Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 26.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, първи граждански
състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при
секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д.
№ 4113 по описа на ВРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК вр. с чл. 49 СК.
Предявен е
от П.Н.К. срещу Н.И.П. иск с правно основание чл.49, ал.1 вр. ал.3 от СК за
прекратяване с развод на сключения между същите на 03.05.1972г. граждански брак
като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата.
Предявен е
насрещен иск от Н.И.П. срещу П.Н.К. с правно основание чл.49, ал.1 вр. ал.3 от СК за прекратяване с развод на сключения между същите граждански брак като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника.
Ищецът
излага, че с ответницата Н. сключили брак на 03.05.1972г. с акт за брак №002/03.05.1972г.,
съставен в с. Фурен, община Криводол, от който имали две деца, навършили
пълнолетие към този момент. Сочи, че дълги години отношенията между тях били
добри, но се влошили заради психически тормоз, оказван му от ответницата поради
необоснованата ѝ ревност. Предизвиквала скандали между тях, включително
на публични места. Двамата живеели в с. Фурен след пенсионирането си, където се
познавали с повечето жители, поради което тези скандали вредяли на репутацията
му и ставали повод за сплетни и подигравки. Изнесъл се от общия им дом, тъй
като ответницата го заплашвала, че техния син и друг неин роднина ще го пребият
и изгонят, като заживял в къща на внука им. Подавала срещу него жалби в
полицията, че е откраднал вещи, семейна имуществена общност и бил разпитван
неколкократно в тази връзка. Моли бракът да бъде прекратен поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответницата. Противобрачното
ѝ поведение се изразявало в обидно и унизително отношение, психически
тормоз, отправяне на заплахи и оклеветяване.
Постъпил е
отговор от ответницата в срока по чл.131 ГПК. Оспорва предявения иск, като
възразява, че не е изложено в какво се изразява влошаването на отношенията
помежду им, както и че не е вследствие от психически тормоз, упражняван от нея.
Оспорва, че вината за разстройството на брака е нейна. Излага, че невярно било
и твърдението, че заживели в с. Фурен след пенсионирането си, напротив те
винаги били живели там. Предявен е и насрещен иск, с който се иска да бъде
признато, че настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство на брака
между страние е по вина на ищеца П.К.. Изложено е, че още в началото на брачния
им живот не били изградени отношения на уважение и разбирателство. Съпругът П.
наложил своя стереотип за семейство, в който всички задължения за домакинството
и грижата за децата трябвало да бъдат поети от съпругата. Поради множество
неразбирателства от битов характер между тях настъпило отчуждение. Съпругът
нямал никакви задължения в домакинството, това с което допринасял било че
работи. Навежда доводи, че през съвместния им живот ответникът имал множество
извънбрачни връзки, което разрушило доверието помежду им. Съпругата Н.
прощавала тези изневери, но през 2018г. П. установил връзка с жена от същото
село, и когато съпругата му го попитала за нея, той се изнесъл, купил къща и
заживял с другата жена. Съпругата Н. положила усилие за заздравяване на
бракчната връзка, но той не пожелал. С поведението си и извънбрачната връзка,
която била известна на техните съжители от селото предизвикал коментари от
тяхна страна и поставил Н. в положение да се срамува. Моли да бъде признато, че
дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по вина на ответника
по насрещния иск – П.К..
В подадения
отговор на насрещна искова молба е изразено становище за неоснователност на
искането на ответника по главния иск Н.П. за установяване на вината на
ответника по насрещния иск П.К. за настъпване на дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. Посочено е, че изложените твърдения за наличие на
извънбрачни връзки на същия са доказателство за сочената от него неоснователна
ревност, която го е принудила да напусне общия им дом.
След
преценка на събрания доказателствен материал и при съобразяване становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от
удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община
Криводол въз основа на акт за граждански брак № 0002 от 03.05.1972 г.,
съставен в с. Фурен, община Криводол,
област Враца, П.Н. Петков и Н.И. Й. сключили граждански брак, като след брака
съпругата приела фамилното име на съпруга - П..
Представено
е удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадено на 24.06.2005г.
от Кметство с. Фурен, общ. Криводол, обл. Враца, от което се установява, че П.Н.К.
и П.Н. Петков са имената на едно и също лице.
Приети са по
делото жалба от 27.09.2019г. до ОД на МВР-Враца от Н.И.П. и обяснения от
м.11.2019г. от същата, в които са изложени твърдения, че със съпруга ѝ П.К.
