Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 22.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8
състав,
в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и двадесета година
в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ
БОЙЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 2267 по описа за 2020 година на
Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ и Глава двадесет и първа от ГПК.
Делото е образувано по жалба с вх. № 20201118143016, подадена от П.Н.К. – управител на “П.Е.Т.” ЕООД (в процес на учредяване), чрез адв. А.А., срещу Отказ № 20201116132718/17.11.2020 г. на Агенцията по
вписванията – Търговски
регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, постановен по заявление образец А4 с вх. № 20201116132718
за първоначална регистрация на дружеството. В жалбата се прави искане отказът
да бъде отменен и да бъде указано на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел да извърши исканото вписване на
регистрацията на новоучреденото дружество.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и като прецени приложените писмени
доказателства, приема
за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима.
Подадена е срещу акт, който подлежи на обжалване, и от лице, което има правен
интерес да обжалва отказа на длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията – Търговски
регистър и Регистър на юридическите лица с нестопанска цел. Макар че към
преписката не е представена от Агенцията по вписванията обратната разписка за
връчване на отказа, същият е постановен на 17.11.2020 г., а жалбата е подадена
на 18.11.2020 г., т.е. в едноседмичен срок от постановяването на отказа, поради
което следва да се приеме, че е подадена в срок.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
В случая е
подадено заявление образец А4 с вх. № 20201116132718
за първоначална регистрация на еднолично дружество с ограничена отговорност с
наименование “П.Е.Т.” ЕООД.
По подаденото
заявление длъжностното лице по регистрацията е постановило обжалвания отказ, като е приело, че в случая заявеното
наименование на дружеството “П.Е.Т.” ЕООД не е уникално, доколкото при служебно извършена
проверка е установено, че съществува дружество с наименование “П.” с ЕИК ******. Прието е, че идентичността на заявеното наименование на
новоучредения търговец с наименованието на съшествуващ търговец е предпоставка
за въвеждане в заблуждение. Прието е, че дори и да се приеме, че звучат по
сходен начин заявената и регистрираната фирма, то определено би въвела в
заблуждение третите лица по отношение на конкретния субект. Прието е, че към
разглежданото заявление не е представен препис от дружествения договор,
съответно учредителния акт, в който личните данни, освен тези, които се
изискват по закон,са заличени. Посочено е също, че е подадено предходно
заявление А4 с вх. № 20201113092408 за вписване на “П.Е.Т.” ЕООД, по което е постановен отказ на същото основание.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Регистърното производство е охранително и изисква извършване на проверка за
наличието на законовите предпоставки. По подаденото заявление длъжностното
лице по регистрация е длъжно да извърши проверка на обстоятелствата, предвидени
в разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно т. 4 и т. 5 от същата
разпоредба, длъжностното лице по регистрация е задължено да провери дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон,
съответно подлежащият на обявяване акт; както и дали съществуването на
заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват
от представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт
отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Следователно се извършва
проверка на съдържанието на представените документи, а не само на формалното им
съществуване.
Съгласно чл. 21,
т. 7, предл. първо на от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията проверява
дали друго лице няма права върху фирмата или
наименованието и те отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Търговския закон при първоначално
вписване или промяна на фирмата на търговец.
В настоящото производство съдът извършва самостоятелна
проверка за спазване на изискванията за вписване на заявените обстоятелства, съответно
за обявяване на заявените актове.
Заявлението е подадено от легитимирано лице – адвокат с изрично писмено
пълномощно.
Съдът споделя изводите на длъжностното лице по регистрацията относно
липсата на уникалност на наименованието на новоучреденото търговско дружество. Съгласно
чл. 7, ал. 2, изр. второ от ТЗ, наименованието на търговеца трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не
накърнява обществения ред и морала. В случая не са налице достатъчно белези,
индивидуализиращи наименованието на новоучреденото дружество “П.Е.Т.” ЕООД,
въз основа на които да се приеме липса на идентичност с наименованието на
съществуващото дружество “П.” ЕООД, ЕИК ******. С това наименование третите лица биха
били въведени в заблуждение относно конкретния правен субект, което е забранено
от чл. 7, ал. 2 от ТЗ. Поставянето на препинателен знак точка и интервал между
двете думи не е достатъчен за изпълнение на изискването за уникалност на
наименованието. Фонетичното звучене на двете наименования е еднакво. Установява
се и стилистична идентичност между наименованието на новоучреденото дружество и
на съществуващото такова. С оглед на горното съдът намира, че в случая не е
спазено предвиденото от закона формално изискване за уникалност на
наименованието на новоучреденото търговско дружество. Налице са пречки по чл.
7, ал. 2 от ТЗ за вписване на новоучреденото дружество.
Предвид изложеното съдът намира, че наличието на съществуващото
дружество с наименование “П.” ЕООД е пречка за
вписване на новоучредено дружество “П.Е.Т.” ЕООД, тъй като наименование на търговеца
трябва да е индивидуализиращо лицето и представлява изключително право, което
не може да бъде нарушавано, ако се ползва от друго лице, на основание чл. 7,
ал. 4 от ТЗ. След като търговско дружество е вписано в Търговския регистър,
не може да бъде вписано друго дружество със същото наименование, по аргумент от
нормата на чл. 7, ал. 4 от ТЗ.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че наименованията се изписват
на латиница по различен начин, тъй като от значение за настоящото регистърно производство
е единствено изписването на наименованието на дружеството на български език,
което е задължителният индивидуализиращ белег на търговското дружество съгласно
чл. 7, ал. 3, изр. първо от ТЗ.
За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че непредставянето на
учредителен акт със заличени лични данни не е самостоятелна пречка за вписване
на регистрацията на дружеството. В разпоредбата на чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ е
прието, че когато в заявлението или в приложените към него документи са
посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че
предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното
обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях.
Правилно е прието от длъжностното лице по регистрацията, че е неприложима
разпоредбата на чл.
22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ за даване на указания, доколкото в случая нередовността
относно уникалността на фирменото наименование не може да бъде отстранена по
този ред.
По
изложените съображения съдът намира, че подадената
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Водим от
изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 20201118143016, подадена от П.Н.К. – управител на “П.Е.Т.” ЕООД (в процес на учредяване), срещу
Отказ № 20201116132718/17.11.2020 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел, постановен по заявление с
вх. № 20201116132718.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
След влизане в сила на решението,
препис от решението да се изпрати на Агенцията по
вписванията за сведение.
СЪДИЯ :