Определение по дело №9988/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 април 2025 г.
Съдия: Силвия Георгиева Николова
Дело: 20221110109988
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18572
гр. София, 24.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110109988 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от " К...... Т.... И...................." ЕООД, с
ЕИК ........., със седалище и адрес на управление в гр. София 1202, район Оборище, ул.
“............” No 46, партер, представлявано от управителя Д.... Кямил Л......... съдебен адрес за
призоваване: гр. София, бул. “...........” № 68, ет. 1, тел. 02/......., чрез адв. А. П. П., от САК, и
адв. К. Л. П., член на САК, адвокатско дружество „П., П. и Партньори”, БУЛСТАТ ..........,
съдебен адрес: гр. София, бул. „...........” № 52, ет. 3, в качеството им на процесуални
представители на Ищеца против "..........." ЕООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление в гр. София 1000, район Възраждане, бул. “.........” № 55, партер, офис 10,
представлявано от управителя на дружеството Сечкин Юсуфоглу обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 51 ТЗ и чл. 240 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в общ размер от 5000 /пет хиляди лева/, от които 1000 лева /хиляда
лева/, дължими по фактура № **********/31.12.2019 г., вземане по неформален договор за
посредничество във връзка с договаряне на преференциална цена, извършване на резервация
и осигуряване на хотелско настаняване на туристи в Истанбул в периода 28.12.19 -
01.01.2020 г. и сумата от 4000 лева /четири хиляди/ - предоставени чрез банков превод
парични средства по договор за заем от 13.02.2020г. ведно със законна лихва върху сумата ,
считано от датата на предявяване на иска до окончателно погасяване на вземането, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК от 02.02.2021 г. по ч. гр. д. №
60243/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 142 състав, срещу която длъжникът е
подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Претендират се сторени в хода на заповедното и исковото разноски.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане
да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане за събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели за установяване на
1
различни групи обстоятелства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове по основание и
размер, като предявява насрещен иск с отправен петитум да се осъди "К...... Т....
И...................." ЕООД, с ЕИК ........., представлявано от управителя - Д.... Л........., да заплати
на "........... " ЕООД, с ЕИК .........., представлявано от Сечкин Юсуфоглу - управител, сумата
6071.48лв. (шест хиляди и седемдесет и един лева и четиридесет и осем стотинки),
представляваща цена по възложена от "К...... Т.... И...................." ЕООД и изпълнена от
"........... " ЕООД, но незаплатена услуга по резервация № 5101721/22.03.2019г., №
5101716/22.03.2019г. и № 5101722/22.03.2019г., и сключени договори за туристически пакет
по програма „Кападокия 2019 - Земя на приказните комини”, съгласно Закона за туризма,
ведно със законовата лихва от датата на завеждане на насрещния иск, до окончателното
изплащане на сумата.
С разпореждане № 107062/30.08.2023г., съдът е допуснал за съвместно
разглеждане в настоящото производство насрещния иск, който с разпореждане с №
48039/30.03.2024г. е изпратен за отговор на първоначалния ищец, като в срок такъв е
постъпил на 17.06.2024г.
Съдът констатира, че исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е
допустим, както и НИМ.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,


ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.05.2025 г.
от 13:10 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Твърди се в исковата молба, че между ищеца "К...... Т.... И...................." ЕООД, от
една страна, и "..........." ЕООД, от друга страна, е сключен в устна форма неформален
облигационен договор за посредничество във връзка с договаряне на преференциална цена,
извършване на резервация и осигуряване на хотелско настаняване на туристи в Истанбул в
периода 28.12.19 - 01.01.2020 г., във връзка с осъщественото посредничество от страна на
ищеца и като възнаграждение по този договор ответното дружество - кредитор е издало
фактура № **********/31.12.2019 г., с основание “хотелско настаняване в Истанбул 28.12.19
- 01.01.2020 г.” , като сумата за плащане по тази фактура е в размер на 8000 лева. Видно от
дневно извлечение № 005/08.01.2020 г., издадено от “Банка ДСК” ЕАД, възложителят
"..........." ЕООД е направил частично плащане по фактурата в размер на 2000 лева, и с
дневно извлечение № 009/14.01.2020 г., издадено от “Банка ДСК” ЕАД, възложителят по
договора за посредничество "..........." ЕООД е направил частично плащано по фактурата в
размер на 5000 лева. С тези две плащания в общ размер на 7000 лева, задължението е
частично погасено и остава дължима сумата в размер на 1000 лева.
По отношение обективно съединената установителна претенция за сумата от 4000
лева , се твърди, че ищцовото дружество "К...... Т.... И...................." ЕООД в качеството му на
Заемодател предоставя с банков превод на ответното дружество "..........." ЕООД парични
2
средства на 13.02.2020 г. по сключен договор за заем. Видно от дневно извлечение №
031/13.02.2020 г., издадено от “Банка ДСК” ЕАД, ищцовото дружество е предало в
собственост на Заемателя "..........." ЕООД парична сума в размер на 4000 /четири хиляди/
лева срещу насрещното задължение заемателят да върне заетата сума на заемодателя до
21.02.2020 г. Твърди се, че към настоящия момент, ответникът не е изпълнил задължението
си да върне заетата по договора за заем сума в размер на 4000 лева.
Посочва се, че с покана за доброволно изпълнение - Нотариална покана с per. №
3770, том II- Г1, акт № 108 от 29.09.2020 г. на Нотариус Елена Запрянова, per. № 432 от НК,
връчена на 23.11.2020 г. на адресата "..........." ЕООД представлявано от Сечкин Юсофоглу
чрез залепване на уведомление от 09.11.2020 г., на основание чл. 47, ал. 2 от ГПК, ищцовото
дружество е поканило "..........." ЕООД да заплати дължимата сума, но до настоящия момент
задължението не е заплатено.

ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА

Оспорват предявените кумулативно искове от "К...... Т.... И...................."
ЕООД, като изразява становище за допустимост на исковете, но същите са неоснователни и
недоказани, както по основание, така и по размер.
В исковата молба, ищецът не е посочил други конкретни обстоятелства, касаещи
пряко изпълнението на договорената преференциална цена за настаняване на туристи, както
той твърди - не е посочен брой туристи, не е посочен хотел, не са приложени документи
удостоверяващи извършената услуга за конкретни туристи - клиенти на " ........... " ЕООД.
Във връзка с твърдението на ищеца за сключен договор за посредничество , се
оспорва представената с исковата молба Фактура № **********/31.12.2019г., с посочено
наименование на услугата - „Хотелско настаняване в Истанбул 28.12.19-01.01.2020“;
количество - „1“; цена - „8 000“ лв., като за цената не е начислено ДДС, като се твърди, че
такава уговорка между страните не е имало, нито писмена - нито устна, да бъдат
настанявани туристи - клиенти на "........... " ЕООД, в град Истанбул за периода от 28.12.19 до
01.01.2020, за цена 8000лева.Същевременно се твърди, че ответника е изпълнил точно
задължението към ищеца "К...... Т.... И...................." ЕООД и за извършеното хотелско
настаняване в град Истанбул за периода от 28.12.19г. до 01.01.2020г, като за целта са
заплатени точно 7 000лв., договорената между двете търговски дружества цена.
С оглед горното, се оспорва така предявения иск за изплащане на сума в размер
на 1000 (хиляда)лв., - представляваща част от неизплатено задължение на ответника -
съгласно приложената с исковата молба Фактура № **********/31.12.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателно изплащане на
сумата, като неоснователен и недоказан, като заявява че не дължи плащане в полза на ищеца
на това основание и в посочения в исковата молба размер.
Обратно, твърди, че с извършения банков превод от 13.02.2020г., по сметката на
"........... " ЕООД е извършено погасяване на старо задължение за извършен транспортен
превоз от "........... " ЕООД, на туристи на "К...... Т.... И...................." ООД, по заявка на
дружеството - ищец.
Възразява с аргументи , в случай, че е вярно твърдението в исковата молба от
името на ищеца - "К...... Т.... И...................." ЕООД, че е предоставил през 2020г., „заемни“
средства на ответника - "........... " ЕООД, то следва да е подписан договор за заем между
двете търговски дружества и същите да са коректно отразено в счетоводните документи по
партидата на ищеца в Търговския регистър - като предоставени заеми, съответно получени
заемни средства за ответника.В тази връзка твърди, че в публикуваните по партидата на
ищеца в Търговския регистър счетоводни документи, не е вписано обстоятелството -
твърдяно от ищеца, че е предоставил заем в размер на общо 4000 лева, като счетоводния
баланс на ищеца към 31.12.2020г., няма отбелязвания и осчетоводявания, ищецът да е
предоставил заеми въобще, както и в счетоводния баланс на ответника към 31.12.2020г., в
"Задължения", в подразделя "облигационни заеми", с код по реда - 07100, - 07101; -07102, е
вписано, че дружеството няма заеми.