са разделени от януари 2019г., като по време на брака си са придобили с общи
средства автомобил Фолксваген Поло с рег. №ВР9320ВТ, който той е взел от общия
им дом, от който се е изнесъл и е заживял на друго място с друга жена.
По делото са
събрани гласни доказателства, като са изслушани четирима свидетели. Свидетелите
Я. П. и Ц. Т., които са заявили, че познават и двете страни от много време,
живеят в едно и също село – Фурен. Страните не живеели заедно от една година,
разделили се януари месец 2019г. Нито един от свидетелите не е посочил да му е
била споделена кокретната причина за тяхната раздяла, като Тодоров е споделил,
че П. му е посочил като причина неразбирателства, които са имали със съпругата
му, както и това, че тя го ревнува. И двамата свидетели са заявили, че не знаят
някоя от страните да е имала извънбрачна връзка, като не са ставали свидетели и
на скандали между тях по такъв повод. Не са чували Н. да обвинява съпруга си в
изневяра, нито да го обижда, описват я като уважителен човек, не са чували за
жабли подавани от нея в полицията. И двамата свидетели са посочили, че П. се е
изнесъл от общия семеен дом, като Петков е заявил, че не е виждал друг човек да
живее в новия дом на П., когато го е посещавал.
Съдът е
преценявал показанията на свидетелите К. К. и Ц. П. на основание чл.172 ГПК с
оглед роднинската им връзка със страните. Настоящия съдебен състав намира, че
свидетелите се намират в еднаква степен на родство с всяка от страните, както и
че техните показания са последователни и логични, поради което следва да бъдат
ценени като достоверни. Следва да се има предвид, че е обичайно близкия
роднински кръг да има най-добра представа за начина, по който са се развили
отношенията в семейството, след като се установи от другите изслушани
свидетели, че страните не са правили личния си живот и причината за раздялата
си обществено достояние. Синът на страните К. е разказал, че в семейството им
винаги е имало такъв проблем – извънбрачни връзки на бащата П.К.. Неговото
отсъствие от дома поради служебна ангажираност и отделяне на време за
поддържане на тези връзки е било приемано и туширано от съпругата му Н., тъй
като е искала да поддържа семейството като такова. Майка му не била създавала
конфликти, напротив опитвала се да поддържа мира в дома. Разказал е също така,
че в началото на 2019г. баща му се изнесъл от общия дом с майка му, защото
поддържал връзка с друга жена, която продължавала и към настоящия момент. Тази
жена била съпруга на негов приятел, който починал. Баща му започнал да прекарва
много време с нея, да пътуват заедно до различни градове по неговите думи – за
да посещават нейни роднини. След като се изнесъл от дома си, П. отишъл да живее
при него, като свидетелят му поставил условие да прекрати извънбрачната си
връзка, като се надявал, че родителите му ще се съберат. Това не се случило,
връзката продължила, свидетелят поискал баща му да напусне дома му и П. си
купил къща. Виждал е как баща му взема тази жена с колата, те всеки ден ходели
в магазина, в който майка му работи. Н. не предизвиквала скандали, знаел
единствено, че подала сигнал до полицията, защото П. взел добива от земя, която
е нейна, след което похарчил получената сума за него.
Свидетелката
Ц. П., внучка на страните, също е потвърдила, че дядо ѝ П. има
извънбрачна връзка. Тя разбрала за нея, когато той поискал от свидетелката и
брат ѝ да го закарат до София, за да посрещне въпросната жена на
летището. Същата вечер той не се прибрал в дома си и се изнесъл. Самият П.
ѝ бил казал, че има връзка с тази жена, че няма да се прибира, довел я на
рождения ден на детето на свидетелката. Отношенията му с тази жена продължавали
и към настоящия момент, вечер я вземал при себе си и сутрин я връщал до дома
ѝ. Била чувала от баба си, че това не е първия път, в който той има
извънбрачна връзка, но Н. се е стараела да поддържа брачната връзка. Заявила е,
че баба ѝ не е конфликтен човек, не е ставала свидетел на спорове, като
свидетелката е живяла в едно домакинство с тях. Домакинството винаги било
поддържано от баба ѝ, която се грижела за спокойствието на съпруга си и
го поставяла като приоритет. Баба ѝ била работила през целия си живот,
включително след пенсионирането си, винаги се грижела да има всичко необходимо
за семейството.
Други
допустими и относими доказателства не са събрани.
По иска по чл. 49, ал. 1 СК:
Като
основания за разстройството на брака се навежда от всяка от страните виновното
поведение на другата, като ищецът П. сочи, че вината е на съпругата му, която
изпитвала неоправдана ревност, обидно и унизително отношение от нейна страна,
отправяне на заплахи и оклеветяване, а ищцата по насрещния иск сочи като
причина за разстройството на брака им извънбрачната връзка на съпруга ѝ и
решението му да се изнесе от общия им дом.
Дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е обективно нетипично състояние на брачната
връзка, което я характеризира с пълно отсъствие на нормални духовни, физически,
социални и т.н. контакти между съпрузите, което състояние е непреодолимо и
необратимо.
От събраните
по делото доказателства се установява, че страните са във фактическа раздяла,
считано от месец януари 2019 г., когато съпругът П. напуснал семейното жилище
по собствена инициатива, като първоначално живял в дома на сина си, след което
си закупил нова къща. Раздялата между страните настъпила поради извънбрачната
връзка на съпруга с друга жена. Съдът намира, че между страните е настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което е несъвместимо с
продължаване на неговото съществуване. Брачната връзка между тях е изпразнена
от съдържание, което налага нейното прекратяване. Страните живеят разделени в
един относително продължителен период от време /повече от една година/. Всеки
от съпрузите е започнал самостоятелен живот, поради което в отношенията им
липсва взаимност, разбирателство и обща грижа за семейството. При това
състояние на брачната връзка не може да се приеме, че тя може да бъде
заздравена. Изложеното дава основание на съда да приеме, че бракът на страните
е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага неговото прекратяване.
С оглед
направеното искане за произнася по въпроса за вината за разстройството на
брачната връзка, на осн. чл. 49, ал. 3 СК съдът дължи разглеждането и на този
въпрос.
От
показанията на св. П. и св. К. се
установява, че съпругата Н. винаги е полага усилия за поддържане на
домакинството и семейството, като се е съобразявала със съпруга си. С цел да
запази семейството е приемала неговите извънбрачни връзки. Установи се от
показанията на свидетелите, които са син и внучка на страните, че П. има
извънбрачна връзка с друга жена, която е започнала преди раздялата и е станала
повод за нея, която продължава и към настоящия момент. Не се установиха
твърденията на ищеца П., че съпругата му го е поставяла в унизително положение,
вдигала е скандали на публични места, проявявала е неоправдана ревност. От
показанията на всички свидетели, включително доведените от ищеца П. К. – св. П.
и св. Тодоров, се установи, че съпругата му Н. е уважителен, спокоен човек,
като никога не са ставали свидетели на скандали между тях, не са я чували да го
обижда. Жиеят в едно и също село с тях и имат чести контакти с нея.
Необоснована може да бъде ревността, когато за същата липсва основателен повод.
Наличието на такъв обаче се установи безспорно по делото. Ищецът К. не само
поддържа извънбрачна връзка още преди момента, в който се е изнесъл от общия им
дом, но също така се установи, че е водил жената, с която поддържа тази връзка,
на семейни събирания – рождения ден на внука му, както и на работното място на
ответницата. Съдът намира, че безспорно с това свое поведение той е дал повод
на съпругата си да изпитва ревност. Съдът намира за неоснователен и доводът, че
това твърдяно негативно отношение и извънредна ревност могат да бъдат
установени от подадените от ищцата жалби до полицията. Оплакванията на
съпругата му Н. в подадения сигнал са във връзка с движима вещ, която са
придобили по време на брака си с общи средства, която тя също желае да ползва,
а твърди, ответникът да е взел без нейно съгласие в новия си дом, където живее
с друга жена. Клевета е налице, когато твърденията не отговарят на истината, а
в случая е налице доказателство, че ищецът П. действително поддържа извънбрачна
връзка, като няма социална или морална норма, която да задължава съпругата да
пази този факт в тайна. Установи се, че
изневярата е станала повод за разрушаване на брачната връзка между страните.
Ищецът сам е решил да напусне общия им дом, като след това въпреки
настояванията на сина им, при който се е преместил, не е прекратил
извънбрачната връзка, а е закупил нова къща, в която да живее и в която да
осъществява срещите си с жената, с която поддържа тази връзка. С поведението си
ищецът ясно е показал, че не желае да положи усилия за въстановяване на
брачната връзка. Твърденията на ищеца П.К. за виновно поведение на съпругата
му, което е довело до разрушаване на брачнните им отношения, не се установява,
не се установи същата да го е обиждала, нападала, опозорявала на публично
място, да е изпитвала неоправдана ревност, която да е изразявала.
Следва да се
даде отговор на въпроса дали поведението на някой от съпрузите е такова брачно
провинение, което да се определи като вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брачния съюз.
