ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
199
гр.Плевен,
30.01.2020 г.
Административен
съд – Плевен, шести състав, в закрито заседание на тридесети януари две хиляди
и двадесета година, в състав:
Съдия-докладчик: Снежина Иванова
като разгледа
докладваното от съдията и.административно дело № 1332 по описа за 2019 на
Административен съд - Плевен, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на А.К.М.,***, 6-та група срещу ГД
„Изпълнение на наказанията” се искане за зачитане от 26.05.2018 година до
датата на подаване на исковата молба – 02.12.2019 година на два работни дни за
три дни по чл. 83, ал. 1 от ЗИНЗС .
С определение
от 23.01.2020 година съдът е оставил исковата молба без движение и е
указал на лицето да -дневен срок от получаване на определението да посочи точно
период, за който претендира заплащане на обезщетение, прави ли искане за
установяване на незаконосъобразността на действията и бездействията длъжностни
лица, които са ги причинили, като и посочи кои са тези длъжностни лица, да
посочи характер и размер на
имуществените вреди и вид на неимуществените вреди.
Със становище от 29.01.2020 година адв М.
посочва, че лицето претендира зачитане на периода от 26.05.2018 г – 02.12.2019
година за работни дни, тъй като не работи поради професионално заболяване
„диабет“, установен на 26.05.2018 година.
Съдът като съобрази предварителните въпроси
по редовността и допустимостта на жалбата, съдът намира, че е сезиран с искане,
което не е подведомствено по рода си на административните съдилища, тъй като не
попада в приложното поле на чл. 128 от АПК. Искането е свързано с
прилагането на възможността за зачитане на работни дни при изтърпяване на наказанието
"лишаване от свобода" за намаляване срока на наказанието, и
следователно касае пряко срока на изтърпяване на наказанието "лишаване от
свобода". По аргумент от чл. 189 и чл. 191 от ППЗИНЗС, зачитането на работни
дни при изпълнение на наказание лишаване от свобода е правомощие, предоставено
на администрацията на затвора, което не подлежи на съдебен контрол, включително
и по реда на чл. 256 от АПК, тъй като нормата на чл. 189 от ППЗИНЗС не предвижда пряко
задължение за действие на административния орган. Съгласно чл. 5 от ЗИНЗС вр. чл. 41, ал. 5 от НК прокуратурата упражнява
надзор за спазване на законността при изпълнение на наказанията, като в чл. 146, ал. 1 и ал 2 от Закона за съдебната власт са
изброени правомощията на прокурора в тази насока. Следователно заявената от лицето
претенция не е подведомствена на административния съд по смисъла на чл. 128 от АПК, а на прокуратурата, в чиито
правомощия е да се произнесе налице ли е нарушение на закона съобразно
изложените от оспорващия обстоятелства. В този смисъл е константната съдебна
практика – напр. Определение № 7993 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. №
2737/2015 г., Определение № 13107 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. №
13355/2014 г. и др.
С оглед горното производството по делото
следва да се прекрати, а жалбата на М. ведно с получената административна
преписка, следва да се изпрати по компетентност на Окръжна прокуратура – Плевен
на основание чл.
130, ал. 4 от АПК.
Предвид гореизложеното и на основание чл.
130, ал. 4 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без разглеждане искова молба на А.К.М.,***, 6-та група срещу ГД „Изпълнение на наказанията” с
претенция за зачитане от 26.05.2018 година до датата на подаване на исковата
молба – 02.12.2019 година на два работни дни за три дни по чл. 83, ал. 1 от ЗИНЗС.
Прекратява производството по адм. дело 1332/2019
г. по описа на Административен съд Плевен.
Изпраща по подведомственост на Окръжна
прокуратура – Плевен жалба на А.К.М..
Определението да се съобщи на М. и на адв. М..
Определението може да се обжалва с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен от съобщаването му, от
страните и от органа, на който делото е изпратено.
Съдия – докладчик: /п/