№ 238
гр. Варна, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мила Й. К.
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Мила Й. К. Търговско дело № 20243100900414
по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 от ГПК.
Производството е образувано по предявени иск от „ДИНИПО” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Младежка” № 142, бл. 55, вх. А, ет. З, ап. 9, представлявано от управителя
Д.Н.П., чрез пълномощника адв. Н. Т., с който на основание чл. 124 от ГПК е
поискано да бъде прогласено по отношение на АГЕНЦИЯТА ЗА
ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ И КОНТРОЛ, че в полза на Агенцията не
съществува ипотечно право по параграф 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК за вписване
на законна ипотека върху недвижимите имоти на дружеството и за
прогласяване за недействително на учредяването на законните ипотеки за
дължими неизплатени разсрочени вноски по приватизационен договор между
„Албатросинвест – 98” ЕООД и Държавата, представлявана тогава от
Министъра на търговията и туризма като орган по чл. З от ЗППДОбП /отм./,
относно недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, Община Варна, Западна
промишлена зона, ул. „Акад.Курчатов” № 1 и представляващи: СКЛАДОВА
БАЗА - ДВОРНО МЯСТО с площ от 5950 кв.метра, съобразно АЧДС № 154 от
08.05.1997 г., а по скица от 5881 кв.метра, представлявали при придобиването
от ищеца УПИ IX-1682 в кв. 46 по плана на ЗПЗ на гр. Варна, ведно с
построените в това дворно място СКЛАД № 1 - едноетажна сграда с площ от
906 кв.метра, СКЛАД № 2 - едноетажна сграда с площ от 392 кв.метра,
СКЛАД № 3 - едноетажна сграда с площ от 130 кв.метра., който имот сега е
ПИ с идентификатор ****** по КККР на гр. Варна.
1
В исковата молба е изложено, че ищецът е ипотекарен длъжник по
повод изпълнителен лист, издаден на 29.02.2006 г. срещу дружеството
„АЛБАТРОСИНВЕСТ-98“ ЕООД, заличено понастоящем след проведено
производство по несъстоятелност. Сочи, че сумата от 43328.00 щатски долара
представлявала сбор от дължими разсрочени вноски, ведно с договорното
увеличение след изтичане на гратисен период по приватизационен договор от
17.02.1999 г. за продажба на 80% от капитала на „АЛБАТРОС КОМЕРС“
ЕООД. Оспорва съществуването на процесното вземане на основание факти,
настъпили след издаване на изпълнителния лист. Твърди се в исковата молба,
че дружеството придобило процесния недвижим имот чрез покупко-продажба
с нотариален акт № 111, том I, нот. дело № 103 от 2005 г. на нотариус Н. Д..
Ищецът сочи, че при извършване на приватизацията на „АЛБАТРОС
КОМЕРС“ ЕООД по реда на чл. 25, ал. 2 ЗППДОбП /отм./, при продажбата на
първата част в размер на 80% от капитала на същото била учредена ипотека в
размер на 375000.00 щатски долара в полза на продавача върху недвижими
имоти, без да е посочено чия собственост са същите. На 17.02.1999 г. било
съставено пълномощно рег. № 576/17.02.1999 г. на нотариус И.Д. в полза на
купувача с цел извършването на правните и фактически действия по
учредяването на ипотеката.
С молба с нотариална заверка на подписа рег. № 2624/15.04.1999 г. на
нотариус Д.С. оправомощеното лице поискало вписването на ипотека върху
няколко недвижими имота за обезпечаване само на неизплатената част от
главницата по договора в размер на 337500.00 щатски долара. Във връзка с
посоченото обстоятелство, ищецът твърди, че ипотеката е недействителна
поради липса на индивидуализиращи данни относно кредитор, вземане,
длъжник и т. н., което влече същия резултат и по отношение на
принудителното изпълнение. Впоследствие, на 19.04.2002 г. ищецът твърди,
че бил осъществен опит да бъде санирана и продължена вписаната ипотека,
което, предвид твърдяната нищожност на първоначалното вписване, счита
също за нищожно. В допълнение, ищецът излага, че след присъединяването на
Република България към ЕС, българската държава била длъжна да приведе
своите закони в унисон с европейското законодателство, с което обосновава
извод за противоречие на §8 от ПР на ЗИД ЗПСК /отменена/ на правото на ЕС,
а по-конкретно - на ограничението по §63, §1 ДФЕС, поради което учредените
ипотеки въз основа на националната разпоредба били недействителни. Твърди
първоначалната липса на основание за вписване на ипотеката. Поддържа, че
заличаването на търговеца „АЛБАТРОСИНВЕСТ-98“ ЕООД води до
погасяване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност
вземания, а оттам и на учредената за тяхното обезпечаване ипотека. Искането
е за постановяване на решение, с което да бъде уважен предявеният
установителен иск.
