако има основания за това. В настоящия случай се касае за въззивно
производство по своя характер и съдът следва да провери изцяло законосъобразността на
издаденото НП независимо от основанията посочени в жалбата и в съдебно заседание от
процесуалния представител на жалбоподателя.
По отношение на нарушението по чл. 150 от ЗДвП съдът констатира, че не се
установява по несъмнен и безспорен начин наличието на извършено от жалбоподателя
административно нарушение, като въззиваемата страна не ангажира доказателства в
подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. Безспорно се установява, от
събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е правоспособен водач, който е
предприел необходимите действия за получаване на СУМПС, което както е посочено в
решението на Административен съд – Сливен не е сторено поради неизвършване на
фактически действия, дължими от ответния административен орган, изразяващи се във
връщане на СУМПС на жалбоподателя. Административният орган не е сторил това и в
дадения 14-дневен срок от Административен съд – Сливен, като едва на 05.12.2022 год. е
издал на жалбоподателя СУМПС. Следователно в хода на съдебното дирене
доказателствената сила на съставения акт беше оборена и не беше доказано по несъмнен и
категоричен начин извършването на нарушение по чл. 150 от ЗДвП. В производството по
ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху административнонаказващия
орган и недоказването на извършването на административното нарушение от
санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на наказателното постановление.
При тази неустановеност въобще на извършване на административно нарушение, виновно
от жалбоподателя, наложеното наказание е неоснователно и НП в тази част трябва да бъде
отменено.
За пълнота следва да се отбележи, че съдът констатира нарушения на процесуалните
правила и то от категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, в тази
част, поради което няма да се спира на това дали е доказано извършването на описаното в
АУАН и НП нарушение от жалбоподателя или не. Както в акта, така и в наказателното
постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В НП следва да бъдат
посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние
следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на
административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от
ЗАНН да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено и законните разпоредби, които са били нарушени. В конкретния случай е налице
3
противоречие между посочено в обстоятелствената част на НП, че жалбоподателя не може
да представи СУМПС, което обаче е квалифицирано като нарушение на чл. 150 от ЗДвП
(управлява ППС без да е правоспособен водач). Освен това в НП е посочено, че
административното наказание е наложено на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. В
посочената разпоредба е предвидено да се наказва водач, който управлява МПС, без да е
правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на
моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на
чл. 69а от НПК, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Следователно в тази разпоредба законодателят е предвидил пет различни хипотези, като не
става ясно за какво точно е наказан жалбоподателят. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е
императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да
знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил за да може да
организира защитата си в пълен обем. Административнонаказващият орган следвало да
спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от
ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното
постановление и същото следва да бъде отменено, в тази част само на това процесуално
основание, без да се разглежда спорът по същество.
По отношение на наложеното административно наказание „Глоба” в размер на 10,00
лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1, 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от категорията на
съществените, които са основание за отмяна на НП, в тази част, поради което няма да се
спира на това дали е доказано извършването на посоченото нарушение от жалбоподателя
или не. Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано
нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са
били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна
норма, съдържаща състав на административно нарушение. В настоящия случай в съставения
АУАН са посочени като нарушени само три разпоредби на ЗДвП, а именно чл. 150 от ЗДвП,
чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В акта не е посочено, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а същата е посочена
за първи път в НП. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в акта за
установяване на административно нарушение трябва да се посочат законните разпоредби,
които са нарушени. Това е така, защото АУАН поставя началото на
административнонаказателното производство и нарушителят следва да има възможност да
разбере точно какво административно нарушение му се вменява, че е извършил.
Разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на
защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание
са включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е
4
извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. Не спазването на
разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и допълването на нова нарушена разпоредба в
НП води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде
отменено, в тази част само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по
същество.
По отношение на наложените административно наказание „Глоба“ в размер на 10,00
лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева на основание чл. 179,
ал. 6, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП съдът съобрази, че съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат
доказателствена сила до доказване на противното. В хода на съдебното дирене по
настоящото дело не беше оборена доказателствената сила на съставения АУАН относно
констатираните нарушения на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а
именно че жалбоподателят не е носил свидетелството за регистрация на тегленото от МПС
ремарке, както и че прикаченото туристическо ремарке е било със значителна техническа
неизправност (без работещи габаритни и стоп светлини). С оглед на което съдът намира, че
жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, и следва да понесе предвидената в чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП и чл. 179, ал. 6,
т. 2 от ЗДвП административнонаказателна отговорност. Размерът на наложените
административни наказания на жалбоподателя са в предвидения от закона размер и
отговарят в пълна степен на вината и на допуснатите нарушения. Ето защо съдът намира, че
следва да потвърди издаденото НП в тази му част като законосъобразно и обосновано.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. В разпоредбата на чл. 144 от АПК е предвидено,
че за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК. В чл. 78, ал. 1 от ГПК законодателят е
посочил, че заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от
иск. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията при
интерес до 1000,00 лева е в размер на 400,00 лева. С оглед гореизложеното, предвид
обстоятелството, че НП е частично отменено, както и съобразявайки чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата, следва, че минималното възнаграждение за оказаната на жалбоподателя
адвокатска защита по настоящото производство следва да бъде в размер на 400,00 лева, тъй
5
като наказателното постановление е частично отменено и делото не представлява
фактическа и правна сложност. В настоящия случай се претендират разноски в размер на
400,00 лева, поради което съдът намира, че възражението на въззиваемата страна срещу
размера на разноските, посочено в становището, е неоснователно. Ето защо съдът следва да
присъди разноските в пълен размер от 400,00 лева, съгласно представения по делото
Договор за правна защита и съдействие (л. 36 от делото).
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0804-005248 от 14.12.2022 год.,
издадено от Началник Сектор в РУ - Сливен, в частта с което на П. Д. М. с ЕГН
********** от гр. Сливен, са наложени административно наказание „Глоба” в размер на
200,00 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 150 от ЗДвП и
административно наказание „Глоба” в размер на 10,00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. 1, 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0804-005248 от 14.12.2022
год., издадено от Началник Сектор в РУ - Сливен, в частта с което на П. Д. М. с ЕГН
********** от гр. Сливен, са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на
10,00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т.
2 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева на основание чл.
179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати в полза на П. Д. М. с
ЕГН ********** от гр. Сливен, разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6