№ 466
гр. Сливен, 17.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христина З. Марева
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
Сложи за разглеждане докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело
№ 20232200100228 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За „Обединена българска банка“ АД, редовно призован, се явява
представител по пълномощие юриск. С. И., с пълномощно по делото от по-
рано.
За ответницата М. А. Д., редовно призована, се явява адв. И. К.,
надлежно преупълномощена от адв. Д. Д., който е с представено по делото
пълномощно, видно от представеното в днешно съдебно заседание заверено
копие от пълномощно за адв. К..
Третото лице помагач НАП, редовно призовано, не изпраща
представител.
Вещото лице К. Г. К., редовно призован, не се явява на поименното
повикване в 11,00 часа.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва, че съдебното заседание е насрочено за събиране на
доказателства, чрез изслушване на вещото лице по изготвената и представена
на 11.09.2024 г. във връзка, с което вещото лице е било разпитано в предходно
съдебно заседание, като е било необходимо представянето на допълнителни
справки, представени от ищеца с негова молба от 20.09.2024 г., препис от
която е изпратена чрез електронно изявление на посочения от адв. Д. Д.
електронен адрес.
Съдът докладва, че по делото е постъпила молба от адв. Д. Д. на
1
16.10.2024 г., в която изразява становище по същество, относно изявление на
ищеца в молба от 10.06.2024 г., във връзка с указанията на съда по
разпределяне на доказателствената тежест, а именно указанието, че не са били
сочени доказателства за предоставяне на задължителната информация на
ответницита длъжник по договора, както и ясно точно разяснения на
кредитополучателя, относно условията на договора и определяне изменение
на размера на паричните задължения. Изложено е подробно становище, че в
тази връзка са били нарушени правата на ответницата като такива съгласно
чл.18, ал.3 от ЗКСД и че при тези предпоставки съгласно чл.17, ал.7 от ЗКСД
договорът за кредит е недействителен и заемодателят дължи само чистата
стойност на кредита, но не и други лихви, такси и разноски.
В момента се явява вещото лице К. К..
ЮРИСК. И.: Във връзка с изявлението на ответницата, чрез
пълномощника й адв. Д., в молбата от 16.10.2024 г. заявявам, че няма да соча
доказателства и ще взема отношение по съществото на спора.
Съдът пристъпва към разпит на вещото лице във връзка със
заключението от 11.09.2024 г. и депозираните по делото справки връчени на
ответницата чрез пълномощника й с електронно изявление от 24.09.2024 г.
САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:
К. Г. К. – със снета по делото самоличност от по-рано.
Вещото лице К., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по
чл.290 от НК, ОБЕЩАВА да даде заключение по знание и съвест.
РАЗПИТАН КАЗА: Последната експертиза беше сведена до два
въпроса: Какъв би бил размерът на главницата и на договорената
възнаградителна лихва, която се дължи по договора, ако за периода от 85
месеца не се прибавя капитализираната лихва? Общият размер на кредита е 44
784 лв. Ако не се прилага капитализирането на лихвата за всеки период,
дължимата лихва е 13 453,87 лв. близо с 2 000 лв. по-малко от договорената.