Оспорва се в качеството на управител на "........... " ЕООД, да е е връчена и
получена - нотариална покана, приложена с исковата молба. Това обстоятелство е видно и от
нотариалната заверка поставена на 23.11.2020г., че поканата е връчена чрез залепване на
3
уведомление от 09.11.2020г., на основание чл. 47, ал.2 ГПК. От текста на нотариалната
покана, приложен с исковата молба е ясно, че и двете търговски дружества, към онзи момент
и по официални данни в Търговския регистър са били регистрирани на един и същи адрес -
седалището на ищцовото дружество. Въпреки, че в поканата е посочен и втори адрес, 
където, в качеството ми на управител да ми бъде връчен документа, това не е сторено от
нотариуса. Съобщението за връчване на документа е залепено на адрес, на който със
сигурност няма да се получи от ответника, а именно - адреса на дружеството изпращач,
ищец в настоящото производство. Твърди, че подобно поведение от страна на "К...... Т....
И...................." ЕООД, е злоупотреба с право.
Обстоятелства по НИМ
С предявения насрещен иск, се твърди, че през 2019г., за периода 01.04.2019г.-
05.04.2019г., ищецът /първоначален ответник/"..........." ЕООД, на основание писмено
възлагане от "К...... Т.... И...................." ЕООД, е предоставил туристически услуги на общо
единадесет техни клиента - Йоана Светославова Цветкова; Марина Куе Май, Виолина
Светославова Цветкова; Лаура Куе Май; Милена Бисерова Стоянова; Даниела Бисерова
Глухова; Айрена Асенова Стоянова; Борислав К.ов Попов; Елена Живкова Попова; Мария
Бориславова Попова; Виктория Бориславова Попова.
Предоставената услуга от "..........." ЕООД за посочения по-горе период, по негова
програма. „Кападокия 2019 - Земя на приказните комини” и предварително установен
маршрут. Твърди се , че тези клиенти - 11 бр са се възползвали от пълния пакет на
програмата, както и допълнителни услуги, и екскурзии, и предварително са заплатили
тяхната цена, в полза на "К...... Т.... И...................." ЕООД - по тяхно нареждане.
Във връзка с писмено възлагане от "К...... Т.... И...................." ЕООД на
22.03.2019г., и в полза на предложените от тях поименно изброени по-горе клиенти - общо
единадесет на брой, чрез "..........." ЕООД, е направена резервация №
5101721/22.03.2019г.; № 5101716/22.03.2019г., и № 5101722/22.03.2019г., по програма
„Кападокия 2019-Земя на приказните комини” и предварително установен маршрут. За
целта са изготвени и договори за туристически пакет, съгласно Закона за туризма, с
приложени към него общи условия.
Цялата документация, своевременно и преди началото на пътуването, е
предоставена на "К...... Т.... И...................." ЕООД, за подпис от техните клиенти.Посочва се,
че стойността за туристическия пакет, от който се възползвали посочените по-горе клиенти -
единадесет на брой, за периода 01.04.2019г,- 05.04.2019г., е на обща стойност 6071.48лв.
(шест хиляди и седемдесет и един лева и четиридесет и осем стотинки).твърди се , че до
настоящия момент, по посочените по-горе три конкретни резервации по програма
„Кападокия 2019 - Земя на приказните комини” - 2019г., изпълнена от ищеца по НИМ , по
изрично писмено нареждане на "К...... Т.... И...................." ЕООД, и в полза на техни клиенти
- изрично и поименно посочени по-горе, плащане от "К...... Т.... И...................." ЕООД не е
постъпило, въпреки, че сумата по тази конкретно резервация им е заплатена от техните
туристи, още преди пътуването.
Посочва се, с предявяването на насрещния иск, и връчването му, да се счита и за
покана за доброволно изпълнение на задължението, като се представя покана за доброволно
изпълнение - 3 броя, за всяка една резервация по отделно: резервация №
5101721/22.03.2019г.; № 5101716/22.03.2019г„ и № 5101722/22.03.2019г., в едно с приложени
към всяка една от тях документи, за конкретно посочените клиенти на "К...... Т....
И...................." ЕООД, както и кореспонденция между двете дружества за възлагане и
изпълнение на туристическия пакет.

Отговор по НИМ

Във връзка с изложените твърдения по НИМ и с оглед приложените договори за
резервация на туристически пакети, се иска от съда да приеме, че въпросните 11 лица са
пътували по процесната програма не чрез туроператора или турагента „КАРАДЖЬ Т....
ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ЕООД, а те са били клиенти само на ответника „...........“ ООД. Според
ответника , видно от книжата, приложени по делото, както и приложените към отговора на
насрещен иск 3 /три/ броя договори за резервация на туристически пакети, подписани от
„...........“ ООД, ответното дружество е предоставило туристически услуги по организирано
4
пътуване от София до Кападокия за периода 01.04.2019 - 5.04.2019 год. на посочените 11
лица.
Във връзка с оспорването ответника по НИМ представя 3 бр. договори за
туристически пакети, видно от които „...........“ ЕООД е страна в качеството му на доставчик
на услуга от една страна и крайните потребители — посочените в ОИМ 11 физически лица,
от друга страна, като „КАРАДЖЬ Т.... И....................“ ЕООД не е страна по договори с
въпросните 11 физически лица, които са посочени в НИ. Процесните договори са пряко
сключени между потребител и доставчик на услугата, като парични суми във връзка с
договори за процесните туристически пакети дружеството „КАРАДЖЬ Т.... И....................“
ЕООД не е получавало. Ответното дружество е имало ролята само на референт на „...........“
ЕООД и просто е подало информация на ответника за крайните потребители, които
впоследствие са се записали по туристическата програма на ответника „Кападокия 2019 -
Земята на приказните комини“, като заплащането на пакетната услуга, а именно —
туристическия пакет е ставало директно от потребителя на ответното дружество, което се
явява доставчика на туристическа услуга в качеството му на страна по договорите с
крайните потребители на услугата. Предварителни предплащания към „КАРАДЖЬ Т....
И....................“ ЕООД от потребителите на услугата не са правени. Заплащането на услугата
е извършено директно на „...........“ ЕООД. Отделно от това се посочва, че по делото от
страна на ответника не е представена данъчна фактура за дължимо плащане и за отчитане на
предоставените услуги, за които се твърди, че е имало сключен договор и заявка по имейл от
22.03.2019 год. Оспорват претенциите на ищеца в цялост.
Предвид оспорването, че това са клиенти на КАРАДЖЬ Т.... ИНТЕРНЕШЪНАЛ“
ЕООД, се твърди, че последното дружество , не е предоставило фактура на ищеца за
дължимост на процесната сума по насрещния иск за сумата от 6071.48 лева. Твърди се, че
ишецът никога не е получавал покани за доброволно изпълнение от ответното дружество за
претендираната по НИ сума. В тази връзка се оспорват, като се иска да не се приемат като
писмени доказателства приложените 3 броя покани към ОИМ, доколкото няма никакви
доказателства за получаването им от ищеца, а също така те не носят достоверна дата на
съставяне и изпращане.
Оспорват се твърденията на ответника, обективирани в ОИМ, че дължимата
сума към ищеца по процесната фактура № **********/31.12.2019 год. е 7000 лева, а не 8000
лева /,като се поддържа становището , че длъжникът „...........“ ЕООД е направил частично
плащане по фактурата в размер на 2000 лева, а впоследствие на 14.01.2020г. длъжникът е
направил частично плащане по фактурата в размер на 5000 лева, като двете плащания са в
общ размер на 7000 лева, частично погасяващи дължимата сума в размер на 8000 лева.
Остатъкът (салдото) в размер на 1000 лева от дължимата по фактура №
**********/31.12.2019г. парична сума не е заплатена от ответното дружество, което се
отрича от ответника в ОИМ и в тази връзка е направено доказателствено искане тук за
назначаване по делото на ССчЕ.
Направено е искане и за допускане на гласни доказателства за установяване на
трайни търговски взаимоотношения между страните , относно реалните договорки и
основание за предоставяне на процесната сума, както и за падеж на връщането и от
ответника както и оспорването от ответника за сключване на договор за паричен заем, който
да е получил от първоначалния ищец.
Ответникът по горепосоченото дело твърди, че в счетоводството им не е
получавана такава фактура, поради което моля по делото да бъде допусната ССчЕ със
задача, формулирана по-долу в доказателствените искания, с оглед изискването на чл. 55
ал.1 ТЗ редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като
доказателство между търговци за установяване на сделки.
С отговора по НИМ , се изразява становище алтернативно, ако съдът счете, че по
делото не са налице доказателства за предоставянето на процесната сума от 4000 лева от
ищеца на ответника като на основание по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, то, при режим на
евентуалност да се осъди ответника да върне процесната сума на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 2 или предл 3 от ЗЗД, а именно: като предоставена на ответното дружество с оглед
неосъществено или с оглед отпаднало правно основание, при което следва ответникът да
бъде осъден да я върне на ищеца на това евентуално заявено основание. 
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл.79 ал.1 ЗЗД, във вр.
чл.51 ТЗ и чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
5

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, по
иска по чл.79 ал.1 ЗЗД, във вр. чл.51 ТЗ, както следва:
-В тежест на ищеца е да установи валидни договорни отношения на страните
възникване на вземане срещу ответника за възнаграждение по договор за посредничество и
договор за паричен заем, както и че е бил изправна страна по договора - извършил е дейност
по свързването на страните и подпомагането им да сключат договор и в заемното
правоотношение.
- В тежест на ответника е да установи настъпили правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи юридически факти.
По иска по чл. 240 ЗЗД
- в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи
наличието на изискуемо и валидно правоотношение с твърдяното съдържание и възникване
по това правоотношение на изискуемо и ликвидно задължение за ответника, да установи
съществуването на оспореното вземане както по основание, така и по размер, като установи,
че неформалния договор за заем е валидно сключен, да установи факта на реално предаване
на паричната сума, предмет на заема, на заемополучателя, да установи размера и
основанието на вземането си, и неговата изискуемост.
Ответника следва да установи направените възражения, както и да докаже
направените възражения за нищожност, респ. унищожаемост. В тежест на ответника е също
така да установи евентуално извършени плащания на процесните суми, ако твърдят че
такива.
С отговора по НИМ, първоначалният ищец изразява становище алтернативно, ако
съдът счете, че по делото не са налице доказателства за предоставянето на процесната сума
от 4000 лева от ищеца на ответника, на основание по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, и при режим на
евентуалност да се осъди ответника да върне процесната сума на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 2 или предл 3 от ЗЗД, а именно: като предоставена на ответното дружество с оглед
неосъществено или с оглед отпаднало правно основание, при което следва ответникът да
бъде осъден да я върне на ищеца на това евентуално заявено основание, съдът намира , че по
същество това представлява нов иск, който с оглед фазата на процеса в която се заявява е
недопустим за разглеждане, и в тази част прекратява производството по това искане на
първоначалния ищец.
В тази част определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от получаването от ищеца.
На основание чл. 146 ал. 4 врв . с чл. 148 ГПК, ДОПУСКА и ПРИЕМА
приложените към исковата молба, писмения отговор и НИМ и писмен отговор по НИМ
писмени доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се
отнасят до релевантни за спора факти.
На основание чл. 195 ГПК , допуска и назначава съдебно счетоводна експертиза
изпълнима от вещо лице Ю. Н. , по въпросите посочени с писмения отговор по НИМ, като
указва на „КАРАДЖЬ Т.... И....................“ ЕООД, да внесе сумата от 400лева, а именно :
6
а/ дали фактура № **********/31.12.2019г. е заприходена в счетоводствата на двете
дружества, б/ дали по фактура № **********/31.12.2019г. е бил ползван данъчен кредит от
някоя от двете страни по делото, в/ дали са отразени в счетоводствата на двете дружества
разплащания между тях във връзка с процесната фактура № **********/31.12.2019г., г/
какъв е размерът на вземането на ищеца по фактура № **********/31.12.2019г., респективно
задължението на ответника по процесната фактура № **********/31.12.2019г. на базата на
счетоводните отчетности на двете фирми, д/ дали за претендираната от ответника в НИ сума
в размер на 6071, 48 лева е издадена надлежна фактура и съответно дали такава фактура е
била заприходена в счетоводства на ищеца и/или на ответника. 
На основание чл. 164 ал.1 от ГПК допуска събиране на гласни доказателства –
разпит на един свидетел при режим на довеждане на ищцовата страна .
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7