РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Кърджали, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20225140201140 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № ********/ 17.11.2022г.
издадено от Началник РУ- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, с което е
наложено наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, както и
отнемане на 10 точки на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР на
М. Ю. Р. от гр.К., с ЕГН ********** за извършено нарушение на 01.10.2022г.
в гр.К. на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят
М. Ю. Р., който обжалва наказателното постановление. Настоява, че то е
незаконосъобразно, както и постановено в противоречие с материалния закон,
а наложеното административно наказание е несправедливо. Излага следните
съображения: не е извършил вмененото му административно нарушение; при
служебното прекратяване на регистрацията на управляваното МПС не е
спазена разпоредбата на чл.140 ал.10 от ЗДвП; актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са съставни в
нарушение на чл.42 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Моли съда да
отмени изцяло атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание не се явява, но се
1
представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли
съда да отмени наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно и да им се присъдят направените в производството
разноски.
Административно наказващият орган редовно призован не се явява
и не се представлява. Постъпила е молба от процесуалния му представител, с
която моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна
дирекция на МВР- Кърджали, а при условията на евентуалност, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено
с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
01.10.2022г. около 16,30ч. в гр.К. на ул.„О. м.“ до Автокъща „Д. А.“, в посока
на движение към с.Р., била извършена проверка на товарен автомобил марка
„П. Б.“ с рег.№ ****** с водач М. Ю. Р.. При нея се установило, че
автомобилът е с прекратена регистрация на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП.
По този повод срещу жалбоподателя Р. същия ден бил съставен и връчен акт
за установяване на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП,
който бил подписан без възражения. На датата 04.10.2022г. била издадена
мотивирана резолюция, с която административно наказателното
производство по този акт било прекратено. След това на 24.10.2022г.
прокурор в Районна прокуратура- Кърджали издал Постановление, с което
отказал да се образува досъдебно производство и препис от него е изпратен
на Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали за преценка за налагане на
административно наказание. По този повод на 17.11.2022г. наказващият орган
издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от
ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в
размер на 200 лв., „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца
и отнемане на 10 точки за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Съгласно документ Служебна промяна на регистрацията се
установява, че спреният за проверка товарен автомобил е собственост на
2
трето лице „А.“ ЕООД- С., а не на жалбоподателя М. Ю. Р.. Видно от справка
по история за товарен автомобил марка „П. Б.“ с рег.№ ****** на датата
22.03.2022г. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на
автомобила по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП при уведомление от ГФ без ГО.
По делото няма никакви данни административно наказващият орган да е
уведомил собственика на това МПС за прекратената регистрация на лекия му
автомобил.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй
като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2
от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество. На жалбоподателя е
наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140 ал.1
от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. За нарушение на този текст
административнонаказателната отговорност на М. Ю. Р. е ангажирана на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, която гласи, че се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели
с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 01.10.2022г.
в гр.К. на ул.„О. м.“ до Автокъща „Д. А.“, в посока на движение към с.Р.,
жалбоподателят е управлявал товарен автомобил марка „П. Б.“ с рег.№
******, собственост на юридическото лице „А.“ ЕООД- С., след като
регистрацията на това МПС била прекратена по служебен път. Това означава,
че към момента на управлението и проверката превозното средство не е било
регистрирано по съответния ред. Регистрацията на автомобила била
прекратена по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП, който регламентира служебно да
се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на
нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. За да е налице административно
нарушение е необходимо да има деяние- действие или бездействие, което
3
нарушава установения ред на държавно управление, трябва да е извършено
виновно и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано
по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Деянието е
умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е
искал или допускал настъпването на неговите общественоопасни последици.
Докато непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването им, но е мислил да ги
предотврати. За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна
процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се
направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне
предполагал за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с
прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не
бяха представени и не се събраха. Напротив, установи се, че жалбоподателят
М. Ю. Р. е управлявал МПС, което е със служебно прекратена регистрация и
не се ангажираха доказателства лицето да е било уведомено, че автомобилът
е със служебно прекратена регистрация от датата 22.03.2022г. Поради това
водачът Р., не е осъзнавал общественоопасният характер на извършеното
действие по управление на автомобила, не е предвиждал или допускал
настъпването на общественоопасните последици, нито пък е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди. Липсата на субективната страна от състава на
нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП прави деянието извършено от
жалбоподателя несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните
признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства
жалбоподателят да е осъществил деянието виновно, да е знаел или
предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация. С оглед на така
изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно
издадено и следва да бъде отменено.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените
разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
4
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Затова и
предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът
на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно
към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за
правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой
договорено възнаграждение в размер на 480лв. с ДДС, но от представителя на
ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като
възнаграждението е определено съобразно чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, тъй като по дела с интерес до 1000лв., възнаграждението е
400лв. Освен това на основание § 2а от същата Наредба за нерегистрираните
по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без
включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на ЗДДС. Всичко това означава, че не е налице прекомерност на
възнаграждението и същото се дължи в искания и платен размер от 480лв.,
тъй като представлява минималния определен такъв 400лв. плюс 20% ДДС.
Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в
качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от ЗМВР) следва да понесе
разноските по делото. По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********/ 17.11.2022г.
5
издадено от Началник РУ- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, с което е
наложено наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, както и
отнемане на 10 точки на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР на
М. Ю. Р. от гр.К., ул. „В. А.“ № *, вх.*, ет.*, ап.**, с ЕГН ********** за
извършено нарушение на 01.10.2022г. в гр.К. на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР- Кърджали с адрес гр.К. да заплати на М. Ю. Р. с
ЕГН ********** и адрес гр.К., ул. „В. А.“ № *, вх.*, ет.*, ап.** сумата от
480лв. представляваща направените разноски за адвокатска защита по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен
срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6