Брачната
връзка отразява отношения между пълнолетни и равнопоставени правни субекти, които
доброволно са избрали да създадат семейство заедно. Вината в брачния процес е
понятие, чието съдържание се различава значително от приетото в правната
доктрина значение на термина „вина”. За да се избегне елементът на субективизъм
в процеса, константната съдебна практика е възприела разрешението да се
извършва преценка само на фактическото поведение, обективирано в конкретни
действия на всеки от съпрузите. Значението на тези действия, пък, се отчита
само от гледна точка на взаимоотношенията съпруг-съпруга, майка-дете и
баща-дете. Всички прояви на индивидуалния характер и личност на съпрузите са
специфични за всеки отделен случай и те не могат да се приведат под общ
знаменател. Това, което съдът обсъжда и преценява, е само дали и доколко те
нарушават хармонията в семейството и влияят негативно на отношенията вътре в
него. Тоест – едно и също поведение в някои случаи може да доведе до
разстройство на брачните отношения, а в други – не – според характера,
възпитанието, мирогледа на лицата, тяхната толерантност и въобще - нагласата и
вижданията им за същността на брака. В тази светлина задълженията на съда се
свеждат до това, да изолира конкретни постъпки и да ги съпостави, с
отношението, първо - на всеки от съпрузите, и после – на обществото, към
съдържанието на брака, а след като констатира разминаване, да прецени по
въздействието, което са оказали, дали това води, и в каква степен, до
разстройство на брачните отношения, както и кой е носителят на брачната вина. По
делото по несъмнен начин се доказа, че брачната връзка между страните през
последната една години не е пълноценна, те не живеят заедно, като ищецът П.К.
продължава да поддържа извънбрачна връзка с друга жена. Ищецът е станал
първопричина за раздялата със своето поведение – поддържането на извънбрачна
връзка и отказът да я прекрати и да положи усилия за съхраняване на брачната
връзка със съпругата му. Както вече бе изложено, не се установи тя да е имала
обидно отношение към него нито в обществото, нито в семейството им. Установи се
по безспорен начин, че ищецът действително има извънбрачна връзка, започнала
преди фактическата раздяла, което опровергава и твърдението за наличие на
неоправдана ревност от страна на съпругата му. Ето защо, в този конкретен
случай, между тези лица, поведението на съпруга – изневярата, липсата на
желание за комуникация и възстановяване на съпружеските отношения между
страните са станали причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната
връзка. Неговото поведение е довело, както до фактическата раздяла между тях,
така и до дълбокото и непоправимо разстройство на брачния съюз. Законът не
формулира изрично причините, които могат да доведат до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, като те се изследват във всеки конкретен случаи
съобразно особеностите, очертани по-горе. В настоящия случай се установи, че
именно поведението на ищеца, ответник по насрещния иск, е довело до
настъпването на окончателния крах в брачните отношения между съпрузите. Вината
за това е на ищеца П.К., ответник по насрещния иск.
Съдът не
следва да се произнася по отношение на родителски права и отношения с родените
от брака деца, тъй като те са пълнолетни. Съдът дължи служебно произнасяне по
въпроса за ползването на семейното жилище само когато от брака има родени
ненавършили пълнолетие деца. /Решение по гр. д. № 1364 по описа за 2011г. на
ВКС/, а в случая липсва изрично искане за произнасяне на съда по този въпрос от
някоя от страните. С оглед разпоредбата на чл. 53 СК, вр. чл.326 ГПК съдът не
дължи служебно произнасяне и по въпроса за фамилното име на съпругата при липса
на изрично искане, както е в настоящия случай /решение по гр. дело №
5182/2015г. на ВКС/.
По разноските:
Съдът стигна до извод, че вина за разстройството на брака има ищецът по
главния иск и ответник по насрещния иск П.К.. Съгласно разпоредбата на чл. 329,
ал. 1 ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния
съпруг. В съдебно заседание процесуалният представител на ответницата е
представил списък на разноските за 600 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение. Ищецът следва да бъде осъден да му ги заплати. Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на основание чл. 49, ал. 1 СК развод между П.Н.К.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, и Н.И.П., ЕГН: **********, с адрес: ***,
сключили граждански брак на 03.05.1972 г. в с. Фурен, общ. Криводол, област Враца,
за което е съставен акт за граждански брак № 002/03.05.1972г. като дълбоко и
непоправимо разстроен, за което има вина съпруга П.Н.К..
ОСЪЖДА на основание чл.329, ал.1 ГПК П.Н.К., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.П., ЕГН: **********
сумата от 600 лева /шестстотин лева/,
представляваща сторени в производството разноски.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд - Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: