№ 149
гр. Плевен, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ИВАН Н. РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря Е. М. Р.
в присъствието на прокурора Кр. Цв. Яч.
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20224400600318 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Районен съд - Червен бряг с присъда № 5/02.03.2022г., постановена по
НОХД № 19/2022г., признал подсъдимата М. Г. С. от гр.И. за виновна в
извършване на две престъпления по 183, ал.1 от НК и при условията на чл.54
от НК я на пробация с пробационни мерки по чл.42,ал.2,т.1 от НК и по
чл.42,ал.1,т.2 от НК за срок от една година. На основание чл.23,ал.1 от НК
определели едно общо наказание „пробация“ с двете посочените
пробационни мерки за срок от една година.
Осъдил подсъдимата на основание чл.45 от ЗЗД да заплати на детето
И.С.И чрез законния му представител и баща С.А. сумата от 1298 лева, както
и на детето Г.С.И чрез законния и представител и баща С.А. сумата от
1290,68 лева.
Осъдил подсъдимата да заплати направените по делото разноски на
досъдебното и съдебното производство, както и държавна такса върху
уважените размери на гражданските искове.
1
Осъдил подсъдимата да заплати направените от С.А. разноски за
адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба, депозирана от защитника на подсъдимата, в
законоустановения срок за обжалване се изразява несъгласие с постановения
първоинстанционен съдебен акт. Последният се определя като неправилен и
необоснован. Излагат се доводи за липса на субективна съставомерност на
деянието, тъй като подсъдимата нямала имущество и доходи и това било
обективна пречка довела до неплащане на задължението за издръжка. На това
основание моли подсъдимата да бъде оправдана.
Против депозираната въззивна жалба е подадено възражение от
гражданските ищци чрез процесуалния им представител адв.Ц.Ц.. Излагат се
доводи, че задължението за издръжка е безусловно, и че родителите дължат
издръжка на ненавършилите пълнолетие деца, дори и това да представлява
особено затруднение за тях. Прави се искане присъдата да бъде потвърдена
като правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание представителят на ОП-Плевен излага становище,
че жалбата е неоснователна, а присъдата обоснована и правилна. Пледира за
потвърждаване на присъдата.
Подсъдимата М.С., редовно призована не се явява. За нея се явява
защитникът и адв.К.. Защитата поддържа депозираната жалба и изложените в
нея доводи. Моли съда да отмени присъдата на РС-Червен бряг и да оправдае
подсъдимата.
Заинтересованата страна С.А. – законен представител и баща на И.С.И
и Г.С.И, редовно призован не се явява. Представляват се от адв.Ц.Ц., който
поддържа депозираното възражение и пледира за потвърждаване на
присъдата на районния съд.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и извърши
цялостна проверка на постановеният съдебен акт по отношение на
законосъобразност, обоснованост и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното:
Жалбата срещу постановената на присъда от РС-Червен бряг е
процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване и от надлежна
страна, като разгледана по същество е неоснователна.
2
От фактическа страна първоинстанционния съд в съответствие с всички
релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:
Свидетелят С.А. и подсъдимата М.С. живели на семейни начала от
2006г. до 25.08.2019г. От съвместното си съжителство имали три деца- И. на
13 години, Г. на 6 години и Н. на две години. С решение № 374 от 8.12.2011г.
по гр.д.№1051/2011г. на РС-Червен бряг, родителските права над детето
И.С.И били предоставени на бащата С.А., а майката – подс.С. била осъдена
да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 80,00 лева. Решението
влязло в сила на 8.12.2011г. С определение № 531 от 19.11.2019г. по гр.д.
№928/2019г. на РС-Червен бряг родителските права над детето Г.С.И били
предоставени на бащата С.А., а майката – подс.С. била осъдена да заплаща
месечна издръжка на детето в размер на 150,00 лева. Решението влязло в сила
на 19.11.2019г. През времето от 2006г. до 2019г. свид.С.А. и подс.М.С.
многократно се събирали и разделяли, като окончателно се разделили на
25.08.2019г. и от тази дата децата И. и Г. живеят при баща си – С.А. в с.Г..
Въпреки, че била осъдена да издържа сина си, в периода от 25.08.2019г.
до 31.12.2020г. подсъдимата заплатила епизодично през м.октомври сумата от
500 лева и през месец юли сумата от 84 лева. За неизпълнение на
задължението за издръжка било образувано изпълнително дело в РС-Червен
бряг, но по него не постъпвали суми.
Въпреки, че била осъдена да издържа и дъщеря си Г., в периода от
19.11.2019г. до 31.12. 2020г. подсъдимата не заплащала дължимата издръжка
в размер на 150,00 лева месечно.
От заключението по изготвената по делото икономическа експертиза е
видно, че за периода 25.08.2019г. - 31.12.2020г. подсъдимата не е заплатила
16 пълни месечни издръжки на обща стойност 1280 и една непълна в размер
на 18,00 лева за детето И., а за детето Г., за периода 19.11.2019г. –
31.12.2020г. не е заплатила 13 пълни месечни издръжки на обща стойност
1950 лева и една непълна в размер на 60,00 лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът приел за установена въз
основа на показанията на свидетелите И. Н. и Г. Н.а, както и от събраните и
приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка РС-Червен бряг е приел,
че от обективна и субективна страна подсъдимата е осъществила състава на
3
престъпления по чл.183,ал.1 от НК. Въззивната инстанция след анализ на
събраните по делото доказателства намира, че приетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилно установена.
Споделя изцяло и изводите за осъществени от подсъдимата престъпления по
посочената правна квалификация.
По отношение жалбата, депозирана от защитника на подсъдимата:
Излага се довод, че деянията на несъставомерни от субективна страна,
тъй като подсъдимата не е изпълнила задълженията си да заплаща издръжка
за двете деца не защото не искала, а защото нямала имущество и доходи.
Настоящата съдебна инстанция намира изложения довод за неоснователен.
Ирелевантно за съставомерността на деянието е обстоятелството дали
подсъдимата е имала достатъчно средства за издръжка на двете деца.
Независимо дали за инкриминираните периоди дееца не е имал доказани
доходи, той не е освободен от задължението да доставя издръжка. В
материалите по делото са налични доказателства за наличието на трудова
дейност, както и за пребиваването на подсъдимата извън територията на
страната, което еднозначно води на извод, че С. е в състояние да реализира
доходи. Липсват доказателства за наличие на заболявания, които да са я
възпрепятствали да работи и получава доходи.
Във въззивното производство не се събраха доказателства, променящи
приетата от районния съд фактическа обстановка. Не се констатираха
нарушения на материалния закон, необоснованост или явна несправедливост
на наложеното на подс.М.С. наказание, поради което въззивният съд намира,
че присъдата следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.338 вр.чл.334,т.6 от
НПК , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 5/02.03.2022г., постановена по НОХД №
19/2022г. по описа на РС – Червевн бряг.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5