Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 18.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Наказателно отделение, XIII въззивен състав, в публично заседание на тридесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря Даниела
Танева и в присъствието на
прокурор Татяна Садай, като разгледа докладваното от младши съдия Углярова ВНОХД № 2259 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда № 38347 от 16.02.2017 г. по НОХД № 22286/2014 г., СРС, НО, 102 – ри
състав, е признал подсъдимия И.И.Й. за виновен в това, че на 12.12.2012 г., в
гр. София, ул. „********, съзнателно се ползвал пред Сектор „Пътна полиция“ на
ОДМВР – София от неистински частни документи – Декларация от Т.И.З.от
11.12.2012 г. и Споразумение за продажба на превозно средство от 20.11.2012 г.,
сключено между К.С.– „продавач“ и Т.И.З.– „купувач“, като ги представил на
служителя в Сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР-София – Е.Н.Д., при регистрацията
на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“, с рама № ********, необходими
съгласно изискванията на чл.12а, ал.1, т.5 и т.6 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. на МВР за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането
от движение на моторни превозни средства и ремаркетата теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, за да докаже,
че съществува някое право /право на собственост на Т.И.З.върху лек автомобил
марка „Сузуки“, модел „Витара“, с рама №******/, като за самото съставяне на
посочените документи от него не може да се търси наказателна отговорност,
поради което и на основание чл. 316, предл. 1 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 78а,
ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, платими в
полза на държавата и по сметка на СРС.
С
присъдата и на основание чл.189, ал.3 от НПК и чл.190, ал.2 от НКП, подсъдимият
е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 266,00 лева,
както и сумата от 5 лева за служебно издаване на 1 брой изпълнителен лист,
всички по сметка на СРС.
Недоволство
от присъдата е изразил представителят на Софийска районна прокуратура, който в
срочно депозиран протест, е поискал първоинстанционната присъда да бъде
изменена в частта относно приложението на чл.78а от НК, доколкото счита, че не
са налице материалноправните предпоставки за приложение на този правен институт.
В протеста се поддържа, че видно от актуалната справка за съдимост на
подсъдимия Й., с решение на Районен съд-Ботевград, в сила от 15.06.2005 г. по
н.а.х.д. № 227/2005 г., същият е бил освободен от наказателна отговорност и му
е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева. Сочи
се, че в хода на първоинстанционното производство пред СРС по безспорен начин
било установено, че това административно наказание не било изпълнено
/изтърпяно/, като за събирането му било образувано изпълнително производство,
което до 12.12.2012г., когато било извършено престъплението по чл.316 вр.
чл.309, ал.1 от НК, не било прекратено поради изтекла давност за принудителното
му изпълнение. Твърди се, че действително в хода на производството пред СРС
било установено, че с разпореждане от 03.06.2016 г. на старши публичен
изпълнител към НАП било прекратено производството по принудително изпълнение,
но това обстоятелство било ирелевантно към момента на постановяване на
присъдата на СРС, тъй като същата се отнасяла за престъпление, извършено на
12.12.2012 г. Поддържа се, че към момента на извършване на престъплението по
чл.316 вр. чл.309, ал.1 от НК от подсъдимия Й., а именно 12.12.2012 г., не са
били налице нито една от двете хипотези, при които се допуска повторно
приложение на чл.78а НК, а именно: нито имало изпълнение от страна на
подсъдимия, една година след което би имало възможност да бъде приложена тази
разпоредба, нито било прекратено изпълнителното производство, образувано за
събиране на посоченото административно наказание „глоба“.
Въз
основа на гореизложеното е и отправеното до въззивната съдебна инстанция искане
да измени протестираната присъда в частта относно приложението на чл. 78а НК,
като вместо това да бъде наложено на подсъдимия Й. наказание „лишаване от
свобода“ в размер на около 6 месеца, изпълнението на което на основание чл. 66,
ал. 1 НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
В протеста не се иска събирането на нови
доказателства.
Въззивният
съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и вещи лица.
Пред
въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура поддържа
депозирания протест изцяло и съобразно изложените в него доводи. Счита, че
действително неправилно е приложена разпоредбата на чл.78а от НК, тъй като към
момента на извършване на престъплението – 12.12.2012г., спрямо подсъдимия е
било налице образувано изпълнително производство за събиране на наложена глоба.
Моли първоинстанционната присъда да бъде изменена в частта, касаеща
приложението на чл.78а от НК, като на подсъдимия бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца, изпълнението на което на основание
чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
В
съдебното заседание пред СГС защитникът на подсъдимия – адв.В.М. – САК, поддържа, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като
такава следва да бъде потвърдена. Счита се, че правилно СРС е приел, че след
като по отношение на подсъдимия Й. е изтекла давността за наложената глоба за
деяние по чл.325, ал.1 от НК, същият е реабилитиран според Постановление № 7 от
1985г. на Пленума на ВС, респективно се открива възможността за прилагане процедурата
по чл.78а от НК.
Подсъдимият
Й. в своя защита се присъединява към становището на процесуалния си
представител. При последната си дума същият моли за административно наказание.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на
обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намери за
установено следното:
За да
постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред.
Съобразил е депозираните в хода на съдебното производство показания на
свидетелите Т.И.З.(включително и приобщените от досъдебното
производство по чл. 281, ал. 5, вр. ал.1, т.2, от НПК), Е.Н.Д. (включително и
приобщените от досъдебното производство по чл. 281, ал. 4 и ал.5, вр. ал.1, т.1
и т.2 от НПК), М.М.К.; писмените доказателства и доказателствени средства –
справка за съдимост и неприключили досъдебни производства, БДС, справка от НАП,
свидетелство за регистрация 1 и 2 част на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“
с рег.№ СО 8381 АТ; оригинални документи от КАТ, послужили за първоначална
регистрация на лек автомобил марка марка „Сузуки“, модел „Витара“ с ДКН № *******с превод; протокол за вземане
на образци за сравнително изследване, както и всички други писмени
доказателства, събрани на досъдебното производство и приети по реда на чл. 283
от НПК; веществени доказателства – декларация от Т.И.З.от 11.12.2012г.
/Приложение № 2 към чл.12а, ал.1, т.6 от Наредба № I-45 за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни
превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, изд. от Министерство на
вътрешните работи/, Споразумение за продажба на превозно средство от
20.11.2012г., сключено между Кристофър Сийдън, в качеството му на продавач и Т.И.З.,
в качеството му на купувач; заключение на назначена и изготвена графическа
експертиза.
Към
дейността по събиране на доказателства районният съд е подходил отговорно и
професионално. Разпитани са всички свидетели, които са възприели факти от
значение за главния факт, предмет на доказване в производството. По искане на
страните е използвана и процесуалната техника на прочитане на показанията от
досъдебното производство, по отношение на които е имало законно основание за
това. Показанията на свидетелите са обследвани внимателно в контекста на
собствената им логическа последователност и при съпоставката им едни с други,
както и с цялата събрана по делото доказателствена съвкупност.
Въззивният
съд счита, че вътрешното убеждение на Софийския районен съд по фактите е
формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени
материали, като в хода на производството пред въззивната съдебна инстанция не
бяха установени нови факти и обстоятелства. Възприетата от първостепенния съд
фактическа обстановка изцяло се споделя и от настоящата инстанция, като не са
налице основания за промяна във фактическите изводи на първоинстанционния съд,
нито е налице основание за различна оценка на събрания по делото доказателствен
материал. Въз основа на ангажираните в производството доказателства и
доказателствени средства, районният съд е приел за установена следната
фактическа обстановка, която се споделя изцяло и от въззивния съд, а именно:
Подсъдимият
И.И.Й. е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование,
неосъждан, с адрес в гр.Ботевград, бул.“********, с ЕГН **********.
В
началото на месец декември 2012г. свидетел Т.И.З.установил контакт с подсъдимия
И.И.Й., същото във връзка с придобиване собствеността върху лек автомобил марка
„Сузуки“, модел „Витара“, тъй като знаел, че последният се занимава с внос и
последваща продажба на автомобили. Вследствие постигната между тях уговорка за
покупка на процесния автомобил и доколкото последният бил без регистрационни
табели, респективно нерегистриран, подсъдимият предложил на свидетел З. същият
да го упълномощи, за да може той да извърши регистрацията в КАТ – София окръг.
За целта било направено надлежно пълномощно в кметството на село Врачеш. На 12.12.2012г. в
гр. София, ул. „********, подсъдимият Й. се явил в сградата на ОПП – СДВР,
където представил неистински частни документи, а именно - декларация от свидетел
Т.З. от 11.12.2012 . съгласно Приложение № 2 към чл. 12а, ал. 1, т. 5 и т. 6 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР за регистрацията, отчета, пускането в
движение и спирането от движение на моторни превозни средства и ремаркетата
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства, издадена от Министерство на
вътрешните работи (обн.ДВ, бр.31 от 14 април 2000г., в сила от 14.04.2000г.,
последно изменена ДВ, бр.80 от 14 октомври
2011г.) и споразумение за продажба на превозно средство от 20.11.2012г.,
сключено между К.С.– „продавач“ и Т.И.З.– „купувач“, като ги представил на
служителя в Сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР-София – Е.Н.Д., при регистрацията
на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“, с рама № J*********. След
извършената регистрация на автомобила, последният бил предаден на свидетел З.
от подсъдимия, ведно с голям и малък регистрационен талон и ключ. През месец
април 2013г. свидетел З. продал лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“ с
рег.№ *******на И.Н.С., по надлежния за това ред. На 18.04.2013г.С.отишъл в КАТ
Дървеница – София, за да регистрира автомобила на свое име, къде след извършване
на техническа проверка същият бил уведомен, че около номера на рамата били
налични следи от режещ инструмент. За случилото се били сигнализирани органите
на реда.
От
съвкупната преценка на ангажираните по делото гласни доказателствени средства,
конкретно показанията на свидетелите Т.И.З., Е.Н.Д. и М.М.К., се установява по
безспорен начин времето, мястото и механизмът на инкриминираното с обвинителния
акт деяние, както и участието на подсъдимия в него. Показанията на разгледаните
свидетели настоящата инстанция намира за последователно, обективно и достоверно
изнесени, като същите се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен
материал, ценен поотделно и в съвкупност.
Що се
отнася до истинността на представените от подсъдимия частни документи, а именно
– декларация от свидетел Т.З. от 11.12.2012г. съгласно Приложение №2 към
чл.12а, ал.1, т.5 и т.6 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. на МВР за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни
превозни средства и ремаркетата теглени от тях и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства,
издадена от Министерство на вътрешните работи и споразумение за продажба
на превозно средство от 20.11.2012г., сключено между К.С.– „продавач“ и Т.И.З.–
„купувач“, пред служител в Сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР-София, настоящият
съдебен състав, както и първата инстанция, изцяло се довери на приетата по
делото графическа експертиза, която дава обосновани и пълни отговори на
поставените й въпроси относно авторството на положените под представените за
изследване документи подписи. Вещото лице дава категорични и недвусмислени
отговори, че: подписът в графа „купувач“ в споразумение за продажба на превозно
средство от 20.11.2012 г. не е положен от Т.З., както и че подписът в
процесната декларация също не е положен от него.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка Софийският районен съд
законосъобразно е приел от правна страна, че подсъдимият И.И.Й. е осъществил от
обективна и субективна страна престъплението, за което е предаден на съд. Престъпният
състав на чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК включва съзнателното ползване на
престъпно създаден частен документ, когато от самия деец не може да се търси
наказателна отговорност за самото му съставяне. Ползването на такъв документ
означава не нещо друго, а неговата употреба пред определен доказателствен
дестинатер - лице, по отношение на което документът бива представен с оглед на
съдържащото се в него изявление, което се претендира да има правно значение.
Нещо вече, документът трябва да се ползва като редовен такъв, а именно -
истински. От субективна страна у дееца следва да е налице представа, че
ползваният документ е неистински, както и че същият представя документа като че
именно в този му вид е бил изготвен от неговия привиден автор и то именно на
лице, пред което иска да докаже чрез него известно правно положение.
Горното,
отнесено към конкретиката по настоящото дело, води до извод за съставомерност
на деянието на подсъдимия Й..
На първо
място, инкриминираните документи – декларация от 11.12.2012г. и споразумение за
продажба на превозно средство от 20.11.2012г., представляват частни такива (по
аргумент на обратното основание, съобразявайки разпоредбата на чл.93, т.5 от НК).
Безспорно установено по делото е и обстоятелството, че положените подписи не са
на лицето Т.З., сочен като техен автор, поради което същите се явяват
неистински документи.
На
следващо място, СГС прие за безспорно установен и другия релевантен факт, сочен
от държавното обвинение, а именно, че процесните документи са били представени
пред служител на ОДМВР – София именно от подсъдимия, като за самото им
съставяне от него не може да бъде търсена наказателна отговорност – по делото
не се установява същият да ги е съставил.
Настоящият
съдебен състав споделя правните изводи на СРС и по отношение субективната
страна на деянието – подсъдимият е съзнавал, че процесните документи не са издадени
от сочения като техен автор Т.З., поради което същите представляват неистински
частни такива. Съзнавал е, че употребява същите с цел да докаже, че съществува
конкретно право, в случая – право на собственост и регистриране на МПС.
Спорно в
производството се явява наличието, респективно липсата на материалноправните
предпоставки за приложението на института „освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание“ по реда на чл.78а от НК,
по отношение на подсъдимия И.И.Й.. Настоящият състав на въззивната съдебна
инстанция намира за
законосъобразна първоинстанционната присъда и в санкционната й част, изводите
на СРС относно приложението на чл.78а от НК за правилни и обосновани, поради което и наведените възражения в протеста на СРП в този
смисъл, СГС намира за неоснователни, по следните съображения:
Правилно на първо място районният съд е приел, че по отношение на подсъдимия Й. са налице условията на чл.78а от НК, доколкото към инкриминираната дата същият не е бил осъждан за престъпление от общ характер, за извършеното престъпление не са предвидени съставомерни имуществени вреди, като освен това законодателят е определил за съответното деяние наказание до две години лишаване от свобода.
В действителност с влязло в сила на
15.06.2005г. решение на Районен съд - Ботевград по НАХД № 227/2005г. за
извършено на 08.07.2003г. от подсъдимия престъпление по чл.325, ал.1 от НК, на
основание чл.78а от НК същият е бил освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева. От приложената
в първоинстанционното производство справка от ТД на НАП се установява, че в
Дирекция „Събиране“ е било образувано изпълнително дело под №
22050020651/2005г. срещу И.И.Й. за глоба по изпълнителен лист по горецитираното
дело. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д. №
2/2017 г., ОСНК, съдът е длъжен да съблюдава лицата, неизплатили глоба,
наложена им като административно наказание, да не бъдат поставяни в
по-неблагоприятно положение от лицата, неизплатили глоба, наложена им като
углавно наказание, включително и при преценка на предпоставките за повторно
освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Реабилитацията е допустима и при неизпълнено наказание глоба, когато за
събирането й е образувано изпълнително производство, след последователното
изтичане на давностните срокове по чл.82, ал.1, т.5 или чл.82, ал.4, вр. ал.1,
т.5 от НК и сроковете по чл.86 – 88а от НК, като в тези случаи през времето от
образуването до прекратяването на изпълнително производство абсолютна давност
не тече. Отделно от това, институтът на
чл.78а от НК е приложим повторно по отношение на лице, което вече е било
освобождавано от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, ако не е заплатило наложената глоба и за събирането й е образувано
изпълнително производство, но вземането е погасено по давност. В този случай,
освен давностния срок, следва да е изтекъл и срок, равен на този по чл.86,
ал.1, т.3 от НК. В този аспект, за да
прецени дали възможността за изпълнение на наказанието глоба е погасена поради
изтекла давност, въззивният състав на съда събра допълнителни доказателства за
развитието на изпълнителното производство – кога е приключило и кога е
осъществено последното действие по изпълнението. В настоящия случай,
образуваното изпълнително производство е било прекратено на 03.06.2017г. по
възражение на задълженото лице и констатиране на изтекла давност съгласно
разпоредбите на ДОПК. Настоящата инстанция отчете за релевантно в процесния
случай обаче обстоятелството, че по образуваното изпълнително дело не са били
налагани каквито и да било обезпечителни мерки и не са били извършвани каквито
и да било изпълнителни действия спрямо задълженото лице – нито в един момент от
образуването до прекратяването на изпълнителното производство, респективно
същото е следвало да бъде перемирано значително преди постановяване
разпореждането на старши публичен изпълнител, още повече, че последното е
инициирано от задълженото лице. Констатираното бездействие на съответно
компетентните органи не следва да се тълкува в полза на същите и да препятства
възможността на подсъдимия в настоящото производство да се ползва от настъпила давност
и последвала реабилитация, съответно и от повторно приложение на института по
чл.78а от НК.
Правилно
като смекчаващо отговорността обстоятелство районният съд е отчел добрите
характеристични данни, с които разполага подсъдимият и необремененото съдебно
минало, а като отегчаващо – естеството на използваните два броя неистински
документи. При така извършения анализ въззивният съдебен състав, както и
първоинстанционния такъв, констатира преимущество на смекчаващите над
отегчаващите отговорността на подсъдимия Й. обстоятелства. При това положение
определеното от районния съд наказание - индивидуализирано в минимален размер
на предвидената от закона санкция, се явява справедливо и съответно на
обществената опасност на дееца и осъщественото деяние.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, подсъдимият е осъден да
заплати разноски по водене на делото в размер на 266,00 лева по сметка на СРС,
както и на основание чл.190, ал.2 от НПК сумата от 5 лева за служебно издаване
на изпълнителен лист в полза на държавата по сметка на СРС, като в тази й част
присъдата също е съобразена с наличните по делото доказателства и изискванията
на закона, поради което не съществува необходимост от корекция на обжалвания
съдебен акт и в този аспект.
С оглед
изложеното и след като служебната проверка на присъдата не констатира
неправилно приложение на материалния закон или съществени нарушения на
процесуалните правила, СГС прие, че обжалваният пред него съдебен акт следва да
бъде потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 16.02.2017 г. по н.о.х.д. № 22286/2014 г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 102-ри състав.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.