М О Т И В И
НОХД №66/2013г.на СОС
Против подсъдимата М.С.Х. *** е предявено обвинение по
чл.343, ал.1, б.”в” от НК във вр.с чл.342, ал.1 НК за
това, че на 26.03.2011г. в гр.Силистра, по ул.”Никола Йонков Вапцаров”, при
управление на МПС-лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „А 160”, с рег. № СС **** СК е нарушила правилата за движение по пътищата, а
именно:
-чл.20, ал.2 от ЗДП: Водачите на ППС са длъжни при
избиране скоростта на движение да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението;
-чл.116 – Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към престарелите хора;
-чл.150 – Всяко ППС, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач;
-чл.150а – За да управлява МПС, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада
управляваното от него превозно средство, и по непредпазливост причинила смъртта
на пешеходеца М. И.К. ***.
Против подсъдимата Х. е предявено обвинение и по
чл.316 във вр.с чл.308, ал.2 във вр.с
ал.1 от НК за това, че на 26.03.2011г. в гр.Силистра, по ул.”Никола Йонков
Вапцаров”, на мястото на ПТП, като участник в него, пред служител от ОД на МВР
гр.Силистра-мл.автоконтрольор В.Д.А., съзнателно се е
ползвала от неистински официален документ-чуждестранен документ, удостоверяващ
правоспособност (международна шофьорска книжка) на който е придаден вид, че е
издаден от компетентните власти на САЩ, като за самото съставяне не може да й
се търси наказателна отговорност.
Представителят на прокуратурата в съдебно заседание
поддържа предявените обвинения, намира че същите се доказват безспорно от
събраните по делото доказателства, предвид на което пледира за налагане на
наказание по вид лишаване от свобода над средния от предвидения за всяко едно
от престъпленията, след което наказанията да се редуцират с 1/3, с оглед
предпоставките на чл.58а от НК. Прокурорът счита, че следва да се изтърпи
отделно и отложеното наказание по влязла в сила присъда по отношение на
подсъдимата, с която й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца, отложено на осн.чл.66, ал.1 от НК за срок от
три години. Прокурорът иска и потвърждаване на мярката за неотклонение.
Конституираните като частни обвинители П.М.П. и В.М.К.
чрез процесуалният си представител-адв.А. *** се солидаризират с изразеното от
прокурора становище, като считат, че виновното поведение на подсъдимата е
несъмнено установено и то е в причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат. Частните обвинители претендират при определяне на
наказанието да се вземе предвид и процесуалното поведение на подсъдимата.
Подс.Х., спрямо която е взета мярка за неотклонение
„Подписка” в последната си дума изразява съжаление за станалото. Процесуалният
й представител счита, че не е налице причинно-следствена връзка между
поведението на подсъдимата и съставомерния резултат по първото обвинение.
Акцентира и върху действията на пострадалия, предприел пресичане на
необозначено за това място. По второто обвинение, адв.С. счита, че подсъдимата
не е съзнавала неистинността на представената шофьорска книжка, което изключва
съставомерността на това деяние. Ето защо, адв.С. пледира за оправдателна
присъда и по двете обвинения, и алтернативно, ако се приеме обвинителната
позиция, да се определи наказание след преценка на всички имащи значение за
това обстоятелства.
Производството е по реда на Глава Двадесет и седма от
НПК.
Съдът като прецени по отделно и в съвкупност събраните
по делото доказателства, приложени към ДП № СС-51/2011г. по описа на ОД на МВР
гр.Силистра, становището на прокуратурата, обясненията на подсъдимата и
показанията на свидетелите, прие за установено от фактическа страна следното:
Подс.М.С.Х. е пълнолетна българска гражданка с начално
образование, живуща ***. Към инкриминираната дата е осъждана.
Пострадалия М. И.К. е роден на ***г., като от
27.05.2005г. се намира в „Дом за стари хора с отделение за лежащи” (ДСХОЛ)
гр.Силистра, находящ се на ул.”Албена” №5.
На 26.03.2011г. около 08.30 часа, пострадалия заедно
със св.П. (на 78г и обитаваща същият ДСХОЛ) решили да посетят хранителния
магазин, намиращ се на източната страна на ул.”Н.Й.Вапцаров”. Ул. „Албена” е
пресечна на ул.”Вапцаров” и за да достигнат до магазина, пострадалия и св.П. е
трябвало да се спуснат по ул.”Албена” и след това да пресекат ул.”Вапцаров” в
посока от запад на изток. В този район няма обособено място за пресичане на
пешеходци.
Ул.”Вапцаров” е с широчина 14,40 м, като е разделена с
двойна непрекъсната линия на две пътни платна, всяко с по две ленти за движение
в една посока. Участъкът е част от републикански път ІІІ-213
„Айдемир-Силистра-Калипетрово”, и в този район скоростта е ограничена до 70км/ч
със пътен знак В26. Участъкът е с наклон от 7% надолу, в посока на гр.Силистра,
т.е. на север.
За да достигнат до магазина, пострадалия и св.П. ***
при ясно време, дневна светлина и отлична видимост. Достигайки до двойната
непрекъсната разделителна линия те се спрели. В този момент, пострадалия се е
намирал от дясната страна на св.П.. Последната се оглежда на дясно и вижда, че
от горе идва кола, която е още далеч, но тя решава да изчака преминаването й.
След това св.П. се заглежда към градините отсреща е не следи действията на
пострадалия. Автомобилът марка „Мерцедес- А160” с рег.№ СС****СК, сив на цвят, идващ от с.Калипетрово към
гр.Силистра е управляван от подс.Х.. Той е собственост на баща й св.П..
Подсъдимата възприела двамата пешеходци, стоящи на разделителната линия от
около 200 метра,
като скоростта й на движение била около 55км/ч.
В един момент, пострадалия предприел пресичане от двойната непрекъсната
линия на дясното пътно платно, водещо към гр.Силистра. Подсъдимата възприела
пресичането и след като разбрала, че пострадалия няма да се спре, задействала
спирачната система на автомобила. Въпреки това не успяла да избегне
съприкосновението и блъснала с предната си лява част пострадалия, който се
ударил в предното панорамно стъкло и останал на предния капак на
автомобила, до спирането му след което
изпаднал в следствие на остатъчната скорост.
В този момент с автомобил в посока към с.Калипетрово
се движили и свидетелите Н. и П., които виждайки случилото се спрели и оказали
помощ на пострадалия, като същевременно се обадили и на тел.112. След
пристигането на линейка, пострадалия бил откаран в МБАЛ Силистра.
Подсъдимата не е оказвала помощ на пострадалия.
На местопроизшествието пристигнал и св.А.-мл. автоконтрольор от група „Пътен контрол” при Сектор „Пътна
полиция” в ОД на МВР гр.Силистра, който поискал от подсъдимата да му предостави
всички документи, както на автомобила, така и личните. Подс.Х. му представила
исканите документи с изключение на СУМПС. При поискването му от св.А.
подсъдимата лично му предоставила „Международна шофьорска книжка-Превод на
чуждестранна шофьорска книжка, валидна само придружена от оригинала”
(INTERNATIONAL DRIVERS LICENSE) №5246841L45YU46 за категория „В” на името на „Х.М.”,
с дата на издаване 27.04.2010г. и валидност до 27.04.2013г., със снимка и данни
на подсъдимата, като и е придаден вид, че е издадена от компетентните власти на
САЩ. Тъй като представения документ бил на чужда език, св.А. я питал какво е
свидетелството и подсъдимата му обяснила, че е чуждестранна книжка издадена от
Америка.
На 01.04.2011г. на подсъдимата е съставен АУАН в който
е отразено изземването на представеното свидетелство.
На 26.03.2011г. пострадалия К. е настанен в
Отделението по анестизиология и интензивно лечение
при МБАЛ гр.Силистра, а на 28.03.2011г. е преместен в Ортопедично-трамватологично
отделение. Изписан е на 05.04.2011г. и е пренесен в ДСХОЛ гр.Силистра с гипсова
имобилация.
