№ 11010
гр. София, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110165999 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 345251/01.12.2023 г. депозира от „.“ ООД, ЕИК
., със седалище и адрес на управление в гр. Сливен бул. „.“ № 7, вх. А, ет. 4, ап. 10,
представлявано от управителя Петков И. Петков, чрез мл. адв. И. Д. Б., против „.с“ ЕООД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ген. Паренсов“ № 35, ет. 4,
представлявано от управитела – ., с която са предявени искове с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сума в размер на 3 690,52 лв. (три хиляди шестстотин и
деветдесет лева и петдесет и две стотинки), представляваща главница за общ сбор от
задължения, съгласно 2 бр. фактури, издадени във връзка с отделно и самостоятелно
предоставяне на услуга по пране, ведно със законна лихва за забава за период от датата на
подаване на заявлението - 04.07.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.07.2023 г. по ч. гр. д.
37400/2023 г. по описа на СРС, 120 състав.
В исковата молба се твърди, че ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК с вх. № 191409/04.07.2023 г. и е образувано
ч.г.д. № 37400/2023 г., като е издадена Заповед № 20479/14.07.2023 г., съгласно която е
разпоредено на ответното дружество да заплати на ищеца в настоящото производство
сумата от 3 690,52 лв. (три хиляди шестстотин и деветдесет лв и петдесет и две ст.),
представляваща главница за общ сбор на задължения, съгласно 2 бр. фактури, издадени във
връзка с отделно и самостоятелно предоставяне на услуга по пране, ведно със законна лихва
за забава за период от датата на подаване на заявлението, а именно: 04.07.2023 г., до
изплащане на вземането, както и сторените разноски от заявителя за заплатена държавна
такса в размер на 73,81 лв (седемдесет и три лв. и осемдесет и една ст.).
Срещу Заповедта за изпълнение било представено възражение от дружеството-
ответник, а съдът е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си по
исков ред, което обуславя правния интерес от предявяването на настоящия иск.
1
Сочи, че ищецът е търговско дружество, предоставящо услуги по изпиране и
дезинфекция на хотелско (спално/постелъчно) бельо, докато дружеството ответник, към
момента на възникване на главницата от претендираното вземане е осъществявало търговска
дейност по предоставяне на туристически услуги, чрез помещения за настаняване на гости
(бунгала), находящи се в с. Шкорпиловци, общ. Долни чифлик, обл. Варна. Предвид
естеството на дейност на двете страни, между тях е възникнало търговско правоотношение,
изразено в отделно и единично предоставяне на услугата по изпиране на хотелско бельо, за
чиято стойност от страна на ищеца са издадени фактури с № № **********/01.09.2022 и
**********/01.12.2022 г., които са посочени и индивидуализирани чрез номер и дата на
издаване в т. 9, буква „в“ от представеното пред Софийски районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение. Въпреки получаването на услугите и липсата на
възражения относно тяхното качество, от страна на дружеството ответник не е налице
заплащане на дължимата сума, при това в продължение на период надвишаващ 6 месеца,
считано към момента на подаване на заявлението, поради което за „.“ ООД е налице правен
интерес от получаване на съдебна защита, относно това, вземанията му да бъдат установени
и да получи плащане на предоставените от негова страна услуги, с която цел дружеството е
представило заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, за
предявяването на което е заплатило държавна такса, разходите за което е поискало да му
бъдат също заплатени от дружеството ответник, поради факта че те са извършени по повод
на неизпълнение на задължението за заплащане от страна на „.с“ ЕООД.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба след изтичане на
законоустановения едномесечен срок, като исковата молба е получена на 18.02.2024 г., а
отговорът е депозиран на 25.03.2024 г., както и е депозирана насрещна искова молба, като
СЪДЪТ е отказал да разгледа същата в настоящото производство, поради настъпила
преклузия. В отговора са направени искания по доказателствата, поради което съдът е
разпоредил препис от същата да се връчи на ищеца.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника признава
осчетоводяването на процесните фактури в счетоводството на ответника, както и
изчисленията, извършени от ищцовото дружество. Оспорва извършването на услугите.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи по делото наличие на валидни правоотношения между страните за
предоставяне на посочените в исковата молба услуги, както тяхното реално изпълнение и
стойността на главницата, която претендира.
В открито съдебно заседание ответникът е признал, че е осчетоводил сумите по
процесните фактури с № № **********/01.09.2022 и **********/01.12.2022г., възлизащи на
стойност 3 286,43 лева с вкл. ДДС и 404,09 лева с вкл. ДДС. Фактът на осчетоводяването им
от него води до извод, че между страните по спора действително е възникнало и
съществувало правоотношение по договор за предоставяне на услуги по изпиране и
дезинфекция на спално бельо, по силата на което ответното дружество е задължено да
заплати сумите по осчетоводените фактури в полза на ищеца, както и че последният реално
е извършил договорените услуги (в Решение 252/ 03.01.2013 г. по т.д. 1067/ 2011 г., ІІ ТО на
ВКС и Решение 42/ 19.04.2010 г. по т.д. 593/ 2009 г., ІІ ТО на ВКС е възприето разбирането,
че включването на фактура в дневника на покупките на купувача по нея представлява
недвусмислено признание, както за съществуването на правоотношение между страните по
спора, така и за изпълнението на задължението на ищеца по него).
Поради това съдът приема, че „.с“ ЕООД дължи на „.“ ООД стойността на
предоставените услуги, начислена по фактура № **********/01.09.2022 и фактура №
**********/01.12.2022 г.
2
От страна на „.с“ ЕООД са наведени твърдения, че процесните задължения са
погасени чрез прихващане с насрещни задължения за заплащане стойността на част от
липсващо спално бельо. По делото обаче не са ангажирани доказателства, от които да се
установява че сумите по фактури № **********/01.09.2022 и № **********/01.12.2022 г.,
дължимостта на която е установена по делото, е заплатена в полза на ищцовото дружество,
вкл. и чрез прихващане.
Следователно предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
възнаграждението за услуги по изпиране и дезинфекция на спално бельо следва да бъде
уважен в пълния предявен размер за сумата от 3 690,52 лева, ведно с дължимата законна
лихва за забава от депозиране на заявлението на 04.07.2023 г. до окончателно изплащане на
вземането.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени действително сторените от ищеца в настоящото производство разноски
в размер на 776,81 лева – държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Предвид даденото задължително тълкуване в т. 12 от Тълкувателно решение 4/2014 г.
на ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос. Поради това ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество и сумата 73,81 лева - съдебни разноски за държавна такса,
направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 37400/ 2023 г., по описа на СРС, 120
състав, или общо разноски в размер на 850.62 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между „.“ ООД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление в гр. Сливен бул. „.“ № 7, вх. А, ет. 4, ап. 10, представлявано от
управителя Петков И. Петков, чрез мл. адв. И. Д. Б., и „.с“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Ген. Паренсов“ № 35, ет. 4, представлявано от
управитела – ., по предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД, че „.с“ ЕООД, ЕИК . дължи на „.“ ООД, ЕИК . сума в размер на 3 690,52 лв. (три
хиляди шестстотин и деветдесет лева и петдесет и две стотинки), представляваща главница
за общ сбор от задължения, съгласно 2 бр. фактури, издадени във връзка с отделно и
самостоятелно предоставяне на услуга по пране, ведно със законна лихва за забава за
периода от 04.07.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.07.2023 г. по ч. гр. д. 37400/2023 г.
по описа на СРС, 120 състав.
ОСЪЖДА „.с“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ген. Паренсов“ № 35, ет. 4, представлявано от управитела – . да заплати на „.“ ООД, ЕИК .,
със седалище и адрес на управление в гр. Сливен бул. „.“ № 7, вх. А, ет. 4, ап. 10,
представлявано от управителя Петков И. Петков, чрез мл. адв. И. Д. Б., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 776,81 лева за разноски в настоящото и сумата от 73,81 лева за разноски
в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3