В срока по чл. 367 ГПК е постъпил отговор вх. № 23964/27.09.2024 Г.
от АППК, с който ответникът излага становище за неоснователност на
наведените в исковата молба твърдения. На първо място, посочено е, че
2
производството по предявените искове е недопустимо, което е аргументирано
с твърдения за наличието на влязло в сила Определение № 405/30.06.2022 г.,
постановено по т. д. № 1930/2021 г. по описа на ВКС, с което не е допуснато
касационно обжалване на Решение № 260095/28.05.2021 г. по в. т. д. №
639/2020 г. по описа на ВнАС, с което е потвърдено Решение №
260223/04.09.2020 г. по т. д. № 1319/2019 г. по описа на ВОС. С оглед
формираната сила на присъдено нещо, ответникът обуславя извод за
недопустимост на настоящото производство. На второ място, ответникът
навежда твърдения за нередовност на исковата молба, изразяваща се в
неяснота в петитума на исковата молба.
По отношение на основателността, ответникът излага становище за
неоснователност и недоказаност на исковата претенция поради липса на
доказателства за твърдяната нищожност на процесното ипотечно
правоотношение. Сочи, че не били налице предпоставките по чл. 170 ЗЗД.
Твърди, че вписването на ипотеката е извършено през време на действие на
различна правна уредба, която регулира аналогични на процесните
правоотношения. На изложените в отговора възражения отправя искане за
отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът „АЛБАТРОС КОМЕРС“ ЕООД не
е подал отговор на исковата молба.
В срока по чл. 372 ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба,
с която поддържа първоначално депозираната и оспорва релевираните от
ответника възражения.
В срока по чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор на исковата
молба от ответника АППК, в който ответникът поддържа изложеното в
първоначалния отговор.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца адв. Н. Т.
поддържа така предявения иск и моли за неговото уважаване. Претендира
присъждане на направените по делото разноски. Представя списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът АППК не изпраща представител. По
делото е представено писмено становище, с което моли да бъде прекратено
производството по делото като недопустимо, а в случай, че това не бъде
възприето от съда, моли за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен
и недоказан. Претендира присъждане на разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по реда
на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът „АЛБАТРОС КОМЕРС“ ЕООД не
изпраща представител.
Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства
и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК,
3
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 111, том
I, рег. № 1599, дело № 103/2005 г. на Н. Д. – нотариус с район на действие
района на РС – Варна, вписан под № 484 в регистъра на Нотариалната камара,
„ДИНИПО” ЕООД е закупило от „АЛБАТРОС КОМЕРС“ ЕООД следните
недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, Община Варна, Западна
промишлена зона, ул. „Акад.Курчатов” № 1 и представляващи: СКЛАДОВА
БАЗА - ДВОРНО МЯСТО с площ от 5950 кв.метра, съобразно АЧДС № 154 от
08.05.1997 г., а по скица от 5881 кв.метра, представлявали при придобиването
от ищеца УПИ IX-1682 в кв. 46 по плана на ЗПЗ на гр. Варна, ведно с
построените в това дворно място СКЛАД № 1 - едноетажна сграда с площ от
906 кв.метра, СКЛАД № 2 - едноетажна сграда с площ от 392 кв.метра,
СКЛАД № 3 - едноетажна сграда с площ от 130 кв.метра., който имот сега е
ПИ с идентификатор ****** по КККР на гр. Варна. В нотариалния акт
изрично е отбелязано, че дружеството-продавач заявява, че върху продаваните
имоти е учредена ипотека, вписана в книгите по вписванията при Службата по
вписванията при Районен съд – Варна, с вх. рег. № 3159/16.04.1999 г., том I, №
102 за обезпечаване на задълженията на продавача към Министерството на
търговията и туризма за заплащане на задължения по договор за
приватизационна продажба от 17.02.1999 г. до окончателното изплащане на
цената по договора в размер на 375 000 щатски долара. От доказателствата по
делото се установява, че на 17.02.1999 г. е бил сключен договор между
Министъра на търговията и туризма, в качеството му на орган по чл. З, ал. 1, т.
1 от ЗППДОбП /отм./ – като продавач и „Албатросинвест – 98” ЕООД, гр.
Варна – като купувач. С този договор, на основание чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 25, ал.
2, т. 2 и ал. 3 от ЗППДОбП /отм./ и § 12, ал. 2 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./,
продавачът е продал на купувача 950 дяла, представляващи 80 на сто от
капитала на „АЛБАТРОС КОМЕРС“ ЕООД – гр. Варна, за сумата от 375 000
щатски долара или левовата им равностойност, изчислена по курса на БНБ
към датата на съответното плащане. Конкретният начин на плащане е посочен
в чл. 4 от договора, съгласно който плащането е разсрочено на определени
периоди и вноски. Във връзка с това, в чл. 6, ал. 1 от договора е посочено, че
до окончателното плащане на цената по чл. 3 от договора в сроковете и по
начина, определени в чл. 4 от договора, в полза на продавача се учредява
ипотека върху недвижими имоти на дружеството. С последващ договор за
приватизационна продажба от 24.04.2000 г. „Албатросинвест – 98” ЕООД и
придобило и останалите 20 на сто от капитала на „АЛБАТРОС КОМЕРС“
ЕООД за сумата от 93 947 щатски долара. С молба вх. рег. № 3159/1999 г. на
Министъра на търговията и туризма, в качеството му на орган, упражняващ
правата на Държавата в „АЛБАТРОС КОМЕРС“ ЕООД, е поискано вписване
на законна ипотека за обезпечаване на вземанията на продавача по договора от
17.02.1999 г. върху конкретно посочените в нея имоти, собственост на
„АЛБАТРОС КОМЕРС“ ЕООД. Вписването е било поискано на основание чл.
25, ал. 2 от ЗППДОбП /отм./ и е било извършено в том I, № 102, вх. рег.
4
3159/1999 г. на Служба по вписвания при РС - Варна. В последствие с молба
изх. № 11-00-671/10.03.2009 г., подадена от Агенцията за
следприватизационен контрол, е било направено искане за подновяване на
ипотеката, като същото е вписано на 13.03.2009 г. в том I, № 45, вх. рег. 4512
на Службата по вписванията при РС – Варна. Последното подновяване на
ипотеката е направено въз основа на молба изх. № 92-00-10-60/24.01.2019 г.,
подадена от Агенцията за следприватизационен контрол. Тъй като
„Албатросинвест – 98” ЕООД не е изпълнявало задълженията си за заплащане
на цената по договора за приватизационна продажба, за събирането на същата
е било образувано изп. дело № 20197180400130 по описа на ЧСИ С.К.-Д., рег.
№ 718, с район на действие - ОС Варна, като по него е вписана възбрана върху
имота, предмет на горепосочената ипотека, който към този момент вече е бил
собственост на „ДИНИПО” ЕООД.
От така установените факти по делото е видно, че върху имота, който
„ДИНИПО” ЕООД е придобило в собственост от „АЛБАТРОС КОМЕРС“
ЕООД е била вписана законна ипотека, която обаче е била не за задължения на
второто дружество, а за задължения на трето лице - „Албатросинвест – 98”
ЕООД, които това дружество е имало за заплащане на цената по
приватизационния договор от 17.02.1999 г. към органа по приватизацията.
Към момента на вписването на законната ипотека е действала разпоредбата на
чл. 25, ал. 5 от ЗППДОбП /отм./, съгласно която в случаите по ал. 3 /при
разсрочено плащане на цената/ задължително се обезпечава плащането на
неплатената част от цената, като учредяването и заличаването на залог или
ипотека се освобождават от държавни такси. Тази разпоредба първоначално е
била ал. 4 на чл. 25 от ЗППДОбП /отм./, като в нея е било предвидено, че в
случаите на разсрочено плащане на цената незаплатената част от нея
задължително се обезпечава със законна ипотека върху недвижими имоти,
собственост на приватизираното дружество. ЗППДОбП е отменен със Закона
за приватизация и следприватизационния контрол /ЗПСК/, като в § 11а от ДР
на същия е предвиден, че в случаите, когато има сключени приватизационни
сделки при условията на разсрочено плащане по чл. 25, ал. 3 от ЗППДОбП
/отм./, задължително се прилагат разпоредбите на чл. 25, ал. 3, т. 3, 4 и 5, ал. 4
и 5 от същия закон.
В последствие, в § 8 от ПЗРЗИДЗПСК /обн. ДВ, бр. 72/2006 г./ е
посочено, че за приватизационни договори, по които има неизпълнени в срок
задължения, АПСПК може да предприема необходимите действия за
учредяване на законна ипотека или налагане на обезпечителни мерки по чл.
397 от ГПК върху имуществото на приватизираното дружество и върху
имуществото на купувача, а в случаите по чл. 25 и чл. 35 от отменения
ЗППДОбП, върху имуществото на приватизираното дружество. От всичко
това следва, че законната ипотека върху имуществото на „АЛБАТРОС
КОМЕРС“ ЕООД е вписана на основание чл. 25, ал. 5 от ЗППДОбП /отм./, но
не като обезпечение за задължения на дружеството, а като обезпечение на
задължението на трето лице - „Албатросинвест – 98” ЕООД. При това, тази
5
ипотека е учредена и вписана без съгласието на „АЛБАТРОС КОМЕРС“
ЕООД. Основателен е наведения от АППК довод, че към момента на
учредяването и вписването на законната ипотека разпоредбата на § 8 от
ПЗРЗИДЗПСК не е била действаща. Това обаче не води до недопустимост или
неоснователност на иска, тъй като се касае за приложим към съответните
факти закон, издирването на който е задължение на съда, а не на страните.
Поради това посочването на грешната разпоредба от някоя от тях не обвързва
съда да разреши спора в съответствие с посочената разпоредба, а не с оглед
действително приложимата такава. Освен това, следва да се има предвид, че
разпоредбата на § 8 от ПЗРЗИДЗПСК е била в сила при първото подновяване
на вписването на ипотеката, доколкото е отменена с ДВ, бр. 34/2015 г.
С оглед на предмета на иска, неоснователни са наведените от АППК
доводи, че иска е недопустим, доколкото е налице на сила на присъдено нещо
въз основа на Решение № 260223/04.09.2020 г. на Окръжен съд – Варна,
постановено по т.д. № 1319/2019 г., което е влязло в сила на 30.06.2022 г.,
когато е постановено Определение № 405 от посочената дата по т.д. №
1930/2021 г. по описа на ВКС, ТК, Второ т.о. С посоченото определение не е
допуснато касационно обжалване на Решение № 260095/28.05.2021 г. на
Апелативен съд – Варна, постановено по възз.т.д. № 639/2020 г., с което е
потвърдено решението на Окръжен съд – Варна. С последното е отхвърлен
предявеният от „ДИНИПО” ЕООД срещу АППК иск с правно основание чл.
439, ал. 1 от ГПК за установяване, че в полза на Агенцията не съществува
право на принудително изпълнение за сумата от 43 328 щатски долара,
представляваща част от вземането за главница по издаден изпълнителен лист
по т.д. № 769/2004 г. по описа на ОС – Варна, ТО, въз основа на който е
образувано изп.д. № 2012808040006 на ЧСИ № 808, преобразувано в изп.д. №
130/2019 г. на ЧСИ С.Д.. Касае се за съществуване на вземането, обезпечено с
оспорваната в настоящото производство законна ипотека, а не за
действителността на същата, която е предмет на настоящото производство.
Налице са две различни правоотношения, поради което това, което е предмет
на настоящото производство не е обхванато от силата на присъдено нещо по
т.д. № 1319/2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Предвид на това, искът
следва да бъде разгледан по съществото си.
В тази връзка е неоснователен наведения от ищеца довод, че законната
ипотека е погасена, тъй като е погасено задължението, което тя обезпечава.
Действително, с Решение № 85/27.07.2023 г., постановено по т.д. № 163/2021 г.
на Окръжен съд – Добрич, е постановено прекратяване на производството по
несъстоятелност на „Албатросинвест – 98” ЕООД, след като същото е било
спряно по реда на чл. 632 от ТЗ, като дружеството е заличено от регистъра.
Съгласно чл. 739, ал. 1 от ТЗ, непредявените в производството по
несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Това правило
се прилага и за предявените в производството по несъстоятелност вземания за
частта, в която същите не са били удовлетворени. В случая обаче, доколкото
така учредената върху имуществото на „АЛБАТРОС КОМЕРС“ ЕООД
6
законна ипотека за задължения на „Албатросинвест – 98” ЕООД може да се
разглежда като ипотека, дадена от трето лице за задължения на длъжника,
приложение следва да намери правилото на чл. 739, ал. 2 от ТЗ, съгласно което
неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания не се
погасяват в случаите, когато за обезпечаване на същите са учредени
обезпечения от трети лица. Следва обаче да се има предвид, че правилото на
чл. 25, ал. 5 от ЗППДОбП /отм./ е аналогично с правилото на § 8 от
ПЗРЗИДЗПСК, в случаите, когато обезпечението се учредява върху
имущество на привитизираното дружество. И двете разпоредби предвиждат
възможност на органа по приватизацията да учреди законна ипотека или залог
върху имущество на приватизираното дружество, но не за негови задължения,
а за задължения на трето лице – купувача по приватизационния договор.
Поради това, установената във връзка с § 8 от ПЗРЗИДЗПСК съдебна
практика на общо основание може да намери приложение и по отношение на
чл. 25, ал. 5 от ЗППДОбП /отм./ в случаите, когато въз основа на него се
учредява обезпечение върху имуществото на приватизираното дружество. По
отношение на двете разпоредби следва да се има предвид, че чл. 168 от ЗЗД
дава възможност за учредяване на законна ипотека само върху имуществото
на задълженото лице, но не и върху имуществата на трети лица, различни от
него. Чрез учредяване и вписване на законна ипотека върху имуществото на
приватизираното дружество за задължения на купувача се налага тежест върху
имущество на лице, което поначало не е задължено. Това от своя страна води
до ограничаване на възможностите, които собствениците на приватизираното
дружество, включително и тези след купувача по приватизационния договор,
имат по отношение на ипотекираното имущество – да го използват, да се
разпореждат с него, да извличат ползи от същото и др. Това, от една страна,
води до ограничаване на правата на тези собственици, а от друга страна, води
до създаване на възможност на Държавата да събира вземанията си от лице,
което не е реален длъжник по договора за приватизация. Последното поставя
Държавата в по-благоприятно положение от кредиторите на приватизираното
дружество, доколкото обезпеченото с ипотека вземане се ползва с привилегия.
Създава се една допълнителна възможност Държавата да събере вземанията
си по договора за приватизация от трето лице, което не е страна, а оттам - и
длъжник по приватизационния договор. За посоченото предимство на
Държавата обаче не съществуват основания, които да я поставят в по-
благоприятно положение спрямо кредиторите на приватизираното дружество,
които основания да бъдат извлечени от естеството на правоотношенията по
приватизационния договор. Във връзка с това, предимството нарушава
разпоредбата на чл. 63, § 1 от ДФЕС /предишен чл. 56 от ДЕО/, съгласно която
в рамките на глава „Капитали и плащания“ от Договора, всички ограничения
върху движението на капитали между държавите–членки и между държавите-
членки и трети страни се забраняват. Възможността на държавата чрез
едностранно изявление да учреди законна ипотека върху имущество на
незадължено лице за обезпечаване на задължения на трето лице, без за това да
7
има съществуващи основания, ограничава възможността на съответното лице
да управлява и да се разпорежда с имуществото си и създава неоправдано
предимство на държавата спрямо останалите, като случаят не попада в
приложното поле на чл. 65, §1, б. „б“ от ДФЕС. Поради това, правилото на § 8
от ПЗРЗИДЗПСК противоречи на правото на ЕС и поради тази причина не
следва да бъде прилагано. Във връзка с това Решение № 37/30.06.2017 г.,
постановено по т.д. № 2637/2014 г., Решение № 60175/09.09.2022 г.,
постановено по т.д. № 2415/2020 г., двете по описа на ВКС, ТК, Първо т.о.,
Решение № 147/27.01.2016 г., постановено по т.д. № 3013/2013 г. по описа
на ВКС, ТК, Второ т.о. и Решение № 14/15.02.2021 г. по гр.д. № 5165/2016 г.
по описа на ВКС, ГК, Четвърто г.о., като приложението на разпоредбите
обосновава отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на
правото на ЕС. Това следва и за правилото на чл. 25, ал. 5 от ЗППДОбП /отм./,
предвид посочените по-горе сходства между разпоредбите. Още повече, че
съгласно §11а от ДР на ЗПСК, правилото на чл. 25, ал. 5 от ЗППДОбП /отм./
продължава да се прилага и при действието на новия закон за договорите,
сключени при действието на отменения такъв. Двете разпоредби са приети
преди влизането на България в ЕС през 2007 г. Поради това, приложението на
двете разпоредби следва да бъде изключено в случаите, когато юридическите
факти са се осъществили след влизането на Република България в ЕС. Що се
отнася до заварените положения, какъвто е и настоящия случай, то от
посочения момент действието на вписаните законни ипотеки следва да се
счита отпаднало. Дори и да не бъде прието това становище, то следва да се
има предвид, че ипотеката, включително и законната такава, има срок на
вписване 10 години, след изтичането на който срок ипотеката губи действието
си, освен ако не бъде подновена. В случая са налице две такива подновявания,
като първото е извършено през 2009 г., т.е. след влизането на България в ЕС и
при действието на § 8 от ПЗРЗИДЗПСК. От това следва, че самото
подновяване на ипотеката противоречи на правото на ЕС и следва да се счита
недействително, а оттам и самата ипотека следва да се счита недействителна.
С оглед на всичко гореизложено, така предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен както по отношения на АГЕНЦИЯТА ЗА
ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ И КОНТРОЛ, така и по отношение
„АЛБАТРОС КОМЕРС“ ЕООД. Това следва от обстоятелството, че
посоченото дружество се явява задължено лице-ипотекарен длъжник по
законната ипотека. Обикновено като страна по спора би следвало да участва и
лицето, което се ползва от законната ипотека, а именно – купувача по
приватизационния договор. В случая обаче това е невъзможно, доколкото този
купувач - „Албатросинвест – 98” ЕООД е заличен от търговския регистър без
правоприемство.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и
доказани разноски съразмерно с уважената част от иска. Представен е списък
по чл. 80 от ГПК /л. 414 от делото на ВОС/, видно от който е направено искане
8
за присъждане на разноски за внесена държавна такса в размер на 3130,50 л. и
за адвокатско възнаграждение в размер на 9800 лв., за което е представен
договор за правна помощ, в който е инкорпорирана и разписка за плащането
му.
Ответникът АППК е направил своевременно възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК,
което съдът намира за основателно. Съгласно Решение на СЕС от 25.01.24 г.
по дело С-438/22 г., съдът не е обвързан от минималните размери на
адвокатските възнаграждения, установени в Наредба № 1/09.07.2004 г. на
Висшия адвокатски съвет, а следва да определи адвокатското възнаграждение,
като се съобрази с действителната фактическа и правна сложност на делото,
както и с обема на извършената работа. В конкретния случай, вземайки
предвид фактическата и правна сложност на делото, фактът, че същото е
приключило в едно съдебно заседание, а също така и обстоятелството, че по
отношение на недействителността на спорната ипотека е налице трайна
съдебна практика, съдът намира, че действително дължимото се адвокатско
възнаграждение е в размер на 3200 лв.
Предвид на горното и с оглед изхода на делото, АППК следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата от общо 6330,50 лв. разноски по делото,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ДИНИПО”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Младежка” № 142, бл. 55, вх. А, ет. З, ап. 9, представлявано от управителя
Д.Н.П., срещу АГЕНЦИЯТА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ И
КОНТРОЛ, Булстат *********, гр. София, ул. „Врабча“ № 23 и „АЛБАТРОС
КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, „Акад.Курчатов” № 1, иск с правно основание чл. 124 от ГПК, че в
полза на Агенцията не съществува ипотечно право по § 8 от ПР на ЗИД на
ЗПСК за вписване на законна ипотека върху недвижимите имоти на
„АЛБАТРОС КОМЕРС“ ЕООД, като ПРОГЛАСЯВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛНО учредяването на законната ипотека за дължими
неизплатени разсрочени вноски по приватизационен договор между
„Албатросинвест – 98” ЕООД и Държавата, представлявана тогава от
Министъра на търговията и туризма като орган по чл. З от ЗППДОбП /отм./,
относно недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, Община Варна, Западна
промишлена зона, ул. „Акад.Курчатов” № 1 и представляващи: СКЛАДОВА
БАЗА - ДВОРНО МЯСТО с площ от 5950 кв.метра, съобразно АЧДС № 154 от
08.05.1997 г., а по скица от 5881 кв.метра, представлявали при придобиването
от ищеца УПИ IX-1682 в кв. 46 по плана на ЗПЗ на гр. Варна, ведно с
9
построените в това дворно място СКЛАД № 1 - едноетажна сграда с площ от
906 кв.метра, СКЛАД № 2 - едноетажна сграда с площ от 392 кв.метра,
СКЛАД № 3 - едноетажна сграда с площ от 130 кв.метра., който имот сега е
ПИ с идентификатор ****** по КККР на гр. Варна.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯТА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ И
КОНТРОЛ, Булстат *********, гр. София, ул. „Врабча“ № 23, да заплати на
„ДИНИПО” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Младежка” № 142, бл. 55, вх. А, ет. З, ап. 9, сумата от 6330,50 лв.
/шест хиляди триста и тридесет лева и петдесет стотинки/, представляваща
разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен
съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от същото
на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10