По следващия въпрос, който имаше нужда от разяснения. Ответниците
следваше да се запознаят с официалните справки от кредитора/банката. От
приложените справки по делото от лист 89 до лист 123 включително, в
справката се съдържат описани четири операции. Това става на всяко пето
число от месеца. Погашение с вальор 05.10.2018 г. С тази сума е дебитирана
сметката на лицето М. А. Д., като задължение към банката. На същия ден има
две други операции М. Д. 348 лв. и дължима лихва 344,38 лв. и четвърта
операция прехвърляне по повишение на кредит с № 10978314094. Кредитът на
М. А. Д. се осчетоводява първоначално в счетоводната програма тогава е било
„Райфазен Банк България“. Това осчетоводяване съдържа в себе си
параметрите на кредита, които са заложени в погасителния план. На всяко
пето число счетоводната програма генерира дебитен оборот към сметката -
разплащателната сметка на лицето. Ако има съответните средства те отиват за
2
погасяне на задълженията. Ако няма налични средства по сметката те се
разпределят на две части. Отиват в отчетни и разчетни сметки. Едното е
задължение по главница, другото е задължение по дължима лихва. Ако
случайно има пари както е случаят 0,94 лв. това са остатъци от карта. Те
отиват за погасяване на предходни задължения както е в случая по кредит. В
справката са отразени дебит и кредит, но това са вътрешно разчетни
операции. Това не са операции на действително внесени по сметката парични
средства от длъжника. На стр.7 в таблицата съм показал сумите, които са
постъпили по разплащателната сметка на лицето М. А. Д., които са направени
от вносителя Н. Г.а С.. Общата сума внесена по разплащателната сметка на М.
А. Д. е 9 914,94 лв., които са отишли за погасяване на задължение по кредита.
Съдът предостави на ищеца възможност за въпроси към вещото лице.
ЮРИСК. И.: Нямам въпроси към вещото лице.
Съдът предостави на ответника възможност за въпроси към вещото
лице.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Това което съм представил като схема на всеки 6
месеца, след като изминат шест месеца първоначално се изчислява
възнаградителната лихва върху сумата, която е ползвала за плащане на
съответната студентска такса. На шестия месец, към тази сума 3 732 лв.
първоначално по договорните условия, се прибавя акумулираната лихва за
периода от 6 месеца и върху нея се начислява съответната лихва за следващия
период. Това е до края на кредита. Възнаградителната лихва от края на
гратисния период до крайния падеж на договора е 13 453 лв. До 2028 г. съм
сложил това реално което се дължи, то няма разлика.
АДВ. К.: Ние твърдим в условията на евентуалност, че ако счетете, че
договорът не е изцяло недействителен, то е недействителна клаузата за
капитализация. Това разбира се както многократно сме излагали включва в
себе си след гратисния период начисляване както начисляване на
възнаградителна лихва върху главницата от 44 000 лв., така и върху натрупана
възнаградителна лихва, която е капитализирана. Твърдим, че за 10 години при
7% възнаградителна лихва, която се начислява върху капитализираната лихва
от 15 450 лв. кредитът се оскъпява по наши изчисления с 10 000 лв. Това са
груби, не счетоводни изчисления. Искаме вещото лице да разясни, ако тази
капитализирана лихва не се капитализира как се разпределят сумите като
вноски. В случая вещото лице не е изчислило никъде. Искаме той да ни
посочи колко е размерът на възнаградителната лихва върху капитализираната
лихва, защото това е недължимо по наши сметки, но до края на периода 2028
година, ако не се капитализира.
Всички анюитетни вноски до края на договора включват онази част,
която е възнаградителна лихва върху капитализираната. Анюитетната вноска
се състои от главницата, която се дължи и съответно договорната лихва. При
условие, че няма капитализация възнаградителната лихва ще се дължи само
3
върху ползваната главница. Ние твърдим, че клаузата за капитализация е
неравноправна, увеличава размера на задълженията и прави договора за
недействителен.
Съдът поставя въпрос към адв. К..
Какво е значението на размера на лихвата като капитализирана или
некапитализирна за периода след обявяване на Договора за предсрочно
изискуем към 02.12.2020 г.?
АДВ. К.: Значението е това, че ако липсваше тази клауза анюитетните
вноски биха били съвсем различни. В предходната експертиза банката дава
справка по чл.366 от ГПК. Вещото лице дава краен резултат, че е просрочена
редовна възнаградителна лихва в размер на близо 4 000 лв. към 02.12.2020 г.
Тези вноски до този момент очевидно включват капитализацията и договорна
лихва върху капитализацията. Ако това е било така до този момент очевидно
има суми, които не са дължими, ако се приеме, че е правилно да не се
капитализира.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Първоначално нямаме анюитетни вноски, 85
месеца нямаме анюитетни вноски. Лихвата се определя за 30 дена
ежемесечно. Когато има капитализация лихвата е 15 450,42 лв. до м. декември
2020 г. Аз съм изчислил без капитализация тази лихва и там е 13 453,87 лв.
Близо тези 2 000 лв. са по-малко начислени. Сумата представлява
първоначалната сума, която е усвоена по договора за кредит 44 784 лв. плюс
13 453,87 лв. Това е гратисният период. Тука сме изчислили капитализацията.
Това е за периода, в който се начислява лихва, след това нямаме начисляване
на лихва.
ЮРИСК. И.: Нашата претенция не включва капитализирана лихва след
датата на обявяване след м.12.2020 г. Нашата претенция включва
задълженията така както са начислени до м.12.2020 г. от банката без
капитализирана лихва. В исковата молба нямаме искане за капитализирана
лихва въобще. Претендираме чистата главница, договорна лихва и
обезщетението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Нека да поправя адвоката. Първоначално те си
искат първоначалната лихва, която е по договора. Сумите, които се
претендират са заедно с капитализираната лихва до м.12.2020 г.
АДВ. К.: Те претендират възнаградителната лихва 3 956,08 лв., но тази
възнаградителна лихва тя е начислявана върху капитализираната лихва.
Твърдим, че анюитетните вноски на банката включват главница и
възнаградителна лихва върху капитализирана лихва. Твърдим, че в 3 956,08
лв. има капитализация на лихвата.
Съдът зададе въпрос на вещото лице да обясни в сумата 3 956,08 лв.
претендирани като възнаградителна лихва за периода от 05.11.2019 г. до
01.12.2020 г. какво се включва и как е определена тази сума?
4
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Първите 85 месеца няма ползване на формула на
анюитетна лихва. Първите 85 месеца са изчислявани на база 30 дена месец,
като примерно усвоената сума се разделя на 6 по 7%. Имаме 3720 лв.
умножаваме го по 7% и го разделяме на 6 и получаваме съответно месечната
вноска. Анюитетните вноски започват след 85 месеца. В зависимост от това
което признае съда, защото искането е направено на база това което е
сключено в Договора за кредит с клауза по чл.9 и там начислената лихва е 15
450,42 лв. това е периодът за първите 85 месеца, от 26.08.2011 г. до 05.09.2018
г. Ако не се капитализира за същия период ще е 13 453,87 лв. Лихвата не става
част от главницата и върху нея не се начислява друга лихва. Няма увеличаване
на главницата с капитализираната лихва за втория период. Ако има
капитализирана лихва анюитетната вноска ще се промени, имаме 2 000 лв.
повече внесени.
Съдът намира, че въпросите, които адв. К. поставя, относно размера на
анюитетните вноски и на кредита след предсрочната изискуемост обявена от
банката с връченото на 02.12.2020 г. писмо са неотносими, тъй като по делото
не се претендират лихви за периода след 02.12.2020 г. до крайния падеж по
договора предвид обявяването му за предсрочно изискуем спрямо вземането,
поради това съдът не следва да допусне въпроса на адв. К. за това какъв би
бил размерът на анюитетната вноска за периода след предсрочната
изискуемост. За периода, за който са претендирани вещото лице е отговорило,
а на въпроса какъв е остатъкът на дължимата стойност на кредита, ако не се
начисляват възнаградителни лихви и лихви за забава след приспадане на
всички платени от ответницата суми в полза на банката и в рамките на
принудителното изпълнение по изпълнението по изп. д. № 712/2021 г. на ЧСИ
Минкова вещото лице е отговорило по задача 1 поставена от съда с
назначената с определение от 29.04.2024 г. експертиза.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА въпроса на адв. К. за това какъв би бил размерът на
анюитетната вноска за периода след предсрочната изискуемост.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Този погасителен план е съставен с две части.
Първите 85 месеца нямаме начисляване на анюитетни вноски. Анюитетните
вноски са след 85-ия месец в рамките на десет години. Това са два вида
различни изчисления. Аз съм изчислил дължимата лихва без капитализацията,
а вече те са направили съответно както е по договора. Вие твърдите, че не
трябва да се дължат, те си гледат договора, който е подписан от съответното
лице. Разликата е 2 000 лв. Това означава, че вместо да се искат 44 000 лв. са
изчислени, плюс 13 хиляди и колко лева е цялата лихва. Има внесени 8 000 и
колко лв. другото остава задължение.
5
АДВ. К.: Каква е договорната лихва след 85 месеца до предсрочната
изискуемост?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: След 85 месеца лихвата е 7% плюс 13 000 лв.
АДВ. К.: Твърдим, че вещото лице не е отговорило на въпрос № 2.1. от
отговора на исковата молба: Какъв би бил размерът на главницата и
договорната лихва, която се дължи по договора, ако за периода от 85 месеца
към главницата не се прибавя капитализирана лихва?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Отговорил съм на този въпрос и отговорът ми е, че
договорната лихва ще е 13 453,87 лв. Главницата е 44 784 лв. Вноските ще
бъдат по-малки, защото има 2 000 лв. общо за периода надвнесени, начислени
повече, ако не се капитализира.
Във връзка с повдигнатия между страните спор съдът намира, че за да е
изцяло ясно по делото следва да постави на вещото лице и той да отговори на
следния въпрос, предвид твърденията на пълномощника на ответницата в
днешно съдебно заседание, а именно: След като определи размера на
задълженията съобразно т.2.1 от отговора на исковата молба, касателно
задачите към съдебно-икономическата експертиза, след като проследи
периодите на заплащане на суми до общия платен размер от ответницата, да
отговори: до кой месец внасяните от ответницата средства биха погасявали
месечните вноски и след кой месец съобразно заплатените средства тя би
изпаднала в забава. Вещото лице да определи какъв би бил размерът на
месечната вноска, ако не се капитализира лихвата и били изпаднала
ответницата в забава?
ЮРИСК. И.: Да се приеме заключението на вещото лице К..
АДВ. КАРАКОПЕЛЕВА: Да се приеме заключението на вещото лице К..
На основание чл.148 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключенията на вещото лице К. Г. К. представени на
10.07.2024 г. и 11.09.2024 г.
На вещото лице К. Г. К. по посочената в декларацията банкова сметка,
да се изплати възнаграждение в общ размер на 1 000 лв. от внесените по
делото депозити, за което да се издаде РКО. /изд. РКО/.
На основание чл.201 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАВЯ допълнителна задача от вещото лице К. Г. К., който да
отговори на следния въпрос, предвид твърденията на пълномощника на
6
ответницата в днешно съдебно заседание, а именно: След като определи
размера на задълженията съобразно т.2.1 от отговора на исковата молба,
касателно задачите към съдебно-икономическата експертиза, след като
проследи периодите на заплащане на суми до общия платен размер от
ответницата, да отговори: до кой месец внасяните от ответницата средства
биха погасявали месечните вноски и след кой месец съобразно заплатените
средства тя би изпаднала в забава. Вещото лице да определи какъв би бил
размерът на месечната вноска, ако не се капитализира лихвата и били
изпаднала ответницата в забава?
УКАЗВА на ответницата в едноседмичен срок от днес да заплати по
делото депозит в размер на 200 лв. за възнаграждение на вещото лице.
ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА съдебно заседание за 14.11.2024 г. от
13,30 часа, за която дата страните и вещото лице следва да се считат редовно
призовани.
На вещото лице при необходимост да му се издаде препис от съдебния
протокол.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 12,15 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
7