Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 01.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева,
като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 6052 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №
6997 от 09.01.2019 г. по гр. д. № 4490/2018 г. Софийски районен съд, 37 състав
е признал за установено по предявените обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 вр. чл. 149 ЗЕ вр.
чл. 86 ЗЗД , че А.К.ЕООД, ЕИК *******дължи на кредитора Т.С. ЕАД, ЕИК *******,
сумата от 176.07 лв., от която за доставена от дружеството топлинна енергия
164.70 лв. и 11.37 лева за дялово разпределение, ведно със законна лихва от
16.12.2016 г. до изплащане на вземането, лихва за забава върху сумата за
топлинна енергия в размер на 18.39 лв.
за периода от 30.07.2014г. до
05.12.2016г., като е отхвърлил, като неоснователни иска за главница над
сумата от 176.07 лева /164.70 лв. за топлинна енергия и 11.37 лв. за дялово
разпределение/ до пълния предявен размер от 181.87 лева, както и иска по чл.86,
ал.1 ЗЗД за лихва над сумата от 18.39 лева до пълния предявен размер от 19.51
лева с включена сума за мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за
периода от 30.07.2014г. – 05.12.2016г. в размер на 1.12 лв.
С
постановеното решение е осъден ответника да заплати на ищеца, на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата в общ размер от 729.38 лева – сторени разноски в
исковото и заповедното производство,
съразмерно на уважената част от иска; на основание чл.78, ал.3 ГПК е осъден
ищеца да заплати на ответника сумата в общ размер 10.30 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението е
постановено с участие на подпомагаща страна на страна на ищеца – МХ Е.ЕООД.
Срещу
решението, в частта, с която са уважени предявените по реда на чл.415 вр. чл.422 ГПК установителни искове е подадена въззивна
жалба от ответника А.К.ЕООД с оплаквания, за това че същото е неправилно, като
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, и
необосновано. Заявява, че СРС не е разгледал възражението, че процесния имот, представляващ офис не е част от сградата
ЕС, на чието партерно ниво се намира. Този търговски обект, по твърдения, не е
функционално свързан със сградата и има самостоятелен вход, поради което собственика
не дължи заплащане на суми за отопляване на общи части по см. на чл.153, ал.1
ЗЕ.
Освен това
заявява, че дружеството не се намира в облигационни отношения с ищеца и не
дължи заплащане на суми за потребена в обекта топлинна енергия за стопански нужди.
Чрез представения в производството писмен договор се установява, че за период
преди процесния страните са се намирали в
облигационни отношения, като неговия срок е изтекъл и друг писмен договор
страните не са сключвали. Освен това ищецът не бил изпълнил задълженията си по
чл.40, ал.1, глава 4 ОУ да състави и предаде на ответника –небитов клиент
данъчни фактури за дължимите суми за топлинна енергия. Поради това задълженията
не били изискуеми. Последното и поради това че ищецът не е изпратил надлежна покана
за заплащане на сумите. Изразява становище, че СРС е формирал изводи за дължимост на сумите само въз основа на констатациите на СТЕ
и ССчЕ, които не установяват наличие на облигационно
отношение между страните, а се основават на оспорени документи съставени от
ищеца за изгодни за него факти.
Отправя
искане за отмяна на решението на СРС и отхвърляне на исковете в цялост.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна Т.С.
ЕАД не представя отговор на жалбата по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. В подадена
на 24.01.2020 г. молба заявява, че подадената въззивна жалба е неоснователна, а
обжалваното решение – правилно и обосновано. Претендира разноски и прави искане
по реда на чл.78, ал.5 ГПК за намаляване размера на присъжданото на насрещната
страна възнаграждение за адвокат с оглед действителната правна и фактическа
сложност на спора.
Третото лице
помагач на ищеца - МХ Е.ЕООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е
процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът е
сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът е
претендирал да се установи, че ответникът му дължи за периода м.06.2014г. –
30.04.2016г. сумата 170.50лв. – главница за потребена топлоенергия, както и
сумата от 11.37 лева – главница за дялово разпределение. По изложени фактически
доводи поради изпадане в забава за периода 30.07.2014г. – 05.12.2016г. ответникът
дължал обезщетение за забава в размер на 18.39 лева, както и 1.12 лева лихва
върху главницата за дялово разпределение. За тези суми ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 73865/2016 г. на СРС, 37 състав, но
ответникът подал възражение срещу издадената заповед по реда на чл.414 от ГПК,
което попречило заповедта да влезе в сила.
Поради това,
ищецът е отправил искане до съда да приеме за установено по отношение на
ответника, че дължи горепосочените суми, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.12.2016г. до окончателното изплащане. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Съгласно чл.
269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение
само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно
следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното
решение е валидно и допустимо. Възражението на длъжника срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за исковите суми е постъпило
в срока по чл.414 ГПК, а установителните искове са
предявени в срока по чл. 415 ГПК и за ищеца е налице интерес от исканото
установяване. Въззивният съд намира обаче решението
за частично неправилно по следните съображения:
Според
дадената в § 1, т. 43 ДР ЗЕ (действал до 16.07.2012 г. ) обща легална дефиниция
на "потребител на енергия или природен газ за стопански нужди", такъв
е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както
и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет; Според сега действащата
т. 33а на § 1 ДР ЗЕ (нова, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. )
"небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Съгласно чл.
149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (във всичките му редакции - от обнародването на закона в ДВ
бр. 107/09.12.2003 г. до последното изменение на нормата с ДВ бр. 54/2012 г., в
сила от 17.07.2012 г. ), продажбата на топлинна енергия за стопански/небитови
нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и потребителите,
извършващи стопанска дейност (небитови клиенти).
За да уважи
в една част предявените искове районният съд е приел, че при доказателствена
тежест за ищеца същият е доказал между страните да е налице валидно
облигационно правоотношение по договор за доставка на ТЕ за стопански нужди в
изискваната от чл. 149 ЗЕ писмена форма за действителност за целия исков период.
Писмен договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди е бил налице
между страните със срок до 01.12.2015 г., като след тази дата същият е
продължил действието си според установеното в производството доставяне и
ползване на услугата за този обект, както и според извършените отчети за реално
потребените количества ТЕ, които са били подписвани
от служител на ответното дружество.
Последният
извод на районния съд е необоснован. Видно от приетия и неоспорен от ответника
договор № 17182-441313 от 06.12.2013 г., на същата дата между страните е
сключен договор при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди за топлоснабден имот на адрес: гр. София, община
*******, офис/аптека, код на платеца Т441313, в изискваната от чл. 149 ЗЕ
форма. В договора изрично е посочено, че е сключен за срок от 01.12.2013 г. до
01.12.2015 г. /две години/. Следователно срокът на договора е изтекъл на 01.12.2015
г. Претендираните по делото вземания касаят периода
м.06.2014 г.- 30.04.2016 г., като за времето от м.06.2014 г. до 30.11.2015 г.
между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по доставка на
топлинна енергия за стопански/небитови нужди. За времето от 01.12.2015 г. до
30.04.2016 г. между страните не е налице облигационно отношение и заявените
оплаквания от въззивника /ответник/ в тази част са
основателни. Своевременно в подадения писмен отговор на исковата молба
ответникът е възразил срещу наличие на договор за доставка на топлинна енергия
след срока на действие на сключения писмен договор. От страна на ищеца
съобразно правилно разпределената доказателствена тежест по реда на чл.154 ГПК
не са ангажирани доказателства за продължаване действието на договора в
предвидената от закона форма /за действителност/. При съобразяване въведеното
основание за предявените претенции при подаване на заявление по чл.410 ГПК –
наличие на действителен договор за доставка на ТЕ за стопански нужди, от който произтичат вземанията настоящият състав намира
че при спазване принципите на чл.6 ГПК не следва да обсъжда дали услугата е
била ползвана и как е бил извършен отчет за реалната консумация в обекта за
времето, в което страните не са били в облигационни отношения. Последното,
доколкото в производството не е установено при извършените отчети /на
12.05.2015 г. и 05.05.2016 г./ да е бил сключен последващ договор за ползване на услугата, съответно – не е
бил продължен срокът на първоначално сключения.
Чрез
констатациите на приетите пред първата инстанция СТЕ и ССчЕ
се установява, че за срока на действие на сключения между страните договор от
дружеството ответник – небитов клиент е била потребена единствено ТЕ за БГВ,
чийто размер възлиза на сумата 106.25 лв. /164.70 лв.-58.45 лв./отнасяща се за
периода м.12.2015 г. до 30.04.2016 г./. Настоящият състав кредитира като верни
и компетентно дадени заключенията на СТЕ и ССЧЕ по реда на чл.202 ГПК. С оглед
това искът за главното вземане за потребена в обекта ТЕ следва да бъде уважен
за сумата 106.25 лв. и отхвърлен за разликата до размера на сумата 164.70 лв.
При така изложеното доводите на въззивника за
характера на обекта и това дали същият е част от сградата – ЕС, в която се
намира не следва да бъдат обсъждани, доколкото за процесния
период от страна на ищеца не е била начислена, респ. отчетена, като реално
потребена ТЕ за отопление на имота, респ. ТЕ отдадена от сградна
инсталация.
Съобразно
договора и приетите и неоспорени ОУ за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от "Т.С." ЕАД /одобрени на 08.10.2007 г. от ДКЕВР/ -
неразделна част от договора, купувачът дължи плащане на цената на доставената
ТЕ в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката след
получаване на издадена данъчна фактура (чл. 40, ал. 1 от ОУ), а в случай на
забава дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата (първия работен ден след изтичане на срока за плащане) до плащането
(чл. 49, ал. 1 и, ал. 2 ОУ).
При
съобразяване констатациите на приетата пред първата инстанция ССчЕ, съдът намира, че искът за признаване съществуването
на парично вземане за заплащане на мораторна лихва върху сумата за незаплатена
ТЕ следва да бъде уважен за сумата 14.22 лв. /18.39 лв.-4.17 лв./, като за
разликата над посочената сума до сумата 18.39 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Поради
частично несъвпадане изводите на двете инстанции, решението на СРС следва да
бъде отменено в частта, с която са уважени предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за разликата над сумата 106.25 лв. –незаплатена ТЕ отнасяща се за периода
м.12.2015 г. до 30.04.2016 г. до сумата 164.70 лв. или с включена такса за ДР в
размер 11.37 лв. общо 117.62 лв. и над сумата 14.22 лв. до сумата 18.39 лв.-мораторна лихва върху
главницата за незаплатена ТЕ.
С оглед
изхода на спора постановеното решение следва да бъде отменено и в частта на
присъдените разноски в полза на ищеца за заповедното производство /за държавна
такса и възнаграждение за юрисконсулт/ над сумата 50.00 лв. и в частта над
присъдените разноски в полза на ищеца за исковото производство пред СРС /за
държавна такса, възнаграждения за съдебни експертизи и възнаграждение за
юрисконсулт/ над сумата 455 лв. В полза на ответника съответно следва да бъде
присъдена допълнително и сумата 86.70 лв. –разноски за възнаграждение на
адвокат за първата инстанция.
При този
изход на спора разноски за въззивното производство се следват на въззивника в размер на 114.00 лв. /за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в минимален размер/.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение
№ 6997 от 09.01.2019 г. по гр. д. № 4490/2018 г. Софийски районен съд, 37
състав в частта, с която е признато за установено по предявените обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл.
149 ЗЕ вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, че А.К.ЕООД, ЕИК *******дължи
на кредитора Т.С. ЕАД, ЕИК *******, над сумата от 106.25 лв. – за доставена
ТЕ и сумата 11.37 лева за дялово разпределение или над сумата 117.62 лв. общо
главница за ТЕ и ДР до сумата 176.07 лв., от която за доставена от
дружеството топлинна енергия 164.70 лв. и 11.37 лева за дялово разпределение
дължими за периода от м.06.2014 г. до 30.04.2016 г., както и над сумата
14.22 лв. до сумата 18.39 лв.-мораторна лихва върху дължимата главница за
топлинна енергия 117.62 лв. за времето от 30.07.2014 г. до 05.12.2016 г.,
както и в частта, с която са присъдени на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на Т.С.
ЕАД разноски, както следва: за заповедното производство – над сумата 50.00 лв.
до сумата 74.14 лв. и за исковото производство пред СРС над сумата 455 лв. до
сумата 655.24 лв. или общо над сумата 505.00 лв. до сумата 729.38 лв. вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от Т.С. ЕАД, ЕИК ******* срещу А.К.ЕООД, ЕИК *******обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл.
149 ЗЕ вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, че А.К.ЕООД, ЕИК *******дължи
на кредитора Т.С. ЕАД, ЕИК *******, сумата от 117.62 лв., от която за доставена
от дружеството топлинна енергия 106.25 лв. и 11.37 лева за дялово
разпределение, ведно със законна лихва от 16.12.2016 г. до изплащане на
вземането, лихва за забава върху сумата за топлинна енергия в размер на 14.22 лв. за периода от 30.07.2014г. до 05.12.2016г., като отхвърля, като
неоснователни иска за главница за незаплатена топлинна енергия и такса дялово
разпределение над сумата от 117.62 лв. /106.25 лв. за топлинна енергия и 11.37
лв. за дялово разпределение/ до сумата 176.07 лева, както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за лихва върху сумата за топлинна енергия над сумата от 14.22 лв. до сумата
18.39 лева за периода от 30.07.2014г. – 05.12.2016г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 73865/2016 г. на СРС, 37 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 6997 от 09.01.2019 г. по гр. д. № 4490/2018 г. Софийски районен съд, 37
състав в частта, с която е признато за установено по предявените обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл.
149 ЗЕ вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, че А.К.ЕООД, ЕИК *******дължи
на кредитора Т.С. ЕАД, ЕИК *******, сумата от 106.25 лв. – за доставена ТЕ и
сумата 11.37 лева за дялово разпределение или сумата 117.62 лв. общо главница
за ТЕ и ДР за периода от м.06.2014 г. до 30.11.2015 г., както и сумата
14.22 лв. -мораторна лихва върху дължимата главница за топлинна енергия 117.62
лв. за времето от 30.07.2014 г. до 05.12.2016 г., както и в частта, с която
са присъдени на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на Т.С. ЕАД разноски, както
следва: за заповедното производство –сумата 50.00 лв. и за исковото
производство пред СРС сумата 455 лв. или общо сумата 505.00 лв.
ОСЪЖДА Т.С.
ЕАД, ЕИК ******* да заплати на А.К.ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК сумата 114.00 лв.- разноски за въззивното производство.
Решението е
постановено с участие на подпомагаща страна на страна на ищеца – МХ Е.ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал. 3,
пр. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.