№ 28296
гр. София, 11.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20231110159930 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на А. Г. С. против „Аксес
Файнанс“. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в указания срок същият е подал писмен отговор.
В отговора на исковата молба ответникът прави възражение за недопустимост на
предявените искове. Твърди, че ищцата не е възразила срещу уговорките в договора при
неговото сключване. Многократно била усвоявала суми по кредита и погасявала
задълженията си, без да възрази, поради което счита, че към момента липсвал правен
интерес от предявяване на исковете.
Съдът намира така направеното възражение за недопустимост на исковете за
неоснователно. С установителния иск, се цели да се установи съществуването или
несъществуването на едно право или правоотношение, заплашено от нарушаване. Правният
интерес в случая произтича от самото качество на ищеца на страна по договор, при
основателни съмнения за действителността на който, правното му положение е смутено.
Следователно всякога, когато ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с
дадено лице като установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или
не съществува определена правна връзка, предявеният установителен иск, в двата му
варианта – положителен и отрицателен, е допустим процесуален способ за предявяване
нищожност на договора и релевиране на последиците на този вид начална недействителност.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1
вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.
Писмените доказателства, приложени към исковата молба и отговора на исковата
молба, следва да бъдат приети по делото, тъй като са относими и допустими за изясняване
на спора от фактическа страна.
Така мотивиран, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на
делото:
Ищцата А. Г. С. твърди, че на 07.07.2022 г, между нея и ответното дружество бил
сключен договор за кредит „Бяла карта“, по силата на който ответникът-кредитодател се
задължава да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1200 лева, а
кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита съгласно уговореното в
договора.
В чл. 20 от договора било уговорено, че в случай че ищцата не предостави
обезпечение в тридневен срок, тя дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и
непогасена главница, която се начислявала за всяко неизпълнение на задължението. Съгласно
чл. 21, ал. 4 от договора при забава в плащане на текущото задължение или на сумата по чл.
12 от договора, ищцата дължала разходи за действия по събиране на задълженията в размер
на 2,50 лева на ден до заплащане на съответното задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1
от договора. В случай че ищцата не предоставеи допълнително обезпечение – поръчител, но
заплати 15% от кредитния лимит, същата дължала заплащането на неустойка по чл. 20 от
договора. Поддържа, че по този начин, при неизпълнение на задълженията си,
заемополучателят следвало да заплаща ежедневно разходи за действия по събиране на
задължението – 2,50 лева на ден, както и да заплаща неустойка за непредоставяне на
обезпечение. Сочи, че в чл. 21, ал. 5 от договора било уговорено, че след настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължал еднократно сума в размер
на 120 лева, включваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението.
Намира, че уговорката в договора за кредит за предоставяне на обезпечение под
формата на гарант- едно физическо лице, които да отговарят солидарно за задълженията по
кредита, при неизпълнението на която потребителят дължи неустойка, е неравноправна и
затова нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК същата заобикаляла правилото на чл. 33
ЗПК, че при забава на длъжника кредиторът имал право само на лихва за забава. Посочената
клауза била неравноправна и защото противоречала ал. 143, ал. 5 ЗЗП и задължавала
длъжника да заплати необосновано висока неустойка. Поддържа противоречие на клаузата с
добрите нрави – основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Ищцата намира
клаузата на чл. 21, ал. 4 от договора за нищожна поради противоречие с чл. 10а, ал. 1 ЗПК,
който регламентира събирането на такси и комисионни за допълнителни услуги по кредита.
Действията по събиране на вземането при забава не били такива допълнителни услуги. В
същото време посочената разпоредба противоречала и на чл. 33 ЗПК. С разпоредбата на чл.
21, ал. 4 ЗПК се уговаряло заплащането на допълнително обезщетение при неизпълнение на
акцесорно задължение. Твърди, че клаузата е нищожна и поради противоречие с добрите
нрави. Аналогични съображения за нищожност се излагат и по отношение на разпоредбата
на чл. 21, ал. 5 от договора. Твърди, че процесните клаузи не са индивидуално уговорени
между нея и ответното дружество. Ето защо ищцата моли съда да прогласи нищожността на
2
разпоредбите на чл. 20, чл. 21, ал. 4 и чл. 21, ал. 5 от процесния договор за кредит „Бяла
карта“, сключен между нея и ответното дружество „Аксес файнанс“ ООД. Претендира
присъждането на разноски.
Ответникът „Аксес файнанс“ ЕООД оспорва допустимостта и основателността на
предявените искове. Навежда твърдения относно начина на сключване на процесния
договор. Твърди, че процесните клаузи от договора за кредит за заплащнето на неустойка
при непредоставяне на обезпечение не противоречи на законодателството за защита на
интересите на потребителите.
Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че е сключил с ответника
процесния договор за кредит.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже, че договорът е сключен по
твърдения от него начин, както и че процесните клаузи са индивидуално уговорени, за което
същият не сочи доказателства.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба
документи.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на
спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
НАСРОЧВА делото за 07.10.2024 г. от 11:30 часа, за когато да се призоват страните с
препис от настоящото определение, а ищецът – с препис и от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3