На 06.04.2011г. пострадалия К. починал.
От заключението на СМЕ на труп и от заключението на
назначената тройна съдебномедицинска експертиза е видно, че в резултат на ПТП-е
пострадалия К. е получил контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно-контузни рани на главата и на лицето, контузия на
гръдния кош, открито многофрагментно счупване на
средните части на двете подбедрици, като по своя
характер това счупване обуславя наличието на трайно затрудняване на движенията
на двата долни крайника.
Непосредствената причина за смъртта на пострадалия е
острата дихателна недостатъчност в резултат на белодробния тромбоемболизъм,
засягащ кръвоносните съдове от по-малък калибър поради остро настъпващото
прекъсване на кръвния ток в белия дроб с резултат анемия на лявото сърце и
мозъка, острото обременяване на дясното сърце и шоковата реакция.
Според заключението на тази експертиза не е налице
пряка причинно-следствена връзка между причинените увреждания при ПТП и
непосредствената причина за смъртта на пострадалия К..
В хода на съдебното производство по НОХД №388/2012г.
по описа на Силистренски районен съд е назначена нова тройна съдебно медицинска
експертиза, която счита, че е налице причинно-следствена връзка между
настъпилата смърт и травматичните увреждания в резултат на ПТП-е на
26.03.2011г. Предвид тази констатация, делото е изпратено на Окръжна
прокуратура гр.Силистра по компетентност.
В хода на допълнителното разследване е назначена
петорна СМЕ, която е дала заключение, че между причинените от ПТП-е травми и
настъпилата смърт на К., има пряка причинно-следствена връзка. Развитието на
белодробна тромбоемболия и възпалителни промени в
белите дробове при лица претърпели тежка съчетана травма, са чести усложнения,
които поради тежестта си водят до настъпване на смъртта независимо от
приложеното лечение.
От заключението на назначената техническа експертиза е
видно, че представената за изследване „Международна шофьорска книжка” не е
оригинална и не представлява истински официален документ.
С оглед приетият от съда ред на разглеждане на
производството, подс.Х. признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за
тези факти, съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 НПК.
В тази връзка, съдът констатира, че направените от
подсъдимата самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, събрани и изготвени по реда предвиден в НПК – показанията на
свидетелите, заключенията на изготвените съдебно-медицински експертизи,
техническа експертиза, автотехническа експертиза,
писмени доказателствени средства и писмени доказателства: протокол за оглед на
местопроизшествие ведно със скица към него, фотоалбум, свидетелство за
съдимост, удостоверение за наследници, акт за смърт, данни за личността на
подсъдимата. Според съда, за изграждане на правните и фактически изводи не
следва да се пренебрегва и доказателствената информация събрана в съдебното
производство пред СРС (с оглед на първоначално предявеното на подсъдимата
обвинение), предвид на това, че тези доказателства (като изготвената ТСМЕ) са
залегнали в изграждане на фактическите констатации изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт на Окръжна прокуратура.
От обективна страна подс.Х. е осъществила престъпния
състав на чл.343, ал.1, б.”в” във вр.с чл.342, ал.1 НК, тъй като на 26.03.2011г. в гр.Силистра при управление на МПС-л.а. „Мерцедес
А160” с рег.№ СС0739СК е нарушила правилата за движение по пътищата- чл.20,
ал.2 ЗДП, чл.116 ЗДП, чл.150 ЗДП и чл.150а, ал.1 от ЗДП и по непредпазливост е
причинила смъртта на пешеходеца М. И.К.,***, настъпила на 06.04.2011г.
Пряка и непосредствена последица от извършените от
подсъдимата нарушения на правилата за движение по пътищата е настъпилия
вредоносен резултат-смъртта на К..
Чл.20, ал.2 от ЗДП вменява на водачите на ППС
задължението, при избиране скоростта на движение да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Безспорно в настоящият случай такава опасност за движението са представлявали
пешеходците К. и св.П., намиращи се на двойната непрекъсната разделителна линия
на пътното платно. Условията за движение на инкриминираната дата са били
отлични. Не са съществували фактори които да оказват неблагоприятно въздействие
върху възприятията на подсъдимата, и вследствие на тях тя да не може правилно и
адекватно да оцени създалата се пътна ситуация. Според нейните обяснения, тя е
възприела пешеходците от около 200
м, в момента в който са се намирали на разделителната
линия. Установената от АТЕ скорост на движение на л.а. на подс.Х. (около
55км/ч) може да се приеме за нейна реакция съобразена с конкретната ситуация,
но разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДП задължава водача на ППС не само да намали
скоростта при необходимост, но и да спре. Реакцията от страна на подс.Х. в тази
насока е твърде закъсняла, поради което съприкосновението с пострадалия не е
било предотвратено. Подсъдимата е задействала спирачната система едва след като
е разбрала (според обстоятелствата изложени в обвинителния акт), че пострадалия
предприел пресичане на лентата за движение в която тя се е намирала няма да
преустанови движението си. Подсъдимата
не е имала възможност и чрез друга маневра да предотврати ПТП, тъй като според
нейните обяснения и в нейната лента за движение, и в насрещната е имало други
автомобили. Обаче, именно тази усложнена пътна обстановка е изисквала от подс.Х.
поведение съответстващо на създалата се ситуация, и по-конкретно своевременно
преустановяване движението на автомобила и осигуряване на възможност за
безпрепятствено преминаване на пешеходците, независимо от несъобразеното им с
разпоредбите на ЗДП поведение. Именно пешеходците са уязвимите участници в
движението, и водачите на ППС са задължени да съобразяват действията си с
тяхното поведение. Това изискване има особено значение, когато се касае за деца
или възрастни хора, предвид тяхната непредсказуемост
като участници в движението, продиктувана от физическите и психическите им специфичности с оглед тяхната възраст.
Несъобразяване с това обстоятелство е именно
нарушението на подс.Х. на чл.116 от ЗДП. Тук не могат да бъдат споделени
доводите изложени от процесуалния представител на подс.Х., че последната не би
могла да възприеме пешеходците като възрастни хора, а единствено като силуети.
Действително от разстоянието което тя ги е възприела първоначално (от около
200) може би не е могла да определи тяхната възраст, но с приближаването им
категорично е установила, че се касае за възрастни хора. Това обстоятелство се
потвърждава и от обясненията й дадени в съдебно заседание пред СРС, където неколкократно е посочила, че е възприела пострадалия именно
като възрастен човек, назовавайки го- „дядото”, а св.П.- „бабата”.
Според АТЕ, опасната зона за спиране на автомобила при
установената скорост е от около 37м, и подсъдимата е имала възможност да
предотврати ПТП чрез спиране на автомобила. Според вещите лица, 23м е
необходимото разстояние от задействане на спирачната система до спиране на
автомобила при конкретната скорост, наклон и сух асфалт. Време за такава
реакция подсъдимата е имала, ако се е съобразила с горепосочените изисквания от
ЗДП, а не е разчитала единствено на поведението на пострадалия.
Подс.Х. е нарушила и чл.150 от ЗДП: „Всяко ППС, което
участва в движението на пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен вода”, както и чл.150а, ал.1 ЗДП: „За да управлява
МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство”.
По делото е безспорно установено, че подс.Х. не е
завършила обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС по
реда на Наредба №31/26.07.1999г. и не притежава съответното свидетелство
изискуемо от Глава четвърта на ЗДП. При това положение, подсъдимата не е имала
право изобщо да осъществява регламентираната в ЗДП дейност.
Предвид на горното, съдът счита изложените от
процесуалния представител на подсъдимата възражения относно съществуването на
причинно-следствена връзка между поведението на подс.Х. и настъпилия вредоносен
резултат за неоснователни.
Налице е причинно-следствена връзка и между
причинените в следствие на допуснатото ПТП увреждания на пострадалия, и
напътилата на 06.04.2011г. смърт. Действително, изготвената СМЕ на труп и ТСМЕ
с вещи лица д-р Т.И., д-р Д.Д. и д-р Б.П. не откриват такава връзка, като
според тях непосредствената причина за смъртта на К. е белодробна тромбоемболия, която е състояние протичащо остро и е една
от най-честите причини за смърт при продължително залежаване на пациенти,
особено възрастни с тежки счупвания на тръбести кости на долните крайници и/или
на таза.
Коренно противоположна позиция изразяват вещите лица
по назначената от СРС ТСМЕ с вещи лица д-р Д.Д., д-р В.С. – лекари в Отделение
по съдебна медицина в МБАЛ „Св.Анна-Варна” АД и д-р Р.М.-специалист
ортопед-травматолог (експертиза послужила като основание на СРС да приложи
разпоредбата на чл.288, т.2 НПК, за изпращане на делото по компетентност в
Окръжна прокуратура), които считат категорично, че причината за смъртта на
пострадалия К. е двустранна хипостатична
бронхопневмония, която е в причинно-следствена връзка с продължителното
залежаване в резултат на тежките травматични увреждания в областта на двете подбедрици. В този смисъл, вещите лица приемат, че е налице
причинно-следствена връзка между настъпилата смърт и травматичните увреждания в
резултат на допуснатото на 26.03.2011г. ПТП.
В хода на допълнителното досъдебно производство, по
указание на Окръжна прокуратура гр.Силистра е назначена Петорна съдебно
медицинска експертиза с вещи лица доц. д-р Д.Р., д-р В. Д., д-р А.А.,
д-р К.К. и д-р В.Д., чието заключение е категорично, че между причинената при
ПТП съчетана травма с многофрагментно счупване на
костите на двете подбедрици и настъпилата смърт на К.
има пряка причинно-следствена връзка.
Съдът приема
заключението на вещите лица от Петорната СМЕ като компетентно изготвено,
научно обосновано, обективно и съответстващо на останалия доказателствен
материал. От ДСХОЛ гр.Силистра са представени писмени доказателства
(л.107-л.119 от ДП) удостоверяващи, че здравословното състояние на пострадалия К.
преди ПТП е било стабилно, съответстващо на възрастта му и той е водел
пълноценен живот. Преди ПТП не са съществували здравословни предпоставки
провокиращи развитието на белодробна тромбоемболия,
довела до остра дихателна недостатъчност и която е непосредствената причина за
настъпилата смърт на К.. Тези усложнения са провокирани именно от уврежданията
причинени на пострадалия в следствие на възникналото ПТП и неправомерното
поведение на подсъдимата.
От субективна страна деянието е извършено виновно от
подсъдимата при форма на вината несъзнавана непредпазливост (небрежност), тъй
като тя не е предвиждала настъпването на общественоопасните
последици, но с оглед конкретните обстоятелства е била длъжна и е могла да ги
предвиди. Подсъдимата е била длъжна да предвиди, че при създалата се усложнена
пътна обстановка (намиращи се на двойната разделителна линия възрастни
пешеходци, интензивно движение и в двете посоки) е налице възможност от
възникване на опасност на пътното платно, да съобрази поведението си на водач
на МПС с тази ситуация, и да предприеме действия (чрез спиране) за
предотвратяване на ПТП.
От събраните по делото доказателства несъмнено се
установява също така, че с поведението си, пострадалия също е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. К. е предприел пресичане (заедно със св.П.)
на пътното платно на необозначено за това место ( на около 200м е съществувала
такава възможност), което представлява нарушение на чл.113 от ЗДП. Този закон
обаче отрежда значително по-голяма отговорност за водачите на ППС за
осигуряване безопасността за движение, предвид уязвимостта на пешеходците.
Подсъдимата от обективна страна е осъществила
престъпния състав и на чл.316 във вр.с чл.308, ал.2
във вр.с ал.1 от НК, тъй като на инкриминираната
дата, в гр.Силистра по ул.”Н.Й.Вапцаров”, на мястото на ПТП, като участник в
произшествието, пред служител на ОД на МВР гр.Силистра-мл.автоконтрольор
В.Д.А., съзнателно се е ползвала от неистински официален документ-чуждестранен
документ удостоверяващ правоспособност (международна шофьорска книжка) на който
е придаден вид, че е издаден от компетентните власти на САЩ, като за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Безспорно е, че предоставеното от подс.Х. на дл.лице А. свидетелство за правоуправление представлява
официален документ, тъй като удостоверява придобитата от титуляра му способност
да упражнява правно регламентирана дейност и е издадено от компетентен държавен
орган. Този документ обаче е неистински, тъй като по делото липсват категорични
данни, че за придобиването му подсъдимата е осъществила предвидените юридически
процедури в издаващата държава, а освен това на документа само е придаден вид,
че е издаден от конкретна държава, в случая САЩ. С представянето на документа
пред мл. автоконтрольор А., подсъдимата е
удостоверила, че притежава необходимата за управлението на лек автомобил
правоспособност, въпреки формираната у нея ясната представа, че свидетелството
за правоуправление отразява неверни факти и обстоятелства.
Основните възражения изложени от процесуалния
представител на подсъдимата във връзка с това обвинение са насочени основно
върху субективната страна на деянието, като се твърди, че Х. не е съзнавала
неистинността на представената на длъжностното лице шофьорска книжка, и тя
самата е била обект на измама от неизвестни лица. Тези твърдения обаче не
кореспондират със събраните по делото доказателства, поради което не могат и да
бъдат споделени.
Видно от показанията на св.А. дадени в ДП (л.211), на
въпросът му към подсъдимата какъв е този документ, тя му е отвърнала, че е
чуждестранна книжка издадена от Америка. На обратната страна на самата пластика
(л.79), в горната част достатъчно ясно е създадено впечатлението (налице е
абревиатурата на Съединените американски щати), че действително този документ е
издаден в САЩ. Това обстоятелство се потвърждава и от извършения превод на
пластиката.
В обясненията си дадени на 23.01.2012г. (л.210),
подсъдимата обаче излага тезата, че през 2010г. в Англия е изкарала курсове за
правоспособност и там е придобила процесната
шофьорска книжка.
Обстоятелствата изложени от подсъдимата в подкрепа на
тази теза обаче са твърде неубедителни за да бъдат приети като безспорни и
налагащи категорични изводи относно субективното отношение на Х. към
автентичността на инкриминирания документ.
Според подсъдимата, в Англия нейни познати са я свързали с адвокат,
който и взел 500 паунда и я уверил, че не е
необходимо да има някакво образование и единствено трябва да изкара курс. Този
курс представлявал самоподготовка в къщи и кормуване, което продължило при
едната версия 10 дни (обясненията в ДП-л.210), а в другата един месец (с.з.
пред СРС-л.32). Подсъдимата признава, че не владее английски език. При това
положение се насаждат сериозни съмнения относно провеждането на каквото и да е
обучение, тъй като е очевидно, че без необходимите езикови познания, нито
теоретичната подготовка (при която съществува все пак някаква минимална
възможност), нито провеждането на кормуване в рамките на 10 или 30 дни са
възможни. Още повече, предвид формата на „обучението”, не е ясно какъв е
смисъла от това упражнение, след като въпросният курс не завършва с полагане на
изпит. Инкриминираният документ подсъдимата е получила не от официален орган, а
от частно лице, за което естествено Х. не разполага с никакви данни.
От приложената в делото справка (л.192) е видно, че
подсъдимата никога не е посещавала САЩ, а е твърде наивно да се приеме, че е
получила официален документ за правоспособност издаден от САЩ, но след изкаран
курс в Англия.
Предвид на това, версията за липсата на ясна представа
у подсъдимата относно неистинността на представената шофьорска книжка може да
бъде приета единствено за защитна позиция.
Ето защо, съдът приема, че при извършване на деянието
по чл.316 във вр. с чл.308, ал.2 във вр.с ал.1 НК, подс.Х. е действала при пряк умисъл, тъй като
категорично е съзнавала, че представения документ не е получен по надлежния ред
и тя не е имала нужната квалификация да упражнява регламентираната в ЗДП
дейност, като е искала настъпването на общественоопасните
последици- създаването на представа у длъжностното лице, че е правоспособен
водач на МПС.
При определяне
вида и размера на наказанието на подс.Х., съдът взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства изразеното съжаление, сравнително младата й възраст, съпричиняващото поведение на пострадалия К., направените
самопризнания. Като отегчаващи, съдът прие данните за съдебното минало на
подсъдимата и процесуалното й поведение, станало повод за спиране на ДП.
Въпреки преобладаващото съотношение на смекчаващите към отегчаващите вината
обстоятелства, съдът не намира, че смекчаващите са многобройни или изключителни
за да обосноват приложението на чл.55 НК. Ето защо, съдът определи наказанията
за извършените престъпления при предпоставките на чл.58а, ал.1 НК предвид
характера на производство, а именно:
За престъплението по чл.343, ал.1, б.”в” от НК, във вр.с чл.342, ал.1 НК лишаване от свобода за срок от три
години, след редуцирането – ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.
За престъплението по чл.316 във вр.с
чл.308, ал.2, във вр.с ал.1 НК, лишаване от свобода
за срок от една година и шест месеца, след редуцирането- ЕДНА ГОДИНА лишаване
от свобода.
В случая са налице предпоставките за приложението на
чл.23, ал.1 НК, тъй като подсъдимата е извършила две престъпления преди да има
влязла в сила присъда за което и да е от тях, като съдът определи най-тежкото
от наложените й наказание, а именно: ДВЕ ГОДИНИ
лишаване от свобода, което на осн.чл.61, т.2,
във вр.с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС следва да се изтърпи в
затвор при първоначален строг режим.
Предвид данните за съдебното минало на подсъдимата, са
налице предпоставките за приложение и на чл.68, ал.1 от НК, тъй като спрямо нея
е влязла в сила на 08.05.2008г. присъда №405 от 30.04.2008г. по НОХД
№322/2008г. по описа на Силистренски районен съд, с която на подс.Х. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, отложено за изтърпяване за
срок от три години. Тъй като деянията по настоящото производство за извършени
преди изтичане на този изпитателен срок, то отложеното наказание от ТРИ МЕСЕЦА
следва да се приведе в изпълнение и подсъдимата трябва да го изтърпи отделно от
определеното общо наказание по настоящото производство. Това наказание следва
да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим.
С налагането на това наказание по вид и размер, по
преценка на съда в пълна степен биха се постигнали визираните в чл.36 НК цели,
и най-вече би се въздействало превъзпитателно върху подс.Х., която с оглед на
обществената опасност на деянията следва да се постави в такива условия, които
да формират у нея достатъчно съзнание за спазване законоустановения
ред в страната. Изолирането й от обществото ще я мотивира за в бъдеще да се
противопоставя на всичко, което би я стимулирало към извършването на
престъпления.
На осн.чл.53, ал.1, б.”а” от НК, съдът отне в полза на държавата шофьорската книжка на името на подс.Х..
Съдът осъди подс.М.С.Х. да заплати по сметка на
Окръжен съд гр.Силистра сумата от 3520,89 лева, представляваща разноски
направени в наказателното производство.
На основание чл.309, ал.1 НПК съдът потвърди взетата
по отношение на подс.Х. мярка за неотклонение „Подписка”, поради липсата на
основания за отменяването или изменяването й.
Съдът счита, че наложеното наказание в този си вид и
размер ще изиграе своята превантивна, възпитателна, поправителна и възпираща
роля.
Водим от тези си съображения съдът постанови своята
присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: