Решение по дело №620/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 420
Дата: 13 юли 2020 г. (в сила от 11 ноември 2020 г.)
Съдия: Елисавета Йорданова Радина
Дело: 20205220200620
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Пазарджик

13,07,2020г

  В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

        Пазарджишкият  районен съд,  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното

заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:                                                                                                                                                                             

                           Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

 

при секретаря Х. В , като разгледа докладваното от районен съдия  РАДИНА анд № 620/20. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството  по реда на  чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на “ПФБ П.Ф.Б.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: село Варвара, обл. Пазарджик, представлявано от управителя В.П.Ф. срещу Наказателно постановление №        13- 00 1983/07.04.2020 г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Пазарджик, с което на жалбоподателя на основание чл.416 ал.5 КТ вр. с чл.413, ал.2 КТ е наложена в качеството му на работодател санкция в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева.

 С  жалбата се изразява недоволство от атакуваното НП и се иска отмяната му с твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон.

 В съдебно заседание дружеството, чрез своя процесуален представител, иска да се отмени НП като неправилно и незаконосъобразно. 

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, настоява да се потвърди НП.

Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

В началото на 2019г. св. Д. и негови колеги извършили проверка на леярски цех в с. Варвара, стопанисван от дружеството - жалбоподател. Одкято обхождали помещението свидетелят забелязал, че в края на цеха има обособена ниша в помещението, без да е функционално отделена от останалата част, в която на маса бил поставен команден блок на радиоуправляем мостов кран. Същият бил безнадзорен, с него към момента не работел оператор и така, както бил оставен - бил напълно достъпен за останалите работници, които извършвали дейността си в цеха. Поради това и св. Д. издал предписание „командните блокове на радиоуправляемите кранове да се съхраняват на недостъпно място, след приключване на работа с тях“. Предписанието имало срок за изпълнение, но инспектори от ДИТ не осъществили последващ контрол по изпълнението му.

Почти година по-късно и на 29,01,20г. в цеха била извършена нова фактическа проверка, на която също присъствал инспектор от ДИТ Пазарджик св .Д.. При обхода на помещението той отново констатирал , че в нишата, която не била функционално обособена отделно от останалото помещение, се намирал отново един команднен блок на радиоуправляем кран, който не се ползвал към момента, но бил достъпен за останалите ползващи помещението.

Поради това и свидетелят съставил в присъствието на законовия представителна дружеството процесния акт за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във връзка с чл.77, т. 5 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения. Актът е надлежно предявен и е връчен препис, а въз основа на него е издадено обжалваното НП.

Неоснователни са всички критики досежно процесуалната неизправност на акта и НП. описанието на обстоятелствата, при които е извършено нарушението е достатъчно по обем и яснота. Правната квалификация също неоснователно се критикува, като съответно на обстоятелството, че отговорен за изпълнение на процесното задължение по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд е работодателят е посочената норма на чл. 16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ към която е „привързана“ и специалната норма, установяваща конкретното изискване за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения - чл. 77, ал.т.6 от едноименната Наредба.

Спазена е била процедурата по съставяне/издаване, предявяване и връчване на административните актове, като при цялостния контрол Съдът не установи процесуална порочност на който е да е от тях.

По същество - нарушението е напълно доказано. Пълноценни са показанията на актосъставителя, предвид тяхната детайлност и убедителност , а и съответствието им с други доказателствени средства. Установи се от разказа на Д. и протокола на л. 24, че на 08,01,2019г. действително била извършена първата проверка от инспектори на ДИТ в цеха във Варвара, стопанисван от дружеството-жалбоподател. При тази проверка било установено, че в края на цеха има обособена ниша в помещението, без да е функционално отделена от останалата част, в която на маса бил поставен команден блок на радиоуправляем мостов кран. С него към момента не работел оператор и така, както бил оставен - бил напълно достъпен за останалите работници, които извършвали дейността си в цеха. Поради това и св. Д. издал предписание „командните блокове на радиоуправляемите кранове да се съхраняват на недостъпно място, след приключване на работа с тях“ - л. 25, т.6 от протокола. Срокът на изпълнение за това задължително предписание бил 28,02,19г., но инспекторите от ДИТ не извършили своевременно проверка за изпълнение.

 Нова такава била извършена повече от година по -късно и на 29,01,20г. Констатациите на място били същите - в края на цеха все още имало функционално необособена като отделно ниша, в бил поставен команден блок на радиоуправляем мостов кран. И към този момент с него не работел оператор и така, както бил оставен - бил напълно достъпен за останалите работници, които извършвали дейността си в цеха.

Възразява се от защитата,че отговорност за съхранението на този блок следва да носи операторът и това по същество е вярно, но то не води до претендираните последици. На първо място представените заповеди на л. 22 и 23 с дати на издаването им предхождащи проверката  не са били предоставени на инспектора Д. по време на извършената от него фактическа и документална проверка и това поражда сериозни съмнения относно достоверността на датите на създаването им.  От друга страна, дори и те да са достоверни -  с тях работодателят е фиксирал лицата, които носят отговорност за експлоатиране на повдигателните съоръжения и им е приписал задължение за надлежно и нормативно-съобразено съхранение на командните блокове за тях. С издаването на тези заповеди обаче неговите задължения не отпадат, респ. той не се освобождава от отговорност, тъй като целеният от ЗЗБУТ резултат е не формалното изпълнение , а реалното на задължения, които са пряко свързани с безопасността на работещите. Иначе казано без значение за отговорността, която грози работодателят е предприетата от него инициатива да обезпечи изпълнението на задълженията, ако реално не е стигнало до такова изпълнение.

Настоящият случай представя двукратно проверка, при която контролните органи имат абсолютно едни и същи констатации и дори първият път не прибягват директно към реализиране на административно-наказателна отговорност, а издават предписание на работодателя. Изпълнението му е следвало да стане в рамките на предписания срок , но като резултат - изпълнението по чл. 16 , ал.1 т.6 от ЗЗБУТ е безсрочно и следва да е във всеки момент от дейността. Тази норма задължава работодателят  да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. Видът е мащабите на контрола, неговите конкретни параметри и проявление зависят от дейността, важно е да бъде постигнат резултата - извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. А конкретната работа, която контролът следва да обхване,             също е достатъчно ясно определена, вкл. чрез лицата, които контролът следва да засегне,доколкото те, като   управляващи повдигателните съоръжения и по силата на  чл. 77, ал.1 т.5 Наредбата - по са длъжни - да съхраняват на недостъпно място командните блокове на радиоуправляемите кранове след приключване на работата с тях.

Факт е, че на достъпно за лицата, които не са оторизирани по чл. 77, ал.1 от Наредбата, място се е намирал двукратно команден блок на радиоуправляем кран, който се ползва за пренасяне на тежки товари ( вкл. половин тон). Както съвсем нагледно обясни Д., при тази достъпност, натискането само на един бутон от този оставен безотговорно кран, може да доведе до падане на тежки товари или тяхното небезопасно движение, тъй като само квалифициран оператор може да работи правилно и безопасно с тях. Именно поради сериозните рискове, които крие за здравето и живота на хората ненадлежното съхранение на командните блокове на такива радиоуправляеми кранове, има конкретни изисквания към него , скрепени с отговорност като тази, която е и реализирана.

Нарушението, както става ясно от цитираните горе норми, е правилно квалифицирано  и основателно за него е реализирана отговорност в хипотезата на чл. 414, ал.3 от КТ . Наложената за този работодател имуществена санкция за неизпълнение на посоченото горе задължение си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е в минимален размер от 1500 лева . Това е проява на известен толеранс спрямо дружеството, като се има предвид сериозния риск от неизпълнение на конкретното задължение за безопасни и здравословни и условия на труд и като се има предвид, че констатацията за неизпълнението му е двукратно и след първата - дори и е имало изрично предписание. В настоящия процес обаче, иницииран с жалба на дружеството, отежняване на положението чрез увеличаване на санкцията е недопустимо.  Затова и НП следва да се потвърди.

Предвид този изход и нормата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН - следва в тежест на дружеството-жалбоподател да се присъди претендираното юрисконсултско  възнаграждение, като се определи в минималния размер 80 лева, с оглед проведеното едно открито съдебно заседание и обема на доказателствения материал.

 

  На основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд:

 

                                  

    Р   Е   Ш   И:

 

    ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-00 1983/07.04.2020 г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Пазарджик, с което на“ПФБ П.Ф.Б.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: село Варвара, обл. Пазарджик, представлявано от управителя В.П.Ф. на основание чл.416 ал.5 КТ вр. с чл.413, ал.2 КТ е наложена в качеството му на работодател санкция в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА ПФБ П.Ф.Б.” ЕООД, ЕИК *******, да заплати на ИА“ Главна инспекция по труда“,  ДИТ - Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пазарджик в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.    

                                                                                                                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: