Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2
гр. Русе, 03.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VI - ти състав, в открито
заседание на 25 януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при участието на
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА, като
разгледа докладваното от съдията административно
дело № 449 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка чл. 22, § 7 и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл. 220 от Закона за митниците.
Образувано е
по повод постъпила жалба от „ЕРИК МБ” ООД ЕИК, *********, насочена срещу Решение рег.
№32-193036 от 18.06.2021г. на директора на ТД Северна морска
в Агенция „Митници”. С решението е постановено
следното: Отказано е да се приеме митническата стойност на декларираните стоки
с №№3,4,6,7,8,9,11,12 по МД с MRN 17BG002002H0126739/ 10.10.2017г. и са определили нова митническа стойност на
основание чл. 74 пар. 2 б) от Регламент (ЕС) №
952/2013 вр. чл. 140
от Регламент 2015/2447 ; Разпоредено е да се коригира митническа декларация
MRN: 17BG002002H0126739/ 10.10.2017г като за всички стоки с №№3,4,6,7,8,9,11,12
е внесена корекция–стойността в кл. 43 "Код-МО" вместо 1 да се чете
3; стойността в кл. 46 "Статистическа стойност" вместо декларираната
да се чете определената нова митническа стойност, стойностите в кл. 47
"Изчисляване на вземанията" да се четат всичко ВОО нови суми , като е
посочено , че възникналите задължения са както следва: мито в размер на 0,00
лв. и ДДС в размер на 8222,07лв.
На основание чл. 77 пар. 2 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. вр. с чл. 54, ал. 1 от ЗДДС за дата на възникване на
задължението е определена 10.10.2017 г. В решението е посочено, че на основание
чл. 103, § 1 от Регламент (ЕС)
952/2013 поради
изтеклия 3 годишен срок от датата на възникване на задължението длъжникът не се
уведомява за митническото задължение; на основание чл. 104, § 2 от Регламент (ЕС)
952/2013, във връзка
с чл. 56 от ЗДДС, е постановено, че митническите
органи не вземат под отчет размера на възникналите вносни мита и ДДС, за които
съгласно чл. 103 от Регламент (ЕС) 952/2013 длъжникът не се уведомява. Посочено
е, че на основание чл. 124 пар. 1 б. "а" от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническото задължение се счита за погасено.
С определение № 36 от 24.09.2021
г. по настоящето дело производството по делото е прекратено, поради липсата на
правен интерес, поради погасени по давност задължения за ДДС и мито,като част
от митническото задължение по осъществения внос по МД с MRN 17BG002002H0126739/
10.10.2017г.
С определение № 13163/22.12.2021 г. по адм.
дело № 12153/21 г. на ВАС определението на АС – Русе е отменено и е върнато на
същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ВАС приема, че
предвид характера на определеното с оспореното решение вземане – публично
държавно по смисъла на чл. 162 ал. 2 т. 1 от ДОПК, то може да бъде прихванато
по реда на чл. 170 ал. 3 от ДОПК с вземане на дружеството за подлежащи на
възстановяване суми от публични вземания, възникнали преди задължението да е
погасено по давност.Делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия, като указанията са задължителни за съда.
Оспорващото дружество счита решението
за незаконосъобразно , поради допуснати при постановяването му съществени процесуални нарушения,
противоречие с материалния закон и несъобразяване с целта на закона.
Претенцията е да се отмени обжалваното решение. Твърди,
че има правен интерес да обжалва акта, доколкото с него е извършена
промяна на данните в митническата декларация, определена е нова митническа
стойност,и независимо, че митническото задължение не обхваща мито,тъй като е
нулева ставката,то включвало в себе си ДДС, който подлежал на събиране, тъй
като не било погасено по смисъла на чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Излага доводи,че
правния интерес произтича от несъгласието относно материалната
незаконосъобразност на атакуваното решение, независимо дали задължението може
да бъде събрано или не, тъй като промяната на митническата стойност влече
промяна на счетоводната стойност на стоките, относимо към формиране на дължимия
корпоративен данък.
Административният орган чрез пълномощник - старши
юрисконсулт А. Д., намира жалбата за недопустима като разрива подробни
съображения. Счита, че не е налице правен интерес от оспорването ,тъй като
решението не засяга правната сфера на жалбоподателя, тъй като изрично е
посочено, че на основание чл. 124 пар. 1 б. "а" от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническото задължение, вкл. и ДДС се счита за погасено и от
оспореното решение не произтичат фискални последици или някакви вреди за
жалбоподателя. Счита, че
прихващане по реда на чл. 170 ал. 3 ДОПК не може да се извърши по отношение на
задължението за ДДС, предвид изричната забрана на чл. 60 ал. 2 от ЗДДС –
„начисленият от митническите органи данък при вноса на територията на страната
не може да се прихваща от органите по приходите или митническите органи с други
вземания”. Претендира прекратяване на производството поради липса на правен
интерес и присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища
на страните и фактите, изведени от събраните по делото доказателства, както и с
оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната
проверка, административният съд, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 10.10.2017г. дружеството „Ерик МБ" ООД декларира на режим
„допускане за свободно обращение" с митническа декларация МД с MRN 17BG002002H0126739/ 10.10.2017г. стоки, 449 колета, държава на износ Турция, деклариран произход Турция,
условие на доставка СРТ Варна Запад, с обща фактурна стойност 17929,24 щ.д.,
при курс за 1 щ.д. 1.62891 лв. Към митническата декларация за допускане за
свободно обращение са приложени: фактура№ 147054-055 от 04.10.2017г.,
сертификат A.TR № U0844596, опаковъчен лист от
04.10.2017г., CMR, фактура за
митническо представителство, пълномощно.
С писмо per. № 32-65386 /27.02.2020г. от Директора на Дирекция
„МДМ" в ЦМУ на АМ, уведомява ТД Северна морска/ понастоящем ТД Митница
Варна/ за получено писмо от директора на ТД Дунавска за извършен последващ
контрол на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84а, ал. 1 от ЗМ
на дружеството „Ерик МБ" ООД гр. Русе и предлага да бъде извършен
последващ контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84, ал.
1 т. 1 от Закона за митниците от ТД Северна морска
С писмо №32-103231/03.04.2020г. от дружеството са изискани за нуждите на
повторната проверка съгласно нормата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа
стойност на стоките. Горното писмо е изпратено до дружеството и същото е
върнато със забележка „Непотърсено", видно от известие за доставка на „Български
пощи" ЕАД.
Изготвено е писмо с peг. №32-335897/17.11.2020г.
до Директора на ТД „Дунавска", в което е посочено, че с оглед спазване
процедурата по чл.18а, ал. 9 от АПК, да се извърши съобщаване чрез залепване на
уведомлението на врата или на пощенската кутия на посочените адреси, а когато
до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея.
Получено е писмо с per. №32-365159/10.12.2020г. от Директора на ТД „Дунавска", че съобщенията
са поставени на входната врата на 20.11.2020г.
В указания срок дружеството не се е явило за връчване на писмо с рег.№ 32-
103231/03.04.2020г. Прието е ,че писмото се счита за връчено на 27.11.2020г.,
независимо , че реална процедура по чл.19 а ал. 5-7 от ЗМ, към които норми
изрично препраща чл.84м от ЗМ, не е извършена и липсват доказателства за
документирано издирване.
Изготвен е доклад рег инд.32-159170/20.05.2021г. относно проверка на
митническата стойност на стоките по МД с MRN 17BG002002H0126739/ 10.10.2017г., съгласно
който са посочени справедливите цени за ЕС по кода по КН на внесените стоки.
С оспореното Решение рег. №32-193036 от 18.06.2021г. на директора на
ТД Северна морска в Агенция „Митници”, на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от
Закона за митниците (ЗМ), е отказано приемането на митническата стойност на декларираните стоки с №№3,4,6,7,8,9,11,12 по МД с MRN 17BG002002H0126739/ 10.10.2017г. и е определена нова митническа стойност за
посочените стои на основание чл. 74 пар. 2 б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 вр. чл. 140 от Регламент 2015/2447 ; Разпоредено е да се коригира
митническа декларация MRN: 17BG002002H0126739/ 10.10.2017г като за всички стоки
с №№3,4,6,7,8,9,11,12 е внесена корекция–стойността в кл. 43 "Код-МО"
вместо 1 да се чете 3; стойността в кл. 46 "Статистическа стойност"
вместо декларираната да се чете определената нова митническа стойност,както
следва за: стока №3, в размер на
7628,70 лв., стока №4, в размер на 4250,88 лв., стока №6, в
размер на 5498,20 лв., стока №7, в размер на 1648,36 лв., стока
№8, в размер на 128,00 лв., стока №9, в размер на 12305,92 лв., стока
№11, в размер на 14550,00 лв., стока №12, в размер на 2253,15 лв., на
основание чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, като е посочено , че възникналите задължения на база определената нова
митническа стойност са както следва: мито в размер на 0,00 лв. и ДДС в размер
на 8222,07лв. В диспозитивната част е посочено ,че на основание чл. 77 пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. вр. с чл. 54, ал. 1 от ЗДДС за дата на възникване на
задължението е определена 10.10.2017 г.,поради и което на основание чл. 103, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 поради
изтеклия 3 годишен срок от датата на възникване на задължението длъжникът не се
уведомява за митническото задължение; като на основание чл. 104, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка
с чл. 56 от ЗДДС, митническите
органи не вземат под отчет размера на възникналите вносни мита и ДДС, за които
съгласно чл. 103 от Регламент (ЕС) 952/2013 длъжникът не се
уведомява. Посочено е, че на основание чл. 124 пар. 1 б. "а" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническото задължение се счита за погасено,т.е. считано от 10.10.2020г.
В мотивите на решението административният
орган посочил, че за целите на управление на риска рисковата прагова стойност
можело да бъде определена на база на справедливи цени, предоставяни на
разположение на държавите членки на ЕС чрез системата "ТЕЗЕЙ""
(THESEUS) на Съвместния изследователски център на Европейската комисия, освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата
информационна система, митническите органи са използвали и оценки на групи
месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна
статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и
държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири
последователни години - т. нар. „справедливи цени“,
Предвид това ,че декларираната цена на стоката е по-ниска от посочената
справедлива цена, валидна за тях в ЕС са възникнали съмнения относно точността
на декларираната митническа стойност, което било допълнително подсилено и поради това, че
митническата стойност на внесените стоки за килограм нетно тегло била основана
на изключително ниска фактурна цена спрямо наличната средна статистическа
стойност на сходни стоки. Тъй като съмненията продължавали след поискването и
непредоставянето на допълнителни документи, че декларираната стойност на
внесените стоки представлява цялата платена или подлежаща на плащане за тези
стоки сума, митническата стойност не следвало да се определи въз основа на
метода на договорната стойност
В решението се посочва, че когато
истинността на договорната стойност не може да бъде проверена, се прилагат
други методи за остойностяване с цел определяне на митническата стойност,
отразяваща в максимална степен действителната икономическа стойност на
внасяните стоки в момента или във времето около вноса. За приблизително същият
период не били установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от Регламент
(ЕС) № 952/2013
за "идентични стоки",поради това че описанието на стоките в Е.Д.6/8
на регистрираните МД е недостатъчно. В този случай след разглеждане на
единичните цени, по които останалите вносители са закупували разглежданите
стоки, следвало да се определи въз основа на "договорна стойност на сходни
стоки", посочена в чл. 74, параграф 2,
буква "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013. При изследване на
метода по цитираната норма бил направен анализ в Митническата база данни за
декларации за допускане за свободно обращение с крайно потребление на сходни
стоки "по същото или приблизително същото време". След направения
анализ били намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности, от
други вносители, които не били необичайно ниски. За съпоставка по отношение на база за определяне на нова митническа
стойност са посочени други МД от 2017г.от други търговци.
За определяне на новата митническа стойност ответника изцяло възприема
становището от 20.05.2021г./л.18и сл./ на началник сектор „ Митнически
процедури“, отдел „ Митническа стойност“ относно извършената проверка на
процесната МД и ги приповтаря в решението. Различието е само в разпореденото,
че поради изтекла давност не се вземат под отчет нововъзникналото митническо
задължение за ДДС, поради изтекла давност , за които длъжникът по публично
задължение вече не може да бъде уведомен.
Това решение е изпратено на дружеството, ведно с покана за доброволно
изпълнение /л.11-12/ на основание чл.102 от регламента вр.чл.19 а ал.1
вр.чл.19б ал.3 ЗМ, получено на 06.07.2021г.
В случая няма спор,че жалбоподателят не е бил уведомяван съгласно чл.29
вр.чл.22 параграф 6 и съгласно чл. 103 параграф 1 от Регламент 952/2013 за мотивите, на които ще се
основава решението на митническия орган, по съображения, че задължението е
погасено по давност, която е изтекла преди изготвянето на доклада/ становище/ и
въпреки това е последвало издаването на оспореното решение, предмет на
настоящето производство
Тази
невъзможност за уведомяване съставлява основание по смисъла на чл. 124 § 1 б. а
от Регламент 952/2013 за погасяване на задължението за вносно мито,вкл и ДДС ,
както е посочено в решението.
Видно от
служебно изисканата справка от НАП/л.41 от делото/,не само към датата, на която
задължението на „Ерик МБ” ООД се погасява по давност,но и към 18.01.2022г,
дружеството няма подлежащи на възстановяване публични вземания, вкл. и по ДДС,
т.е. няма как да бъде извършено прихващане.
Така се поставя въпроса за
същността на оспореното решение –дали само констатира възникването и
погасяването по давност на митнически задължения за ДДС, и може ли да бъде основание за последващото
им събиране, вкл. и принудително по реда на чл.170 ал.3 ДОПК и има ли разпоредително значение, с което се създават задължения за оспорващия и дали по този начин се засягат негови
законни права и интереси, т.е дали жалбата и при установената невъзможност за
прихващане с оглед на писмото от НАП-Варна с други вземания, се явава допустима
Съгласно чл. 113 от МК, когато митните задължения
не са платени в определения срок, митническите органи осигуряват плащането на
тези мита, като използват всички възможности, които са им предоставени от
законодателството на съответната държава-членка. Следователно, приложим в
случая е чл. 170 от ДОПК. Съгласно ал. 3 от него, компетентният орган може да
извърши прихващане с погасено по давност публично задължение, когато вземането
на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.
Следва да се посочи, че прихващане по реда на чл. 170 ал. 3 ДОПК не може да се
извърши по отношение на задължението за ДДС, предвид изричната забрана на чл.
60 ал. 2 от ЗДДС – „начисленият от митническите органи данък при вноса на
територията на страната не може да се прихваща от органите по приходите или
митническите органи с други вземания”.
Изложеното сочи на извод, че задълженията на
дружеството, определени с оспореното решение, както е признато ,че са погасени
по давност, не могат да бъдат събрани по никакъв начин, не могат да бъдат
прихванати, освен обаче ако доброволно не бъдат изпълнени. Това обаче не се
отразява на правния интерес на оспорващият да оспори определената
митническа стойност, която се отразява
на счетоводната отчетност на дружеството и поради възможността, ако поиска, да
извърши доброволно плащане с погасено по давност публично вземане.
Поради и което и с оглед указанията на ВАС жалбата е процесуално допустима
като подадена в срок, срещу годен за оспорване акт и като подадена от адресата
на акта.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореното решение
изхожда от директора на Териториална дирекция "Северна морска" към
Агенция "Митници", който притежава качеството "митнически
орган" по смисъла на член 5, т. 1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013
и е компетентен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗМ, да издава решения
от вида на процесното
Решението е
обективирано в писмена форма, съдържа фактически и правни основания за неговото
издаване, но е издадено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Съгласно чл. 5,т.18 от Регламент (ЕС)
952/2013 "митническо задължение" означава задължението на лице да заплати
размера на вносните или износните мита, приложими за определени стоки съгласно
действащото митническо законодателство. Същевременно разпоредбата на чл. 56 вр.чл.60 от ЗДДС разписва, че
начисляването на данък добавена стойност при внос се извършва от митническите
органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за
митническото задължение. Следователно ДДС представлява част от митническото
задължение
Процедурите по
определяне на митническа стойност на стоки внасяни на територията на ЕС е
регламентирана в Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламент (ЕС) № 952/2013/ и Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила
за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447/.
Съгласно чл. 22, параграф 6 и 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническите органи са
длъжни преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя да му
съобщят мотивите, на които ще се основа решението, съответно са длъжни да
мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за него. Съответно в
процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447, лицата, адресати на решения за неприемане на декларираната договорна
стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин
становището си относно елементите, на които административният орган възнамерява
да основе своето решение. За целта следва да е надлежно уведомен за
обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е
изискана обосновка на договорната стойност
В случая, цитираните
изисквания не са били спазени. Липсва уведомление по реда на чл. 22 от Регламент
(ЕС) 952/13.
От представените по делото доказателства не се установява оспорващото дружество
да е било надлежно уведомено за започваща процедура по определяне на нова
митническа стойност на внесените с процесната МД стоки през м.10.2017 г.,
съответно на адресата на административния акт не са били съобщени мотивите, на
които ще се основа решението, като по този начин се е стигнало до невъзможност
то да представи по надлежен и подходящ
начин становището си относно елементите, на които административният орган
възнамерява да основе акта си. В материалите по делото са налични данни за неосъществена
кореспонденция с дружеството, но тя е била свързана единствено с молба
/указание/ за предоставяне на допълнителни документи, което не изпълнява
изискванията на цитираните по-горе разпоредби, макар, че ответника се е позовал
на тази неосъществена кореспонденция относно обосноваване на основателното си
съмнение, поради връщането на писмото като „недоставено“.
От данните по делото е
видно, че оспореният административен акт е издаден след осъществен последващ
контрол съгласно чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Според чл. 84м от ЗМ, за връчването на
съобщения и документи при извършването на проверки в рамките на последващия
контрол се прилагат разпоредбите на чл. 19а от същия закон. Разпоредбата на чл. 19а, ал. 1 от ЗМ действително предвижда
възможност съобщения да се връчват на заинтересованите лица и чрез лицензиран
пощенски оператор с известие за доставяне. Законът обаче не урежда фингираното
връчване по пощата на съобщението, ако пратката не бъде потърсена от получателя
в срока по чл. 5, ал. 3 от Общите правила за
условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети от КРС на
основание чл. 36, ал. 2 от ЗПУ. Напротив,
законодателят държи на личното узнаване на съобщението от адресата като в чл. 19а, ал. 3 от ЗМ изрично е предвидено,
че съобщението, изпратено чрез лицензиран пощенски оператор с известие за
доставяне, се смята за редовно връчено на датата, на която известието е
подписано, или на датата, на която е направен отказ за получаване на решението,
който се удостоверява от лицето, което го връчва. В случая връчването на
писмото № 32-103231/03.04.2020г., адресирано до жалбоподателя, с което са
изискани представянето на допълнителни документи и доказателства, не е било
удостоверено по някой от визираните в чл. 19а, ал. 3 от ЗМ начини, а е върнато с
отбелязването, че е било „непотърсено“ , а не „ недоставено“. Следователно, при липсата на уредена в закона фикция
за връчване на съобщението чрез лицензиран пощенски оператор и когато то не е
било потърсено от адресата, то административният орган е следвало да връчи
същото чрез прилагане на съобщението към преписката при спазване на
процесуалните правила по чл. 19а, ал. 5 – 7 от ЗМ, а не по чл.18 а от АПК.
В случая ал. 5 на посочената норма изисква да е проведено "документирано
издирване" от страна на митническите органи на законния представител на
дружеството, който не е бил намерен на адреса на управление. Доказателства такова да е било провеждано липсват по
преписката. Едва след това съобщението за явяване на лицето следва да бъде
поставено на определеното за целта място в съответното митническо учреждение и
да се публикува на интернет страницата на митническата администрация като при
неявяване на адресата в 14-дневен срок от датата на поставянето му, съобщението
ще може да се приложи към преписката и да се смята редовно връчено.
Като не е процедирал
така административният орган е нарушил своите процесуални задължения по чл. 84м вр. чл. 19а от ЗМ и по този начин
изпратеното писмо с изх. № 32-103231/03.04.2020г. е останало невръчено като не
е приложена и процедурата по прилагането му по преписката, в който случай би
могло "да се счита, че го е получил" по смисъла на чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) №
952/2013. Нарушението е съществено, доколкото в
резултат на него жалбоподателят е бил лишен от възможността да узнае за
изисканата му допълнително информация и доказателства и от което пък АО прави
изводи в негова тежест, допълнително мотивирайки съмненията си относно
коректността на данните в спорната МД.
Нещо повече, оспорващото
дружество не е било надлежно уведомено съгласно чл. 22, параграф 6 и 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и съгласно чл. 140, вр. чл. 141 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447, за започваща процедура по определяне на нова митническа стойност на
внесените с процесната МД стоки през м.10.2017г., съответно на адресата на
административния акт не са били съобщени мотивите, на които ще се основа
решението, като по този начин се е стигнало до невъзможност дружеството да
представи по надлежен и подходящ начин становището си относно елементите, на
които административният орган възнамерява да обоснове акта си
Макар, че в оспореното
решение, административният орган е посочил, че според чл. 104, параграф 2 от Регламент
(ЕС) 952/13, митническите органи не вземат под
отчет размера на вносните мита и ДДС, които съгласно член 103 съответстват на
митническо задължение, за което длъжникът вече не може да бъде уведомен, по
мнение на съда тази разпоредба не касае самото производство по издаване на
решение от вида на процесното, а конкретно размера на вносните мита и следващият се ДДД от чл.56 ЗДДС.
Поради това, административният орган, дори и в хипотеза на издаване на решение
за задължения погасени по давност, има задължението да спази както предвидената
по регламентите разпоредби за уведомяване (изслушване), така и тази по чл. 26, ал. 1 от АПК. Като не е сторил това
е допуснал съществено процесуално нарушение, което рефлектирало върху правото
на защита на оспорващото дружество.
Нарушаването на правото
на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до
незаконосъобразност на постановеното решение. Тези мотиви са залегнали и в Решение от 13 март 2014 г., Глобъл
Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, EU: C: 2014: 140, т.
49.
Нещо повече, независимо, че правомощието на административния
орган да извърши уведомяването е било преклудирано на основание чл.103 пар.1 от
регламент 952/2013г вр.чл.104 параграф 2 от регламент 952/2013г. вр.чл.56 ЗДДС
, тъй като и съгласно практиката на СЕС по съединени дела С-124/08 и С-125/08 и дело С-427/14 по отменения, но с идентично съдържание чл. 221, пар. 3 , чл. 233 и чл.78 от Регламент № 2913/92,/отм/, при погасено по давност митническото задължение, оспореното решение е издадено извън рамките на 3-годишния срок
по чл. 103 § 1 от Регламент 952/2013 от възникване на
митническото задължение, отново при нарушаване на процесуалните правила, тъй
като правомощието му за издаване на акта е преклудирано, най-малкото защото е
изтекъл срока за установяване на митническото задължение и давността не е
спирана на предвидените основания.
Решението е издадено извън в рамките на 3-годишния срок по чл. 103 § 1 от Регламент 952/2013 от възникване на митническото
задължение, постановени при съществено нарушаване на процесуалните правила на
европейското законодателство.
Решението е и немотивирано и в
противоречие на закона.
Липсва подробно описание на стоките
от използваните за сравнение (по смисъла на чл. 74, параграф 2, буква
"б" от Регламент (ЕС) № 952/2013) от посочените МД от 2017г от други
търговци . За настоящия съдебен състав остана необяснимо и защо мотивирайки
"основателните си съмнения" относно декларираната стойност на
стоката, митническите органи са определили новата митническа стойност, именно в
описаните в решението размери. Детайлен анализ на стоките от използваната за
база цитирана митническа декларация не е извършен в атакувания административен
акт. Дали стойността на стоките, точно по използваната от органа сделка по внос
е най-ниската такава, остава неясно. Липсва каквато и да било аргументиране от
страна на органа в тази посока, като последното препятства и дължимия от съда
контрол по отношение на това обстоятелство
Липсва и съответната аргументация, независимо от
посочените средностатистически данни за ЕС и то само по код от КН за стоката и
основателните причини за извършената корекция, при положение,че съгласно чл. 70, параграф 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е.
действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата
им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост (в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия регламент).
Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation,
С-306/04, EU: C: 2006: 716, т. 20.
Съгласно чл. 74, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато митническата стойност не може да се определи
съгласно чл. 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до
г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да
се определи митническата стойност на стоките, а според чл. 74, параграф 2, буква "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност, определена в резултат на
прилагането на параграф 1, е договорната стойност на сходни стоки, продадени с
цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в
същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на
остойностяване.
Предвидените критерии се прилагат последователно и
само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането
на дадено правило, следва да се приложи следващото такова, при спазване
установената от регламента поредност до прилагане на вторичния метод за
определяне на митническата стойност по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като в
тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право,
да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да
обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки. Липсва
обосновката за т.н.сходни стоки.
Съгласно чл. 1, параграф 2, т. 14
"сходни стоки" означава - в рамките на определянето на митническата
стойност- стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви
във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали,
което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали
стоките са сходни са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на
търговска марка.
При прилагането на методите за определяне
на митническа стойност митническите органи имат задължение да положат
необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки,
а не произволно определена или фиктивна такава, с оглед на посочените сравними
МД.
В процесния случай, за да премине към
определяне митническата стойност на процесните стоки по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, административният
орган е възприел наличие на обосновано съмнение за отхвърляне на декларираната
митническа стойност, като реално платената такава за съответния внос. Мотивирал
е същото със съмнения за разлика между декларираната цена на стоките и
справедливата такава за територията на ЕС, последната извлечена от данните в
системата "ТЕЗЕЙ". Посочено е, че освен сравнителен анализ на база
наличната информация в митническата информационна система, митническите органи
използват оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечение от СОМЕХТ база
данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки
са т. нар. "справедливи цени".
Съгласно нормата на чл. 70 параграф 1 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013, за да се приеме, че декларираната цена е действително платената или
подлежаща на плащане цена съответствие следва да е налице. Съмненията за
разлика обаче не дават автоматично право на органа да премине към определяне на
митническата стойност по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Разпоредбата на чл.
70, параграф 1, т. 2 от Регламента дава възможност на митническите органи да
решат, че стойността на стоките не може да бъде определена въз основа на
декларираната договорна стойност, ако от представените от вносителя документи,
формиралото се съмнение за реалност на платената по сделката стойност не
отпадне.
Настоящият състав намира, че преди да се
изследва правилното определяне на митническата стойност по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, с оглед дължимата от
органа последователност при прилагане на предвидените в тази норма хипотези,
следва да се обследва дали в действителност са били налице предпоставките за
преминаване към този ред на определяне митническата стойност на стоките.
Mитническите органи не са обосновали съмненията си по
смисъла на чл.140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя
договорна стойност на процесните стоки. Липсват мотиви, че посочените средни
стойности на вносове в рамките на Съюза и конкретно на територията на България
касаят стоки, които имат сходни функционални характеристики и са от сходни или
подобни материали със сходен състав и имат обективната способност да заменят
внасяните по декларацията в рамките на нормалната търговия. Посочените
стойности са в лева за килограм, като по никакъв начин не са съотнесени към
данните от процесния внос, които са за цена на брой.
След като
митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от
Регламента и не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от
трето лице, то не са били налице и предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на
внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г.
С оглед изложените съображения съдът приема, че оспореното решение е незаконосъобразен
административен акт,постановен при съществени нарушение на производствените
правила,немотивиран и при неправилно приложение на материлания закон , който
следва да се отмени.
При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в
производството, за които са налице доказателства за извършването им, в размер на
50 лв. – държавна такса за образуване на делото. По делото не са представени
доказателства за уговорено и заплатено възнаграждение на упълномощения адвокат.
Представено е само общо пълномощно, в което обаче липсва уговорено адвокатско
възнаграждение за предоставената правна защита от адв. Св. Ж. по конкретното
дело (л. 7 от делото).
На основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд –
Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение рег. №32-193036 от 18.06.2021г. на директора на ТД Северна морска
в Агенция „Митници”.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „ЕРИК МБ“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Тулча“ № 8, бл.„Шабла“, вх. 7, ет. 2, ап.
23, представлявано от управителя Младен Баджинков, сумата в размер на 50 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: