О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260090 19.08.2020
г. гр. Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, пети въззивен състав в закритото заседание на деветнадесети август две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Вяра Камбурова
Членове: Галя Белева
мл. съдия Александър Муртев
като разгледа
докладваното от младши съдия Муртев в. гр.
д. № 1794 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С Решение № 61 от 17.03.2020 год. по гр. д. № 25/2019 на Поморийски районен
съд, е прието за установено по отношение на ответниците А.И.Д., ЕГН **********
и Н.Д.Д., ЕГН **********, двамата с адрес ***, със съдебен адрес ***,
съществуването на вземане в полза на ищеца “ЕОС
Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, район Витоша, ж.к. “Малинова долина”, ул. “Рачо Петков -
Казанджията” № 4-6, представлявано от управителя
Райна И. Миткова – Т., по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 306/18.10.2018г., издадена по ч. гр. д. № 630/2018г. по описа на ПРС за сумата 3008,83 лв., представляващи
част от дължимата главница по договор за потребителски кредит № FL610230 от 14.10.2011г.; 491, 17 лв. –
договорна лихва за периода от 20.10.2015г. до 15.10.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от 16.10.2018г. до окончателното изплащане.
С обжалваното решение ответниците А.И.Д. и Н.Д.Д. са осъдени да заплатят на
ищеца “ЕОС Матрикс” ЕООД, сумата от
350,35 лв., представляваща направените съдебно-деловодни разноски пред първата
инстанция, както и сумата от 70 лв., представляваща направените разноски в
заповедното производство..
Постъпила е въззивна жалба от А.И.Д. и Н.Д.Д., с която се обжалва изцяло Решение
№ 61 от 17.03.2020 год. по гр. д. № 25/2019 на Районен съд Бургас. Иска се отмяна
и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
На първо място се
сочи, че районния съд не е взел под внимание, че оспорването от страна на
ответниците на заявлението по инициираното от ищеца заповедно, а впоследствие и
исково производство е обосновано с твърдението за допуснато от насрещната
страна съществено процесуално нарушение на правото им да получат конкретна и
своевременна информация относно размера на дълга, начина на формирането му и
последиците от частичното погасяване. В тази насока се отправя искане
въззивната инстанция да съобрази аргументите, изложени в писмения отговор,
които се поддържат и понастоящем. С тези доводи се твърди, че ответниците не са
дали повод за ангажирането на правосъдната институция и следователно,
независимо от изхода на правния спор разноските следва да бъдат възложени върху
насрещната страна.
Сочи се, че нито
цесионерът, нито цедентът са изпълнили своето задължение по чл.99 от ЗЗД и че
именно това нарушение на императивно изискване по ЗЗД не следва да бъде
толерирано от съда. В тази връзка се акцентира върху съдържанието на
представените от ищеца писмени доказателства /уведомления/ – стр. 94, 95, 97, 98, 100, 101, всички с дата
10.08.2018г. Твърди се, че връчването на посочените уведомления е оспорено от
ответниците, но това обстоятелство било игнорирано от съда, даже се твърдяло,
че не е оспорено. Акцентира се върху обстоятелството, че нито едно от
цитираните уведомления не съдържа информация относно дължимата сума. Излагат се
съображения, че след като законодателят изрично е предвидил, че прехвърлянето
има действия спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор, се налага изводът, че до датата 17.08 или 31.08.2018г.
ответниците са погасявали недължимо към ищцовото дружество, на база телефонни
заплахи, че иначе ще изгубят дома си. Твърди се, че по никакъв начин не се
доказвало, че във връчените и запечатани пликове са се съдържали точно
изписаните – посочените в известията за доставяне /обратни
разписки/ уведомления. Ноторно известен факт бил фактът, че
адресатът няма право да разпечата пред пощенския служител плика, преди да е
подписал известието и нямало как към този момент да е проверил какво съдържа
плика. Твърди се, че оспорването в тази насока било игнорирано от съда. На
последно място се твърди, че необосновано районния съд е кредитирал
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която също била оспорена от
страна на ответниците като некомпетентно и непрофесионално извършена, само на
база издадени и предоставени от ищеца счетоводни справки.
Не се въвеждат
искания по доказателствата. Претендират се разноски.
Депозираната въззивна
жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263
ал.1 от ГПК е постъпил отговор от “ЕОС Матрикс” ЕООД, чрез проц. му представител – адв. Д.П..
С отговора се оспорва
изцяло въззивната жалба на А.И.Д. и Н.Д.Д.
и се иска същата да бъде оставена без
уважение, а решението на Бургаски районен съд да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
Сочи се, че при
постановяване на обжалваното решение районния съд е изложил подробни мотиви,
основани на пълен и задълбочен анализ на всички събрани в хода на делото
доказателства, вкл. аргументираните изводи на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа
експертиза, както и всички наведени още с отговора на исковата молба възражения
на ответниците. С приетата съдебно-икономическа експертиза било доказано
усвояването и дължимостта на претендираната сума, като в тежест на ответниците
било да представят доказателства за погасяването й.
Оспорват се
твърденията на въззивниците, че нито цесионерът, нито цедентът са изпълнили
точно задължението по смисъла на чл.99 от ЗЗД, тъй като считано от датата на
получаване на уведомленията за цесия и предсрочна изискуемост, кредитор спрямо
тях е “ЕОС Матрикс” ЕООД. Съгласно
т.5.1.1. от Договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложени изрично
пълномощни, цесионера “ЕОС Матрикс” ЕООД и “Иванов и Денев –
Адвокатско дружество” са упълномощени да извършват
уведомяване от името и за сметка на цедента. В тази насока се излагат
твърдения, че длъжниците са уведомени по телефона от ЕОС Матрикс, който факт
самите те не отричат, което се доказвало и от извършените плащания по сметка на
цесионера. Сочи се, че видно от приложените към исковата молба
обратни разписки, на 17.08.2018г. и 30.08.2018г. уведомленията за цесия и
предсрочна изискуемост са получени от А.Д. на посочените адреси в Договора за
кредит. Същите уведомления са получени и от Н.Д. лично на 17.08.2018г. Освен
това се излагат съображения, че с връчването на препис от исковата молба и
приложенията към нея по делото, длъжниците получават уведомленията, изходящи от
стария кредитор “ЮРОБАНК България” АД за извършената цесия на процесните вземания, като
следва да се считат за надлежно уведомени за трети път, като съдът следва да
зачете този факт по силата на чл.235, ал.3 от ГПК.
Излагат се доводи за
несъстоятелност на твърденията, че ответниците били оспорили уведомленията за
цесия и за предсрочна изискуемост, което оспорване било игнорирано от съда.
Противно на твърдението им в жалбата, че в пликовете се съдържали
уведомленията, въззивниците сочели на стр.2 от отговора на ИМ, че през август
2018г. получили уведомления, в които липсвало информация за размера на дълга.
На следващо място се
твърди, че законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва
да бъде извършено уведомяването на длъжника за цесията и предсрочната
изискуемост на кредита. Цитира се съдебна практика, съгласно която разпоредбата
на чл.60, ал.2 ЗКИ не предвижда императивно необходимо съдържание на
уведомлението, за да породи същото действие. Твърди се, че такова съдържание не
е нито задължително, нито нормативно уредено, нито възприето в тълкувателната
практика, в съответствие с постановките на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Застъпва се становище, че уведомленията за предсрочна
изискуемост съдържат необходимото съдържание, установено от съдебната практика,
като са посочени всички правно релевантни обстоятелства, поради което
наведеното от въззивниците възражение е неоснователно. При условията на
евентуалност, при уважаване на депозирана въззивна жалба се прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Не се въвеждат
искания по доказателствата.
С оглед на изложеното
и на основание чл.267, ал.1 от ГПК и чл.273 от ГПК, Бургаски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивната
жалба на А.И.Д., ЕГН **********
и Н.Д.Д. срещу Решение
№ 61 от 17.03.2020 год. по гр. д. № 25/2019 на Районен съд Поморие.
ВНАСЯ в. гр. д.
№ 1794 по описа за 2020 г. на Бургаски окръжен съд, за разглеждане в открито
съдебно заседание, съгласно Разпореждане от 21.07.2020г. - на 14.09.2020 г. от 10.10 часа.
УКАЗВА
на страните, че могат да уредят доброволно отношенията си във
връзка със спорното право, предмет на делото чрез: медиация, извънсъдебно
споразумение или съдебна спогодба.
ДА СЕ ИЗПРАТИ
на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.