№ 45
гр. Ловеч, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на десети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН П.
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН П. Гражданско дело №
20244300100207 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от В. П. П., с
ЕГН **********, с адрес: *** против В. Л. П., действащ като частен съдебен
изпълнител (ЧСИ) с peг. № 879 на Камарата на ЧСИ, с БУЛСТАТ 179589***, с
която е предявен иск по чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на
обезщетение от незаконосъобразно принудително изпълнение в размер на
сумата от 29930 лв. (за неимуществени вреди) и в размер на 70 лв.
(имуществени вреди).
От ищеца се поддържа, че от 1996 г. е лишен от свобода и изтърпява
наказанието си в Затвора Ловеч, че в пенитенциарното заведение не му се
осигурява работа и че единствените му разполагаеми средства за задоволяване
на лични нужди са изпращани от негови близки записи в съответствие с чл. 86,
ал. 1, т. 4 ЗИНСЗС. Посочва се, че изпращаните суми не превишавали размера
на минималната работна заплата и че същите се явявали несеквестируеми,
доколкото попадали в обхвата на чл. 444 ГПК, и че с оглед на това върху тях не
можело да се насочва принудително изпълнение. Твърди се, че във връзка с
процедура по замяна на наказанието доживотен затвор с лишаване от свобода
в максимално допустимия срок, на В. П. П. е предоставена правна помощ,
каквато не била искана от него, че по повод изплаща на възнаграждението на
определения адвокат, в полза на НБПП против В. П. П. е издаден
изпълнителен лист № 37/26.02.2019 г. за сумата от 120 лв., че въз основа на
изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 104/2024 г. по описа
на ЧСИ В. Л. П., с peг. № 879 на Камарата на ЧСИ. Твърди се, че по същото
изпълнително дело на 12.03.2024 г. е връчена на В. П. П. ПДИ изх. №
5139/08.02.2024 г. за сумата 623 лв., без яснота от какво се формира нейния
размер за разликата над сумата от 120 лв. (по изпълнителния лист), че наред с
това, на затворническата администрация е връчено запорно съобщение, с
което се налага запор върху цялата лична партида на В. П. П., че в нарушение
на правилата за несеквестируемостта от нея по сметката на ЧСИ била
преведена сумата от 70 лв. От ищеца се поддържа, че сумата е получена
1
неправомерно и без основание, тъй като вземането по изпълнителния лист (№
37/26.02.2019 г.) е погасено по давност към 07.02.2024 г., доколкото то е
възникнало на 07.02.2019 г. – с влизане в сила на определение №
103/07.02.2019 г., по ч.н.д. № 335/2018 г. на ОС Ловеч, а ПДИ е връчена на
длъжника след това. Посочва, че поради бездействие на взискателя повече от
две години, ответникът е следвало да прекрати изпълнителното производство
на основание чл. 433, т. 8 ГПК, вместо да продължава да извършва
изпълнителни действия, явяващи се незаконосъобразни и на това основание.
От ищеца се твърди, че в резултат на незаконосъобразните действия на
ответника по изпълнителното дело ищецът е претърпял неимуществени вреди
(оценени на 29930 лв.), изразяващи се в дългосрочен и траен в във времето
психоемоционален стрес, дискомфорт и обострено чувство на отхвърленост и
незащитеност, незачитане на човешкото достойнство, както и имуществени
такива, изразяващи се в лишаване от сумата по личната партида в размер на 70
лв.
В писмения отговор на исковата молба от ответника се правят
правоизключващи възражения, които са основани на следните твърдения и
оспорвания: за липса незаконосъобразни изпълнителни действия по
изпълнителното дело; за извършено плащане с получената сума от 70 лв. на
съществуващо задължение на длъжника по изпълнителното дело В. П. П.; за
липса на останалите твърдени от ищеца елементи от фактическия състав на
деликта.
С определение от 23.05.2024 г., съдът е допуснал участието на „Лев Инс”
АД като трето лице-помагач на страната на ответника В. Л. П., действащ като
частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с peг. № 879 на Камарата на ЧСИ.
Ищецът взема участие в производството по делото лично и чрез
назначения от съда процесуален представител адв. Д. С., като в хода на
устните състезания и двамата заявяват становище за основателност на иска и
молят за присъждане на претендираните суми.
Ответникът взема участие в производството по делото чрез
процесуалния представител по пълномощие адв. Ц. А., който оспорва иска, а в
хода на устните състезания излага съображения за неговата неоснователност,
моли за отхвърлянето му и за присъждане на разноските по делото.
Третото лице „Лев Инс” АД – помагач на ответника взема участие по
делото чрез процесуалния представител по пълномощие юрисконсулт К.И.,
който заявява становище за неоснователност на иска и моли за отхвърлянето
му.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
С определение от 23.05.2024 г. съдът е обявил за безспорно в
отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване, че от 1996 г. В.
П. П. е лишен от свобода и изтърпява наказанието си в Затвора Ловеч и че в
пенитенциарното заведение той не работи (не му се осигурява работа).
От приложеното по делото изпълнително дело № 104/2024 г. по описа на
ЧСИ В. Л. П., с peг. № 879 на Камарата на ЧСИ се установява, че същото е
образувано по молба на Национална агенция по проходите против В. П. П., че
вземането, чието принудително удовлетворяване се иска с молбата е за
заплащане на сумата от 120 лв., присъдено в полза на Националното бюро за
2
правна помощ по ЧНД № 335/2018 г. на ОС Ловеч. С молбата за образуване на
изпълнително дело е поискано налагане на запор по банковите сметки и
секвестируемите вземания на длъжника, вкл. по личната партида на в затвора.,
както и на опис върху негови движими вещи и МПС. Молбата е заведена в
деловодството с вх. № 06341/17.01.2024 г.
След извършено поучаване имуществото на длъжника, частният съдебен
изпълнител (ответникът) изпратил до Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, Затвора Ловеч, запорно съобщение изх. № 05244/09.02.2024 г., с
което налага запор върху трудовото възнаграждение на длъжника В. П. П.,
както и върху сумите, които постъпват по личната му партида, до погасяване
на задължението по изпълнителното дело, включващо освен вземанията по
изпълнителния лист, и тези за присъединил се взискател и за дължими в
изпълнителното производство такси. В запорното съобщение е указано
удръжките да се правят ежемесечно при спазване на чл. 446 ГПК. Запорното
съобщение е получено от администрацията на затвора на 11.03.2024 г., видно
от приложеното по изпълнителното дело известие за доставянето му.
Частният съдебен изпълнител (ответникът) изпратил до В. П. П. покана
за доброволно изпълнение изх. № 05139/08.02.2024 г., която е връчена на
длъжника лично на 12.03.2024 г.
След постъпване на запорното съобщение администрацията на затвора
уведомила частния съдебен изпълнител с писмо рег. № ИЗ-879/14.03.2024 г. на
ГД „ИН“, с което признала вземането на В. П. П. за основателно, изразила
готовност да плати при постъпване на суми, уточнявайки, че длъжникът не
получава такова възнаграждение, че върху средствата по личната му партида
има претенции от други лица, както и наложени запори по други
изпълнителни дела.
На 17.04.2024 г. от личната партида на В. П. П. по сметката на ЧСИ В. Л.
П. е преведена сумата от 70 лв., като означеното в преводното нареждане
основание е запор по личната партида, наложен по изпълнително дело №
104/2024 г.
От В. П. П. е подадена жалба срещу действията на ЧСИ В. Л. П. по
налагане на запор, с която се поддържа незаконосъобразност на извършеното
удържане, свеждаща се засягане на установения по закон несеквиструем
минимум на дохода.
С решение № 138/12.07.2024 г., по гр.д. № 347/2024 г. на ОС Ловеч,
жалбата на В. П. П. е оставена без уважение.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск по чл. 74 ЗЧСИ заплащане на обезщетение от
незаконосъобразно принудително изпълнение в размер на сумата от 29930 лв.
(за неимуществени вреди) и в размер на 70 лв. (имуществени вреди), е
неоснователен.
Възприетата в чл. 441 ГПК формулировка налага извода за деликтния
характер на отговорността на съдебния изпълнител. Специфичното при тази
отговорност е, че деликтът се изразява в процесуално незаконосъобразни
действия на органа на принудителното изпълнение. Освен заради
процесуалната незаконосъобразност неговите действия или бездействия в
изпълнителното производство, отговорността на съдебния изпълнител се
основава и на вреда в сферата на лицето, претендиращо заплащане на
3
обезщетение, настъпила в резултат от същите незаконосъобразни действия и
бездействия.
В случая тези предпоставки липсват. Не е налице поддържаната
процесуална незаконосъобразност, изразяваща се според ищеца в извършване
от съдебния изпълнител на изпълнителни действия по налагане на запори, над
установените по закон несеквестируеми размери.
Ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода – доживотен затвор.
За него се установи, че не е полагал труд при условията на чл. 216 ППЗИНЗС,
с оглед на което постъпилите по личната му партида парични средства нямат
характер на частично възмездяване за положен от него труд по смисъла на чл.
78, ал. 1 ЗИНЗС. Паричните средства по личната му партида в затвора са от
източник, различен от възнаграждение за труд и/или пенсия. Ето защо спрямо
тях не се прилагат правилата, установяващи предели, до които могат да се
правя удръжки – както особените такива в чл. 78, ал. 3 ЗИНЗС и чл. 57
ППЗИНЗС, така и общите такива по чл. 446 ГПК. Поначало определянето на
част от дохода като несеквестируем е за да се гарантира възможността на
лицето да задоволи минималните си месечни нужди за подслон, храна,
облекло и др., т.е. т.нар. екзистенц минимум. Чрез особените правила за
удръжки в ЗИНЗС от една страна се съобразява естеството на получаваното от
лишените от свобода възнаграждение, а от друга се отчита, че тези нужди на
лицата в пенитенциарните заведения (за подслон, отопление, храна и облекло)
са задоволени от държавата.
При установения произход на средствата по личната партида на ищеца,
налагането на запор на вземанията по нея не нарушавало забраната на чл. 446
ГПК, доколкото средствата не попадали в категорията за несеквестируем
доход. Вземанията, на които законът признава качеството несеквестируемост,
са лимитативно посочени в чл. 446 ГПК - възнаграждение за труд, пенсия,
издръжка и социални помощи. Не с такъв характер сумата от 70 лв., преведена
на частния съдебен изпълнител въз основа на наложения от него запор върху
личната партида на ищеца, затова удържането й за погасяване на
задължението, което има лишеният от свобода, е правомерно.
Неоснователни са останалите твърдения и доводи в исковата молба, с
оглед на които се очертава процесуална незаконосъобразност на
изпълнителните действия на частния съдебен изпълнител. В поканата за
доброволно изпълнение освен дължимата по изпълнителния лист сума от 120
лв., са посочени и дължимите в изпълнителното производство разноски в
размер на 459,60 лв., вкл. и таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ, поради което е неоснователен упрекът за липсващо
означение на сумите над претендиралото по листа вземане. Неоснователно е и
разбирането в исковата молба за налагане на запора върху цялата лична
партида на В. П. П.. Отделно от съображенията за неприложимост на
правилата за несекветируемостта при направеното удържане на сумата от 70
лв., в случая е направено изрично отбелязване в запоеното съобщение до
Затвора Ловеч за съблюдаването им по принцип, т.е. за съобразяване
естеството на източника, от който постъпват сумите по личната партида, при
преценка дали се обхващат от наложения запор. Неоснователно е становището
на ищеца, че сумата от 70 лв. била получена от частния съдебен изпълнител
неправомерно и без основание, доколкото вземането по изпълнителния лист
било погасено по давност към 07.02.2024 г., доколкото съдебният изпълнител
не може в изпълнителния процес да прилага давността. Неоснователен е
4
доводът за незаконосъобразност на изпълнителните действия, основано на
разбирането за отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство на основание чл. 433, т. 8 ГПК, поради бездействие на
взискателя повече от две години. Изпълнителното производство е образувано
2024 г., поради което няма как в рамките на същата календарна година да се
поддържа бездействие на взискателя с продължителност от две години, което
би било основание за прекратяване на изпълнението (чл. 433, т. 8 ГПК).
По изложените съображения съдът приема за неоснователен
предявеният от В. П. П. против В. Л. П. иск по чл. 74 ЗЧСИ заплащане на
обезщетение от незаконосъобразно принудително изпълнение в размер на
сумата от 29930 лв. (за неимуществени вреди) и в размер на 70 лв.
(имуществени вреди).
При този изход на делото ищецът ще следва да заплати на ответника
сторените по делото разноски в пълния претендиран размер (чл. 78, ал. 3
ГПК), каквито са доказани за сумата от 3 050 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. П., с ЕГН **********, с адрес: ***
против В. Л. П., действащ като частен съдебен изпълнител с peг. № 879 на
Камарата на ЧСИ, с БУЛСТАТ 179589***, иск по чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД
за заплащане на обезщетение от незаконосъобразно принудително изпълнение
в размер на сумата от 29930 лв. (за неимуществени вреди) и в размер на 70 лв.
(имуществени вреди).
ОСЪЖДА В. П. П., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на В. Л.
П., действащ като частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с peг. № 879 на Камарата
на ЧСИ, с БУЛСТАТ 179589*** сумата от 3 050 лв., представляваща сторени
по делото разноски - заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на ЗК „Лев Инс” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе” № 67А като трето лице-помагачи на страната на ответника В. Л. П..
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
5