Решение по дело №986/2020 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 октомври 2020 г.
Съдия: Цанка Георгиева Неделчева
Дело: 20202230200986
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 260084

 

Гр.Сливен, 13.10.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на втори октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА

 

при съдебен секретар ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 986 по описа за 2020 год. за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от „МГ К.” ЕООД – гр. Сливен, представлявано от управителя Е.А.М., чрез пълномощник, против НП № 466239-F481121/04.09.2019 год., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. ал. 1 от ЗДДС за извършеното нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

В с.з. жалбоподателя, редовно призован, се представлява от процесуален представител, които поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено.

В с.з. административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление, редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и моли да се потвърди НП като правилно и законосъобразно, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 29.03.2019 год. в 12,20 часа служители на ЦУ на НАП, ГДФК, ОД - Бургас извършили проверка на търговски обект – магазин за компютри, находящ се в гр. *****, стопанисван от „МГ К.” ЕООД, в присъствието на продавач-консултант В.Д.Е.. За констатациите от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка № 0343269 от дата 29.03.2019 год. Проверката завършила в 13,35 часа на 29.03.2019 год. (л. 12 – 21 от делото).

На 09.04.2019 год. бил съставен АУАН № F481121 от същата дата на жалбоподателя за това, че на 29.03.2019 год. в 12,20 часа при извършена проверка в търговски обект - магазин за компютри, находящ се в гр. *****, стопанисван от „МГ К.” ЕООД, било установено, че промяната в касовата наличност не се отчита с монтираното и работещо в обекта фискално устройство; както и че по време на проверката било установено, че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката ЕКАФП модел „DATECS DP - 150 KL” с ИН на ФУ № DT658209 и ИН на ФП № 02658209. В акта било отразено, че при проверката било установено: разчетена касова наличност от ФУ - 141,01 лева; фактическа наличност - 291,13 лева; сума на паричните средства в началото на деня - 0,00 лева; въведени пари в касата - 36,84 лева; изведени пари от касата - 0,00 лева. В акта било посочено, че разликата между фактическа наличност и разчетена касова наличност от ФУ и сбора от сумата на паричните средства в началото на деня, въведените и изведените пари от касата е 113,28 лева повече, която не се отчита с монтираното в обекта фискално устройство. В акта било посочено, че от отпечатаните дневни финансови отчети „Х” било установено, че монтираното и работещо в обекта фискално устройство притежава операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” пари в касата, както и че сумата на фактическите наличност в касата била преброена от В.Д.Е. - продавач-консултант в обекта, като описа на паричните средства бил отразен в протокол № 0343269/29.03.2019 год.; както и че разчетената касова наличност била установена по отпечатан дневен отчет „Х” с № 0000629/29.03.2019 год. в 12,44 часа. В акта било отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Актът бил връчен на управителя на 09.04.2019 год. (л. 10 - 11 от делото).

Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното НП № 466239-F481121/04.09.2019 год., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. ал. 1 от ЗДДС за извършеното нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. НП било връчено на упълномощено лице на 30.06.2020 год. (л. 7 - 8 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, обаче жалбата се явява неоснователна.

Съдът не приема доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата му,, както и тези изложени от процесуалния му представител в с.з.,  тъй като намира че същите са неоснователни.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че при извършената проверка в търговски обект - магазин за компютри, стопанисван от жалбоподателя е констатирана положителна разлика от 113,28 лева, като същата не е отразена като промяна в касовата наличност чрез операция „служебно въведени” във функциониращо в обекта ФУ, което притежава операциите „служебно въведени” и „служебно изведени”. След като не е изпълнил това свое задължение, жалбоподателят е ангажирал своята административнонаказателна отговорност и следва да понесе наложеното административно наказание. Деянието правилно е квалифицирано, като такова по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Представените копия от три броя разходни касови ордери на обща стойност 101,00 лева не обосновават получената положителна разлика, тъй като сумата по тези ордери е по – малка от констатираната при проверката положителна разлика.

Съдът намира за неоснователно и твърдението, че в настоящия случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Нарушението на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС се изразява в констатирана на промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ, която не е била регистрирана във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. Относно извършеното нарушение, не може да се приеме, че неговата тежест не е голяма и извършеното представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. ЗДДС урежда обществените отношения свързани с данъчното облагане на лицата, като законодателят е предвидил по – тежки санкции за нарушенията, с които те се засягат, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения.

Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание, макар и в рамките на предвидения в закона, не съответства на степента на извършеното нарушение. В разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е предвидено административно наказание „Имуществена санкция” в размер от 500,00 до 2000,00 лева. Ето защо съдът намира, че следва да измени атакуваното НП, като намали размера на наложеното административно наказание „Имуществена санкция” в размер от 1000,00 лева на 500,00 лева.

В настоящия случай своевременно се явява искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно разпоредбата на чл. 27е от НЗПП възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80,00 до 120,00 лева. С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да определи юрисконсултското възнаграждение в размер на 80,00 лева.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 466239-F481121/04.09.2019 год., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на „МГ К.” ЕООД – гр. Сливен, представлявано от управителя Е.А.М., е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „Имуществена санкция” от 1000,00 (хиляда) лева на 500,00 (петстотин) лева.

 

ОСЪЖДА „МГ К.” ЕООД – гр. Сливен, с ЕИК *****, представлявано от управителя Е.А.М., да заплати в полза на Национална агенция за приходите разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: