Р Е Ш Е Н И Е
№………………..../18.05.2021
г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
При участието на
секретаря Мариана Маркова,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. дело № 7173 по описа
за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от Г.С.П., чрез адв. Д. срещу „*
осъдителен иск с правно основание чл.
405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
от 1880 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско на
МПС” от 14.08.2018 г. за вреди- счупен
преден десен фар, от настъпило
застрахователно събитие на 02.01.2019 г. на л.а. марка „*вследствие на удар на птица при движение на автомагистрала „*“,
представляващо покрит застрахователен риск по застрахователна полица № * от
18.08.2018г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
30.06.2020г., до окончателното й заплащане.
Ищецът
твърди, че на 14.08.2018 г. сключил с ответното дружество застраховка „Каско+“,
Клауза „Пълно каско“ на личния си автомобил марка „л.а*,
със срок на действие от 18.08.2018г. до 17.08.2019г. Сочи, че автомобилът бил
застрахован за сумата от 40000 лв., като застрахователната премия, която
трябвало да заплати съгласно застрахователна полица №*., възлизала на 2108лв., която до настоящия
момент заплатил изцяло на три разсрочени вноски. Излага, че на 02.01.2019 г при движение на автомагистрала
„Хемус“ ударил птица, при което се счипил предния десен фар на автомобила.
Твърди, че на 04.01.2019 г. уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, след което била образувана застрахователна преписка.
Застрахователят отказал да изплати щетата, тъй като декларираните обстоятелства
от застрахования не съответствали на установените факти и събраните данни,
естеството на уврежданията и механизма на получаването им. Намира отказът за
необоснован, поради което за ищеца се пораждал интерес от завеждане на съдебна
претенция. Твърди, че посетил сервиз, при което му бил монтиран фар и
управляващи блокове, за което заплатил сумата от 1880лв. При тези съображения
сочи, че в размер на тази сума възлиза размера на вредата към датата на настъпване
на застраховатленото събитие, поради което моли за репарирането ѝ от
застрахователя.
В
открито съдебно заседание искът се поддържа в предявения размер. Настоява се,
че по делото е установено настъпване на застрахователно събитие, при което са
настъпили твърдяните увреждания, поради което намира отказа на застрахователя
за неоснователен. Намира, че дължимото застрахователно обезтение възлиза на
размера на вредата към датата на настъпване на събитието, поради което настоява
за заплащане на такова в размер на исковта сума, поради отремонтиране на
увредената вещ в доверен сервиз на ответника. Намира за неоснователен отказа на
застрахователя за признаване на щета върху фара при изплащане на обезщетение за
предния капак от същото събитие.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника „*, в който се изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Не се оспорва наличето на валидно
застрахователно правоотношение между страните. Поддържа, че застрахователният
договор е сключен при условия на клауза „Доверен сервиз“ при застрахователя, с
който застрахования се е запознал при сключване на договора и съобразно която
уговорка при нанесени частични щети на застрахования автомобил да се ползва от
услугите на автозервиз, с който застрахователят има сключен договор на
основание т.3.2 от Каско ОУ. Твърди се, че след уведомяване на 04.01.2019г. за
настъпилото събитие е подписан документ за отремонтиране
на автомобила в сервиз „*. На същата дата бил извършен оглед
и съставено опис-заключение съдържащо констатирано увреждане преден капак –за
боядисване. В протокола липсвало възражение за други увредени части на
автомобила, неописани от застрахователя. Допълнително било възложено извършване
на оглед на десен фар в доверен сервиз, където констатирали, че блока на фара е
силно корозирал и наводнен, не светил, поради което преценили, че увредите не
са настъпили по твърдяния от ищеца начин. По тези съображения навежда
правоизключващо възражение по т. 9.1.16, раздел 1 от общи изключения от ОУ съобразно който застрахователното покритие не
обхваща щети, получени при повреда, поради износване, страреене, умора на
материала, скрит дефект и др. На агрегат, възел или детайл на МПС, вследствие
на което е настъпило застрахователно събитие. По тези съображения обосновава
отказа да заплати застрахователно обезщетение. В условие на евентуалност
намира,че претенцията е завишена по размер, поради надвишаване на
действителната стойност на увредената част. Моли се за отхвърляне на иска.
В
открито съдебно заседание ответникът чрез процесуален представител оспорва
предявения иск и моли за отхвърлянето
му. Настоява се, че от ищеца не са ангажирани достатъчно доказателства за
начина, по който са настъпили вредите на процесния фар и механизма на
настъпването им. Претендират се разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не
е спорно между страните, както е прието и с окончателния доклад по делото на
основание чл.146,
ал.1, т.3 и 4 ГПК наличието на сключен договор за имуществено застраховане „Каско+“, Клауза „Пълно каско“ на собствения на ищеца л.а. *,
със срок на действие от 18.08.2018г. до 17.08.2019г.; че на 04.01.2019 г.
застрахователят е уведомен за настъпило застрахователно събитие на
автомагистрала „Хемус“ – удар на птица в автомобила.
Не
е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства –
сметка от 14.11.2018 г., 14.08.2018 г. и 07.01.2019 г. се установява, че
дължимата застрахователна премия е заплатена изцяло на три есечни вноски.
На 04.01.2019 г. ответникът е изготвил
опис-заключение по заведена при него щета №*, в който е описана щета преден
капак, като в графа забележки е посочен и преден десен фар.
Видно от приемо-предавателен протокол от 18.01.2019
г. автомобилът, собственост на ищеца е предаден за отремонтране
от * ЕАД на автосервзи „Шама“, за което в
последствие е издадена фактура от 18.01.2019 г., съгласно която процесния фар е отремонтиран в „*, за което е заплатена сумата от
1880лв. и е издаден касов бон за същата сума.
От представеното писмо с изх. № */11.01.2019 г. се установява, че
застрахователят е отказал заплащане на обезщетение за преден десен фар, поради
неустановен механизъм на причиняване на щетата.
Видно от т. 9.1.9. представените Общи условия на
застрахователя, последният не предоставя застрахователно поритие за щети,
настъпили в резулат на действия на застрахования, които представляват опит за
измама или измама на застрахователя, в т.ч. деклариране на обстоятелства от
застрахования или негов представител, различни от действително случилото се и
/или представи документ с невярно съдържание.
Съобразно допуснатата по делото първоначална
единична съдебна автотехническа експертиза, че общата стойнст на частите и
ремонта необходими за отстараняване на вредите – преден десен фар, възлиза на
сумата 2416,87лв. Вещото лице намира при съпоставяне на причинените вреди и
механизма на произшествието, че възможно да настъпят по степен и по вид от
твърдяното ПТП.
По делото е ангажирана и повторна тричленна
съдебно-автотехническа експертиза, от която се установява, че причинените на
Процесния автомобил увреждания се изразяват в увреждане на лаковото покритие на предния капак в дясно над десния фар;
увреждане (счупване) на прозрачния корпус на десен фар; увреждане на ел.
блокове управляващи светлините на фара. Съгласно заключението стойността на
частите и ремонта, необходим за отстраняване на вредите върху застрахованото
МПС, оценени по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие -
02.01.2019 г., след направено проучване между сервизи притежаващи европейски
сертификат за качество ISO 9001:2008 и такива, които не притежават, възлиза на
сумата от 3067,68лв. с ДДС, а в доверен сервиз – 1657,17лв. Вещите лица
заключват, че може да се
твърди, че вредите по лекия автомобил са в причинно-следствена връзка с
механизма на настъпилото застрахователно събитие. Имайки предвид че допустимата
максимална скорост на магистралата е 140 км/ч., всеки твърд предмет с
големината на "орех" на който е придадена допълнителна кинетична
енергия, би могъл да разруши (счупи) материала, от който е изграден фарът на
всяко МПС, движещо се по магистралата при директен контакт. В съдебно
заседание, вещите лица категорично сочат, че птицата следва да се приеме като
твърд педмет, както е посочено в заключението. Сочат, че е напълно възможно при
удар с птица да бъдат увредени два детайла, като е възможно и счупена част от
самия детайл, който е с твърди ръбове може да увреди лаковото покритие, а не
самата птица. Вещото лице М. посочва, че видимата повърхностан корозия и
окисление по алуминия може да се осъществят и много бързо, като това може да
стане и за няколко часа при нарушена изолация, поради получаване на специфичен
процес „електрохимична корозия“.
По делто са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите Ралица Сашева Попова – съпруга на ищеца и Иван И. Петров – служител
при ответика.
От показанията на свидетеля Попова се установява, че на 02.01.2019 г. при
движението им със собствения на съпруга ѝ лек автомобил по магистрала
Хемус „нещо прелетяло отпред“ и се чул силен звук от удар. Отбили от
магистралата в аварийната лента и установили, че външната част на фара на
автомобила е счупен. Имало следи по самия фар от перушина по външната решетка и
самия фар от ударената птица. Част от фара била счупена и било влязло вътре, но
фарът продълавал да свети. Опитали се да наместят парчето на фара. По-късно
през същия ден и на следващия ден валяло дъжд. Автомбилът бил паркиран на
улицата пред дома им през това време. Два дни след инцидента завели щета при
застрахователя, като било установено, че фарът не свети, разглобили го и го
изпратили в сервиз за вторичен оглед, където установили, че бил пълен с вода.
Фарът спрял да свети на следващия ден след инцидента. Застрахователят отказал
да заплати обезщетение за фара.
От показанията на свидетеля Петров се установява, че в качеството на
експерт при ответника е извършвал оглед на автобила. Установява се, че клиентът
декларирал, че е ударил птица на магистрала Хемус. Ударът бил в страни от
зоната на калника, но нямало следи от птица. В сервиза установили птица върху
радиатора на двигателя, установили и че фарът не свети. Модолът за запалване на фара бил пълен с
вода, имало силна корозия. Отказали да изплатят обезщетение, тъй като тази
корозия не можело да настъпи за два – три дни и не можели да обвържат
увреждането със събитието. Детайлите зад фара били здрави. Намира, че птица не
може да счупи фара, извършили оглед и ответника отказал да заплати обещетение.
Въз основа на изложената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска с правна
квалификация чл.405 КЗ, ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване в процеса
наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните по сключен договор за застраховка „Каско”, с включено покритие
на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на
застрахователното събитие; настъпило застрахователно събитие на сочената дата,
както и че вследствие на събитието е ищецът претърпял твърдяните имуществени
вреди по вид и размер; наличието
на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че ищецът е изправна страна по
договора, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил
задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да му
представи необходимите документи. За отблъскване на исковата претенция в тежест на ответника е да докаже е да докаже изпълнение на
задължението за репариране на претърпените вреди или направените
правоизключващи и правонамаляващи възражения срещу размера на претендираното
обезщетение, в т.ч. че е налице изключението по
т. 9.1.16, раздел 1 от общи изключения от ОУ.
Прието
е за безспорно между страните на основние чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК, че между
тях наличието
на сключен договор за имуществено застраховане „Каско+“,
Клауза „Пълно каско“ на собствения на ищеца л.а. *, със срок на
действие от 18.08.2018г. до 17.08.2019г.; че на 04.01.2019 г. застрахователят е
уведомен за настъпило застрахователно събитие на автомагистрала „Хемус“ – удар на птица в автомобила.
От
съвкупния анализ на събраните писмени доказателства и приетото заключение по
допуснатата повторна автотехническа експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява настъпване
на застрахователно събитие на 02.01.2019 г., като резултат от което са
настъпили вреди за ищеца. От показанията на свидетеля Попова, които съдът
кредитира при условията на чл. 172 от ГПК, но им дава вяра, поради това че са
последователни, вътрешнологични, непосредствени и кореспондират на изготвената
по делото повторна съдебна автотехническа експертиза
се установи, че при движение на автомагистрала Хемус в предния десен фар на
автомобила се е ударила птица, която го е увредила. Съдът намира, че
показанията на свидетелката не са в противоречие с показанията на допуснатия на
ответника – Петров, доколкото двамата свидетели излагат впечатления от различни
времеви периоди от време.
На
първо място, Попова непосредствено сред инцидента е възприела, че по счупения
фар има следи от перушина, като разказва, че същият ден и ден след това е
валяло дъжд и автомобилът е бил паркиран на улицата до дома им. От другата
страна, свидетеля Петров излага впечатления едва два дни след инцидента, че по
фара не е имало следи от птица, което е логично същите да са отмити след
двудневно дъждовно време. Освен това, нито се твърди, нито се установява, че
попадналата в радиатора на двигателя птица на автомобила, е тази причинила
увреждането на фара, за да се изключи достоверността на показанията на
свидетеля *. Експертното заключение по допуснатата повторна автотехническа експертиза категорично сочи, че е възможно
от удар от предмет с големина на орех, каквато е птицата, при движение на
магистрала да настъпи твърдяното увреждане на фара. Отделно, вещите лица сочат,
че е възможно при удара да бъде увреден повече от един детайл на автомобила,
т.е. не само признатия от застрахователя увреден преден капак, но и фара на
автомобила.
На
следващо място, твърденията, че в резултат на този инцидент е невъзможно
настъпване на това увреждане са неоснователни. От показанията на свидетеля
Попова се установи, че след установяване на увреждането от птицата върху фара и
неговото счупване, последният е продължил да свети и двамата с ищеца са
продължили по пътя си. Автомобилът с така супения фар е стоял на открито при
дъждовно време в продължение на два дни. Съобразно експертното заключение,
изложено в съдебно заседание на 23.04.2021 г., при разхерматизиране
на фара при наличие на топлинна енергия, е напълно възможно да протекат
специфични химични процеси, т.нар. „електрохимична корозия“, при което да
настъпи окисляване на фара в рамките дори на няколко часа. Ето защо, съдът
намира, че не следва да се кредитират показанията на свидетеля Петров – че не е
възможно такова окисляване да настъпи, още повече, че в тази свидетелят изказва
мнение и предположение, а не свидетелства за възприети конкретни факти, както и
заключението на вещото лице по допуснатата първоначална единична автотехническа експертиза, която сочи, че се изисква дълъг
период от време.
По
изложените съображения и след извършване на съвкупен анализ на посочените
по-горе обстоятелства, съдът намира за доказан твърдения от ищеца механизъм на
причиненото увреждане на 02.01.2019 г. и че от него са настъпили имуществени
вреди, изразяващи се в увреден десен фар.
В
случая не е спорно, че застрахователят е извършил опис на щетите и е образувал
преписка по щета, т.е. същият е бил уведомен за застрахователната претенция на
ищеца, поради което е допустимо да се ангажира неговата отговорност за
настъпилото увреждане.
Следващият
спорен по делото въпрос е дължимостта на застрахователното обезщетение и в
какъв размер следва да бъде определено дължимото застрахователно обезщетение.
За
да обоснове недължимост на претендираното обезщетение ответникът се е позовал
на разпоредби от ОУ.
В
случая ищецът претендира заплащане на обезщетение за увреждане на преден десен
фар, настъпило в резултат на удар от птица, като застрахователят е обосновал
отказа си, позовавайки се на т. 9.1.9.
представените Общи условия на застрахователя, предпоставяща
наличие на опит за измама или измама на застрахователя, в т.ч. деклариране на
обстоятелства от застрахования или негов представител, различни от действително
случилото се и /или представи документ с невярно съдържание.
Както се коментира по-горе от анализа на събраните
по делото доказателства се установи, че изложените от ищеца обстоятелства
напълно кореспондират на посочените пред застрахователя, поради което съдът
намира, че не е налице изключението за покрит застрахователен риск. Не са
ангажира доказателства за наличие на опит за измама или измама на
застрахователя, поради което това възражение на ответника е неоснователно.
Съгласно
разпоредбата на чл.386, ал.1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). По аргумент на втората алинея на цитираната разпоредба
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Съобразно трайната съдебна практика обезщетението по
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда,
който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането (в този смисъл решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. №
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение №
167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г. на ВКС, II т.о. и др. ,
актуална и след влизане в сила на Кодекса за
застраховането от 01.01.2016
г.). Обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята
стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със
същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и коефициент за
овехтяване.
В случая от изслушаната в съдебно заседание повторната САТЕ се
установява, че средните пазарни цени за увредените части и за труд възлизат на 3067,68
лева. Тъй като действителната стойност на вредата следва да
бъде съизмерима със средните пазарни цени съдът намира, че дължимото
обезщетение в настоящата хипотеза следва да се изчисли на средната стойност
между цената на средната стойност за труд и материали в
сертифицирани сервизи и такива, които не притежават сертификат, поради което
съобразно изчисленията на вещото лице възлиза в размер на 3067,68лв., в чиито размер следва да се определи
дължимото обезщетение. Съдът намира, че вещите лица са отговорили след
всестранно и пълно изследване на приложимите към спора пазарни цени, поради
което и не кредитира заключението по първоначалната експертиза, сочеща стойност
от 2416,87лв.
Следва да се отбележи, че в случая ищеца е предоставил автомобила
за отремонтиране в Доверен сервиз – „* на застрахователя, съобразно договорките между страните и е сторил
разходи за отремонтирането в размер на 1880 лв. на
18.01.2019 г., за което е представил и доказателства, поради което и
възраженията на ответника в този смисъл са неоснователни. Ето защо,
действителната вреда за ищеца възлиза на заплатената от него сума в размер на
1880лв., която следва да бъде репарирана от ответника.
По
изложените съображения, предявеният иск за изплащане на застрахователно
обезщетение е основателен и следва да бъде уважен в заявения размер от 1880 лева, като претендираната сума бъде присъдена,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
30.06.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното
искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер от 540,20 лв., от
които 75,20лв. заплатена държавна такса, 365лв. адвокатско възнаграждение и
100лв. депозит за САТЕ. Следва да се отбележи, че внесената в повече от ищеца
сума по допуснатата първоначална САТЕ с платежно нареждане от 04.11.2020 г., не
следва да се възлага на ответната страна, доколкото недължимо платените такива (на
страната е указано заплащане на 100лв. и в този размер е изплатено
възнаграждение на вещото лице от общо 200лв. от внесения по 100лв. депозит от
всяка от страните), не съставляват разход в производството, тъй като подлежат
на връщане при поискване от страната.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „*, със седалище и адрес на управление ***, р-н *, да заплати на Г.С.П., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 1880 лв. (хиляда осемстотин и осемдесет лева),
представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществено
застраховане „Каско на МПС” от 14.08.2018 г. за
вреди- счупен преден десен фар, от настъпило застрахователно събитие на
02.01.2019 г. на л.а. *, вследствие на удар на птица при движение на автомагистрала
„Хемус“, представляващо покрит застрахователен риск по застрахователна полица №
* от 18.08.2018г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 30.06.2020г., до окончателното й заплащане, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ
ОСЪЖДА „*,
със седалище и адрес на управление ***, р-н *, да заплати на Г.С.П., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 540,20 лв. (петстотин и четиридесет лева и двадесет
стотинки), представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Присъдената сума може да
бъде заплатена по посочения от ищеца начин: по банкова сметка ***: ***, разкрита в „* с
титуляр Г.С.П..
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7,
ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: