№ 21545
гр. София, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110144523 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу И. В. Б., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за
установяване дължимостта на част от вземанията, за които спрямо ответника е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 22654/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 73,12лв. - мораторна лихва за
периода 15.09.2022г.-21.03.2024г. върху главницата за топлинна енергия за периода
01.05.2021г.-30.04.2023г. в размер от 629,69лв. и 4,83лв. - мораторна лихва за периода
16.07.2021г.-21.03.2024г. върху главницата за дялово разпределение за периода
01.05.2021г.-30.04.2023г. в размер от 22,48лв.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в гр. София, ж. к. М., топлинна енергия, която не е заплатена. Посочва, че
ответникът дължи и заплащане на цената за извършване на услугата дялово
разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху главните
вземания, тъй като не ги е платил на падежа.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Твърди, че не е изпаднал в забава за плащане на главните
вземания, тъй като в ОУ не е уреден падеж за плащане и е необходима покана, за да
изпадне в забава, както и че фактурите не са издадени на негово име.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Д. /с предишно наименование
„Б./ не изразява становище.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
1
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото не е спорно, че ответникът представлява потребител на топлинна
енергия за процесния имот, находящ се в гр. София, ж. к. М.. Отделено е за безспорно,
че в полза на ищцовото дружество са възникнали вземания за доставена топлинна
енергия и извършена услуга дялово разпределение на сочената стойност. По
отношение на тези вземания заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в сила.
Спорно е между страните дали ответникът е изпаднал в забава и дължи
мораторна лихва върху главните вземания, като размерът на лихвата за забава не е
спорен.
Приложимият в отношенията между страните метод на определяне, отчитане и
заплащане на консумираната топлинна енергия за имота е този по чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ
- клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, заплащат
консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска. Съгласно чл. 155, ал. 2 и 3 ЗЕ,
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното
потребление най-малко веднъж годишно, като правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество
топлинна енергия за всеки отделен клиент се определят с наредбата по чл. 125, ал. 3.
Приложимата наредба е Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 70, ал. 5, 6 и 7 от нея, лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ всяка година в срок до
10 юли извършва отчет на уредите за дялово разпределение, а в срок до 15 юли
изготвя общата годишна изравнителна сметка за сградата-етажна собственост и
изготвя и предоставя на клиентите в сградата-етажна собственост индивидуалните им
изравнителни сметки. Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите в отношенията между
страните общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. Според ал. 3 на същия член, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 1,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а
според ал. 2 – клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал. 4, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, а според ал. 5 при
неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, клиентите заплащат на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.
При анализа на цитираната нормативна уредба и приложимите общи условия
може да се направи обоснован извод, че за да бъде издадена общата фактура, следва
първо да бъде извършено отчитане на измервателните уреди и да бъде изготвена
изравнителна сметка. Срокът за извършването на тези действия по Наредбата е до 10
2
юли за отчитане и до 15 юли за изготвяне на изравнителна сметка. От това следва, че
правилата в общите условия (чл. 33, ал. 2 вр. ал. 4 и 5) следва да се тълкуват
корективно, а не напълно буквално, както е сторено от ответника. Едва след издаване
на общата фактура започва да тече 45-дневния срок за плащане, с изтичането на който
вземането става изискуемо, а длъжникът изпада в забава за плащането му по арг. от чл.
84, ал. 1 ЗЗД. Както в общите условия, така и в общите фактури ясно е определен
падежът на вземанията. В двете издадени за процесния период общи фактури /л. 28-
31/ е посочен краен срок за плащането им – 14.09.2022г., съответно 14.09.2023г., като
този срок напълно съответства на правилото по ОУ за 45-дневен такъв. Начислената и
претендирана от ищеца мораторна лихва в размер на законната лихва е от деня,
следващ деня на падежа – 15.09.2022г., както изисква чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Потребителят
изпада в забава след изтичане на 45-дневния срок от издаване на фактурата по чл. 32,
ал. 2, като в този смисъл е и преобладаващата съдебна практика на СГС - Решение №
2897 от 16.05.2024г. по в. гр. д. № 7978/2023г. на СГС, Решение № 1796 от 26.03.2024г.
по в. гр. д. № 8545/2022г. на СГС, Решение № 6066 от 06.11.2024г. по в. гр. д. №
9659/2024г. на СГС, Решение № 2352 от 09.05.2023г. по в. гр. д. № 5312/2022г. на СГС,
Решение № 648 от 07.02.2024г. по в. гр. д. № 14758/2021г. на СГС и много други.
Цитираната от ответника съдебна практика е на един въззивен състав в СГС, няма
задължителен характер, настоящият съдебен състав я намира за изолирана и не я
споделя.
По отношение на възраженията на ответника, че фактурите не били издавани на
негово име, поради което нямало как да го поставят в забава, съдът счита това
възражение за неоснователно. Както бе посочено по-горе, падежът на задълженията е
ясно определен и с настъпването му длъжникът изпада в забава за плащане. Дали
фактурите са издадени на негово име или не е без значение, след като същият не
отрича и признава, че е клиент на топлинна енергия за имота. Следва да се има
предвид, че чрез това си възражение същият се опитва да извличе благоприятни за
себе си последици от собственото си неправомерно поведение. Както в Наредбата (чл.
41, ал. 1), така и в общите условия е предвидено задължението при настъпили
промени в собствеността или вещното право на ползване новият клиент в 30-дневен
срок да уведоми с писмено заявление топлопреносното предприятие за този факт. Чл.
12, т. 12 и чл. 60, ал. 1 от ОУ предвиждат, че клиентът е длъжен при придобИ.е на
топлоснабден имот или на вещни права върху такъв имот да поиска в 30 (тридесет)
дневен срок от придобИ.е на собствеността или вещните права от продавача да му бъде
открита партида. При промяна на собствеността или на правото на ползване новият и
предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по
чл. 12, т. 11 и т. 12 заявление за открИ.е, промяна или закрИ.е на партида по образец,
като се прилага съответно чл. 60. В случая не се твърди и доказва ответникът да е
изпълнил тези свои задължения, макар да му е било известно за настъпилата смърт на
неговите праводатели. Ето защо, възражението е неоснователно.
Предвид че размерът на начислената лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия не се оспорва, съдът намира този иск за изцяло основателен.
По отношение на вземането за лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение, в чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ е предвидено, че клиентите заплащат цена за
услугата “дялово разпределение”, извършвана от избран от клиентите търговец, като
редът и начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” се определят от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“ и
се обявява по подходящ начин на клиентите. В общите условия не е предвиден срок, в
който да се изпълнят задълженията във връзка с дяловото разпределение. В този
случай длъжникът изпада в забава след покана - арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД, в който
3
смисъл е и цитираната по-горе съдебна практика. По делото не са представени
доказателства от ищеца за отправена и получена от длъжника покана за плащане от
дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което основателно е
възражението на ответника, че претенцията за лихва за забава върху цената за услуга
"дялово разпределение" се явява неоснователна.
С оглед изложеното, искът за сумата от 73,12лв. следва да бъде уважен, а за
сумата от 4,83лв. отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете, като на ищеца
следва да се присъдят 168,11лв., а на процесуалния представител на ответника – адв.
Б., адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер от 18,58лв. съразмерно на
отхвърлената част.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: .,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Я., срещу И. В. Б., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж. к. М., че ответникът дължи на ищеца следните
суми, за които спрямо него е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 22654/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:
73,12лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2022г.-21.03.2024г. върху главницата за
топлинна енергия за периода 01.05.2021г.-30.04.2023г. в размер от 629,69лв., начислена
за имот, находящ се в гр. София, ж. к. М., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 4,83лв. -
мораторна лихва за периода 16.07.2021г.-21.03.2024г. върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.05.2021г.-30.04.2023г. в размер от 22,48лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. В. Б., ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, ж. к. М., да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Я., сумата от 168,11лв. – разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: .,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я., да заплати на адв. К. И. Б. от
АК – Русе с адрес: гр. София, ул. „Г., сумата от 18,58лв. – адв. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - „Д. /с предишно наименование „Б./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4