РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Перник, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500030 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 770/24.09.2024 г. по гр.д. № 1372/2024 г. на Пернишки районен съд е
отхвърлен предявеният от Столична община, срещу „ДЛВ" ЕООД, ЕИК ********* иск с
правно основание чл.422 от ГПК – установителен иск за признаване съществуване на
вземане от 2006,34 лева - главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 5889/2023 г. на ПРС, до
окончателното изплащане. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по
делото.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Столична община, с
която се обжалва изцяло постановеното решение, като се твърди, че същото е неправилно и
е постановено в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. За неправилен се сочи извода на съда, че ответникът е
изправна страна и е изпълнил точно и добросъвестно задълженията си по договора, както и
че не отговаря за трамвайното трасе, като се развиват подробни съображения в тази насока.
В продължение за неправилен се сочи и извода на съда, че ответникът няма задължение да
поддържа пътния участък, където е настъпило ПТП. Изразява се несъгласие и с приетото от
1
РС, че възложителят е приел работата по договора без възражение, като допълва, че
абонаментната поддръжка означава постоянно и непрекъсната задължение за поддръжка на
пътния участък. Моли съда за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с
което да бъде уважен предявения иск. Прави се искане за присъждане на сторените по
делото разноски. В условията на евентуалност се моли съда, ако бъде отхвърлена
настоящата жалба, да бъде съобразена при постановяване на решението фактическата и
правна сложност на делото и бъде намалено претендираното адвокатско и юрисконсулско
възнаграждение, в случай че бъде поискано.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната
страна – „ДЛВ" ЕООД, с който същата се оспорва изцяло като неоснователна и недоказана.
Излагат се съображения, че не са налице основанията за отмяна посочени в жалбата, като се
твърди, че постановеното от първата инстанция решение е правилно и законосъобразно. В
продължение за правилно се сочи приетото от съда, че предявената искова претенция е
недоказана. На следващо място счита, че видно от приложени по делото доказателства е, че
не е констатирано каквото и да било некачествено изпълнение на извършените СМР, както и
че няма възложени, въз основа на договор дейности по поддръжка и ремонт на трамвайните
платна и релсовия път по бул. „Шипченски проход“. В заключение се твърди, че решаващият
съд е достигнал до правилни изводи въз основа на което е постановил правилен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, а въззивнта жалба да бъде
отхвърлена. Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция
разноски.
Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна
проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на
обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на решението, въззивният
съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Фактическата обстановка относно релевантните за спора факти е установена от
писмените доказателствата пред РС като от същите е видно, че за поддържане на пътната
инфраструктура Столична община е сключила Договор № С015-РД-55-365/18.06.2015 г. с
ответното дружеството „ДЛВ" ЕООД, като по силата на чл. 1.1. от договора, възложителят -
ищец е възложил на изпълнителя – ответник да извършва на територията на Столична
община - V зона „Райони Искър, Слатина, Кремиковци" дейности по поддържане и текущ
ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения за срок 48 месеца от датата на
регистрационния индекс (чл.3.2. от договора). В договора са предвидени две форми на пътна
поддръжка — абонаментна поддръжка по чл. 1.1.1. и такава след конкретни възлагания – по
чл. 1.1.2. Абонаментната поддръжка по чл. 1.1.1 включва срещу ежемесечно възнаграждение
изпълнителят да поддържа за целия срок на договора постоянно и непрекъснато пътния
участък за посочените в списък- Приложение 11 улици и булеварди в уговореното
състояние, без да е необходимо изрично възлагане (какъвто е редът по чл. 1.1.2). Съгласно
чл. 2.2.2. от договора текущото поддържане включва изброените видове дейности,
2
включително и ремонт на отделни разрушения по пътното платно - дупки, пукнатини,
пропадане, обрушени ръбове и др., както и монтаж и поддържане на оградна мрежа по
обособено трамвайно трасе.
Подаден е иск от ЗАД „АРМЕЕЦ" срещу Столична община с пр. осн. чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ и чл. 86 ЗЗД, по който е образувано гр.д. № 13356/2022 г. на СРС, затова че на
25.04.2017 г. в гр.София, на бул. „Шипченски проход", посока от ул. „Ал. Жендов" към бул.
„Ситняково" е настъпило ПТП с л. а. „Ауди А7", с рег. № ***, който попаднал в
необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно - дупка. От претърпяното
ПТП настъпили щети на посоченото МПС, които били обезщетени по застраховка „Каско".
За изплатеното обезщетение от ЗАД „АРМЕЕЦ" е предявен регрес срещу стопанина на пътя
- Столична община и с участието на трето лице помагач на страна на ответника - „ДЛВ"
ЕООД. С влязло в сила Решение № 11967/07.07.2023 г. по гр.д. № 13356/2022 г. на СРС,
Столична община е осъдена да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ" сумата от 1166,40 лева —
регресно вземане по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, мораторна лихва за периода от 14.03.2019 г. до
14.03.2022 г. в размер на 319,78 лв. и сумата 520,16 лева - разноски по делото, или общо
2006.34 лева. В същото решение по гр.д. № 13356/2022 г. на СРС, съдът установява относно
мястото на настъпване на ПТП, че там има обособено трамвайно трасе, което е разделено от
пътното платно с пътна маркировка „прекъсната линия“, а процесната дупка се намирала
между трамвайното трасе и маркировката.
Съгласно прието пред ПРС писмо изх.№ СОА22ДИ-11-6310-(26)/15.07.2024 г. на
заместник - кмета на Столична община, Направление „Транспорт и градска мобилност“,
„Столичен електротранспорт" ЕАД е с едноличен собственик на капитала Столична община
и извършва профилактика, текуща поддръжка и аварийни ремонти на участъците, попадащи
в сервитута на релсовия път. Дейностите по ремонт на пътните платна, тротоарите; пътните
съоръжения, пътната маркировка и сигнализация се възлагат на трети страни от Столична
община. Към момента на настъпване на процесното ПТП няма данни за възложени от
Столична община, въз основа на договор дейности по поддръжка и ремонт на трамвайните
платна и релсовия път по бул. „Шипченски проход".
Съгласно САТЕ пред РС от извършеното измерване е видно, че трамвайното платно
отговаря на разпоредбите на чл. 76,ал. 1, т.2 и чл. 84, ал.2 и ал. 3 от Наредба РД-02-20-2 от 20
декември 2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на
урбанизираните територии. От приложените по делото материали е видно, че дупката се
намира в обхвата на трамвайното платно.
Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по
смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят приетата за установена от
първоинстанционния съд фактическа обстановка.
По оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства и тълкувайки волята на
страните, изразена в съдържанието на Договор № С015-РД-55-365/18.06.2015 г., както и в
3
частност клаузите на чл. 1.1., чл. 1.1.1 и чл. 2.2.2. на същия във връзка с относимата
нормативна уредба – чл. 131, чл. 132, чл. 134 от Наредба РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. за
планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните
територии, обуславя извода на въззивния съд, че участъкът от пътя, където е настъпило
процесното ПТП не попада в обхвата на абонаментна поддръжка по чл. 1.1.1. от процесния
договор, като място на действие. Това е така, защото трамвайният релсов път и ходовата
част на трамваен подвижен състав се подчиняват на различни нормативни документи, които
са издавани в различни години и са отразявали различни държавни и международни
изисквания в тази област. Независимо, че процесното ПТП е настъпило на трамвайните
линии на проходимо трамвайно трасе по см. на чл. 131 от цитираната Наредба, то с оглед
предназначението, техническите изисквания и дизайн, специфичната функция на
конструкцията и норми за трамваен релсов път, процесното трамвайно трасе се счита за
специфична транспортна инфраструктура по закон и затова по предназначение и същност е
обособено и отделено от активните ленти за автомобилно движение, използвано и
предназначено за безрелсови ППС.
Горният извод е в съответствие и се подкрепя изрично и от разпоредбите на
Класификацията на сградите и строителните съоръжения (КСС 2001) - ДВ. бр. 6/2001 г.,
утвърдена със Заповед № РД-07-01 от 5.01.2001 г. на председателя на НСИ, където пътища в
т.ч. пътна мрежа и улична мрежа е посочен в отделна позиция 211 и релсов път на градския
транспорт е посочен в отделна позиция 212 "Релсови пътища" в т.ч. релсов път на градския
транспорт, включващ и трамвайни линии, в т.ч. и съоръжения за безопасност на релсовия
път, което идва да покаже, че пътна мрежа и улична мрежа са изрично разграничени и
различни по смисъла на закона от транспортната инфраструктура - трамвайни линии и
съоръжения за безопасност на релсовия път. Следва да се подчертае, че в методологичните
бележки към същата Класификация, както и идентично в чл. 3, т. 5 от Правилник за
прилагане на класификацията на сградите и строителните съоръжения (КСС-2001) е
посочено, че КСС-2001 е предназначена да се използва включително и за класификационен
образец за представяне на предложения (оферти) за възлагане на обществени поръчки, респ.
при кандидатстване за финансиране или възлагане на обществени поръчки, какъвто е и
процесният договор за обществена поръчка.
Също така от приетото пред РС писмо изх.№ СОА22ДИ-11-6310-(26)/15.07.2024
година на заместник - кмета на Столична община, Направление „Транспорт и градска
мобилност“, еднозначно и недвусмислено се установява в потвърждение на гореизложените
съображения на съда, че предвид предназначението, техническите изисквания и дизайн,
специфичната функция на конструкцията и норми за трамваен релсов път, то за поддръжка и
ремонт на трамвайните платна е необходимо изпълнителят да отговаря на специфични
изисквания и да притежава необходимия капацитет за изпълнението им, каквото договаряне
липсва в Договор за обществена поръчка с peг. индекс № С015-РД-55-365/18.06.2015 г.,
сключен между Столична Община и „ДЛВ” ЕООД. Всъщност отговаря на специфичните
изисквания и притежава необходимия капацитет за поддръжка и ремонт на трамвайните
4
трасета и релси единствено „Столичен електротранспорт" ЕАД, съгласно предмета на
дейност на дружеството, посочен в ТР при АВп., което общинско ЕАД е създадено с
основната цел, вкл. и за подобряване състоянието на инфраструктурата, усъвършенстване на
елементната база на контактно-кабелната мрежа и релсовия път, поради което отговорно за
поддръжка и ремонт на трамвайните трасета и релси се явява „Столичен електротранспорт"
ЕАД. Като видно и от приетата пред РС САТЕ процесната дупка е попадала в обхвата на
трамвайното платно, а не на активните ленти за автомобилно движение, използвано и
предназначено за безрелсови транспортни средства, за които активни ленти за автомобилно
движение е отговорен настоящия ответник.
Следователно съгласно чл. 1.1 от Договора и Приложение 11 към него ответникът
„ДЛВ” ЕООД не е било длъжно да извършва, каквито и да е дейности по чл. 1.1.1 по
абонаментна поддръжка и ремонт на трамвайното платно и предвидената към него
сервитутна зона за сигурност по бул. „Шипченски проход”.
Наред с изложеното и на самостоятелно основание, видно от приетия като
доказателство пред РС Констативен протокол за XXII месец от 19.04.2017 г., подписан от
двама представители на възложителя Столична Община, представител на районната
администрация на СО, представител на инвеститорския контрол и изпълнителя „ДЛВ”
ЕООД, съставен няколко дни преди настъпване на процесното ПТП се установява, че на бул.
„Шипченски проход" договореното ниво на поддръжка е постигнато, не са били налице
дупки и пропадания, както и че обектът е бил приет без възражения и забележки. Не е било
констатирано никакво некачествено изпълнение по извършените СМР от настоящия
ответник „ДЛВ“ ЕООД. Приемането на работата е задължение на възложителя - да прегледа
работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение (чл. 264, ал. 2 ЗЗД).
Затова и при отсъствието на доказателства от ищеца Столична община за недостатъци и
изрично изразено несъгласие на възложителя с престираните работи и услуги при тяхното
приемане, посоченият протокол доказва, че е била приета годността на поддръжката на
процесния пътен участък за XXII месец и работата се счита приета (чл. 264, ал. 3 ЗЗД). При
доказателствена тежест на ищеца Столична община не са ангажирани доказателства, от
които да се установява, че се касае за скрит недостатък и същевременно е изпълнила
посоченото задължение, а именно че за тези недостатъци възложителят е известил
изпълнителя веднага след откриването им (чл. 264, ал. 2 ЗЗД). Дупка на платното с подобни
размери се забелязва лесно и не може да бъде приета за скрит недостатък, който не може да
бъде открит при обикновен оглед, като същата е видима и за невъоръжено око. Освен това
така съставеният протокол отново доказва, че процесната дупка не попада в обхвата на
активните ленти за автомобилно движение, използвано и предназначено за безрелсови ППС,
а на трамвайното такова, като в противен случай служителите на Столична Община е щяло
да я отбележат в констативния протокол, а това не е сторено. Поради което не може да се
приеме, че от „ДЛВ“ ЕООД е налице неизпълнение на поетите с договора задължения да
осъществява абонаментна поддръжка, което да обоснове основание за ангажиране
отговорността на посоченото дружество. Напротив - ответникът е бил изрядна страна и е
5
изпълнил точно възложените му работи така, както са зададени с процесния договор и
неговите приложения.
Изложеното в съвкупност и поотделено, мотивира въззивният съд да приеме, че не са
налице основания за възникване на регресното вземане по чл. 54 ЗЗД и предявеният иск по
чл. 54 от ЗЗД вр. чл. 49 ЗЗД е неоснователен, поради което и искът подлежи на отхвърляне,
както е приел и първоинстанционният съд. Решението на РС е правилно, не страда от
визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за
разноските, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78
ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
жалбоподателят следва да понесе претендираните и доказани от въззиваемата страна
разноски по делото от 650 лв. – заплатено адв. възнаграждение (съгласно представения
договор за правна защита, включително и че уговореното адв. възнаграждение от 650 лв. е
платено изцяло по банков път, удостоверено с приложено преводно нареждане по банкова
сметка, и списък по чл. 80 ГПК).
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 770/24.09.2024 г., постановено по гр.д. № 1372/2024 г.
по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, представлявана от кмета на
Столична община, съдебен адрес: гр. София, ул. „Московска" № 33, да заплати на „ДЛВ"
ЕООД, ЕИК113553048, гр. Перник, ж.к. „Църква", ул. „Кралевски път" № 1, сумата 650 лева
– разноски по въззивното производство пред ОС - Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6